Решение по дело №584/2022 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 589

 

15.08.2022г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова 

                                                                                     Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Биляна Икономова

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 584 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, против Решение №90/04.04.2022г., постановено по АНД №17/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател счита, че решението на районния съд e постановено при неправилно приложение на закона, като счита същото и за необосновано. Намира за неправилни изводите на съда, довели до отмяна на наказателното постановление, а именно за недоказаност на субективната страна на извършеното от А. деяние. Сочи, че Районен съд - Хасково разгледал въпроса за необходимостта от наличието на вина, за да бъде едно деяние определено като административно нарушение и в тази връзка да бъде наказуемо, като посочил и двете форми на вината – умисъл и непредпазливост. Въпреки това, съдът в мотивите на постановения съдебен акт разгледал единствено въпроса, свързан с наличието на умисъл в действията на водача, но не и въпросите, свързани с наличието на другата форма на вина – непредпазливост. Въпреки събраните по делото гласни доказателства, съдът направил грешен извод, че поради младата възраст на водача и мокър асфалт се  достигнало до неправилна преценка и навлизане в завой с по-висока скорост, което довело до нарушаване стабилността на МПС, което наложило подаване допълнително на газ за стабилизиране на движението на автомобила. Сочи се, че този извод на съда не бил подкрепен от събрани по делото други доказателства, доказващи тези изводи, например извършени експертизи от вещи лица и др. По изложените в жалбата съображения се претендира за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на разноски и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита решението на Районен съд – Хасково за правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира решението на районния съд за неправилно. Счита, че НП следва да бъде потвърдено.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното Решение №90/04.04.2022г., постановено по АНД №17/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, съдът е отменил Наказателно постановление № 21-1253-002400/01.11.2021г., издадено от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на М.А.А., за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и е осъдил ОДМВР – Хасково да заплати на М.А.А. сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

За да постанови този резултат, съдът приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП на процесуално основание. Налице било разминаване в посочения час на извършване на нарушението, като на практика били посочени два различни часа на извършване на нарушението. Не било описано пълно и точно в какво се състои нарушението, а именно точните факти и обстоятелства, както и какви били целите на жалбоподателя. На следващо място, от представените по делото писмени доказателства не се доказало по безспорен начин НП да е издадено от надлежен орган. По същество съдът счел, че не се доказало безспорно по делото, че жалбоподателят на процесната дата и място извършил описаното в НП нарушение, като подробно мотивирал съображенията си.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно като краен резултат, по доводи, различни от изложените от районен съд такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от Закона за движението по пътищата, наказателните постановления, с които се санкционират извършени нарушения по Закона за движението по пътищата се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По делото пред Районен съд – Хасково е представена Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на МВР, с която, на основание посочената по-горе разпоредба, са определени длъжностните лица от структурите на МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата. В т.2 от цитираната заповед са изброени всички длъжностни лица, опрвомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП, като прави впечатление, че всички те са от ръководния състав на структурите на МВР. В нито една от т.2.1 до т.2.14 обаче не е посочено, че полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП. В случая издателят на процесното наказателно постановление е с отразена длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, който с оглед разпореденото със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР не попада сред оправомощените лица, имащи правомощия да издават наказателни постановления, което води до извода, че същото е издадено от некомпетентен орган, съответно представлява основание за неговата отмяна.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН такива се следват в размер на 300.00 лева, съгласно представения пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие, които не са прекомерни.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 04.04.2022г., постановено по АНД №17 по описа на Районен съд Хасково за 2022 година.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на М.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляващи разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.