№ 2015
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110201739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-2100103/21.12.2021 г. от директор на
Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, на „ФИРМА с ЕИК ХХХ в
качеството му на работодател и строител, е наложена имуществена санкция в размер
от 2 000 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушение на чл. 24 ал. 1 Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ, което в
жалбата си излага доводи, че е следвало да бъде приложен привилегированият състав
на разпоредбата на чл. 415в КТ. В с.з. процесуалният представител на дружеството
адв. ВА която излага доводи, че работодателят е предоставил на контролните органи
данни, че е отстранил своевременно нарушението, като е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като от същото не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Алтернативно, наложената санкция да бъде изменена с приложението на
горепосочената разпоредба, претендира разноски. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт Иванов предлага на съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
1
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, но по мотиви, различни от
изложените от жалбоподателя.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършена от контролните органи на въззиваемата страна проверка по
спазване на трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател на 04.11.2021 г.
на място в обект „Изграждане на пристройка и надстройка на жилищна сграда и втора
жилищна сграда и изгребна яма", находящ се в гр. София, АДРЕС продължила по
документи на 09.11.2021 г. и 15.11.2021 г. било установено, че жалбоподателят-
работодател е допуснал до работа на строителната площадка работещите на длъжност
„общ работник, строителство на сгради", в т. ч. ДНУ с ЕГН **********, които не
използват осигурените им лични предпазни средства и специално работно облекло, а
именно защитна каска, защитни обувки, защитни ръкавици, светлоотразителна
жилетка и работен гащеризон.
При извършената на 04.11.2021 г. проверка на място в обекта Димчо Николов
Устрелски е заварен да работи – да извършва арматурни дейности за изграждане на
стоманобетонна плоча на кота +8,60м., без осигуреното работно облекло и лични
предпазни средства.
Контролните органи приели, че е налице наруение на чл. 24 ал. 1 Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи, извършено на 04.11.2021 г. и констатирано на
същата дата.
Свидетелката Ц.И. Кузманова, заемаща длъжността „главен инспектор" при
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" съставила и връчила надлежно на
пълномощник АУАН №23-2100103/15.11.2021 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, с което на дружеството качеството му на работодател и строител, била
наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ за
нарушение на чл. 24 ал. 1 Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства -
показанията на свидетели Ц.И. Кузманова, Б.Л. Тодорова и Рачо Милков Христов,
които съдът кредитира в цялост като логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
Налице са обаче абсолютни основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като мотивите за това са следните:
Безспорно контролните органи да извършили проверка на дружеството на
обект, който се намира на територията на гр.София – в кв.”Бояна”.
Със Заповед №3-0024/08.01.2019 г., /л.29 от делото/, и Заповед №3-
0025/08.01.2019 г. и двете на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ /л.28 от делото/, на
основание чл. 6 ал.2 т.14 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” - на служителите от дирекция “Инспекция по труда“-
София е определен териториален обхват на контролна дейност, който включва и
конкретно посочени райони, като тъй като кв.Бояна попада в район Витоша, то той е
включен в териториалния обхват по Заповед №3-0025/08.01.2019 г. /л.28 от делото/.
АУАН е издаден от инспектори Дирекция "Инспекция по труда Софийска
област", като тяхната териториална компетентност е определена със Заповед №3-
0025/08.01.2019 г. /л.28 от делото/, издадена на основание чл. 6 ал.3 т.14 от от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Видно от този текст обаче, изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ определя „обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда“, като този текст визира само
обхвата на материалната им компетентност, тъй като в императивния чл. 16 ал.2 от УП
на ИА “ГИТ“ изрично е предвидено, че дирекциите /териториалните поделения на ИА/
осъществяват дейността си на територията на съответната област. Следователно,
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", съгласно императивния чл. 16 ал.2
УП, има териториална компетентност само на територията на София област.
Т.е, императивната разпоредба на чл.16 ал.2 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ", според която Дирекциите „Инспекция по труда", част от структурата на която
са главните инспектори, осъществяват дейността си на територията на съответната
област. По този начин двамата инспектори имат правомощия само на територията на
София област, а заповедта, която ги оправомощава е нищожна, тъй като противоречи
на чл.16 ал.2 и е издадена при неправилно тълкуване съдържанието на чл.6 ал.2 т.14 от
Устройствения правилник. /в тази насока и Решение №36248/15.04.2022 г. на
Върховният административен съд на Република България, Шесто отделение, по адм.
дело № 11698/2021 г./.
В конкретния случай, издаденият АУАН №23-2100103/15.11.2021 г. е
материално незаконосъобразен до степен на нищожност - издаден от орган, който няма
териториални правомощия по закон или по делегация, респ. издаден е от териториално
некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по чл.16 ал.2 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ".
3
С оглед тези обстоятелства съдът намира, че същият не би могъл да породи
целеното с него правно действие и не представлява годно основание, на основание на
което да бъде издадено наказателно постановление, респ. ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ. Това налага
цялостна отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата
страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на същото на основание чл.63д ал.2
ЗАНН. Видно от пълномощно /л.46 от делото/ и фактура от 14.03.2022 г. /л.85 от
делото/, заплатеното от жалбоподателя-ЮЛ адвокатско възнаграждение на адв. Ваня
Ангелова-САК е в размер на 600 лв.
Като съобрази възражението, материалния интерес и в съотвествие с чл.8 ал.1 т.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
/при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1 000 лв../, съдът
намира, че следва да намали сумата до минималната такава от 370 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-2100103/21.12.2021 г. от директор
на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, с което на „ФИРМА с ЕИК
ХХХ в качеството му на работодател и строител, е наложена имуществена санкция в
размер от 2 000 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушение на чл. 24 ал. 1 Наредба
№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, да заплати на
„ФИРМА с ЕИК ХХХ, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4