Р Е Ш
Е Н И Е
№ 383
гр. Русе, 21.05.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 7 май през две хиляди и тринадесета година в
състав:
Председател: ПЕНКА Д.
Членове: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря Н.Н. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия ЧОКОЕВА в. гр.
дело № 439
описа за
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
В.П.С., чрез особения си представител адв. К.Д. е обжалвала решението на Русенския районен съд
по гр. д. № 5759/2012 г., с което е уважен предявеният против нея иск по чл.221 ал.2 от КТ и е
осъдена да заплати на ищеца “ИВА-НОВА” ООД, сумата 750.24 лв., заедно със законната лихва
от 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 335 лв. разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и
моли то да се отмени, а искът да се отхвърли.
Ответникът “ИВА-НОВА” ООД – Русе оспорва основателността на жалбата и моли
тя да не се уважава. Претендира разноски.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
По делото не е спорно, че страните са били
в трудово правоотношение по трудов договор, сключен за неопределен срок. Спори
се дали заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на работника и дали е
влязла в сила.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е изпратена на настоящия и постоянен
адрес на ответницата, с нотариална покана, връчена чрез майката на последната.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд намира, че решението на РРС е правилно и законосъобразно.
Правилно е съобразено от
районния съд, че е неоснователно възражението на ответницата, че заповедта за
дисциплинарно уволнение не е надлежно връчена, и че трудовото правотношение не е
прекратено на соченото основание – поради дисциплинарно уволнение. Въззивният
съд изцяло споделя мотивите в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Решението е постановено в
съответствие с разпоредбите на закона и съобразно задължителната практика на
ВКС, застъпена в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 1009/01.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2673/2008 г., II г.о. и Решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. №
20/2009 г., IV г.о. Правилни са изводите
на районния съд, че заповедтта за уволнение е връчена и влязла в сила, тъй като
работодателят е поставен в невъзможност да връчи заповедта лично. В този случай
връчването на заповедта на постоянния адрес и на другите известни на
работодателя адреси с препоръчано писмо с обратна разписка, или с нотариална
покана, получена от лице, което е било съгласно, се приема за надлежно връчване
по смисъла на чл.335 т.3 от КТ.
Следователно за работодателя
се е породило правото да претендира обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, тъй като
са налице всички елементи от фактическия състав на визираната правна норма.
Искът правилно е уважен от
районния съд, поради което решението
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора
разноските по делото за въззивната инстанция, направени от ищеца, са в тежест
на жалбоподателя. Последният дължи и
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв. на осн. чл.77 вр.
чл.83 ал.1 т.5 от ГПК.
Въззивното решение съгласно чл.280 ал.2 от ГПК не
подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от изложеното,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
20.02.2013 г. по гр. д. № 5759/2012 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН ********** ***, да
заплати на “ИВА-НОВА” ООД – Русе, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. Стрешер планина 40, представлявано
от управителя М. И. К. сумата от 180 лв.
- деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на РОС 25 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: