Решение по дело №219/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 174

гр. Видин, 05.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Тридесети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

219

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на С.С.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1864 от 15.08.2020 г. на Главен инспектор в ОО ”АА” - Видин, в частта, в която на жалбоподателя е наложена мярка „Отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, по чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта в атакуваната част е незаконосъобразна и необоснована. Посочва се, че направеният от актосъставителя извод че на 15.08.2020г. жалбоподателя е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за извършване на такъв, не е подкрепен от никакви доказателства. Жалбоподателят сочи, че категорично не е извършвал превоз нито за чужда сметка, нито срещу заплащане и не е имал икономическа облага.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед в обжалваната част.

Ответникът по жалбата – Главен инспектор в ОО ”АА” - Видин, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на заповедта в атакуваната й част.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се че при извършена на 15.08.2020 г. проверка, от инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА” – Враца било констатирано, че жалбоподателя извършва обществен превоз на пътници в Р България с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ВН 8104 ВТ, собственост на Венцислав Николаев Николов от с.Арчар, за който от направената справка в информационната система на ИА”АА” гр.София се установява, че не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Прието било, че с горното М. е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗАвт.П, за което му бил съставен АУАН серия А-2019, № 27721, подписан от последния на 15.08.2020 г., без възражения. В АУАН подробно е посочено че жалбоподателят извършва международен превоз на 8 броя, поименно посочени пътници от Р България до Р Германия, от писмените обяснения на които се установява че за превоза ще заплатят на превозвача /водача/.

Въз основа на АУАН и при описаната в същия фактическа обстановка, на 15.08.2020г. Главен инспектор в ОО ”АА” - Видин, упълномощен по силата на Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. и № РД-01-409 от 31.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА ”АА” да прилага ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАвт.П, /приложени в административната преписка/, издал атакуваната заповед, с приложена принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя по чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвт.П. Заповедта била връчена на водача на превозното средство на 15.08.2020 г..

Към административната преписка са приложени обясненията на осемте пътници, като трима от тях заявяват че за услугата превоз е следвало да заплатят по сто евро, а другите петима потвърждават, че с водача са се разбрали да си разделят разходите за гориво.

По делото е разпитан и свидетелят Димитров, който посочва че той е взел процесния бус под наем за 150 евро на месец и го е предоставил на жалбоподателя, както и че уговорката с пътниците е била да си платят горивото, а наема на буса по-късно, след 4-5 месеца. Свидетелят твърди че още двама от пътуващите са имали шофьорски книжки.

При така изложената фактическа обстановка, която се доказва от приложените към административната преписка писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - заповед на Главен инспектор на ОО ”АА” - Видин за прилагане на принудителна административна мярка, подадена от субект имащ правен интерес от обжалване, а именно водача на превозното средство, в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – Главен инспектор на ОО ”АА” - Видин, надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. и № РД-01-409 от 31.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА ”АА” да прилага ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАвт.П, с което са изпълнени изискванията на чл.107 от ЗАвт.П.

Предвид изложеното заповедта се явява издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на акта, в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискваната от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвт.П за органа издал заповедта съществува задължение да мотивира същата, което задължение в настоящия случай е спазено - оспорения акт съдържа фактически и правни основания послужили за издаването му. В атакуваната заповед подробно е описана фактическата обстановка, но предвид препращането към АУАН, описаните в него фактически обстоятелства за извършеното административно нарушение по ЗАвт.П, в т.ч. и потвърждаващите ги доказателства, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН, подписан от жалбоподателя без възражения, се явява част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, като същите не са оборени от последния по надлежния ред.

Ето защо не може да бъде споделен довода, че заповедта е издадена при неизяснена фактическата обстановка относно извършване на нарушението.

Видно от изготвените в хода на административното производство сведения от пътниците се установява, че водачът М. на 15.08.2020 г., с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ВН 8104 ВТ, собственост на Венцислав Николаев Николов от с.Арчар е осъществявал превоз от Р България до Р Германия на пътниците Ивка Асенова, Борис Борисов и Валентин Асенов срещу заплащане, а именно по 100 евро на всеки от тях.

Посоченото от тях в дадените обяснения, обективира знанието и намерението им да платят за извършения превоз.

В тази връзка следва да се посочи, че обясненията, като частни свидетелстващи документи, не са оспорени в производството, поради което ирелевантно се явява обстоятелството собственоръчно ли са били написани или под диктовка.

При издаване на процесната заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са налице и материално правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози.

По смисъла на чл.106а, ал.1 от ЗАвт.П, за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от вида на преустановяващите. Именно такава е и мярката по чл.106а, ал.1, т.4, изразяваща се във „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;

За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП.

Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвт.П и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство

Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвт.П, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.

Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвт.П за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.

Именно това е и спорния момент между страните - дали между водача на автомобила и пътниците е имало уговорка извършеният превоз да бъде заплатен. При изложения по-горе анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства Съдът приема за установено, че такава уговорка е била налице между водача и пътниците Ивка Асенова, Борис Борисов и Валентин Асенов.

Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което уговорката за заплащането на услугата, не води до извод, че не е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплащане, то е налице и основание за прилагане на ПАМ.

Забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е абсолютна, поради което и наложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона.

Наред с горното следва да се посочи, че преценката на административния орган, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на посочената мярката, не подлежи на съдебен контрол.

В заключение следва да се обобщи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, съответства и на целта на закон, поради което се явява правилна и законосъобразна, а жалбата, като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1864 от 15.08.2020 г. на Главен инспектор в ОО ”АА” - Видин, в частта, в която на жалбоподателя е наложена мярка „Отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, по чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :