НОХД № 1356/2015г.
МОТИВИ
:
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на РП
Пазарджик против подсъдимият М.С.К. *** за престъпление по чл.343б ал.2 от НК
във връзка с чл.343б ал.1 от НК, за
това, че на
27.06.2015г. в с.Звъничево,
обл.Пазарджик управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „БМВ 318” с ДК№СА *** СМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза №547/30.06.2015г. на СХЛ Пловдив, след като е осъден с
присъда- споразумение, влязло в сила на 25.02.2010г. по НОХД №И-784/10г. на РС
София за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Подсъдимият се не признава за виновен по
предявеното му обвинение, като отказва да дава обяснения по делото.
Прокурора поддържа обвинението като пледира за
осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на подс.К..
Защитата
пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
По фактите :
На
26.06.2015г. подсъдимият
М.К. *** решил да отиде в
м.„Цигов чарк”. Той помолил свой приятел, свид. Г.Ж., да му заеме автомобила
си. Свид. Ж. ползвал лек автомобил „БМВ 318” с ДК№СА *** СМ. Собственик на
автомобила по документи е С. Й. В.. Свид. Ж. се съгласил и
предоставил колата си независимо, че подс.К.
не е правоспособен шофьор.
Около 18.00 часа обв. К. отпътувал за
м.”Цигов чарк”, управлявайки горепосочения лек автомобил. Той бил придружаван
от свид. М.Д.. В м.”Цигов чарк” двамата се срещнали с приятели на обв. К.,
хапнали и консумирали узо. Около полунощ подс. К.
и свид. Д. решили да се прибират към гр.Пазарджик. Независимо от употребения
алкохол и липсата на правоспособност подс.К.
се качил в лекия автомобил „БМВ 318” с ДК№СА ***, привел го в движение и
отпътувал към гр.Пазарджик заедно със свид. Д..
Около 00.05 часа на 27.06.2015г. подс.К.,
управлявайки автомобила, се намирал в района на надлеза на с.Звъничево,
обл.Пазарджик. Той изгубил контрол върху
управлението на автомобила, отклонил се и преминал в насрещната лента за
движение, след което се блъснал последователно в мантинела, стоманен стълб и
ограда. Автомобилът спрял. Свид. Д. излязла от колата и помогнала на шофьора да
слезе. Подс.К. бил наранил единия си крак.
Подс.К. се обадил по телефона на свид. Ж. и му казал, че е
навлязъл в насрещната лента за движение. Свид. Ж. веднага отпътувал за мястото
на инцидента и откарал подс.К. и свид. Д. ***, за
да им бъде оказана медицинска помощ. След това свид. Ж. се обадил на телефон
112 и подал сигнал за катастрофирал автомобил. В района на надлеза на
с.Звъничево пристигнал свид. Т., автоконтрольор в „Пътна полиция” при ОД-МВР
Пазарджик. Той видял, че лекият автомобил „БМВ 318” е изоставен, блъснат в
метална ограда до пътното платно. Малко по-късно свид. Ж. се върнал на мястото
на произшествието и обяснил, че е ползвател на катастрофиралия автомобил, но
същата вечер автомобилът е бил управляван от обв. К.. Свид. Ж. обяснил, че подс.К. ***. Свид. Т. ***, където изпробвал обв. К. за
наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. №0193.
Индикаторът отчел концентрация на алкохол 1,28 на хиляда. Против обв. К. бил
съставен АУАН, но той отказал да го подпише.
По делото е изготвена химическа експертиза
№547/30.06.2015г., от заключението на която е видно, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подс.К. е 1,38 промила.
От справката за съдимост на подс.К. се установява, че със споразумение, влязло в
законна сила на 25.02.2010г. по НОХД №И-784/10г. на РС София той е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
По доказателствата :
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Т.,
показанията на св.Г.Ж., дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материла по делото, показанията на св.Б.Г. и писмените
доказателства по делото -
АУАН, ТМИ, справка
за нарушител/водач, писмен резултат от „Алкотест Дрегер“, медицинска
документация, протокол за
химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина, протокол за медицинска експертиза, характеристична справка, справка за
съдимост, ДСМПИС. Съдът
кредитира показанията на св.Г.Ж. дадени на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по делото, тъй като същите се подкрепят от
показанията на св. Е.Т. и св.Б.Г. и от писмените доказателства по делото. Съдът
кредитира показанията на св.Е.Т. и Б.Г., тъй като същите са непротиворечиви,
взаимно се допълват и кореспондират с показанията на св.Г.Ж. дадени на
досъдебното производство и с писмените доказателства по делото.
По отношение на оспорването на
химическата експертиза от страна на защитата съдът счита, че същото е
неоснователно, тъй като заключението на химическата експертиза изготвено от СХЛ
при МБАЛ Пловдив не е било оспорено по административен ред, към момента на
издаването му, а също така съдът не констатира пороци в заключението, които да
внасят съмнение в неговата правилност, поради което съдът цени заключението на
химическата експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено.
От
правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б
ал.2 от НК във връзка с чл.343б ал.1 от НК .
От обективна страна събраните доказателства сочат,
че на 27.06.2015г. в с.Звъничево, обл.Пазарджик управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „БМВ 318” с ДК№СА *** СМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза №547/30.06.2015г. на СХЛ Пловдив, след като е осъден с
присъда- споразумение, влязло в сила на 25.02.2010г. по НОХД №И-784/10г. на РС
София за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
От
субективна страна – подсъдимия е извършил деянието при косвен умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е допускал тяхното настъпване. Знаел, е че
вече е осъждан за подобно престъпление. Същия е употребил алкохол и въпреки
това е управлявал автомобила допускайки, че концентрацията на алкохол е над 1,2
на хиляда.
Съдът
счита, че по делото е доказано по несъмнен начин извършването на деянието,
възоснова на събраните косвени доказателства съдържащи се в показанията на св.Г.Ж.
дадени на ДП, показанията на св.Е.Т. и показанията на св.Б.Г.. Това е така, тъй
като по делото е установено от приетата медицинска документация, че подс.К. е
получил множество наранявания, поради което е бил транспортиран до болница,
докато неговата приятелка М.Д., която единствено освен него е била в автомобила
няма наранявания. Видно от показанията на разпитаните свидетели Т. и Г. и от
показанията на св.Ж. дадени на ДП е автомобила е имал тежки поражения в частта
на шофьора. Следователно логично е именно подс.К. да е управлявал МПС, след
като само той е получил наранявания вследствие на ПТП. Също така при решаване
на въпроса за това кой е управлявал автомобила съдът съобрази показанията на
св.Г.Ж., който е заявил на ДП следното : „Попитах го какво стана, а М. ми
каза,че някой го бил заслепил и за да избегне удара минал в насрещното. След
това каза, че му заяло кормилното устройство, но аз съм сигурен, че не е това,
защото аз съм правил колата“.
По наказанието :
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.
Съдът
намира, че обществената опасност на деянието не е висока, тъй като се касае за
престъпление, което не е тежко по смисъла на НК.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимият. Същият е бил
осъждан, като към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран, но
осъжданията му следва да се вземат предвид като негативни характеристични
данни, въпреки, че от характеристичната му справка се установява, че има добри
характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, а като
отегчаващо негативните характеристични данни .
При тази
данни и при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.К. наказание една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 200 лв., платима в полза на съдебната власт по сметка на РС
Пазарджик, както и да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима по сметка на РС Пазарджик . При определяне на размера на наказанията съдът съобрази и
разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, като приложи действащия към момента на
извършване на деянието по благоприятен
закон.
Съдът
съобрази размера на наказанието и факта, че подсъдимия не е осъждан на лишаване
от свобода към момента на извършване на деянието и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на подс.М.К. за
изпитателен срок от три години.
С оглед на
това, че подс.М.К. е неправоспособен водач на МПС съдът не приложи разпоредбата
на чл.343г от НК, тъй като никой не може да бъде лишен от право което не
притежава.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.М.С.К. да заплати в полза на държавата разноските по
делото в размер на 25 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и ДТ
в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :