№ 1575
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110202066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „АТРОНИК" ЕООД с ЕИК ********* срещу наказателно
постановление № 738010-F708737 / 14.11.2023 г., издадено от Р.П.С. - Изпълнителен
директор на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона
за хазарта /ЗХ/ на „АТРОНИК" ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни
правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни
игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, посочва се, че управителят на игралната зала е изписал двете си имена в
дневния отчет и е поставил печат на дружеството и изискванията на подзаконовия
нормативен акт са изпълнени. Излага доводи, че нарушението е маловажно. Моли за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. поддържа жалбата с
аргументите, изложени в нея.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Митева, която пледира за
потвърждаване на НП.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка намери за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател имало качеството на организатор на хазартни игри в
игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно предоставеното
удостоверение за издаден лиценз № 000030-61 от 04.01.2023 г., издадено от изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите за горепосочената игрална зала. При
проверка от М. Н. и З.П. служители на НАП, било установено, че дневен отчет за игрални
1
автомати в игралната зала за 01.01.2023 г. не е подписан от управителя на игралната зала.
Бил съставен протокол за извършената проверка.
На 01.06.2023г. свидетелят М. Н. – инспектор по приходите в НАП съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) cep. AN № F708737 / 01.06.2023 г. За
констатираното нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и
задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри. Актът бил
връчен на пълномощник на дружеството. Възражения не постъпили в срок.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
наказателно постановление № 738010-F708737 / 14.11.2023 г., от Р.П.С. - Изпълнителен
директор на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона
за хазарта /ЗХ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията
на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни
образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показания на свидетелите Б. и Н., заповеди за компетентност,
протокол за извършена проверка, дневен отчет за игрални автомати в игрална зала от
01.01.2023г. и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, достоверни и
последователни. От показанията на свидетеля Н. се установяват подробности във връзка с
извършената проверка, както и обстоятелството, че са били проверени отчетите за дните от
годината, в която е извършена проверката и за две години назад. Същото обстоятелство е
видно и в протокола за извършена проверка, от който се извлича броят на проверените
отчети. Видно от показанията на свидетеля, единствено върху един отчет е липсвал подпис
на посочените в образеца лица.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Б., които се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Съдът единствено не кредитира твърдението на свидетеля, че е
изписал името си върху отчета. Видно от представеното копие, в полето за управител на
игралната зала има единствено печат на дружеството, който по данни на този свидетел се
поставя управителят на дружеството, а не от свидетеля Б.. Отделно, имената на управителя
на игралната зала са изписани при съставянето на отчета в електронен вариант с
текстообработваща програма и така са били принтирани, респективно липсва саморъчно
изписване на имената на управителя, противно на изложеното в жалбата.
В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в жалбата се твърди, че задължението
е изпълнено, доколкото подписът на лицето е саморъчно изписване на името му, но това
изискване не се покрива ако името е изписано с текстообработваща програма, както в
случая, доколкото авторът не може да бъде проверен с оглед липсата на специфичен почерк
и начин на изписването. В този смисъл възражението в жалбата, че отчетът е подписан е
несъстоятелно.
Съдът намира, че писмените доказателства спомагат да бъдат изяснени в пълнота
обстоятелствата по процесното събитие, същите са еднопосочни като подробен анализ не е
необходим, а единствено следва да се посочи, че възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка се подкрепя от приложеното копие на дневен отчет от 01.01.2023г,
доколкото е видно, че липсва подпис или саморъчно изписване на имената на управителя на
игралната зала.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения, от процесуално легитимирано лице и срещу
2
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 90, ал.1-3 от ЗХ, нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. За установяване на нарушенията по този
закон се съставят актове от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор и се обжалват и
изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Двата процесни документа съдържат всички законоустановени реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в обжалвания акт и
административните органи достатъчно конкретно са очертали времето, мястото, механизма
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НАРЕДБА за общите задължителни правила за организацията
на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни
образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри организаторът е длъжен да води
следните отчети: дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно
приложение № 13; месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно
приложение № 14; месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по образец съгласно
приложение № 15.
Алинея шеста на същия член предвижда, че данните в съответните отчети по ал. 1 се
попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в
съответния образец. Видно от Приложение № 13 към този подзаконов нормативен акт, в
дневния отчет за игрални автомати в игрална зала се изискват два подписа – този на крупие
и на управителя на игралната зала. В случая надлежно крупие е подписало отчета и е
изписало саморъчно имената си, докато липсва подпис или саморъчно изписване на имена
на управителя на игралната зала, макар и имената му да се напечатани. Изискването не е
изпълнено, поради което съдът намира, че нарушение действително е извършено.
Според чл. 108, ал. 1 от ЗХ организатор на хазартни игри, който наруши общите
задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите
задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
От обективна страна по делото се установи, че към момента на извършване на
проверката, дневният отчет за 01.01.2023 г. бил представен с липсващ реквизит – подпис на
управител на игралната зала. Нарушението се изразява в бездействие при регламентирано
активно поведение от страна на жалбоподателя - необходимост на води отчетност по
предвидения ред. Деянието е формално и е довършено със самото непопълване на подпис.
Съдът не се съгласява със защитната теза на жалбоподателя, според която няма
законоустановен срок за съставяне и подпис на отчета. В настоящия казус се касае до дневен
отчет и същият следва да бъде подписан в рамките на съответния ден – в случая това е
01.01.2023 г.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна не следва да
3
се обсъжда субективната страна на деянието.
Съдът разгледа въпроса за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и установи, че процесното
нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай. При преценката дали са
налице основания за прилагане на хипотезата е необходимо да се изследват начина, времето
и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни
последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От една
страна, обществените отношение, регулиращи организацията и провеждането на хазартни
игри се отличават с висока степен на обществена опасност и контролът спрямо дейността е
засилен. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, според което
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН се обуславя от липсата на негативни последици,
доколкото в процесния случай поради естеството на деянието, няма как да настъпи
вредоносен резултат. От друга страна, съдебният състав намира, че дневният отчет не е
подписан поради техническа грешка и пропуск. Видно от приложения отчет, в него трябва
да са посочени игралната зала, организаторът, стойност на единица кредит в левове или
евро, отчет № и дата, № по ред, производствен № на игралния автомат, показания на
електронни броячи (вход/изход), показания на електромеханични броячи (вход/изход), сума
на постъпили залози, сума на изплатени печалби, разлика, повреден ИА, дата и час, име,
фамилия и подпис на управителя на игралната зала, име, фамилия и подпис на крупие. В
случая не са налице други липсващи законоустановени реквизити. Съдържанието на отчета
и стойностите, които се посочват, са попълнени според регламентираните изисквания и
отразяват действителните величини, поради и което липсата на подпис в случая би могло да
бъде възприето като малозначителна, отчитайки и липсата на други нарушения от страна на
дружеството, респективно други налагани санкции за нарушения на ЗХ. В тази връзка
следва да се посочи, че както проверяващите са посочили в протокола за проверка, а и
свидетелят Н. признава в разпита си, в хода на проверката са изискани и прегледани
дневните отчети за период от началото на 2023г година до 19.05.2023г., както и за
предходните 2022г. и за 2021г. и само в процесния отчет е констатиран пропуск. Касае за
инцидентна проява и според настоящия състав деянието е с изключително ниска степен на
обществена опасност и може да се квалифицира като маловажно. Касае се за нарушение,
което значително се различава от другите случаи на подобни нарушения, в които липсва
попълване на множество реквизити или дневен отчет въобще липсва. Ето защо съдът
намира, че и отправянето на предупреждение до санкционираното ЮЛ ще постигне целите
на генералната и специалната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В атакуваното
НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези критерии, още повече,
че не е засегнат въпросът за проверените дневни отчети за близо две години и половина и е
констатиран пропуск само в един отчет и то технически и частичен. Поради изложеното,
съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
макар предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при последващо нарушение ще му
4
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски при направено възражение за прекомерност.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело е в размер от 600 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
C‑438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с
действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая защитата е
фокусирана почти изцяло върху тезата, че нарушение не е извършено, което по изложените
мотиви не се споделя от настоящия съдебен състав. В този смисъл и поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че претендираната сума от 600 лева
не се явява пропорционална на осъществената защита при все, че жалбоподателят е
извършил нарушение, макар и то да е маловажно. Проведено е едно съдебно заседание,
разпитани са едва двама свидетели, не са приобщавани писмени доказателства, различни от
преписката. Възнаграждение в поискания размер е несъразмерно на осъщественото
процесуално представителство. В този смисъл съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение за адвокат в размер на 200 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 116-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 738010-F708737 / 14.11.2023 г., издадено от
Р.П.С. - Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което на основание
чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на „АТРОНИК" ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за
общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН нарушителя „АТРОНИК"
ЕООД с ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
5
настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще мубъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА национална агенция за приходите да заплати на „АТРОНИК" ЕООД с ЕИК
********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6