№ 16461
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110166945 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която от името на „Т**“
ЕАД, ЕИК *** против Е. К. **, ЕГН: ********** са предявени искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда
- етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Е. К. **, ЕГН: ********** и **, ЕГН ********** за заплащане на суми,
както следва: 1/ сумата от 432,37 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в имот,
представляващ апартамент № 30, находящ се в ***, абонатен № **, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 104,47 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
1
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 7,39 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 30, находящ се
в ***, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,92 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 15.09.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу Е. К. **, ЕГН:
********** и **, ЕГН ********** за горепосочените суми, като от всеки от
длъжниците е претендирана по ½ част от горепосочените суми.
Заповедта е връчена на длъжника **, ЕГН **********, като в
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражението от този
длъжник, заповедта, в частта относно вземанията, претендирани от Милена
Георгиева е влязла в законна сила и въз основа на това е издаден изпълнителен
лист в полза на заявителя.
Заповедта е връчена на настоящия ответник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на
книжата, връчени по този процесуален ред, длъжникът не е подал възражение,
поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземанията си на 12.07.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 10.08.2023
г., е предявил искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „Т**“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника Е. К. **, ЕГН: **********. Поддържа, че същият е клиент
на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в ***, абонатен № **. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и не е погасил задължението си
на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок
след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания. Поради тази
2
причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено
и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което
същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 216,19 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в
***, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 52,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 16.06.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 3,70
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за имот,
представляващ апартамент № 30, находящ се в ***, абонатен № **, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г. до изплащане
на вземането; 4/ сумата от 0,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 15.09.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 511/2022 г. по описа на Ра**, 1-ви състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител в производството – адвокат В. П. от САК, с който се
оспорват предявените искове по подробно изложени съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
3
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, както и изпадането на ответника в забава по
отношение заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т**" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том VI, рег. № 20700, дело
№ 963/2010 г. от 01.12.2010 г., на нотариус Валентина Благоева, рег. № 302 в НК, се
установява в производството, че на 01.12.2010 г. **, ЕГН ********** и Е. К. **,
6
ЕГН **********, са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 30, находящ се в ***, при равни квоти /по ½ идеална
част за всеки от тях/.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело *** г., влязло
в законна сила на 26.09.2019 г., се установява в производството, че на 26.09.2019 г.
и по силата на цитираното, влязло в законна сила, постановление за възлагане,
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в *** е преминала върху Евелина Николаева П. – купувач по
проведената публична продан на имота.
Следователно за периода 01.12.2010 г. – 26.09.2019 г. /т.е. включително за
целия процесен период/ собственици на процесния имот, представляващ
апартамент № 30, находящ се в ***, са били **, ЕГН ********** и Е. К. **, ЕГН
**********, като всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от имота.
От друга страна, обаче, от представеното и приобщено към доказателствения
материал заявление-декларация от 19.01.2011 г. се установява в производството, че
на 19.01.2011 г. до ищцовото дружество е подадено заявление от ответницата **,
ЕГН **********, в което е обективирано искане на името на **, ЕГН **********
да бъде открита партида за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в ***, като партидата бъде променена на нейно име, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т** ЕАД на клиенти
в гр. София. Настоящият съдебен състав намира, че с подаденото заявление-
декларация, подадено от името на **, ЕГН ********** до Т** ЕАД, **, ЕГН
********** е заявила пред ищцовото дружество, желанието си партидата за
процесния имот да бъде прехвърлена именно на нейно име. Заявление-декларация,
подадено от името на **, ЕГН ********** до Т** ЕАД не е оспорено от страните,
като същевременно от останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява в производството, че във връзка с отправеното до ищцовото дружество
заявление-декларация от 19.01.2011 г., последното е открило партида именно на
името на лицето подало заявление-декларацията – **, ЕГН **********. В
конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност не е
оборена по делото, **, ЕГН ********** е отправила искане цялата енергия
доставена до имота да се заплаща от нея. При така възприето и като съобрази
заявление-декларацията на Ева Сергеева Евтова от 19.01.2011 г., и обстоятелство,
че ищецът е открил партида именно на нейно име за целия имот въз основа на това
заявление, то съдът приема, че по делото е установено, че **, ЕГН ********** е
7
заявила пред „Т**“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията /т.е.
отправила е предложение до Т** ЕАД за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия до посочения в заявление-декларацията недвижим имот/,
ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота само на нейно име
/с което е приел отправеното предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия до посочения в заявление-декларацията недвижим имот/, поради
което и съдът приема, че след 19.01.2011 г., т.е за исковия период /01.05.2018 г. до
30.04.2019 г./ само **, ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
цялото количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея
и ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК,
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия
за битови нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
8
цената й. В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че
договорът между трето ползващо се лице /на договорно основание/ и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното предприятие, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Същевременно според идентичните клаузи на
чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2008 г. за продажба на топлинна енергия от
„Т**” ЕАД на потребители за битови нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите условия от
2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., в случаите, когато имотът се
ползва от повече от един клиент, продавачът открива партида на всички клиенти
въз основа на споразумителен протокол за разпределение на топлинната енергия за
имота. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато
топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците,
който е уведомил за това топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да
заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия – каквито именно
волеизявления са направени в частност от **, ЕГН **********, то именно той има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов
клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
19.01.2011 г., т.е за исковия период /01.05.2018 г. – 30.04.2019 г./, само **, ЕГН
********** е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество
потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото
дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, предявените срещу ответника Е. К. **, ЕГН: **********
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 511/2022 г. по описа на Ра**, 1-ви състав, респективно
такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 66945/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, респективно такива не
9
следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а
и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***Б против Е. К. **, ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 30,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Е. К. **, ЕГН: ********** дължи в полза на Т**
ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 216,19 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., в имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***, абонатен
№ **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 52,24 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.08.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 3,70 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в ***, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 0,96 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за които суми на 15.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 511/2022 г. по
описа на Ра**, 1-ви състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач – Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11