Р Е Ш Е Н И Е №59
07.03.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дeвети февруари през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №17
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №334 от 08.12.2021г.,
постановено по анд №2766/21г., РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление НП № 21-1228-003033 от 24.09.21г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, с което на К.Ж.К. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП
била наложена административна санкция в размер на 2000 лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, както и осъдил К.К. ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволно от решението останало
административно наказаното лице, което го обжалва изцяло. Касаторът
твърди, че оспорил пред РС административното обвинение, тъй като счел, че бил
лишен и нямал фактическата възможност да даде доброволно кръвна проба, поради
допуснати грешки в документите от страна на полицейските служители. Счита, че
фактическата обстановка не била правилно установена и неправилно бил приложен
законът.
Както пред РС, така и пред тази инстанция
поддържал твърдението, че не бил отказвал да даде кръвна проба, напротив
доброволно искал да даде кръв за изследване, Бил му съставен АУАН и връчен
талон за изследване с № 0013723, който бил вписан в акта и там било отразено,
че талонът бил връчен в 17.10 часа на 14.09.2021г. Касаторът
твърди, че се явил на време в болничното заведение, но там отказали да му
вземат кръв, тъй като от лекар разбрал, че полицейските служители били
допуснали грешка в документите. Имало несъответствие в номера на талона, който
бил връчен и този, който бил вписан в акта. Това на практика лишило лицето да
даде кръв за изследване, а Съдът потвърдил едно незаконосъобразно обвинение. Кредитирайки
гласните доказателствени средства, без да била извършена проверка на цялата фактическа
обстановка, въззивният съд извел неправилни изводи и потвърдил едно неправилно
обвинение. Касаторът оспорил показанията на
полицейските служители, но въпреки това те били изцяло кредитирани. Не била
извършена проверка на болничния журнал дали все пак К. не се бил явил за даване
на кръв и пр. В тежест на органа било пълното и главно доказване на всички
факти, обуславящи отговорността на наказаното лице. В заключение претендира
разноските пред двете съдебни инстанции.
Касаторът, редвоно призован в с.з., не се
явява.
Ответникът по касация, редовно призован,
не изпраща представител. В подадено възражение оспорва касационната жалба.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт пред тази инстанция и в
евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореното от касатора възнаграждение за един адвокат.
ОП Стара Загора се представлява от
Прокурор Мавров, който пледира за основателност на касационната жалба, като
излага своето виждане на установените пред РС факти, извеждайки въз основа на
тях извод за допуснати съществени нарушения на приложимия норматив, а от там и
за неправилност на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да потвърди жаленото пред него НП,
съставът на РС Стара Загора, приел от фактическа страна, че на 14.09.21г. в
16.00 часа в Стара Загора, К. управлявал лек автомобил от посочената мярка, модел
и ДКН и на посоченото в акта и НП място, като бил спрян за проверка, в хода на
която и в сградата на Първо РУ на МВР Стара Загора отказал за бъде тестван за
употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, фабричен №ARLK-0072.
Бил издаден и връчен талон за изследване №0013723, ведно със 7 бр. стикери. Не
дал кръв за изледване.
Въззивният съд приел за установени
посочените факти, като потвърдени изцяло от показанията на актосъставител
и свидетелите по акта, представения в преписката талон за изследване с
посочения номер и предвид липсата на ангажирани от наказаното лице
доказателства, които да оборват тези факти. РС посочил, че отказът от
изследване бил отрицателен факт и поради това не подлежал на доказване, то в
тежест на наказания било да установи, че изпълнил предписанието, т.е. че дал
кръв за изследване, но това не било направено в съдебната фаза, поради което и
описаното в НП нарушение било безспорно установено, вкл. и като извършено от
наказаното лице.
В изпълнение на служебната си ангажираност
да провери изцяло процесното НП, РС посочил, че нямало допуснати съществени
процесуални нарушения на правилата в ЗАНН и Наредба №1/2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и пр., вкл. приел, че не били допуснати и
нарушенията, които наказаното лице твърдяло. Според РС макар и да имало
сгрешена една цифра в издадения на лицето талон за изследване, то следвало да
се отчита, че противно на твърденията му и според показанията на свидетелите по
акта, лицето на се явило в указаните му час и място да даде кръв за изследване,
поради което и въпросната грешка била ирелевантна, респ. не съставлявала
съществено процесуално нарушение. В заключение Съдът посочил, че наложените
наказания били изцяло в съотв. със закона и санкционната
норма. При извод за неоснователност на жалбата и предвид, че въззиваемата страна била защитавана от юрисконсулт, РС
определил на осн. чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Касационната инстанция намира решението за
правилно.
Не се споделя твърдението на касатора, че РС не установява в пълнота и правилно
релевантната фактическа обстановка. Фактът на отказ от тестване от страна на
наказания не се оспорва от него, напротив, той се признава видно от жалбата му.
Ето защо, напълно правилно въззивният съд сочи, че в процеса отрицателен факт
не подлежи на доказване, а само позитивния такъв По делото не се доказва напр.,
че наказаният е дал съгласие и е пробван за наркотици с техническото средство
или е направил всичко възможно да спази определеното му време и да се яви на
посоченото в издадения талон място, за да даде кръв за изследване.
Съществено за спора е, че в конкретното
административно-наказателно обвинение се релевира един
отрицателен факт –К. в качеството се на водач на МПС и при извършената му
проверка от полицейски служители отказва
да бъде тестван за наркотици и техните аналози с техническо средства Дръг тест в Първо РУ на МВР Стара Загора. Този факт следва
да се приема и правилно се възприема от РС, като безспорно проявен в обективния
мир и това е така до доказване на противното, напр., че К.К. е позволил в
сградата на Първо РУ да бъде тестван с ДРЪГ ТЕСТ 5000, нещо което обаче не се
доказва от страната, носеща доказателствената тежест за него, а именно
наказаното лице, настоящ касатор. Нещо повече, видно
от неоспореното писмено доказателства на л. 10 от
делото на РС, се удостоверява, че К. отказва да изпълни дори и предписанието на
издадения му в 17.10 часа талон за даване на кръв за изследване и това е още
към момента на издаването му, както и не се оборва фактът, че К. дори не посещава
указаното му лечебно заведение, в което е следвало да даде кръв за изследване
до 17.50 часа. В тази насока неговите твърдения в жалбата правилно не се
кредитират от РС.
При безспорно установения факт на
обективиран от страна на К. отказ да бъде тестван с техническо средство, след
като е управлявал личното си МПС, се изпълва съставът на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП., който именно се визира като нарушен
и който едновременно се явява и санкционният състав. Съотв.
на това се следва и предвидената в него отговорност, която се реализира чрез
налагане на предвидените кумулативни санкции, които не подлежат на коментар,
тъй като се определени от законодателя в твърд размер.
Напълно ирелевантен за спора и
административно наказателното обвинение се явява доводът на касатора,
че имало допусната техническа грешка в АУАН с оглед неправилно изписване на
последната цифра на номера на талона и това довело до нарушение на особените
процесуални правила, съотв. до неправилно приложение
на закона. На К. е повдигнато обвинение, че отказва да бъде тестван за
наркотични вещества в техническо средства, а не, че не изпълнява издаденото му
предписание. С факта на „отказа“ се изпълва фактическия състав на нарушението, съотв. се следва и предвидената от закона административно
наказателна отговорност за водача нарушител.
Жалбата е изцяло неоснователна. Въззивното
решение, като правилно следва да се остави в законна сила, вкл. и в частта му
на присъдените разноски, които са своевременно претендирани от процесуалния
представител на АНО, както и техният размер е напълно съобразен с правната и
фактическа сложност на спора, и проявената процесуална активност от юрк. М..
От ответника по касация се претендират
разноски и пред тази инстанция, които отново се заявяват своевременно, поради
това такива следва да се присъдят в тежест на касатора,
като техният размер отново следва да е минимално предвидения в норматива от 80
лева.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №334 от 08.12.2021г., постановено по анд
№2766/21г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА К.Ж.К. ***, ЕГН **********
*** разноски пред тази инстанция в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: 1.
2.