Р Е Ш Е Н И
Е № 306
гр. Пловдив, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 293 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н.К.М. с
ЕГН: **********,***, чрез адв. С. *** против ЗК ”БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, в която
се твърди, че на 11.08.2018 г., около 11:00 ч., в гр.******, на улица
********** лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с рег. № РВ 1190 КА,
управляван от С.Х.С., ЕГН:********** *** при маневра заден ход е ударил
минаващата зад него пешеходка Н.К.М., ЕГН ********** с
л.к.№ ********** с адрес: ***. Твърди, че след инцидента пострадалата веднага е
бил откарана с екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛ „*********” ЕАД, където
е останала за лечение от 11.08.18г. до 18.08.18г. Сочи, че по свое желание,
пострадалата е посетила и отделението в съдебна медицина при УМБАЛ „*********”
ЕАД - Пловдив на 28.09.2018г., където след проведения ѝ преглед, ѝ
е било издадено СМУ №****/18г. със
следното заключение: при прегледа й от представената медицинска документация
се установява - разкъсване на левия бъбрек, с наличие на излив на кръв в
коремната кухина и последващо отстраняване на бъбрека; счупване в областта на
кръстовата кост (на ниво първи сакрален прешлен), контузия на гръден кош и
корем.
Ищецът твърди, че изливът на кръв в коремната
кухина, поради разкъсването на левия бъбрек е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. От своя страна, разкъсването на левия
бъбрек, който бъбрек е болестно увреден, е наложило оперативно му отстраняване, което състояние само по себе
си, според ищеца представлява постоянно разстройство на здравето. Твърди също,
че счупването в областта на кръстовата кост (ниво първи сакрален прешлен) е
довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника.
На следващо място сочи, че срещу водача на
гореописания лек автомобил - С.Х.С. е било образувано
административно-наказателно производство; съставен е бил АУАН №949011, серия Д
от 11.09.2018г. на Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Пловдив, а впоследствие му
е било издадено и НП № 18-1030-007097/11.09.2018г. от Началник група към ОДМВР
- Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, с което му е било наложено
наказание „Глоба”, влязло в законна сила на 05.10.2018г.
Твърди, че описаните телесни повреди са й причинили
ужасни болки и страдания, довели до цялостна промяна в начина ѝ на живот,
тъй като здравословното ѝ състояние е изключително влошено от липсата на
важен орган, какъвто е единият ѝ бъбрек, поради и което не може да
изпълнява нормално елементарни житейски потребности. Сочи, че счупването на
кръстовата ѝ кост, с оглед възрастта ѝ, е направило всяко едно
движение болезнено, тя е почти обездвижена и е лишена от социални контакти и
общуване, каквито е имала преди преживяното от нея ПТП. Твърди, че, както
нейният, така и животът на близките ѝ, се е променил коренно, а стресът,
който са изживели от случилото се, е оставил трайни следи в съзнанието им,
свързани с отрицателни емоции и постоянни негативни мисли за нейното бъдеще.
На следващо място сочи, че виновният водач е
застрахован в ответното дружество със застрахователна полица № 02117003120575,
валидна до 27.11.2018г., както и че застрахователят е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и е била заведена щета с №********** - ПТП
от 11.08.2018г.
На основание изложеното се настоява съдът да
осъди ЗК „ЗД БУЛ ИНС” АД да заплати на ищеца Н.К.М. сумата от общо 90 000
лв., представляваща обезщетение за причинени вследствие на описаното ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от нанесените ѝ
телесни повреди - разкъсване на левия бъбрек, довело до разстройство на
здравето ѝ, временно опасно за живота, което разкъсване от своя страна е
наложило отстраняване на бъбрека - постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота; счупване в областта на кръстовата кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на двата ѝ долни крайника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от момента на деликта - 11.08.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл.367
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изцяло се оспорват исковете, както по основание,
така и по размер. Не се оспорва наличието на валидно възникнало и действащо
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с номер BG/02/l 17003120575. Оспорва обаче
наличието на причинно-следствена връзка между описаното ПТП и твърдените от
ищеца травматични увреждания. Оспорва описания механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 570 от 11.08.2018 г. като твърди, че същият не съдържа
задължителните реквизити по образец, съставляващ Приложение № 1 по чл. 3, ал.1
от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортните произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Твърди, че цитираният
констативен протокол не фигурира във водения от Гаранционен фонд Регистър на
ПТП по чл. 571, ал.1, т. 9 от Кодекса на застраховането - електронен регистър
на ПТП и за участниците в тях. Оспорва протокола и относно съдържанието му в
раздел „Обстоятелства при възникване на ПТП“. Оспорва твърдяното виновно
противоправно поведение на водача на автомобила. При условията на евентуалност
твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В
тази връзка твърди, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място, по рисков начин, без да се огледа и да се съобрази
с конкретната пътна обстановка, както и че не е предприела никакви действия за
опазване на собственото си здраве и живот. Сочи, че предприетото от ищеца
пресичане е било в бърз ход, зад автомобил със запален двигател и включени
светлини за задно движение. Прави възражение и за прекомерност на
претендираните от ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Възразява срещу началния момент, от който ищецът претендира заплащане на
обезщетение за забава на претендираната от него главница. Претендира присъждане
на разноските по делото.
В депозираната по делото допълнителна искова
молба, ищецът поддържа заявеното в първоначалната искова молба, като оспорва направените в отговора
възражения. Допълва твърденията си във връзка с образуваната пред застрахователя
- ответник щета, с това, че последният му е бил определил застрахователно
обезщетение в размер на 10 000 лв.
Оспорва твърденията на ответника по отношение механизма на причиняване
на ПТП, като твърди, че ищецът не е предприел пресичане на пътно платно, а е
седял на пейка пред дома си, а мястото на процесното ПТП не представлява пътно
платно, а неасфалтиран път.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор,
с който поддържа взетото вече становище.
Оспорва твърденията, заявени в допълнителната искова молба по отношение
механизма на настъпилото ПТП.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО
на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета е определен размер на
обезщетението от 10 000 лв, с който ищецът не е съгласен. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило
правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение за автомобила, с който е причинено
произшествието.
Следователно спорни са само материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между двете и вина.
Противоправното поведение и вината
на водача са категорично установен по делото факт. В подкрепа на това са всички
събрани по делото доказателства, които еднопосочно установяват изложения в
исковата молба механизъм на произшествието. От една страна това е
административно – наказателната преписка, образувана срещу водача във връзка с
инцидента, приключила с влязло в сила като необжалвано наказателно
постановление, с което му е наложена глоба, доброволно платена. В тази връзка
следва да се посочи, че АУАН
/л.6/ е подписан от водача без възражения,
т.е., той има материална доказателствена сила спрямо него, че признатите неизгодни
факти са верни, в т.ч. всички обстоятелства около механизма на произшествието и
вината му за настъпване на инцидента по описания и подписан без възражения
начин. Вярно е, че по принцип наказателното постановление, което не е проверено
по съдебен път, не обвързва гражданския съд със задължителна сила, както това е
предвидено за присъдата на наказателния съд, но, необжалвайки постановлението и плащайки незабавно наложената му глоба /НП
е връчено на 04.10.2018г, а глобата е платена още на следващата дата/, водачът
с конклудентни действия отново косвено признава достоверността на отразените от
административно – наказващия орган неизгодни за него обстоятелства.
Същевременно, доколкото отговорността на застрахователя е функция именно на
отговорността на застрахования, респ. застрахователното обезщетение зависи от
деликтното и е функционално обусловено от
него, то ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно
признатото от деликвента противоправно поведение.
Горните факти са възпроизведени и в
съставения констативен протокол за ПТП. Вярно е, че той не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението на участниците в нея, тъй
като тези факти не са се осъществили пред актосъставителя – той ги
възпроизвежда в протокола въз основа на направени пред него изявления на
участници и очевидци. В случая обаче актосъставителят в качеството си на
свидетел и под страх от наказателна отговорност разяснява на съда, че
„нарушението е установено по разказа на нарушителя за възникналото ПТП“. Т.е.
на практика и констатациите на актосъставителя отразяват признанията на водача.
Наред с това ищецът – въз основа на събраните по делото доказателства,
установява по категоричен начин, както механизма на злополуката и поведението на участниците в нея, така и
причинната връзка между тях и настъпилите увреждания. Освен коментираната вече
административно – наказателна преписка по делото са разпитани свидетели,
изслушано е и заключение на САТЕ. Свидетелските показания в т.ч. тези на самия
водач С. са еднопосочни и безпротиворечими по съществените факти от значение за
спора и категорично потвърждават процесния механизъм на произшествието. Изцяло
в този смисъл е и неоспореното заключение на вещото лице, което съдът възприема
като компетентно и обективно изготвено. Експертът е категоричен, че от техническа гледна
точка произшествието е резултат от това, че водачът на автомобила, преди да започне движение назад, не е възприел
конкретната пътна обстановка, (че пътят зад превозното
средство е свободен) и не е наблюдавал пътя зад превозното средство, т.е. не е
възприел намиращата се зад автомобила пешеходка и не е реагирал
своевременно на опасността от удар.
Спорни при това положение остават само видът и размерът на вредите, както
и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение на ищцата съобразно
неведеното от ответника възражение, че е пресичала неправомерно /на
необозначено за това място, по рисков начин, без да се огледа и да се съобрази
с конкретната пътна обстановка, както и че не е предприела никакви действия за
опазване на собственото си здраве и живот/.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищцата телесни увреждания по делото са изслушани заключение на СМЕ и
свидетелски показания.
Неоспорените
изводи на експерта, които съдът възприема като компетентно и обективно
изготвени, са следните: на ищцата в резултат на произшествието са причинени
няколко травматични увреждания: контузия на гръдния кош и
корема; травматично разкъсване на левия бъбрек в средната му част; хемо
перитонеум (кръвоизлив в коремната кухина); ретроперитонеален хематом
(кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство, около левия бъбрек);
травматично счупване на масса латералис вдясно на ниво S1
(счупване на дясната част на кръстцовата кост на
нивото на първи сегмент). По време на оперативната
интервенция за отстраняването на разкъсания ляв бъбрек в средната му част, се
установява, че в него има туморна формация с размери 3,5 х 1,5 см, която след
хистологичното изследване е диагностицирана, като светлоклетъчен карцином на
бъбрека, с наличие на инфилтрати във фиброзната капсула и мастна тъкан с
фибринозно-гноен ексудат и кръвоизлив. Травматичното
разкъсване на левия бъбрек, който е болестно увреден от неоплазмен процес,
наложило оперативното му отстраняване, е причинило на пострадалата постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Кръвоизливът в коремната кухина, поради разкъсване на
левия бъбрек и ретроперитонеалният кръвоизлив, със спадане на хематологичните
показатели, наложили неколкократно кръвопреливане, са причинили на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Счупването на кръстцовата кост в
дясната й част (на ниво първи сакрален прешлен) е причинило на пострадалата
трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника (една телесна
повреда), по смисъла на чл. 129 от НК, за 3-7 месеца от датата на травмата. Контузията на гръдния кош и корема са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Непосредственно след травмата пострадалата е търпяла най-силни болки и страдания с
висок интензитет. В по-късен етап при постъпването в болница е била обезболена -
приложени са обезболяващи лекарства. Болки
и страдания е търпяла и непосредствено след оперативната интервенция в областта
на корема. Постепенно болките и
страданията са намалявали по сила и интензитет до пълното им отзвучаване към
момента на оформяне на съединителнотъканния
калус при консолидацията на счупването на кръстцовата кост, със зарастването на
костните фрагменти. Този период е около 25 - 30 дни от счупването. По време на
възстановителния период болките и страданията са били сравнително по-слаби,
поради раздвижването на ищцата. При оперативната интервенция е извършено
хирургично отваряне на коремната кухина;
установяване на травматичните увреждания; изваждане на левия бъбрек;
спиране на кървенето на срязаните съдовете; почистване на коремната кухина
(лаваж), поставяне на дренажи, възстановяване на целостта на коремната стена;
стерилна превръзка; изпращане на левия бъбрек за хистологично изследване. След изписването й от клиниката възстановителният
период е продължил при домашни условия. Цялостното възстановяване е със средна продължителност
около 6 - 8 месеца след датата на травмата, до пълното
зарастване на счупването на кръстцовата кост и раздвижването й. Здравословното състояние на ищцата е увредено поради болките, от
които страда, трудното придвижване и наличието на един функциониращ бъбрек,
нейната възраст (** години). Не
се извършвани изследвания в насока има или не наличие на туморни метастази от
основното й заболяване (светлоклетъчен карцином на левия бъбрек). Възможно е
протрахираният възстановителен процес (болките при придвижване) да е свързан с
това. Касае се до увредено общо
състояние в резултат от основното заболяване
(карцином на бъбрека), придружаващите й заболявания (артериална хипертония,
ХИБС), понесената травма (коремна и опорно-двигателна)
и възрастта й. Не е възстановено свободното предвижване,
което преди травмата е било факт, което обуславя
нуждата от чужда помощ. От медицинска гледна точка не е възможно разкъсване на
левия бъбрек да е възникнало от туморния процес при
прорастването му в бъбрека поради факта, че самият бъбрек е
обвит с фиброзна капсула, над нея има мастна капсула със значителни размери, а
и самият туморен процес представлява тъкан, която замества нормалната тъкан на
бъбрека.
При устния си доклад
в съдебно заседание експертът уточнява, че мастната капсула и съединително-тъканна капсула,
които обвиват бъбрека, не могат да бъдат поразени или да бъдат разкъсани
вследствие на раковия процес, който си е съществувал. Ако не беше настъпило пътно-транспортното произшествие, ищцата нямаше
да има рептура на бъбрека, нямаше да има кръвоизлив, както в коремната кухина,
така и в ретроперитонеално пространство, защото този тумор не може
да пробие, да разкъса, тези плътни структури, които го опаковат от външната му
страна. Това заболяване е съществувало.
Именно заради него отстраняването на бъбрека,
което е настъпило, се квалифицира не по смисъла на чл. 128 от Наказателния
кодек, а по смисъла на чл. 129 от Наказателния кодекс като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като органът е бил предварително увреден от раковия процес и е трябвало да
бъде премахнат, след като е
диагностициран. Ако не бяха
взети тези мерки, туморният процес рано или късно щеше да доведе до премахване
на бъбрека и хората с бъбречен карцином живеят от една до три-четири години. Преди травмата, преди изваждането на
бъбрека, той е функционирал, ищцата се е движила. Травмата е оказала негативен
ефект върху цялостното здравословно състояние на пострадалата. Карциномът не може да доведе до
кръвоизлива в бъбрека.
От показанията на свидетеля Я.М./съпруг на ищцата/ се установява, че след
инцидента и изписването й от болницата, Н. не можела да се облече, да ходи до
тоалетна, той я водил, готвил, чистил. Сега може да ходи само с патерици по
малко.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които цени поради близките му отношения с ищцата при
условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като
споделя непосредствените си възприятия относно състоянието й непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото.
В случая не се установява принос на ищцата за
настъпване на произшествието. По
делото не се установява пълно и главно – при доказателствена тежест за ответника,
който навежда възражението за съпричиняване, ищцата да е предприела рисково
пресичане на необозначено място. Напротив, данните по делото са в обратен
смисъл – че е седяла на столче пред вратата, където живее. По въпроса за реакцията й и възможността да
избегне удара вещото лице С. разяснява устно следното: „автомобилът е тръгнал от спряло положение, ускорил е на заден ход,
достигнал е една пикова стойност на скоростта, след което със закъснително
движение е спрял. Пешеходката няма как да знае, че автомобилът няма да спре
преди да я достигне. Има една секунда
време за реакция. Тоест, трудно е да се прецени нейната възможност за
предотвратимост“.
Наред с това, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва
да е допринесъл за тяхното настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или
бездействия от увреденото лице, които не трябва да са в сферата на
предположенията, както е в случая, а да бъдат установени – при условията на
пълно и главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в тяхното
осъществяване. Още повече, че релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане
на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях
не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса
на личен принос. По делото няма нито твърдения, нито данни в подобна насока.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не
бива също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с висок интезитет и
продължителност предвид сериозните физически увреждания и свързаните с тях силно изразени болеви усещания поради продължителността на
възстановителния процес, тежката оперативна интервенция, затрудненото придвижване
и обслужване по време на лечебния процес с необходимост от чужда помощ, водеща
до ежедневен битов дискомфорт. Понастоящем обаче общото увредено състояние на
ищцата не се дължи само и единствено на произшествието, а е опосредено от
съпътващите я заболявания, за които не се установява връзка с инцидента и за
които ответникът не следва да отговаря. Отстраняването на бъбрека също не е в
пряка причинно – следствена връзка с произшествието, а се дължи на
диагностицирания карценом. Вещото лице е категорично, че сегашното състояние на
ищцата е увредено не само от понесената травма /коремна и опорно – двигателна/,
но и от основното раково заболяване, от придружаващите такива /артериална
хипертония, ХИБС/ и обективната й възраст (** години).
Съобразно всички тези обстоятелства
при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 60 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от
инцидента неимуществени вреди, до който размер претенцията е основателна, а до
пълния й предявен размер от 90 000 лв следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Основателно е
възражението на ответника, че законна лихва се дължи не от датата на деликта,
както се претендира, а от сочения от него по – късен момент, съобразен с чл.
429, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.В случая няма спор, като това се установява и от
приложените към исковата молба доказателства, че застрахователната претенция на
ищеца е заведена при ответното дружество на 21.12.2018г, като по делото не се
твърди и доказва по – ранна дата на уведомяване от страна на застрахования.
Поради
това, считано от 21.12.2018г следва да се присъди законната лихва върху
определеното от съда застрахователно обезщетение, а за претендирания от ищеца по – ранен период: от
датата на деликта – 11.08.2018г, до 20.12.2018г /вкл./, акцесорната претенция следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая тя е
била представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Т.И.П. ***, офис *, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 2 330 лв, определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно уважения размер на претенцията.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Общият размер на направените от него разноски се
установява на 4 336 лв /за палтено адвокатско възнаграждение и депозити за
вещи лица и свидетел/, от които му се следва сумата от 1 430.88 лв съобразно отхвърления размер на претенцията
/4 336 лв х 0,33/. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като първо, делото не се отличава с
ниска фактическа и правна сложност, а процесуалното поведение на пълномощника е
активно и второ, възнаграждението е съобразено с минималния нормативен праг след
включване на дължимия ДДС.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да
заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по смета на ПОС, сумата от 2 400 лв за държавна
такса, както и 268
лв – депозит за вещи лица /400 х 0,67/, платен от бюджета на съда, съобразно
уважения размер на претенцията или общо 2 668
лв.
По аргумент от
същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Н.К.М. с ЕГН:
**********,*** сумата от 60 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица №
02117003120575, за претърпените
по вина на водача на лек
автомобил марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“ с рег. № РВ 1190 КА - С.Х.С., ЕГН **********, неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 11.08.2018 г., около
11:00 ч., в гр.******, на улица „****” № ** ПТП, при което водачът при маневра
заден ход удря ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2018г до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер
от 90 000 лв., както и за присъждане на лихва за предходен период: 11.08.2018г - 20.12.2018г /вкл./.
ОСЪЖДА „ЗК „ЗД БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Т.И.П.
***, офис *, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство
на ищцата в размер на 2 330 лв,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА Н.К.М.
с ЕГН: **********,*** да заплати
на „ЗК „ЗД
БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер на 1 430.88 лв, представляваща
разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗК „ЗД БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПОС, сумата от 2 668 лв. - за държавна
такса и депозит за
вещо лице съобразно уважения размер на претенцията.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: