Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I
Гражданско отделение, 2-ри с-в, в открито заседание на шести октомври, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.
при секретаря Юлиана
Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 3 598 по описа за 2006 г. и
Р Е Ш И
[1] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) на М.Г.С. срещу “М.П.”
ЕООД за заплащане на 10 800,00 лева обезщетение за ползване на апартамент 14, който се намира в гр.
София, ул. «********, за периода от 11.04.2005 г. до 11.10.2006 г. М.С. е със
съдебен адрес ***«********, ет. 1, кантора 6 - а “М.П.” ЕООД е със съдебен адрес – адвокат Я.Д.,***.
[2] ОСЪЖДА М.С. да заплати на “М.П.” ЕООД 1 885,00 лева на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[3] Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва
решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
216,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] М.С. е заявил
в искова молба от 26.10.2006г., че е собственик на апартамент.
През 2005 г. „А.П.Е.А.М.“ ООД (АСЕТ) е закупил апартамента от А.М., който се е
легитимирал като собственост с неистинско завещание, изходящо от З.П.-
наследодател на М.С..
[6] АСЕТ е държал апартамента без правно основание от 11.04.2005 г. до
подаването на исковата молба. Затова М.С. е молил съда да осъди АСЕТ да му
заплати 10 800,00 лева обезщетение за ползване на апартамента от
11.04.2005 г. до 11.10.2006 г. (исковата молба, л. 2-3). В хода на делото правоприемник
на АСЕТ е станал „М.П.“ ЕООД (М.).
2. На ответника
[7] М. е оспорил предявения иск.
Той е заявил, че:
1.
през процесния период не е държал и ползвал апартамента, а е започнал да
владение апартамента едва на 20.04.2007 г.;
2.
след като е започнал да владее апартамента, в периода януари-юни 2008 г. той е
извършил подобрения в него, изразяващи се в: а) подмяна на дограмата с
пластмасова такава; б) подмяна на подовата настилка с ламиниран паркет; в)
поставяне на гипсокартон, шпакловане и боядисване на всички стени; г) подмяна
на старите отоплителни радиатори с нови алуминиеви; д) ремонтиране на банята –
подмяна на водопровода, подмяна на плочките, мивката, тоалетната чиния и
смесителите. М. твърди, че той е направил тези подобрения като добросъвестен
владелец. Затова моли съда да прихване от това, което М. евентуално дължи на М.С.,
това, което М. е заплатил за подобренията (молбите, л. 111-112, 125, 138).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[8]
М.С. е заявил, че действително ответникът е подменил цялата дограма в
апартамента. Той е заявил, че М. е поставил ламиниран паркет само в коридора и
вестибюла и е сменил само тоалетната чиния в банята. М.С. също твърди, че в
банята са били поставени фаянсови плочки, но некачествено. Впоследствие той е
подменил всички плочки, тъй като поставените от ответника са изпадали. Ищецът е
заявил, че стените са били шпакловани, когато М. е влязъл във владение на
апартамента, а боядисването им не е подобрение. М.С. заявява, че възражението
на М. е погасено по давност (молбата, л. 135).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът
установява
[9]
На 22.12.2004 г. Нотариус Р.Д. е признал А.М. за собственик на апартамент 14,
който се е намирал в гр. София, ул. «********. Пред нотариуса А.М. е представил
нотариални актове от 1936 г. и от 1945 г., както и протокол за обявяване на
саморъчно завещание (нотариалния акт, л. 12).
[10] На 11.04.2005 г. АСЕТ е
закупил от А.М. апартамента, като се е задължил да предаде владението на АСЕТ
веднага след подписването на договора за покупко-продажба (т. I, II и
III от нотариалния акт,
л. 13). А.М. е направил това.
[11] През първата половина на 2006
г. АСЕТ е извършил ремонт на апартамента. Той е: подменил дограмата с
пластмасова такава, подовата настилка с ламиниран паркет и старите радиатори с
алуминиеви; поставил е гипсокартон; боядисал е всички стени; ремонтирал е
банята, като е подменил водопровода, плочките, мивката и тоалетната чиния
(заключенията на вещите лица Ц. и Я., л. 148-154 и 211-215; показанията на
свидетеля Г., л. 160-161; показанията на свидетелката М., л. 219-220).
[12] Без поставянето на
гипсокартон, боядисване и подмяна на радиатори стойността на ремонта е била:
към момента на извършването - 6 074,18 лева (8 059,09
лева-1 984,91 лева); към настоящия момент без отчитане на овехтяване –
5 151,87 лева (7 393,42 лева – 2 241,55 лева); към настоящия
момент с отчитане на овехтяване – 4 438,26 лева (6 231,50 лева –
1 793,24 лева). Вследствие на извършеното стойността на имота се е
увеличила със 7 500,00 лева (заключението на вещото лице Я.). Поставянето
на гипсокартон е струвало 2 800,00 лева, а 408,00 лева подмяната на
радиаторите (разпита на вещото лице Я., л. 219-гръб – 8глидераХтри стаиХ17,00
лева). М. е владеел имота поне до 11.10.2006 г. Средният пазарен наем за
процесния апартамент за процесния период е бил 10 021,03 лева
(заключението на вещото лице Я.).
[13] На 01.04.2016 г. е влязло в
сила решението на СРС, 24-ти с-в. С него съдът е признал:
1.
за нищожно завещанието от З.П.в полза на А.М.;
2.
