Р Е Ш Е Н И Е
№
05.07.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№955/2019г..
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 55а от ЗНЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от А.П.З.– С. представлявано от Д. ***- изп. директор, чрез юрк. Е. Л.,
против „Г.5.” ЕООД, ***, с която се твърди, че между Агенцията- чрез Дирекция
„Бюро по труда”- Плевен и ответника, е
сключен договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г, на основание чл. 306, ал.1, т.2
и чл. 55а от ЗНЗ, за предоставяне на работодателя- ответник, на средства от
Държавния бюджет, съставляващи схема за
минимална помощ за заетост, общо от 4562,04лв, за две работни места. Посочва се, че периода на
договора е 16.11.2016-15.11.2017г, като субсидирания период е
16.11.2016-15.05.2017г, с последваща заетост на 2 наети по трудов договор лица
от 16.05.2017-15.11.2017г. Посочва се, че
средствата по Договора се
предоставят по реда на чл. 55а от ЗНЗ, за всяко насочено от Възложителя-
ищец, лице, наето по трудов договор, за срок не по- малък от 12 месеца. Твърди
се, че съобразно Договора- раздел ІІ,
т.7,9, ответникът е следвало да представя, за последващия допълнителен период,
след периода на субсидирането-16.05.2017-15.11.2017г, в уговорените срокове-
изброените в т.7,9,1 и 7,9,2 документи. Твърди се, че ответникът не е представил на хартиен носител
или по електронен път с КЕП/сканирани, в срок, следните документи: 1.
декларация- искане по образец, за внесените осигурителни вноски, за сметка на
работодателя, за м. 09., м. 10 и 01-15.11.2017г.; 2. копие от разплащателна
ведомост или официална справка за изплатените поименно средства, за същия
период, 3. нареждане за масово плащане за извършения банков превод по
електронни дебитни карти, за м. 10 и 01-15.11.2017г. Твърди се, че на основание
раздел ІІ, чл.7, т.7,6,4 от Договора, ответникът е бил длъжен да представи
банково извлечение, удостоверяващо превода на средства по чл. 7,6,1 и т.7,6,2 и същият не е
представил извлечение за периода 01.05.2017-15.05.2017г. Твърди се, че от
страна на ответника има представяне, със закъснение, на документите по т.7,9,1
и 7,9,2 , за м.август, представени през м. 02.2018г и за м. 09.2017г, е
представени само извлечение от банката за преведени трудови възнаграждения,
също през м. 02.218г. Твърди се, че с оглед изложеното, ответникът- като
работодател, не е изпълнил задълженията си по Договора и дължи връщане на
цялата сума от 4562,04лв. Твърди се, че до ответникът е изпратена покана за
доброволно изпълнение, получена, но в даденият 14- дневен срок, няма
изпълнение. Твърди се, че е образувано ч. гр.д.№8617/2018г на ПлРС, по което е
постъпило възражение. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 4562,04лв.-
съставляваща цялата получена по Договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г. сума,
за две работни места, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът „Г.5.”
ЕООД, ***, представлявано от ***-
управител, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се,
че за субсидирания период, е представял ежемесечно документите по т.7,9,1 и
т.7,9,2 от Договора, като за последващият период се твърди, че е изплащал
трудовото възнаграждение на наетите две лица, както и дължимите осигурителни
вноски, и да изготвя съответните разчетни документи за този период. Посочва се
също, че документите по т.7,9,1 и т.7,9,2, са предоставяне на Възложителя за м.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5719/14.12.2018г.
по ч. гр.д.№8617/2018г. по описа на ПлРС.
По делото не се спори факта, че между
страните- ищецът, чрез Бюро по труда- Плевен, като възложител и ответника- като
работодател, е сключен договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г, на основание чл.
