Определение по дело №744/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определеине № 490 / 18.12.2024г. по ВЧНД № 744/2024г.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С протоколно определение № 1837/11.12.2024г. по ЧНД № 1489 /
2024г. по описа на Районен съд – С. по отношение на Д.И. Р. – обвиняем по
досъдебно производство № 1751/2024г. на РУ – С., вх. № 6411 / 2024г. по
описа на РП – С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния
защитник на обвиняемия с искане мярката за неотклонение „Задържане под
стража” да бъде отменена и вместо нея по отношение на обвиняемия да бъде
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. В жалбата се твърди, че взетата
по отношение на обв. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била
прекалено тежка. Обвиняемият искал да се грижи за децата си, имал
постоянен адрес, съдействал на органите на досъдебното и съдебно
производство при разкриване на обективната истина, признавал вината си,
съжалявал за извършеното от него престъпление. Майката на децата му, които
били съответно на 5 г., на 2 г. и на 9 месеца била в затвора в С., а децата към
момента на извършване на кражбата имали нужда от лекарства, той не
разполагал с достатъчно средства и прибегнал да този незаконен и краен
начин за набавяне на такива, за да закупи лекарства на децата. Предвид
възрастта на децата, те се нуждаели от особени грижи, които да са положени
от родителите или поне от единия родител и взетата мярка щяла да се отрази
негативно върху тях. От друга страна общуването с децата щяло да даде
възможност на Р. да осъзнае отговорността си към тях и по този начин да
бъдат изпълнени задачите на генералната превенция за поправянето му за
въздържане от престъпления.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник
на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи по съображенията, изложени в нея. Моли въззивния съд да отмени
наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража” и да наложи по-
лека такава - „Домашен арест”.
Представителят на ОП – С. счита частната жалба за неоснователна.
Моли за потвърждаването на обжалваното протоколно определение.
Обвиняемият изказва съжаление за стореното и иска да му бъде
наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, за да бъде при децата си,
за които само майка му и баща му се грижели, тъй като и жена му била в
затвора.
Съдът, като се запозна с подадената частна жалба, атакувания съдебен
акт, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание,
обсъди доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия
момент и провери изцяло атакуваното определение прие, че частната жалба
срещу първоинстанционното определение е неоснователена.
С постановление от 10.12.2024г., предявено на същата дата, Д.И. Р. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1751/2024г. на РУ – С., вх. №
1

6411 / 2024г. по описа на РП – С., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК - затова, че на 06.12.2024г. в гр. С., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на
катинар на входна врата на склад на ж.п. гара С. и чрез използване на
техническо средство – железен прът, отнел чужди движими вещи –
удължител кабел тип ШВПС 3х1.5 кв.мм с дължина 30 м на стойност 48 лева,
40м съобщителен кабел, 15х4 на 0.5 кв.мм ТСВ на стойност 192 лева, 15 бр.
кабели медни СВТ на стойност 38,85 лв., всичко на обща стойност 278,85
лева, собственост на на НКЖИ ПСТ София ССТ Пловдив, с представител
Мирослав Кирилов Кирилов от гр. С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деяните е извършено в условията на
опасен рецидив.
Обв. Р. е на 25 години, неграмотен, безработен, не е женен. Живее в гр.
С. на ул. „Крали Марко“ № 90 заедно с братята и родителите си. Осъждан
многократно за кражби. На 22.09.2021г. е изтърпял общо наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, определено по ЧНД №
1326/2020г. на СлРС и от изтърпяване на това наказание до инкриминираната
дата по настоящото производство не е изтекъл предвидения в разпоредбата на
чл. 30 ал.1 от НК петгодишен срок, необходим за квалификацията „опасен
рецидив“.
По повод искането на РП – С. за вземане спрямо обв. Р. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните
доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че
обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от събраните
до момента доказателствени материали може да се направи обосновано
предположение, че той е негов извършител (законът не изисква категоричен
извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл.
303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от
НПК е достатъчно наличието само на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Наличието й се презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК (доколкото
настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив) и не е
оборено от събраните доказателства.
Деянието, за което обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно
производство говори за устойчивост на престъпното поведение, както и че
налаганите му до момента наказания лишаване от свобода, вкл. и ефективни
такива, не са постигнали целения превъзпитателен и възпиращ ефект.
Поведението на обвиняемия го характеризира като личност със завишена
степен на обществена опасност и формирани трайни престъпни навици. Към
обстоятелствата обуславящи реалната опасност обвиняемия да извърши
престъпление настоящата инстанция следва да допълни и това, че
обвиняемият е безработен и няма легален източник на доходи, а обкръжението
му е от лица, представляващи интерес за дейността на МВР.
2

Окръжният съд следва да допълни още, че от разпоредбата на чл. 63, ал.
2, т. 1 от НПК се презюмира и реалната опасност обв. Р. да се укрие и
събраните доказателства до момента не я оборват. Наличието на адресна
регистрация не гарантират изключването на реалната опасност той да се
укрие. Видно от приложената по досъдебното производство характеристична
справка, обв. Р. често не е откриван на регистрирания адрес и не се явява пред
органите на МВР, когато е призоваван чрез близките му.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че
по отношение на обв. Р. следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се
присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за неотклонение се
явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите
по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. Р. на настоящия етап
от досъдебното производство.
Окръжният съд намира за неоснователни доводите на защитата за
налагане на по – лека мярка за неотклонение „Домашен арест“, предвид
ангажименти към три малолетни деца, тъй като няма доказателства той да е
родител. В декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние не е посочил да има деца. Липсват доказателства за специфични
ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение. Не са налице и основания,
обусловени от здравословното състояние на обвиняемия, които да
обосновават необходимостта от налагането на по – лека мярка за
неотклонение.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението,
с което по отношение на обв. Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” е правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	490
Дата:	18 декември 2024 г. (в сила от 18 декември 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200600744
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 декември 2024 г.

Определение по дело №744/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите