№ 312
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 233 от 02.10.2024 г. по гр.д. № 46/2024 г. на РС -
Ботевград е признато за установено по отношение на Д. Г. Г., че същият дължи
да предаде на Народното събрание на Република България следната движима
вещ – 1 брой преносим компютър HP Pro Book 6570 b, с фабричен номер
5CB3340L20, инвентарен номер 1308415, за което е издадена Заповед №
976/02.10.2023 г по ч. гр. д. № 1604/2023 г. по описа на БРС. Със същото
решение е отхвърлен предявеният от Народното събрание на Република
България иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 33,89 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 28.09.2023 г. до 08.01.2024 г. върху задължението за предаване на 1
бр. преносим компютър HP Pro Book 6570 b с фабричен номер 5CB3340L20,
инвентарен номер 1308415. Ответникът е осъден да заплати разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението, в частта, с която е уважен установителния иск, е
подадена въззивна жалба от ответника в производството - Д. Г. Г. с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Изразява се несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че в случая е налице неформален договор за заем за
послужване. Според жалбоподателя задължението му да върне вещта е
възникнало в един по-ранен момент, а именно към 06.08.2014 г., когато са
прекратени правомощията му като народен представител. В тази връзка
1
поддържа възражението си за изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Към отговора е представено
заверено копие от приемо-предавателен протокол от 11.10.2024 г., като е
поискано приемането му като доказателство по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението в отхвърлителната му част не е било обжалвано от страните,
поради което е влязло в законна сила.
В останалата обжалвана част, съобразявайки правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и
специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422
от ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда
указания.
В настоящия случай безспорно се установява, че ответника по делото в
качеството си на народен представител е получил процесната вещ – преносим
компютър на 02.10.2013 г. от ищеца по делото. Посоченото обстоятелство е
видно от представения по делото личен картон за предадени инвентарни
предмети на Д. Г. Г..
Не е спорно и обстоятелството, че считано от 06.08.2014 г.
правомощията на ответника като народен представител са прекратени.
Спорен по делото е въпросът дали между страните е възникнал
действителен договор за заем за послужване, по който ответникът е изпаднал в
забава и от кой момент.
Настоящият въззивен състав намира, че с предаване на процесната вещ
от страна на ищеца на ответника на 02.10.2013 г. между страните е
възникнала облигационна връзка, която следва да се квалифицира като
неформален договор за заем за послужване. Доколкото конкретен падеж на
задължението за връщане на вещта не е уговорен между страните, настоящият
състав приема, че същото става изискуемо след покана от кредитора (арг. от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Видно от представените по делото уведомителни писма ищецът
многократно е отправял искане до ответника за връщане на процесната вещ с
предоставен срок за изпълнение на задължението. Видно е също така, че
писмата от 15.12.2016 г., 05.01.2018 г., 16.01.2022 г. и 13.01.2023 г. не са
достигнали до ответника.
С Писмо № АД-155-00-48/07.01.2021 г. ищецът е отправил искане към
ответника в 14-дневен срок от получаване на писмото да върне процесния
2
компютър. Писмото е получено лично от ответника на 05.02.2021 г., което се
установява от оформеното известие за доставяне, следователно падежът на
задължението е бил на 19.02.2021 г., като от тази дата ответникът е изпаднал в
забава.
Предвид посоченото неоснователно е възражението на въззивника за
изтекла в негова полза погасителна давност, тъй като заявлението по реда на
чл. 410 ГПК е подадено на 29.09.2023 година.
В рамките на въззивното производство от страна на ищеца, сега
въззиваем, е представено заверено копие на Приемо-предавателен протокол от
11.10.2024 година. Протоколът е приет като писмено доказателство от
настоящия състав съгласно правилата на чл. 266 ГПК, доколкото удостоверява
обстоятелства, възникнали след постановяване на атакуваното
първоинстанционно решение. Видно от текста на самия протокол, който
остана неоспорен от въззивника, на посочената дата – 11.10.2024 г. лично той е
предал на Ц. Г. Б. – главен експертен сътрудник отдел „МБО“ в дирекция
„Управление на собствеността“, а последният е приел процесната вещ –
преносим компютър с инвентарен номер 1308415.
Настоящият състав намира, че с тези действия, извънпроцесуално
въззивникът е признал иска, като на практика е изпълнил задължението, чието
установяване се иска в настоящото производство и е било признато с
първоинстанционното решение.
Поради това предявеният от Народното събрание на Република
България иск следва да бъде отхвърлен, но не като недоказан, а поради
извършеното погасяване на задължението за предаване на движима вещ в
рамките на производството (след постановяване на решението), с което се
изчерпва търсената от ищеца съдебна защита.
С оглед посоченото обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Г. Г., че същият
дължи да предаде на Народното събрание на Република България следната
движима вещ – 1 брой преносим компютър HP Pro Book 6570 b, с фабричен
номер 5CB3340L20, инвентарен номер 1308415, като вместо него
установителният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен.
Въпреки това настоящият състав намира, че разноски както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство се следват
единствено на ищеца по делото, тъй като именно с поведението си ответникът
и настоящ жалбоподател е дал повод за завеждане на делото. Поради това
първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде
потвърдено.
Във въззивното производство от страна на въззиваемата страна са
претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият
състав определя в размер на 100,00 лева. Посочената сума въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна.
Така мотивира, Софийски окръжен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 233 от 02.10.2024 г. по гр.д. № 46/2024 г. на РС –
Ботевград, в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Г. Г.,
че същият дължи да предаде на Народното събрание на Република България
следната движима вещ – 1 брой преносим компютър HP Pro Book 6570 b, с
фабричен номер 5CB3340L20, инвентарен номер 1308415, за което е издадена
Заповед № 976/02.10.2023 г по ч. гр. д. № 1604/2023 г. по описа на РС –
Ботевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Народното събрание на Република България
срещу Д. Г. Г., иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи да предаде на ищеца
следната движима вещ – 1 брой преносим компютър HP Pro Book 6570 b, с
фабричен номер 5CB3340L20, инвентарен номер 1308415, за което е издадена
Заповед № 976/02.10.2023 г по ч. гр. д. № 1604/2023 г. по описа на РС –
Ботевград, поради погасяване на задължението в рамките на производството.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Народното събрание
на Република България, ЕИК ..........., сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4