Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
тринадесети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Петър Петров като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 349 по описа на П.ски окръжен съд за 2019 г и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 499 от 14.03.2019 г по гр.дело № 5516/2018 г по описа на
РС – П. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П., ***, представлявано
от Изп.Директор Й.В., против Р.В.В. с ЕГН ********** от гр.П., с постоянен адрес
*** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД за главница
в размер на 1142,42 лева, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2012г. до 30.04.2018г., и 389,65 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2012г. до 04.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 25.07.2018г., до окончателното погасяване на задължението.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от *** ЕАД, в която се
възразява ,че решението на РС - П. е
незаконосъобразно. Възразява се, че другата страна е потребител на топлинна
енергия по смисъла на пар. 1 ,т.42 от ДР на ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди става при общоизвестни общи условия за продажба на топлинна
енергия. Било е видно от справка в ИКАР, че процесният имот е придобит по
наследство от другата страна като от неоспорено извлечение се установява, че е
била доставян топлинна енергия за имота. Възразява се , че е депозирана искова
молба, която е била редовна, а РС – П. не се е произнесъл по искането за
назначаване на техническа експертиза. Възразява се ,че исковите претенции са
срещу другата страна в качеството й на
наследник на починал абонат и наследникът отговаря за неизпълнениета задължения
съобразно наследствените си права. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна чрез
особения си процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Взема
становище, че решението на Пл РС е обосновано и правилно. Страната не е била
абонат и е изтекла погасителната давност за претендираните вземания. Претендира
се потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят качеството на въззиваемата страна на потребител на топлинна
енергия, наличието на доставена и потребена, но незаплатена такава
енергия, неизпълнено задължение за
заплащане на такава енергия,изтичането на погасителна давност
РС е приел, че се установява
от приетото по делото заключение на
съдебно-икономическа експертиза, че сумите, начислявани за топлоенергия за
процесния период на имота са начислявани на ответника по изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база отчет на уредите за дялово разпределение. Установява се от заключението,
че по данни на топлинния счетоводител, в имота няма такива уреди, но в банята
има щранг лира. Вещото лице е изчислило в заключението, че за периода
стойността на консумираната топлоенергия за периода 01.02.2012г. – 30.04.2018г.
е в размер на 1142,42 лева. С оглед направеното от назначения особен
представител на ответника възражение за давност, вещото лице е дало сумата за
главница за периода три години преди подаване на исковата молба, а именно
26.07.2015г. -25.07.2018г. в размер на 434,69 лева. Според РС плащанията за доставена топлоенергия
представляват периодични плащания, то същите се погасяват с кратка тригодишна
давност. Т.е. предявеният иск би бил
основателен, ако се докаже, че ответникът има качеството на потребител или
собственик на имота за сумата от 434,69 лева за периода 26.07.2015г. –
25.07.2018г., като за разликата за периода 01.02.2012г. – 25.07.2015г. до
размера на претенцията 1142,42 лева искът се явява неоснователен като погасен
поради настъпила давност.
При така събраните доказателства,според РС, следва да се приеме за установено, че в
жилищен имот, находящ се на адрес гр.П. ул.*** №82, ап.72 е ползвана
топлоенергия през периода 01.02.2012г. – 30.04.2018г. на обща стойност на обща
стойност 1142,42 лева, включително за отоплителен уред – щранг лира в банята и
сградна инсталация. За тригодишния период преди подаване на исковата молба
доставената топлоенергия в имота е на стойност 434,69 лева, а лихвата върху
тази сума е в размер на 54,53 лева.
Съгласно разпоредбата на
чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти –
ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу което се
води искът качеството на собственик или ползвател на имота. В случай, че не
бъде доказано такова качество по
отношение на ответника за конкретния имот, за който се претендира заплащане на
топлоенергия и за конкретния период, според РС, съдът не следва да прилага разпоредба на
чл.153 ал.1 от ЗЕ.
По делото не се установило,
според РС, да има изричен договор с
Топлофикация – П., нито изрично подадена от ответника или неговия наследодател
молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки указаната тежест на доказване в
определението за насрочване, ищцовото дружество не е представило доказателства за твърдението си в исковата
молба, че ответникът е собственик на имота. Не се установило и да е ползвател
на имота, нито по делото е имало такива твърдения от ищеца.
Представено е било удостоверение за наследници
на В.А. В. с ЕГН **********, починал на 08.12.2012г. от което се установява, че
ответникът Р.В.В. е негов законен наследник. Дори да се приеме, че
наследодателят на ответника В.А. В. е бил собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.П., ул.*** №82, ап.72, това не установява, според РС, че неговият наследник към процесния период е собственик.
Ответникът е бил с постоянен адрес ***, откъдето
съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че лицето е било наемател и е
напуснало адреса. От представената по делото справка се установява, че
ответникът е с настоящ адрес в САЩ. С оглед на така установеното, съдът е
възложил в тежест на ищцовото дружество да представи доказателства, че
ответникът е собственик на имота, каквито са твърденията в исковата молба. По
делото не са представени доказателства в тази насока.
Ето защо предвид липсата на предпоставките по
чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът е приел, че
предявените от „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П., ***, представлявано
от Изп.Директор Й.В., против В.А. В. осъдителни искове за главница в размер на 1142,42
лева и лихва върху нея в размер на 389,65 лева са недоказани по своето основание и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Решението на
РС е правилно и законосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил пространни
мотиви, които се споделят от настоящата инстанция изцяло и не следва да
се преповтарят във вида, в който са изложени. Във въззивната жалба се съдържа
възражение за неуважаване на искане за назначаване на искана от въззивника
съдебно техническа експертиза, направено с исковата молба. Видно от исковата
молба е налице искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза,
което е уважено от съда и такава експертиза по делото е изготвена и приета. Във
въззивната жалба се твърдят доказателства относно собствеността на процесния
имот,който е топлофициран, каквито доказателства не са налице по делото. След
приключване на делото в Пл РС, но преди изпращането му в Пл ОС по въззивната
жалба, са представени писмени доказателства с молба до РС – П. от *** ЕАД
досежно собствеността на дадени имоти по справка от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, която справка обаче касае съвсем различни имоти. В
подадената въззивна жалба няма искания за доказателства. Налице са указания от
РС – П. до ищеца пред него за представяне на доказателства за собствеността на
имота, но такива не са били представени.
Следва да се потвърди атакуваното решение.
Разноски не следва да се присъждат с оглед изхода от делото за *** ЕАД, а
липсват доказателства за направени такива от другата страна.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 499
от 14.03.2019 г по гр.дело № 5516/2018 г по описа на РС – П. КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :