№ 11646
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110110745 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от ЗД „Е.” АД, ЕИК **********, чрез юрисконсулт Кр. А.,
срещу „ЗК Л.И.” АД с ЕИК *********, иск по чл. 411 КЗ за заплащане на 620 лева
изплатено обезщетение за предоставен заместващ автомобил.
Ищецът ЗД „Е.” АД твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на
застрахования сума в размер на 7 041.66 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 27.01.2021г. в гр.
Димитровград. Вина за ПТП имали водачът на МПС с рег. № СВ ******** и водачът на
МПС с рег. № Х ********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си
по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 520,83 лева,
като останал задължен за сумата 620 лева, с вкл. 15 лева ликвидационни разноски.
Ответното дружество оспорва предявения иск като сочи, че разноските за заместващ
автомобил не се покриват от застраховката гражданска отговорност и не са пряка вреда от
застрахователното събитие. Алтернативно оспорва необходимостта от наемането на
заместващ автомобил поради обичайното време, за което е извършен ремонта.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата, че между
ищеца и собственика на увреденото МПС е налице валидно застрахователно
1
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ към датата на ПТП, че между
ответника и сочения за деликвент е сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, действаща към сочената дата на ПТП, както и факта на
изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответника в размер на 2915,83
лева.
По делото е приет в заверен препис „Добавък № 1“ към застрахователна полица по
застраховка Каско № 00500100390714/30.11.2020г. Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“,
като същата не е подписана нито от застрахования, нито от застрахователя – л. 15 от делото.
Приетата по делото САТЕ по поставените от страните задачи дава заключение, че първо
всички увреждания по МПС „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ ********, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП. Второ – че пазарният наем на заместващ автомобил Опел Корса за
периода 05.03.2021г. – 02.04.2021г. е в размер на 36,73 лева на ден, или за процесния период
общо 1028,30 лева. И на трето място вещото лице посочва, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията на автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ ********,
изчислена на база средни пазарни цени е 6670,85 лв. Съдът кредитира заключението като
компетентно и безпристрастно.
Останалите приети по делото доказателства не носят съществена доказателствена стойност,
поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3.
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното
застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът за това на първо място дали застрахованото при ищеца лице е
имало покритие на риска от заместващ автомобил при настъпване на застрахователно
събитие. Така, при представения неподписан от нито една от страните договор за добавък
„Заместващ автомобил“, и направеното оспорване от страна на ответника, ищецът не
проведе пълно и главно доказване, че между него и увреденото лице има валидно сключена
такава клауза. Позоваването на същата като основание за регресна отговорност няма
действие спрямо ответника. За да може по силата на чл. 411 КЗ застрахователят да встъпи в
правата на увредения, следва да докаже на първо място валиден договор между него и това
2
лице. Такъв в случая съдът приема, че няма. Дори приложеното копие има вид на бланка,
тъй като липсват и личните данни на застрахования.
Последващите предпоставки – че е платено, че има причинно-следствена връзка, че има
виновно поведение от другия водач – не подлежат на обсъждане при горния извод.
По изложеното съдът стигна до извода, че ищецът няма правото на регрес, респективно
искът е напълно неоснователен, поради недоказано основното правоотношение между него
и застрахования.
По разноските
При извода за неоснователност на претенциите и заявената претенция ищецът
дължи разноски на ответника.Следват се такива в размер на 150 лева - определено от съда
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Е.“ АД с ЕИК ********* срещу „ЗК Л.И.” АД с ЕИК
*********, иск по чл. 411 КЗ за заплащане на 620,00 /шестстотин и двадесет/ лева ведно със
законната лихва считано от 01.03.2022г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗК Л.И.” АД с ЕИК ********* сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3