РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на втори септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 7897/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
длъжника по изпълнението – „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, срещу
произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на размера на разноските по
изпълнително дело № 20197850400101 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на
действие СРС, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение изх. № 739 от 10.04.2019 г.
Жалбоподателят прави
оплакване, че възприетите по изп. д. № 20197850400101
на ЧСИ Л.М. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед на това,
че правната помощ, която е осигурена от адвоката в полза на взискателя
се свеждала единствено до подаване на шаблонната молба за образуване на
изпълнителното дело и предписване на обичайните мерки във връзка с успешното
удовлетворяване на присъденото парично вземане. Жалбоподателят, счита, че
разноските за изпълнението, за които е налице основание да бъдат възложени в
негова тежест, се изчерпват с таксата по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на
изпълнителното производство в размер на 20 лв. без ДДС, таксата по т. 5 от ТТР
към ЗЧСИ за връчване на длъжника на молбата за доброволно изпълнение в размер
на 10 лв. без ДДС и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 10 лв. без ДДС. Жалбоподателят
счита, че дори и да се дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
същата се изчислява единствено върху размера на сумата по изпълнителния лист,
но не и върху размера на възнаграждението за процесуално представителство в
изпълнителното производство. В този смисъл се иска да бъде преразгледано
произнасянето на съдебния изпълнител по отношение на отговорността на длъжника
за разноски за изпълнителното производство, като разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълниелния процес бъдат редуцирани
от възприетия в обжалвания акт на съдебния изпълнител размер на сумата от 280
лв. до сумата от 200 лв., както и да бъде преизчислен размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като същата бъде намалена при
отчитане на законово определените размери, вкл. адвокатски хонорар от 200 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на взискателя „Х.“ ЕООД са постъпили
писмени възражения, в които жалбата се оспорва като неоснователна.
В приложените по делото
мотиви от ЧСИ Л.М. по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за
неоснователност на поставената за разглеждане жалба. В същите се изразява
несъгласие с доводите на частния жалбоподател, че правната помощ оказана от
процесуалния представител на взискателя се е
изчерпала единственото до подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
В тази връзка се пояснява, че процесуалният представител на взискателя
е подал освен молба за образуване на изпълнително дело още и молба с искане за
прилагане на конкретен изпълнителен споб – запор на
банкови сметки. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за отсъствието на
основание за начисляване в негова тежест на такса за изпращане на съобщение до
Националната агенция за приходите за наличието на публични задължения на дължника, такса за връчване на съобщения до страните за
издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство, както и
такса за наложен запор. Противно на изложените в жалбата доводи в мотивите на
съдебния изпълнител се поддържа, че разносите на взискателя за адвокатско възнаграждение участват при
формирането на основата, върху която се начислява пропорционалната такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по
изпълнително дело № 20197850400101 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, е
образувано на 09.04.2019 г. по молба на взискателя „Х.“
ЕООД чрез упълномощеното от него Адвокатско съдружие „Б.“ срещу длъжника „ЧЕЗ Е.Б.“
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.05.2018 г. по ч. гр. д. №
19840/2014 г. по описа на СГС за сумата от 10 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдейстиве от 03.04.2019 г., както и платежно нареждане,
видно от които взискателят „Х.“ ЕООД е заплатил в
полза на Адвокатско съдружие „Б.“ уговореното възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ Л.М.,
възлизащо в размер на сумата от 280 лв.
С разпореждане от 09.04.2019
г. ЧСИ Л.М. е образувал изп. д. № 20197850400101.
В изпратената до длъжника
покана за доброволно изпълнение от 09.04.2019 г., в която е обективирано
и произнасянето на съдебния изпълнител по въпроса за разноските по
изпълнението, е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер на:
сумата от 10 лв. – главница, сумата от 5 лв. – такса за издаване на
изпълнителен лист, сумата от 280 лв. – адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство и сумата от 179,40 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, от
които сумата от 24 лв. – такса по т. 1 за образуване на изпълнителното дело,
сумата от 6 лв. – такса по т. 3 за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество, сумата от 24 лв. – такса по т. 5 за връчване на покана за доброволно
изпълнение, сумата от 48 лв. – такса по т. 5 за връчване на съобщения до
страните за издаденото постановление за прекратяване на делото, сумата от 18
лв. – такса по т. 9 за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,
както и сумата от 35,40 лв. – пропорционална такса по т. 26.
С молба с вх. № 611 от
10.04.2019 г., процесуалният представител на взискателя
адв. К. е оттеглила първоначално посочените в молбата
за образуване на изпълнителното производство способи за принудително събиране
на вземането – запор върху движими вещи на длъжника и притежавани от него
дружествени дялове, както и възбрана върху недвижими имоти, и вместо това е
поискала налагането на запор на банкови сметки на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу
акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно решение № 523 от
19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение №
82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда. Във всички останали случаи той отговаря за разноски в
изпълнителното производство.
Съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева – за образуване на изпълнително
дело. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от Наредбата (1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
с оглед материалния интерес възлиза на 30 лева).
По делото се установява, че
единствените действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на изпълнителното
производство, както и с подаването на молба до съдебния изпълнител, с която е
поискано налагането на запор на банкови сметки на длъжника. В случая се дължат
разноски за адвокат определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. Настоящият състав намира, че възнагражденията по т. 1 и т. 2 на
чл. 10 от Наредбата не са дължат кумулативно, а в условията на поглъщане,
доколкото съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят
посочва начина на изпълнение, поради което и не е налице основание последващото посочване от взискателя
на изпълнителен способ да се третира като отделно от подаването на молбата за
образуване на изпълнителното производство действие цел удовлетворяване на
парични вземания. Разликата от един ден между депозирането на молбата за
образуване на изпълнителното дело /09.04.2018 г./ и тази за промяната на
поисканите „Х.“ ЕООД способи за събиране на вземането и въвеждането на друг
такъв красноречиво показва, че това поведение на страната в току-що стартиралия
изпълнителен процес не е продиктувано от липса на резултат от първоначално
заявените способи, а единствено цели формалното създаване на процесуални
действия инициирани от „Х.“ ЕООД за да се обоснове начисляването на адвокатски
хонорар по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Молбата от 10.04.2018
г. обаче трябва да се третира, единствено като такава която коригира
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, като изявлението с
нея следва да се счита като неразделна част от молбата по чл. 426 ГПК.
Обратното би означавало да се толерира превратно упражняване на процесуални
права във вреда на другата страна.
Доколкото извършените от
пълномощника на взискателя действия се изчерпват с
подаването на молба за образуване на изпълнителното производство и посочването
на способ за изпълнение, което е част от задължителното съдържание на молбата
за образуване съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, то следва да се определи
възнаграждение по т. 1 в минимален размер от 200 лв.
Съдът приема, че по общите
правила на ТТР към ЗЧСИ дължими в конкретния случай са такси по изпълнението
както следва: такса по т. 1 в размер на 20 лв. без ДДС за образуване на изпълнителното
дело, такса по т. 5 в размер на 20 лв. без ДДС за връчване на покана за
доброволно изпълнение, и такса за налагане на запор в тежест на длъжника в
размер на 15 лв. без ДДС. или общо 66 лв. с ДДС, каквито такси съдебният
изпълнител е начислил.
Съдът приема, че неправилно за
изпращането на съобщение до Националната агенция за приходите за наличието на
публични задължения на дължника съдебният изпълнител
е начислил такса по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество в размер на 5 лв. без ДДС. Таксата по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ
се отнася до извършването на справки за длъжника и имуществото му, които
съдебният изпълнител извършва с оглед необходимостта от определяне на подходящ
способ за принудително изпълнение. Изпращането на съобщение до Националната
агенция за приходите за започнатото принудително изпълнение представлява
задължение на съдебния изпълнител, което има за цел да бъде установено дали
длъжникът има публични задължения, за които държавата се смята за присъединен взискател, и които подлежат на удовлетворяване в
образуваното изпълнително производство. В този смисъл изпращането на съобщение
до Националната агенция за приходите за започнатото принудително изпълнение не
представлява справка за длъжника и неговото имущество по смисъла на т. 3 от ТТР
към ЗЧСИ, поради което за него не следва да се начислява такса в тежест на
длъжника
На следващо място неправилно
е начислена такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 40 лв. без ДДС за връчване
на съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното производство, доколкото към дататата
на постановяването на обективираното в поканата за
доброволно изпълнение произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на
разноските такова постановление не е издадено, съответно не е било връчвано на
страните.
Така съдът приема, че
дължимите обикновени такси по изпълнителното дело по ТТР към ЗЧСИ възлизат в
размер на сумата от 66,00 лв. с ДДС.
Така изпълняемото
право по процесното изпълнително производство е в
размер на сумата от 10 лв. – главница по изпълнителния лист, както и 200 лв. –
адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство.
Следователно, основата, върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ,
възлиза в размер на сумата 210 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б.
"б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 21 лева, без ДДС или
25,20 лева с включен ДДС, което означава, че начислената от съдебния изпълнител
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 35,40 лева следва да бъде
намалена до законоустановения размер от 25,20 лева.
Предвид изложеното жалбата
на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител по отношение на
разноските, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх. № 739 от 10.04.2019 г., се явява основателна, а това означава,
че подложеното на съдебен контрол постановление следва да бъде отменено в
частта, с която в тежест на длъжника са възложени за плащане разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до пълния определен от съдебния
изпълнител размер от 280 лв., такса по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6,00
лв. и такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лв,
както и в частта, с която на длъжника е възложена пропорционална такса по т. 26
ЗЧСИ за разликата над 25,20 лв. до пълния определен от съдения изпълнител
размер на 35,40 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА по жалба с вх. № 668/19.04.2019 г., която е подадена от длъжника – „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, определените посредством Постановление от 10.04.2019 г. /инкорпорирано
в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 739 от 10.04.2019 г./ разноски за
изпълнението следващи се в рамките на образуваното изпълнително дело №
20197850400101 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие СРС, в
частта, с която в тежест на длъжника - „Ч.Е.Б.“ АД са възложени за заплащане
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лв. до пълния
определен от съдебния изпълнител размер от 280 лв., обикновена такса по т. 3 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 6,00 лв., обикновена такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 48,00 лв., както и в частта, с която на длъжника е възложена за
плащане пропорционална такса по т. 26 ЗЧСИ за разликата над сумата от 25,20 лв.
до пълния определен от съдения изпълнител размер от 35,40 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.