306, ал.1, т.2 и чл. 55а от ЗНЗ, въз основа на който, на работодателя се
предоставят средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална
помощ за заетост, в размер на 4505,40лв, за
две работни места. Посочено е, че
средствата се предоставят по реда на чл.55а от ЗНЗ, за всяко насочено от
Възложителя безработно лице, наето по трудов договор, за срок не по- малък от
12 месеца; дължимите осигурителни вноски са за сметка на работодателя.
Безспорно по делото е също, че
срокът на договора е 16.11.2016-15.11.2017г, като субсидирания период е
16.11.2016-15.05.2017г, с последваща заетост на 2 наети по трудов договор лица
от 16.05.2017-15.11.2017г.
По делото, между страните няма
спор относно изпълнението на задълженията на ответника- като работодател, по сключеният
договор, в рамките на субсидирания период е 16.11.2016-15.05.2017г, като
предмет на спора е изпълнение на визираните в договора задължения по раздел ІІ,
т.7,9, както следва „за оставащият допълнителен период след периода на субсидиране, Работодателят се задължава, да
представя на Възложителя, на хартиен носител или по електронен път, ежемесечно,
до 30- то число на месеца, следващ изтеклия, или еднократно-до края на месеца,
следващ месеца, в който е изтекъл срока по т.7,1/ допълнителния срок/, следните
заверени документи: 1. Декларация- искане по образец, за внесените по реда на
ЗДБ, осигурителни вноски, за сметка на Работодателя и 2. Копие от
разплащателната ведомост или официална справка, за изплатените средства на
наетите лица, както и нареждане за масово плащане за извършения банков превод по
електронни дебитни карти. Съдът установи, че задълженията на работодателя
по т.7,9 от договора, кореспондират със
задълженията му по т.7,6, подточки 1-4, касаещи задълженията му за заплащане на
възнаграждения на наетите лица, осигурителни вноски, банков превод по
електронни дебитни карти, както и т. 7,6,4- да представи на хартиен носител или
по ел. път, банково извлечение, удостоверяващо превода на тези средства, като неизпълнението на
задължението по т.7,6 е скрепено със самостоятелна санкция.
От съдържанието на Договора се
установява също, че страните в раздел ІІІ, са предвидили санкции при
неизпълнението на различните клаузи от същия, като конкретно за неизпълнение на
задължението по т.7,9, е предвидена нормата на т. 10,6, съобразно която, при
неизпълнение на задължението по т.7,9, до края на месеца, следващ месеца, в
който е изтекъл срока на договора по т .7,1, Работодателят дължи връщане на
цялата получена сума за съответното работно място, ведно със законната лихва.
Съдът приема, че в случая визираният
край на срока по т .7,1 от
Договора, касае допълнителният срок- 16.05.2017-15.11.2017г.
По делото е безспорно също изпълнението
на задълженията по Договора, от страна на възложителя и превеждането на сумата
от 4562,04лв
По делото е изслушана и приета
СИЕ, от заключението по която се установява следното: въз основа на процесния
договор, на 15.11.2016г, ответникът – като работодател, е сключел два трудови
договора. ВЛ е констатирало, че субсидираният период е 16.11.2016-15.05.2017, а
допълнителният период- 16.05.2017-15.11.2017г. ВЛ е констатирало, че от страна
на ответника, за м. септември, м. октомври и м. ноември /01.- 15./ 2017г., няма
представяне на необходимите документи в Бюро по труда - Плевен, като няма представени такива и към
момента на изготвяне на експертизата. ВЛ е констатирало също, че за
допълнителния период- посочен по- горе, считано от м. май. 2017 до м. август.
2017г, от страна на ответника има представяне изискуемите документи, но със
забава, като ВЛ е посочило конкретните дати на представянето им. ВЛ е
констатирало също, че в Бюро по труда –
Плевен, в срока по договора и към датата на изготвяне на експертизата, няма
представени документи, установяващи изплатени от ответника средства за трудови
възнаграждения и осигуровки за м.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 55а от ЗНЗ, за признаване за установено в
отношенията между страните, че
ответникът „Г.5.” ЕООД, ***, дължи на ищеца А.П.З.– С. сумата от
4562,04лв., поради виновно неизпълнение на поетите с Договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г., задължения по т. 7,9, в срок, за основателен
и следва да бъде уважен. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се
установи факта на сключване на валиден договор, на основание чл. 306, ал.1, т.2
и чл. 55а от ЗНЗ, въз основа на който, на работодателя се предоставят средства
от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ за заетост, за две
работни места, със субсидиран период- 16.11.2016-15.05.2017г, и допълнителен
период- 16.05.2017-15.11.2017г. Безспорно по делото се установи факта на изпълнение
на задълженията от страна на възложителя по договора и превеждането на работодателя-
ответник, на сумата от 4562,04лв , както и изпълнението на задълженията на ответника, в рамките на субсидирания период.
В случая се твърди и неизпълнение на задълженията по т.7,6,4, за периода
01-15.05.2017г.- като част от субсидираният период, но доколкото неизпълнението
на това задължение е скрепено със санкцията по т. 10,5 от Договора- чрез
начисляването на неустойка в размер на 5% върху преведена сума, а такъв иск не
е предявен, този въпрос е ирелевантен.
С оглед на събраните по делото
доказателства и разпределената от съда доказателствена тежест, от страна на ответника
не се установи пълно и точно изпълнение на задълженията му по т. 7,9 от
Договора, като заключението по СИЕ, което съдът изцяло възприема като обективно
и вярно, установи, че от страна на ответника, за периода от м. 09.2017- до края
на срока 15.11.2017г., няма изобщо представяне на изискуемите и описани в
цитираната точка, документи. Поради това, съдът приема, че в случая следва да се приложи санкцията по т. 10,6 от Договора, съобразно която, при
неизпълнение на задължението по т.7,9, до края на месеца, следващ месеца, в
който е изтекъл срока на договора по т.7,1, Работодателят дължи връщане на
цялата получена сума за съответното работно място, ведно със законната лихва.
Съдът намира, че в случая действително, съобразно твърденията на ответника, нормата
на т. 10,6 визира случая на пълно неизпълнение на задължението по т.7,9, но не
в смисъла, който същият влага, че се визира липса на представяне на документи
за целият допълнителен период. Нормата на т.7,9 предвижда, че Работодателят
следва да представи изискуемите документи- описани- ежемесечно, до 30- то число
на месеца, следващ изтеклия, или еднократно-до края на месеца, следващ месеца,
в който е изтекъл срока по т.7,1 /15.11.2017г/. Независимо кой от двата
алтернативно предвидени начина за представяне на документи е избрал
работодателя- ежемесечно или еднократно до края на месеца, следващ месеца, в
който е изтекъл срока- или до края на м. декември. 2017г, същият е длъжен да
представи тези документи, за всеки един от месеците от допълнителния период. Както бе посочено по-
горе, по делото се установи, за м. септември, м. октомври и до 15- то число на
м. ноември.2017г, от страна на ответника няма изпълнение и представяне на
изискуемите документи- в нито един от визираните срокове, вкл. и към момента на изготвяне на
експертизата по делото. Фактът, че за част от допълнителният период, ответникът
е представял необходимите документи, със забава, не може да обоснове
твърдението му за наличие на частично изпълнение и съответно- неприложение на
санкцията по т.10,6 от Договора. С непредставянето на необходимите документи за посочените месеци, от страна на ответника е
налице пълно неизпълнение.
При този изход на спора, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски , в размер на 491,24лв.,
от които – 91,24лв - д.т., 100лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и 300лв- разноски за ВЛ. , както и сторените в
заповедното производство разноски от 91,24лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 55а от ЗНЗ, ЧЕ „Г.5.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******
сумата 4562,04 лв.- главница по
Договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.11.2018г до окончателното й
изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №5719/14.12.2018г.
по ч. гр.д.№8617/2018г.. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, „Г.5.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ****** сумата от 491,24лв.- разноски по делото и сумата
от 91,24лв
–разноски по ч. гр.д.№8617/2018г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: