Р Е Ш Е Н И Е
№ 501 04.09.2019г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На четвърти септември 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 57 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Изи Финанс“ ЕООД-София, по Ч.гр.д. № 1746/2019 г. по описа на РСТ е издадена заповед № 993/08.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника: Н.Д.Д. *** да заплати на кредитора сумата, както следва: главница в размер на 1700 лв. – по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 190215 от 22.11.2017г.; договорна лихва в размер на 366.80 лв. за периода от 22.11.2017г. до 18.09.2018г. и неустойка по чл.3 от договора в размер на 1225.25 лв.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018 год., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Страните са в облигационно отношение, обвързани от валидно действал договор за предоставяне на кредит от разстояние № 190215 , сключен на 22.11.2017г. За сключването на договора е предоставена на клиента подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg . На същия ел.адрес са публикувани Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния акаунт в сайта. След одобряване на кандидата, той получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено потвърждение. Потвърждаването се извършва като клиентът получи чрез съобщение по телефон на предоставения от него тел.номер 4-цифрен , уникален код; след това получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му се въвежда получения код. На посочения от ответницата мобилен номер ********** е проведен разговор с цел да се потвърди волята на страните за сключване на договора, като разговорът е записан и клиентът е уведомен за това. По този начин е сключен договорът за предоставяне на кредит от разстояние, като кредиторът изпратил на ответницата съобщение по телефона, с който я уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от нея начин. Така на ответницата е предоставен кредит в размер на главницата от 1700 лв., като сумата и е изплатена – по банкова сметка, ***. Плащането на главницата е разсрочено за 13 бр. вноски за периода от 22.12.2017г. до 17.12.2018г., по силата на чл.4 ал.3 т.2 от договора. Уговорено е плащане на договорна лихва, която съгласно чл.2 ал.1 т.3 от договора е в размер на 40.15 % или за периода от 22.11.2017г. до 18.09.2018 г. е в размер на 366.80 лв. Съгласно чл.3 от договора , в случай, че длъжникът не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка. Неустойката е в размер на 94.25 лв. за неплатена вноска или общо дължимата неустойка за периода от 22.12.2017г. до 17.12.2018 г. е в размер на 1225.25 лв. Срокът на договора изтекъл – 17.12.2018г., но до подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – на 0510.2018г. ответницата не е изплатила задълженията си. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК и е указано на заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът моли да се признае за установено вземането му по реда на чл.422 ГПК за сумите, както следва: главница в размер на 1700 лв.; договорна лихва в размер на 366.80 лв. за периода от 22.11.2017г. до 18.09.2018г. и неустойка по чл.3 от договора в размер на 1225.25 лв.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018 год. , както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Редовно призован в открито заседание ищецът няма процесуален представител. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 5272/27.05.2019г. , видно от която поддържа предявения иск и моли да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба - лично, на 18.03.2019г. /л.52-53/ не подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Редовно призован,лично , на 07.05.2019г. , не се яви и няма упълномощен процесуален представител в откритото съдебно заседание, няма становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На ответника е изпратен на осн. чл.131 ал.1 ГПК препис от исковата молба заедно с приложенията към нея, като му е указано в едномесечен срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняване на правата, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника. След изтичане на законния срок за отговор делото е насрочено за разглеждане в първо открито заседание, за което ответникът е редовно призован, но не се яви нито той лично, нито редовно упълномощен негов процесуален представител и няма искане за разглеждането му в негово отсъствие. С писмена молба преди откритото заседание ищецът направи процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и 2. искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства . Съдът счита, че искът следва да бъде уважен по основание и размер така, както е предявен.
В настоящото исково производство, по което е предявен установителен иск, ищецът е направил разноски, както следва: 65.84 лв. – внесена държавна такса ; 33.32 лв. – довнесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, последното на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП. След като искът е уважен в пълен размер, следва ответникът да заплати на ищеца в пълен размер от общо 199.16 лв. и направените в исковото производство разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
По силата на т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че следва ответникът да заплати направените от ищеца разноски в пълен размер в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1205/2018г. по описа на РС-Търговище, както следва: сумата от 68.84 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от УправителяБ.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.С.Г. против ответник: Н. Д. Д.,***, за сумите, както следва: главница в размер на 1700 лв. – по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 190215 от 22.11.2017г.; договорна лихва в размер на 366.80 лв. за периода от 22.11.2017г. до 18.09.2018г. и неустойка по чл.3 от договора в размер на 1225.25 лв.., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 993/08.10.2018 г. по Ч.гр.д. № 1746/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл.422 ГПК във вр. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Д.,***, , ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от УправителяБ.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.С.Г. направените в исковото производство по Гр.д. № 57/2019г. по описа на РС-Търговище разноски, както следва: 65.84 лв. – внесена държавна такса ; 33.32 лв. – довнесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и във вр. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в останалата част над 100 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Н. Д. Д.,***, , ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от УправителяБ.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.А.С.Г., направените в заповедното производство по настоящото Ч.гр.д. № 1746/12018 г. по описа на РС-Търговище разноски, както следва: сумата от 68.84 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: