№ 2749
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от 18.10.2022 г. на „Е.Д.Е.“ ЕООД,
чрез адв. Н. А., срещу определение от 28.07.2022 г. по НОХД № 17852/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав, в частта, в която, в
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, първоинстанционният съд е оставил без
уважение искане на „Е.Д.Е.“ ЕООД за връщане на приобщените като веществени
доказателства по делото движими вещи, както следва: 1 брой часовник марка „Долче и
Габана“, на стойност от 507 лева, и 1 брой часовник марка „Долче и Габана“, на стойност от
242,12 лева, като е счел направеното искане за неоснователно и е постановил посочените
вещи да се оставят към материалите по делото.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Излагат се съображения за наличие на доказателства по делото, от
които да се установява, че сезиращото съда лице е собственик на приобщените веществени
доказателства – стокови разписки, записи от складова програма на „Е.Д.Е.“ ЕООД,
установяващи заприходяването на горепосочените вещи в собствен на жалбоподателя
търговски обект. Аргументи в тази насока са извличат и от заключението на вещото лице по
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза. Твърди се, че за установяване на
качеството „собственик“ на процесните вещи, на молителя в производството по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК не е било указано да представи фактури или други счетоводни
документи, като изразява готовност да представи такива пред настоящата съдебна инстанция
при нарочни указания на съда. Предвид изложеното се отправя искане до въззивния съд за
отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което вещите да бъдат
върнати на правоимащото лице.
Преписи от частната жалба са изпратени и връчени на прокурор при Софийска
районна прокуратура и на подсъдимото лице и неговия защитник, като писмени възражения
не са направени.
Софийският градски съд, Наказателно отделение, XIII – ти въззивен състав, като взе
предвид депозираната частна жалба и като съобрази изтъкнатите в нея съображения и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 20.10.2017 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала обвинение на И.Ц.Р. за извършване на престъпление с
правна квалификация чл. 201, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 17852/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав.
1
Производството пред първоинстанционния съд е приключило с присъда от 05.12.2018
г., с която подсъдимият И.Ц.Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
201, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3
/три/ години. С присъдата, съставът на Софийски районен съд не се е произнесъл по въпроса
за веществените доказателства по делото.
С присъда от 18.11.2021 г. по ВНОХД № 1851/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, първоинстанционната присъда е отменена
в наказателно – осъдителната част, като вместо това е постановена нова присъда, с която
подсъдимият И.Ц.Р. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
обвинението за извършено от него престъпление по чл. 201, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
На 27.06.2022 г. е депозирана молба от адвокат Н. А., в качеството на упълномощен
представител на управителя на „Е.Д.Е.“ ЕООД, за връщане на приобщените по НОХД №
17852/2017 г. по описа на Софийски районен съд веществени доказателства, както следва: 1
брой мъжки боти марка „Живанши“ на стойност 1 074 лева, 1 брой часовник марка „Долче и
Габана“ на стойност от 507 лева, 1 брой часовник марка „Долче и Габана“ на стойност от
214,12 лева, 1 брой мъжки пуловер „Живанши“ на стойност от 834 лева, доколкото
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт и липсват основания
за тяхното задържане.
С определение от 28.07.2022 г. първоинстанционният съд е уважил частично
направеното искане, като е постановил връщане на приобщените като веществени
доказателства по делото 1 брой мъжки боти марка „Живанши“ на стойност от 1 074 лева.
Със същото определение районният съд е оставил без уважение искането за връщане на 1
брой часовник марка „Долче и Габана“ на стойност от 507 лева, 1 брой часовник марка
„Долче и Габана“ на стойност от 214,12 лева, и 1 брой мъжки пуловер „Живанши“ на
стойност от 834 лева. За да счете искането за неоснователно досежно посочените 2 броя
часовници марка „Долче и Габана“, съставът на Софийски районен съд е приел, че от
доказателствата по делото се установява наличието на възникнал спор относно тяхната
собственост между молителя и подсъдимия И.Ц.Р., поради което и съобразявайки
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. по т. д. №
2/2014 г. на ОСНК на ВКС, е оставил без уважение молбата за връщането им. По отношение
на 1 брой мъжки пуловер „Живанши“ на стойност от 834 лева, съдът е установил, че тази
вещ не е била приобщавана като веществено доказателство в наказателното производство,
поради което искането за нейното връщане е изцяло неоснователно.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в
законоустановения 7 – дневен срок от връчване на обжалваното определение, и срещу акт,
подлежащ на въззивна проверка.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят,
докато завърши наказателното производство.
В конкретния случай от материалите по делото се установява, че с протокол за оглед
на местопроизшествие от 03.02.2016 г., като веществени доказателства по воденото срещу
И.Ц.Р. наказателно производство за престъпление по чл. 206, вр. чл. 18, ал. 1 от НК са иззети
следните движими вещи: 1 брой часовник марка „Долче и Габана“ от златист метал с
налична пластмасова пломба с хартиен етикет и с отбелязване на баркод № DW0377200831,
референтен № DW 037, 1 брой часовник марка „Долче и Габана“ от златист метал с налична
пластмасова пломба с хартиен етикет и с отбелязване на баркод № 20081 DW 0007407,
референтен № DW 0007, и 1 брой часовник марка „Долче и Габана“ от сребрист метал без
етикет и без данни за баркод и референтен номер, мъжки боти марка „Живанши“ № 43.
Инициираното срещу И.Ц.Р. наказателно производство е приключило с оправдателна
присъда от 18.11.2021 г., постановена по ВНОХД № 1851/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, влязла в сила като необжалвана и
непротестирана в законоустановения за това срок.
Според текста на чл. 113 от НПК в случай на спор за право върху предмети, иззети
като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския
процесуален кодекс, тези предмети се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в
2
сила.
В конкретния случай по делото е ясно обективиран спор за собственост касателно
гореописаните 2 броя часовници марка „Долче и Габана“, на стойност от 507 лева и 214,12
лева, доколкото претенции върху тях освен жалбоподателя е обективирал и подсъдимият
И.Ц.Р. в дадените от него обяснения в проведеното на 18.11.2021 г. открито съдебно
заседание пред Софийски градски съд по ВНОХД № 1851/2020 г. Видно от материалите по
делото молителят легитимира себе си като собственик на процесните вещи въз основа на
ангажирани в наказателното производство стокови разписки, записи от складова програма
на „Е.Д.Е.“ ООД, установяващи заприходяването на посочените вещи в собствен на
дружеството търговски обект и с оглед констатациите на вещото лице по изслушаната
ССчЕ. Същевременно в обясненията си подсъдимият И.Р. заявява, че е той е закупил
процесните часовници от аутлет център, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“,
респ. че той е техен собственик. С оглед на така установеното и вземайки предвид
конкретните изявления на молителя и подсъдимото лице, въззивният съдебен състав изцяло
се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд досежно наличие на предпоставки
за приложение на разпоредбата на чл. 113 от НПК към разглеждания случай, доколкото
съществува спор кому принадлежи правото на собственост върху веществените
доказателства по делото. За посочения извод не е необходимо наличието на предявен иск
пред гражданския съд. Достатъчно е от фактите по делото да бъде установено, че поне две
лица претендират едни и същи права върху определена вещ и сочат себе си като
"правоимащи лица" по смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №
2 от 12.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС на правния спор се гледа като на
незаконосъобразна проява на гражданските правоотношения и на нея следва да бъде
реагирано възможно най-рано. С предвидената в чл. 113 от НПК процедура се цели да се
избегне нежелан резултат, до който би се стигнало с връщането не на правоимащия на
вещите, иззети като веществени доказателства в наказателното производство. Според ВКС
за възникването на правен спор е определящо не отнасянето му в съда, а самото му
обективиране и констатирането на последното от съответния орган – служебно или по
инициатива на спорещите лица. Следва да се посочи също, че изискването в чл. 113 НПК за
пазене на веществените доказателства, "докато решението на гражданския съд влезе в сила",
следва да се разбира като пазене до окончателното решаване на спора по всеки допустим от
ГПК начин, като в този случай при обективиране от страна на другото лице, твърдящо права
върху вещта, на волеизявление, с което заявява липса на претенции спрямо процесната вещ,
същата може да бъде върната на жалбоподателя. В случая обаче такова волеизявление
липса, даже напротив, И.Ц.Р. изрично е заявил, че е придобил процесните 2 броя часовници,
т. е. че е техен собственик. Наказателният съд не е компетентен да разглежда възникналия
гражданскоправен спор досежно собствеността на иззетите движими вещи, поради което
настоящата съдебна инстанция не може да преценява събраните по делото доказателства или
да събира други доказателства, относими към преценката за действителният собственик на
вещта. Колизията между двете насрещно обективирани претенции следва да се реши
извънсъдебно, а при липса на такава възможност, по съдебен ред, и едва тогава би било
възможно връщането на иззетите вещи. Поради това и с оглед предотвратяване
възможността съхраняваните вещи да бъдат върнати на неправоимащо лице, настоящият
състав на Софийски градски съд счита, че не са налице основания за връщане на 1 брой
часовник марка „Долче и Габана“, на стойност от 507 лева, и 1 брой часовник марка „Долче
и Габана“, на стойност от 242,12 лева, на молителя до установяване по безспорен начин
тяхната принадлежност.
Независимо, че жалбоподателят не оспорва определението на СРС, в частта му, с
която е отказано връщането на веществените доказателства – 1 брой мъжки пуловер марка
„Живанши“ на стойност от 834 лева, настоящият състав на СГС изцяло споделя тези изводи
на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII – ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.07.2022 г. по НОХД № 17852/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав, в частта, в която е оставено
без уважение искане на „Е.Д.Е.“ ООД за връщане на приобщените като веществени
доказателства по делото 1 брой часовник марка „Долче и Габана“, на стойност от 507 лева, и
1 брой часовник марка „Долче и Габана“, на стойност от 242,12 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4