№ 1287
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110202506 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Р. П., с ЕГН **********, подадена чрез адв. С. П. против
Наказателно Постановление № 22-0433-000051/31.03.2022 г. на Началник
сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Г. Р. П., с ЕГН
********** с адрес гр.Добрич, ул.“Вардар“ № **, ет.2 е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, за нарушение на чл.
98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на
издаденото НП. Посочва се, че въззивницата управлява посочения автомобил,
като самата тя е лице с трайни увреждания. Посочва още, че издателят на
процесното НП е без надлежно делегирани права, поради което и следва да се
приеме, че НП е издадено от некомпетентен орган. Поради посоченото моли
за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание въз.Г. Р. П., редовно призована, не се явява,
представлява се от упълномощен представител, който пледира за отмяна на
издаденото НП, поради изложените основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в
депозирани писмени бележки моли същото да бъде потвърдено и моли за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.02.2022 г. в гр. Варна, на бул. "Приморски" жалбоподателката
Г. Р. П. паркирала собствения си лек автомобил "Фиат 500Х" с ДК № ТХ
11**МТ в рамките на общински паркинг на ж. п. гара Варна, срещу №1, на
място определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни
увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с
трайни увреждания без в автомобилът да е имало валиден документ,
удостоверяващ това право за водача.
Видно от представената с жалбата карта за паркиране на хора с
трайни увреждания такава има издадена и валидна без срок-пожизнено за
жалбоподателката Г. Р. П., за която няма данни да се е намирал в автомобила
към момента на паркирането му.
Първоначално на водача бил издаден фиш от служител на 01 РУП, но
тъй като той оспорил констатациите още на 11.03.2022 г. бил издаден АУАН
за допуснато нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, с което жалбоподателката
не била съгласна и депозирала редица възражения, вкл. с приложение на
картата си и решения на ТЕЛК посочвайки, че именно процесният лек
автомобил я обслужва.
На 31.03.2022 г. било издадено и НП, предмет на разглеждане в
настоящото производство, в което АНО възприел изцяло констатациите,
направени от актосъставителя.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан св. Н. Д.
Н. актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно,
безпристрастно и с необходимата конкретика.Същият лично пред съда заяви,
че като служебно лице познава жалбоподателката, тъй като почти
всекидневно в работните дни ползва паркинга, защото работи в Митница
Варна. Известно му е, че тя е лице с увреждания и притежава съответните
права, вкл. и да паркира автомобила си. Това го е казал и на колегата си, след
като е издал фиш.Той му обяснил, че въпросния ден не е видял в автомобила
на жалбоподателката поставена карта на видно място, така че да се виждат
индивидуализиращите данни за лицето, картата за лице с увреждания.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка и
приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
На първо място, съдът намира, че процесното Наказателното
постановление № 22-0433-000051/31.03.2022 г. е издадено от компетентен
орган, а именно от Началник сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна,
видно от представената заповед № **21з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи.
Що се отнася до възраженията по същество, наведени с жалбата,
съдът намери следното:
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП предписва задължение за
водачите на МПС да не паркират и да не престояват на места, предназначени
за хора с трайни увреждания.
Факт е, че в преди обедните часове на 28.02.2022 г. жалбоподателката
Г. Р. П. е паркирала автомобила си на място, предназначено за паркиране на
хора с трайни увреждания, като също така установено по делото е и че тя не е
изложила на видно място в автомобила ( с доказателство за валидността на
същия) притежаваната от нея карта за хора с увреждания.
Не се доказа в производството и в конкретния ден, автомобилът да е
обслужвал лице с трайни увреждания поради което и от формална страна е
нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата, която предвижда, че паркирането е забранено на места,
предназначени за хора с трайни увреждания.
3
Същевременно обаче съдът намира, че конкретния случай може да се
квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително в самият ЗАНН не е предвиден законен критерий за
преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения.
В крайна сметка жалбоподателката притежава карта за паркиране на
хора с трайни увреждания, със срок на валидност- пожизнен, като
автомобилът закономерно принципно обслужва потребностите на това лице.
От друга страна по делото липсват данни на жалбоподателя да са
били налагани наказания за подобни констатирани нарушения на правилата за
паркиране на места, предназначени за инвалиди, поради което и може
спокойно да се приеме, че деянието е извършено за първи път, което от своя
страна обосновава извод за една като цяло по – ниска степен на обществена
опасност на самият деец.
При всички положения, жалбоподателката следва да бъде наясно с
това, че собственият й автомобил не се ползва с принципна привилегия да
паркира на инвалидни места, като същата е относима единствено и само в
случаите когато същият обслужва самата нея, като именно тя е човекът който
е призван стриктно да съблюдава за спазването на това правило, и на на
последно място да спазва задължението си да означава автомобила с карта за
паркиране на хора с трайни увреждания.
Въпреки това, съдът намира, че законосъобразно наказващият орган е
можел да приложи разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, като не бъде
издавано наказателно постановление, а само да бъде предупреден по
официален ред нарушителя, че нова констатация от страна на контролните
органи за извършено нарушение на правилата за паркиране на места на
инвалиди ще доведе до ангажиране на административно – наказателната му
отговорност.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
извършваните проверки от държавните и общински контролни органи (в това
4
число и ОД на МВР – гр. Варна) не следва да имат за цел задължително да
бъдат санкционирани определени субекти за извършени нарушения на
законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие
върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще
изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на
нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми,
свързани с правилата за паркиране на превозни средства на местата,
предназначени за инвалиди). Още повече, че подобно поведение и действия
от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата
на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени
условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание
за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от
административно – наказващия орган.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
Постановление № 22-0433-000051/31.03.2022 г. на Началник сектор при 01
РУП към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. Р. П. следва да се присъдят направените по
делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство. В случая
уговореното възнаграждение е в размер на минимума, определен по реда на
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде
присъдено изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0433-000051/31.03.2022
г. на Началник сектор при 01 РУП към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Г.
Р. П., с ЕГН ********** с адрес гр.Добрич, ул.“Вардар“ № **, ет.2 е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Р. П. че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6