№ 535
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503038 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. С., ЕГН:
**********, против Решение № 261686 от 10.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 4209 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е допусната съдебна
делба между „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, Д. В. С., ЕГН:
**********, М. В. Д., ЕГН: **********, АНТ. В. М., ЕГН: **********, СТ.
КР. Й., ЕГН: **********, М. КР. П., ЕГН: **********, „БУДАС БАР“ ЕООД,
ЕИК: *********, „МЕГАСТРОЙ 77“ ЕООД, ЕИК: *********, и „АКВА
БЕЛЛА“ ЕООД, ЕИК: *********, на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор 56784.524.4, гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: гр. Пловдив, п.к. 4000, ***, с площ от 254 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 4, квартал: 1 (330а), парцел: XVI - 4, съседи: 56784.524.5;
56784.524.1500; 56784.524.3, 56784.524.120, ведно с построените в същия:
сграда с идентификатор 56784.524.4.1, със застроена площ от 98 кв.м., брой
етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и сграда с
идентификатор 56784.524.4.2, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
1
предходен план: няма, при квоти: 57/120 идеални части за „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, 40/120 идеални части за Д. В. С., 5/120 идеални
части за М. В. Д., 5/120 идеални части за АНТ. В. М., 5/120 идеални части за
СТ. КР. Й., 5/120 идеални части за М. КР. П., 1/120 идеални части за
„БУДАС БАР“ ЕООД, 1/120 идеални части за „АКВА БЕЛЛА” ЕООД и 1/120
идеални части за „МЕГАСТРОЙ 77“ ЕООД, като е отхвърлен искът за делба
по отношение на Л. В. Г., ЕГН: **********, ПЛ. КР. Й., ЕГН: **********, и
ЮЛ. СТ. М., ЕГН: **********.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите
му за неоснователност на наведеното от жалбоподателя възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на ½ ид.ч. от
дворното място, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.524.4.1.2, находящ се на втория етаж от двуетажната сграда с
идентификатор 56784.524.4.1, и сграда с идентификатор 56784.524.4.2.
Излагат се доводи, че договорът за продажба на наследство от 12.09.2017 г. и
договорите за продажба на идеални част от недвижими имоти от 02.08.2018 г.
са сключени при нееквивалентност на престациите, което от своя страна води
до тяхната нищожност поради противоречието им с добрите нрави. Поддържа
се още, че посочените договори са относително недействителни спрямо
жалбоподателя на основание чл. 76 ЗН, също както и последващите ги
договори за дарение от 04.10.2018 г. Искането към въззивния съд е делбата да
се допусне само между физическите лица – наследници на общите
наследодатели, за ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор 56784.524.4,
за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.4.1.1, находящ се
на етаж първи от двуетажната сграда с идентификатор 56784.524.4.1, и за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.4.1.3, находящ се на
етаж първи от същата сграда, като се отхвърли искът за делба за ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.524.4.1.2, находящ се на етаж втори от двуетажната
сграда с идентификатор 56784.524.4.1, и сграда с идентификатор
56784.524.4.2.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Л. В. Г., ПЛ. КР. Й. и ЮЛ. СТ. М., в който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.
В посочения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, в който същата се оспорва като неоснователна и се
отправя молба за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В срок отговор на въззивната жалба са подали М. КР. П. и СТ. КР. Й.. В
него същите вземат становище за основателност на въззивната жалба и се
отправя молба за уважаване на исканията на жалбоподателя относно лицата,
2
между които делбата следва да бъде допусната, както и относно имота,
предмет на делбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Между страните по делото не се спори, а и се установява от
представения нотариален акт за покупко-продажба № 122, том 7, дело №
1183/22.08.1930 г., че В.Д. С., роден на 15.08.1897 г. и починал на 14.11.1955
г., е придобил правото на собственост върху дворно място в гр. Пловдив,
квартал 330а - триста и тридесет „а“, парцел 3 - трети, по плана на града,
състоящ се от 209 кв.м., който недвижим имот съгласно действащата
кадастралната карта и кадастралните регистри представлява поземлен имот с
идентификатор 56784.524.4, гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменени в КККР, адрес на поземления
имот: гр. Пловдив, п.к. 4000, ***, с площ от 254 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 4, квартал: 1
(330а), парцел: XVI - 4, съседи: 56784.524.5; 56784.524.1500; 56784.524.3,
56784.524.120. В поземления имот са разположени сграда с идентификатор
56784.524.4.1 със застроена площ от 98 кв.м., брой етажи:2, с предназначение
жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор 56784.524.4.2 с
площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение хангар, депо, гараж. От
приобщените по делото копия от кадастрална карта се установява, че в КККР
на гр. Пловдив са нанесени и следните самостоятелни обекти в сграда: СОС с
идентификатор 56784.524.4.1.1 с предназначение жилище, апартамент,
находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор 56784.524.4.1, СОС
56784.524.4.1.2 с предназначение жилище, апартамент, находящ се на етаж 2
в сградата, и СОС с идентификатор 56784.524.4.1.3 с предназначение за
търговска дейност, находящ се на етаж 1 в същата сграда.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № ********* от
27.04.2017 г. се установява, че В.Д. С. е оставил за свои наследници по закон
преживялата съпруга М.Г. С.а, починала на 04.05.1989 г., и трите им деца Л.
3
В. Г., Д. В. С. и М.В. С.а, починала на 31.07.2012 г. Последната от своя страна
е оставила за наследници по закон: ПЛ. КР. Й., ЮЛ. СТ. М., В.М. М., починал
на 29.05.2015 г., както и СТ. КР. Й. и М. КР. П. по право на заместване в
качеството им на низходящи наследници на К.К. Й., починал на 01.02.2010 г.
След смъртта си В.М. М. е оставил за свои наследници по закон М. В. Д. и
АНТ. В. М..
Със Заповед № СД-99/12.04.1986 г. на Общински народен съвет –
Пловдив, издадена на основание чл. 95 ЗТСУ, за строителството на „Хотел –
ресторант“ – Пловдив-III гр. част е отчужден имот пл. № 4 в кв. 330, находящ
се на ул. ***, собственост на Д. В. С., Л. В. Г., М.В. С.а и М.Г. С.а и на
държавата. С писмо на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет
от 24.07.1990 г., адресирано до Д.С., същият е уведомен, че поради
невъзможност да се осъществи строителството на хотел „Пловдив“ е издадена
заповед за отмяна на отчуждаването на имота, предвиден за това
мероприятие.
По делото е представен договор от 15.11.1986 г., сключен между М.Г.
С.а и нейния син Д. В. С., по силата на който М.Г. С.а се е задължила да
заплати на сина си сумата от 5642 лв. срещу задължението на последния да
поеме цялостната издръжка и гледане до края на живота , каквото
издръжка и гледане Д. В. С. и съпругата му са осигурявали през последните
години. В договора се отбелязва, че посочената сума представлява стойността
на отчуждения на М.Г. С.а недвижим имот пл. № 4 в кв. 330, находящ се на
ул. ***, отчужден със Заповед № СД-99/12.04.1986 г. на председателя на ИК
на Общински народен съвет – Пловдив. Предвижда се, че в случай че
заповедта за отчуждаване бъде отменена по реда на чл. 109 ЗТСУ, то М.Г. С.а
се задължава в срок от един месец от влизането в сила на отмяната да
прехвърли на сина си имота си по нотариален ред – чрез договор за издръжка
и гледане, както и че при настъпване на горното условие настоящият договор
следва да се счита за предварителен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Със Заповед № ОА-777/05.06.1992 г. на кмета на Община Пловдив от
актовите книги за държавните имоти са отписани имоти, които са
възстановени на собствениците им, сред които е и един магазин с 3/10 ид.ч.
от терена и общите части, таван в югоизточната част до стълбището на ул.
***.
По делото е представен договор за продажба на наследство от 12.09.2017
г., сключен с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в СВ -
Пловдив вх. рег. № 28528/13.09.2017 г., акт № 94, том 10, от който се
установява, че ПЛ. КР. Й. като наследник на своята майка М.В. С.а е продал
на „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД цялото си наследство като съвкупност от
права и задължения, останало му от нея, съдържащо правото на собственост
върху: 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с по
1/12 ид.ч. от изградените в имота сгради: сграда с идентификатор
4
56784.524.4.1 и сграда с идентификатор 56784.524.4.2, както и от всички
самостоятелни обекти, намиращи се в тях, срещу заплащането на продажна
цена от 9500 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123 от
02.08.2018 г., том III, рег. № 2844, дело № 472/2018 г. на нотариус с район на
действие РС – Пловдив ЮЛ. СТ. М. е прехвърлил на „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“
ЕООД 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с 1/12
ид.ч. от изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.524.4.1 и
сграда с идентификатор 56784.524.4.2, както и от всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тях, срещу заплащането на продажна цена от 2450 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124 от
02.08.2018 г., том III, рег. № 2846, дело № 473/2018 г. на нотариус с район на
действие РС – Пловдив Л. В. Г. е прехвърлила на „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“
ЕООД 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с 1/3
ид.ч. от изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.524.4.1 и
сграда с идентификатор 56784.524.4.2, както и от всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тях, срещу заплащането на продажна цена от 9800 лв.
С нотариален акт за дарение № 10 от 04.10.2018 г., том IV, рег. № 3539,
дело № 547/2018 г. на нотариус с район на действие РС – Пловдив „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е дарило на „БУДАС БАР“ ЕООД 1/120 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с 1/120 ид.ч. от
изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.524.4.1 и сграда с
идентификатор 56784.524.4.2, както и 1/120 ид.ч. от всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тях.
С нотариален акт за дарение № 11 от 04.10.2018 г., том IV, рег. № 3540,
дело № 548/2018 г. на нотариус с район на действие РС – Пловдив „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е дарило на „МЕГА СТРОЙ 77“ ЕООД 1/120 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с 1/120 ид.ч. от
изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.524.4.1 и сграда с
идентификатор 56784.524.4.2, както и 1/120 ид.ч. от всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тях.
С нотариален акт за дарение № 12 от 04.10.2018 г., том IV, рег. № 3545,
дело № 549/2018 г. на нотариус с район на действие РС – Пловдив „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е дарило на „АКВА БЕЛЛА“ ЕООД 1/120 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с 1/120 ид.ч. от
изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.524.4.1 и сграда с
идентификатор 56784.524.4.2, както и 1/120 ид.ч. от всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тях.
По делото са приложени годишни данъчни декларации за отчетните
2015, 2016 и 2017 г., подадени от Д. В. С., от които е видно, че същият е
декларирал придобит доход от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество в размер на 2400 лв., като платец по този
доход е посочено „ГЛОБАЛ ГАРАНТ“ ООД.
5
Приобщени по делото са изпратени от „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД
до Д. В. С. нотариални покани от 09.11.2017 г. и от 19.09.2018 г., с които
същият е уведомен за закупуването на идеални части от процесните имоти,
отправена му е покана за провеждане на преговори за доброволна делба, за
заплащане на съответна част от получените от имота граждански плодове за
период от 5 години преди 12.09.2017 г., както и за осигуряване на възможност
дружеството да ползва имотите според правата му. По делото е представен
отговор от Д. В. С. на нотариалната покана от 09.11.2017 г., в който се
посочва, че никой от съсобствениците не е препятстван да ползва имота
съобразно правата му, че реалното ползване на имота е разпределено между
съсобствениците и всеки ползва в рамките на правата си, както и че Д. В. С.
ползва имота в рамките на полагащата му се 1/3 ид.ч. и не разполага с достъп
до другите обекти. Представен е и протокол от 24.11.2017 г., от който е
видно, че адвокат М.Б. в качеството си на представляващ Д. В. С. е предала на
адвокат И.Д. в качеството му на представляващ „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“
ЕООД един брой ключ от входната врата на сграда с идентификатор
56784.524.4.1.
В хода на производството пред първата инстанция са и събрани гласни
доказателствени средства. От показанията свидетелката А.Г. – заварена
дъщеря на съделителя ПЛ. КР. Й., се установява, че през м. септември 2017 г.
същият е продал своята част от наследството, оставено му от неговата майка,
срещу сумата от 9500 лв. С част от посочената сума П.Й. си е закупил
хладилник, косачка и резачка, а друга част от нея е разходил за поддръжка на
гробовете на свои близки.
По делото е разпитана и свидетелката М.А., която заявява в показанията
си, че познава процесния имот и обитателите му – Д.С., двете му сестри и
майка му. Свидетелката посочва, че за къщата е имало отчуждаване, но то е
било отменено. Между обитателите е имало уговорка Д.С. и майка му да
живеят на втория етаж, а двете му сестри - на първия етаж. Така се е ползвал
имота преди отчуждаването и така е продължило след това. Свидетелката
посочва, че към настоящия момент първият етаж на къщата е празен, като
едната сестра на Д.С. е починала, а другата се е изместила на друго място. На
първия етаж на къщата е имало магазин, в който през определен период от
време е работила дъщерята на една от сестрите. След това магазинът е бил
затворен, а впоследствие - отдаден на фирма, като понастоящем отново не
работи. Свидетелката сочи, че в дворното място има гараж, който се е ползвал
преди от Д.С., но сега не се ползва от никого. Според нея никога между Д.С.
и сестрите му не е имало спорове.
Разпитана по делото е и свидетелката М. М.а – съпруга на съделителя
Ю.М.. Същата посочва в показанията си, че съпругът е продал своята
идеална част от имота. В същия е имало дюкян, който се е отдавал под наем
първо като пункт за хартия, а впоследствие – за водни помпи. Свидетелката
заявява, че наемът се е събирал от Д.С., който го разделял на три – между
него, М. С.а и Л.Г.. Посочва, че е живяла в имота близо десет години от 1997
6
г. В него в двете стаи на първия етаж е живяла свекърва М. С.а, която е
починала през 2012 г., а на втория етаж – Д.С. и неговата съпруга.
Свидетелката отрича дъщерята на другата сестра да е наемала магазина. Сочи,
че имотът е бил отчуждаван за строеж на хотел, но отчуждаването е било
отменено.
В показанията си свидетелката Т. С.а – съпруга на Д.С., посочва, че
живее в процесната къща от 1975 г. Заедно със съпруга си са живели на
втория етаж на къщата. Първоначално на този етаж заедно с тях за период от
около година и половина заедно с тях е живяла една от сестрите Д.С. – Л. С.а,
но тя се е преместила в друго жилище. За известно време в имота е останала
да живее нейната дъщеря, за да завърши училище. През 1985 г. имотът е бил
обявен за отчуждаване за строеж на хотел, но след две-три години се е
установило, че няма да се строи хотел и имотът е бил върнат. Свидетелката
посочва, че майката на Д.С. е живяла заедно със сина си на втория етаж от
къщата, на долния етаж е живяла едната сестра, а другата се е изнесла на
друго място. Във връзка с отчуждаването тримата е трябвало да се разберат
при кого ще живее майка им, като според свидетелката и двете сестри са се
отказали от нея, поради което тя е останала да живее при сина си на втория
етаж от къщата, където по-късно е починала. Според свидетелката Д.С.
никога не е искал да живее на първия етаж и не е имал претенции. Същата
отрича и сестрите му да са имали претенции да живеят на втория етаж.
Посочва, че след като Л. С.а се е изнесла, двамата със съпруга са направили
пълен ремонт на етажа и живеят на него и понастоящем. Заявява, че дюкянът
на първия етаж на имота е бил два пъти национализиран, а по-късно е бил
възстановен. Тогава дъщерята на Л. С.а е попитала дали може да го ползва за
свой бизнес, който обаче не потръгнал, поради което впоследствие е бил
отдаден под наем на фирма. Наемът от 200 лв. се е получавал от Д.С., който
го е разделял на три части. Свидетелката посочва още, че в имота има
паянтова барака, в която е стоял автомобилът на Д.С., но която след
продажбата на автомобила не се ползва.
В хода на производството пред първата инстанция е прието
заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се
установява, че пазарната стойност на процесния поземлен имот към м.
септември 2017 г., ведно с всички подобрения и приращения, възлиза на
249000 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
По спорните между страните въпроси съдът намира следното:
С отговора на исковата молба съделителят Д. В. С. е направил
7
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на ½
ид.ч. от дворното място, както и върху втория жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда и гаража, построени в него. Същият се позовава на
извършена през пролетта на 1986 г. между него, двете му сестри Л.Г. и М. С.а
и тяхната майка М. С.а неформална делба на оставения им в наследство от
В.Д. С. имот, като твърди, че с оглед положените грижи и даваната издръжка
на майка им М. С.а и грижите, които е щял да полага за нея занапред, за него
е била отредена ½ ид.ч. от дворното място с втория жилищен етаж от
двуетажната къща и гаража, а останалата ½ ид.ч. от дворното място с първия
жилищен етаж с магазина в източната му част е била отредена за двете му
сестри поравно. На основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в
продължение на десет години. За да е налице владение, фактическата власт,
която се упражнява върху чужд имот, трябва да е постоянна, спокойна, явна и
несъмнителна. Владението е явно и несъмнено, когато владелецът извършва
действия, за които заинтересованите лица могат да узнаят и които разкриват
по сигурен начин намерение да се държи вещта като своя. При наследяване
всеки от сънаследниците е владелец на своите идеални части и държател на
частите на другите съсобственици, затова придобиването по давност на
сънаследствен недвижим имот може да стане, ако сънаследникът промени
намерението си по отношение на чуждите идеални части и започне да ги
държи за себе си. По правило тази промяна трябва да бъде манифестирана с
действия, чрез които волята за завладяване на сънаследствения имот да
достигне до знанието на останалите наследници. Такива действия са
например отказът на ползващия имота сънаследник да допуска останалите
сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници
намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя
полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва
владението на останалите наследници. В случая не се установи от страна на
съделителя Д.С. да са извършвани подобни действия. От съвкупната преценка
на събраните доказателства не може да се направи извод и за извършена
неформална делба на наследствения имот между него, неговата майка и двете
му сестри, която да постави началото на давностно владение. По делото се
установи, че през 1985 г. във връзка с предстоящото отчуждаване на имота
съделителят Д.С. и неговите сестри Л.Г. и М. С.а са постигнали съгласие
майка им М. С.а да остане да живее при него на втория етаж от двуетажната
къща. Отчуждаването на процесния имот е извършено със Заповед № СД-
99/12.04.1986 г. на Общински народен съвет – Пловдив, като към посочената
дата същият е бил съсобствен между наследниците на В. С. М. С.а, Л.Г., Д.С.
и М. С.а и държавата, която е притежавала магазина, находящ се на първия
етаж от къщата, както и 3/10 ид.ч. от дворното място и общите части. От
показанията на свидетелката Т. С.а се установи, че към онзи период на първия
етаж е живяла М. С.а, на втория етаж – съделителят Д.С., а съделителката Л.Г.
е живяла в друго жилище. Според показанията на свидетелката М.А. във
8
връзка с отчуждаването между четиримата наследници е била постигната
уговорка първият етаж от къщата да се ползва от двете сестри Л.Г. и М. С.а, а
вторият – от Д.С. и М. С.а. Няколко години по-късно отчуждаването на имота
е било отменено (от приложеното по делото писмо на Изпълнителния
комитет на Общинския народен съвет е видно, че към 24.07.1990 г.
отчуждаването е било отменено). До смъртта си през 1989 г. М. С.а е живяла
на втория етаж от къщата при своя син, като по делото не се установи
приживе тя да му е прехвърлила припадащата се част от наследствения
имот. След смъртта на последната съделителят Д.С. е продължил да живее и
ползва втория етаж, а от страна на двете му сестри не са изразявани
претенции досежно ползването на етажа. На първия етаж до смъртта си през
2012 г. е живяла М. С.а. При тези данни съдът намира, че по делото не се
установи между четиримата наследници да е извършена неформална делба
при посочените в отговора на исковата молба параметри. Постигнатата между
тях уговорка по-скоро сочи на извършено разпределение на ползването на
наследствения им имот. Освен това, както бе посочено по-горе, към датата на
отчуждителната заповед магазинът, находящ се на първия етаж от процесната
двуетажна сграда, е бил собственост на държавата. След възстановяването му
през 1992 г. за определен период от време магазинът е бил отдаван под наем,
като наемната цена е била получавана от Д.С., който я е разделял на три равни
части – за всяка от двете му сестри и за него, съобразно правата им в
съсобствеността. Магазинът е бил използван и от дъщерята на съделителката
на Л.Г., но след допитване до съделителя Д.С.. Горните обстоятелства не
кореспондират с първоначално изложените от последния в отговора на
исковата молба твърдения, че магазинът е бил част от предмета на
извършената от четиримата наследници неформална делба и е попадал в дял
на сестрите му. Неотносима към настоящия случай съдебна практика е
цитираното от съделителя Д.С. Решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. №
325/2020 г. на ВКС, І г. о. В него се приема, че фактическото разделяне на
наследствените имоти, при което всеки от съсобствениците установи
самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със
семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които
преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и
установяване на владение за себе си. Посоченото решение е постановено при
различна фактическа обстановка. В случая не е налице хипотеза, при която
всеки от наследниците със знанието и при взаимно отсъствие на
противопоставяне да е установил самостоятелна фактическа власт върху
отделен обект от наследственото имущество, за да се приеме, че не са
необходими други активни фактически действия, освен ползването, за
превръщането на държането на чуждите идеални части във владение. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен
9
извода на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното
възражение за изтекла в полза на съделителя придобивна давност. В подкрепа
на този извод е и заявеното от него в отговор на изпратена му от „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД нотариална покана, че ползва имота в рамките на
полагащата му се 1/3 ид.ч. и не разполага с достъп до другите обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия
предмети не се падат в негов дял при делбата. Тази разпоредба охранява
интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на
наследственото имущество. Целта е да не се раздробява последното, т.е. да
не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши
при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. В теорията и съдебната практика е
прието, че приложението на посочената разпоредба е изключено в редица
хипотези, една от които е при актове на разпореждане с наследството като
съвкупност от права и задължения - чл. 212 ЗЗД. По делото се установи, че с
договор за продажба на наследство от 12.09.2017 г. ПЛ. КР. Й. е продал на
„ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД наследството, оставено му от неговата майка
М.В. С.а – дъщеря на общия наследодател В. С., като в договора изрично е
посочено, че част от неговия предмет е 1/12 ид.ч. от процесния поземлен имот
с идентификатор 56784.524.4, ведно с построените в него сгради. Доколкото с
този договор ПЛ. КР. Й. се е разпоредил изцяло с дела си от наследственото
имущество, то по отношение на него разпоредбата на чл. 76 ЗН се явява
неприложима, а възражението за неговата относителна недействителност –
неоснователно. Впоследствие на 02.08.2018 г. други двама от наследниците -
ЮЛ. СТ. М. и Л. В. Г., са продали собствените си идеални части от процесния
поземлен имот с идентификатор 56784.524.4, ведно с построените в него
сгради, на същото дружество. В тази връзка следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 76 ЗН се прилага само по отношение на имущества,
съсобствеността върху които произтича от наследяване. Към датата на
сключване на оспорените договори за продажба съсобствеността върху
процесния имот, с оглед извършеното от ПЛ. КР. Й. разпореждане, вече е
нямала наследствен, а смесен (комбиниран) характер, тъй като произтича не
само от наследяване, а и от разпоредителна сделка, сключена между
сънаследник и трето за съсобствеността лице. Горното води до извод за
неприложимост на разпоредбата на чл. 76 ЗН по отношение на оспорените
сделки от 02.08.2018 г. Следва да се отбележи, че този извод важи и за
сключените впоследствие договори за дарение, макар и възражение за тяхната
относителна недействителност да е направено за пръв път в писмената защита
пред първата инстанция.
По отношение на поддържаното във въззивната жалба възражение за
нищожност на договора за продажба на наследство от 12.09.2017 г., сключен
между ПЛ. КР. Й. и „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, както и на последващите
го договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2018 г., сключен
между ЮЛ. СТ. М. и горепосоченото търговско дружество, и договор за
10
покупко-продажба на недвижим имот от същата дата, сключен между Л. В. Г.
и дружеството, поради противоречието им с добрите нрави, съдът намира
следното: В делбеното производство, съобразно специалните правила на чл.
341, ал. 2 и чл. 342 ГПК, всеки един от съделителите може в първото по
делото съдебно заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени в
наследствената маса и други имоти, както и да възрази против правото на
някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и
против включването в наследствената маса на някои имоти. С оглед на
горните законови разпоредби следва да се приеме, че преклузията в
делбеното производство настъпва с приключване на първото съдебно
заседание. В настоящия случай твърдения за нееквивалентност на насрещните
престации по посочените договори, обосноваваща тяхната нищожност поради
противоречието им с добрите нрави, са наведени във второто заседание пред
първата инстанция, поради което така предявеното възражение се явява
преклудирано. Действителността на посочените по-горе правни сделки е била
оспорена от съделителя Д. В. С., а също така от съделителите М. В. Д., АНТ.
В. М., СТ. КР. Й. и М. КР. П. с отговора на исковата молба, но на други
основания, които не се поддържат с въззивната жалба. Въпреки това, за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченият порок не се
констатира от въззивната инстанция. За нищожни като противни на морала
следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите
е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. В
случая действително са налице разлики между пазарната цена на продаваните
с атакуваните сделки имоти и продажната им цена. Тези разлики сами по себе
си обаче не са от естество да обосноват този най-тежък порок на сделката. В
тази връзка следва да се има предвид, че съдържанието на договора се
определя свободно от страните. Продажбата на вещ на цена по-ниска от
пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена
сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от
лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на
другата страна от нея или от трети лица (в този смисъл Решение № 128 от
17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК), каквито данни няма
по настоящото дело. Още повече, че една от оспорените сделки – договорът
за продажба на наследство, има алеаторен характер и при сключването
купувачът поема риск относно обема на наследството, включващо права и
задължения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна. Правилно
първоинстанционният съд е допуснал до делба поземлен имот с
идентификатор 56784.524.4, ведно с построените в него сграда с
идентификатор 56784.524.4.1 и сграда с идентификатор 56784.524.4.2, между
съделителите „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, Д. В. С., М. В. Д., АНТ. В. М.,
СТ. КР. Й., М. КР. П., „БУДАС БАР“ ЕООД, „МЕГАСТРОЙ 77“ ЕООД и
11
„АКВА БЕЛЛА“ ЕООД и е определил квотите на посочените лица в
съсобствеността, като е отхвърлил иска по отношение на Л. В. Г., ПЛ. КР. Й.
и ЮЛ. СТ. М., поради което и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя Д. В. С. не се следват
разноски. Въззиваемите страни Л. В. Г., ПЛ. КР. Й., ЮЛ. СТ. М. и „ВИЕЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с подадените от тях отговори на въззивната жалба са
поискали присъждане на разноските за настоящата инстанция, но доколкото
не са ангажирали доказателства за направата им, такива не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261686 от 10.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 4209 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12