М.С. за собственик на процесния апартамент и е осъдил АСЕТ да му предаде
владението (решението, л. 71-74). Не се спори, че: М. не е заплащал на М.С. обезщетение
за ползване на процесния апартамент; М.С. не е заплащал на М. обезщетение за
извършените от последния подобрения.
[14] М.С. е заплатил: 432,00 лева
държавна такса (л. 1); 800,00 лева на адвокат (л. 18) (съдът не взема предвид
възнаграждението, заплатено на втория адвокат, л. 159); 150,00 лева на вещо
лице (л. 130). М. е заплатил: 850,00 лева за вещо лице (л. 133, 165 и л. 202);
5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 165); 30,00 лева за свидетел (л. 132);
1 000,00 лева на адвокат (л. 210).
2.
Спорни по делото обстоятелства
[15] Две са основните спорни
обстоятелства по делото. Първото е дали АСЕТ е владеел процесния апартамент
през процесния период или е започнал да го владее по-късно. За това, че АСЕТ е
започнал да владее имота по-късно, М. е представил споразумението и протокола
(л. 113-114). Това са заявили и свидетелите Г. и М. (л. 160-гръб и л. 220).
[16] За това, че АСЕТ е владял
апартамента през процесния период се съдържа информация в показанията на
свидетелката М. (л. 219-220). Нещо повече, в съдебно заседание на 09.10.2006 г.
по гр. д. 9 730/2005 г. на СРС, 24-ти с-в, съдът е признал за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че АСЕТ е владеел процесния апартамент към
този момент (стр. 5 от решението на СГС, л. 41-44; стр. 3 от решението на СРС,
л. 72). Предмет на гр. д. 9 730/2005 г. е бил и иск по чл. 108 от ЗС (пак
там).
[17] След като АСЕТ не е оспорил
твърдението на М.С. по гр. д. 9 730/2005 г. на СРС, 24-ти с-в, че АСЕТ е
владеел имота към 2006 г., АСЕТ е признал този факт. Това признание е било
направено пред съд, разглеждащ иск по чл. 108 от ЗС за процесния апартамент.
Една от предпоставките за уважаването на този иск е именно АСЕТ да е владеел
апартамента. Ето защо съвкупната доказателствената стойност на споразумението и
протокола, които са частни свидетелстващи документи, и показанията на свидетеля
Г. и М., не е достатъчна да убеди съда, че АСЕТ не е владеел процесния
апартамент през процесния период. Затова съдът приема, че АСЕТ е владял
процесния апартамент през процесния период.
[18] Второто спорно обстоятелство
е било какви ремонтни дейности е извършил АСЕТ в апартамента. Съдът приема, че
АСЕТ е извършил твърдените от него ремонтни дейности, тъй като вещите лица са
установили на място, че такива са били извършени, а свидетелят Г. е заявил, че
те са били извършени от АСЕТ. Липсват каквито и да е доказателства, че част от
тези дейности са били извършени от М.С.. Затова съдът приема, че всички
ремонтни дейности по апартамента са били извършени от АСЕТ.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[19]
М.С. е предявил иск по чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждането на ответника да заплати 10 800,00 лева обезщетение
за ползване на недвижимия имот за периода от 11.04.2005 г. до 11.10.2006 г.
1.
По иска по чл. 59 от ЗЗД
1.1.
По предпоставките за уважаването на иска
[20] Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно
предпоставките за
уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственник на процесния недвижим имот; 2.
през твърдения период този имот да се е ползвал не от ищеца, а от ответника; 3.
това да е станало при липса на правно основание за това ползване; 4. ответникът
да не е изплатил обезщетението на ищеца.
[21] Съдът установи, че М.С. е
собственик на процесния апартамент, а през М. е ползвал апартамента без да е имал
правно основание. М. не е заплащал обезщетение на М.С.. Средният пазарен наем
за апартамента за процесния период е бил 10 021,03 лева. Ето защо са
налице предпоставките за уважаването не иска за 10 021,03 лева.
1.2.
По възраженията на ответника
[22] М. е възразил, че: 1. през процесния период не е
държал и ползвал апартамента, а е встъпил във владение на апартамента едва на
20.04.2007 г.; 2. след встъпването във владение на апартамента, в периода
януари-юни 2008 г. той е извършил подобрения в него като добросъвестен
владелец, за които М.С. не му е заплатил.
[23] Първото възражение е
неоснователно. Съдът вече изложи мотиви защо не приема, че АСЕТ е започнал да
владее апартамента на 20.04.2007 г. (пар. 15-17).
[24] Второто възражение е
основателно. То е с правна квалификация чл. 72, ал. 1 от Закона за
собствеността (ЗС).
Съгласно чл. 72, ал. 1
от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения.
Следователно, за да е основателно възражението, следва да са налице следните
предпоставки: 1. М. да е бил добросъвестен владелец на апартамента; 2. докато е
бил такъв, да е направил подобрения по него; 3. М.С. да не му е заплатил
сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента вследствие на
извършените подобрения.
[25] Владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или, че предписаната
от закона форма е била опорочена (чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗС). Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, като тя се
предполага до доказване на противното (чл. 70, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от ЗС).
[26] В случая АСЕТ е
придобил по договор за покупко-продажба, който е бил годен да го направи
собственик. Липсват доказателства АСЕТ да е знаел, че А.М. не е бил собственик.
Следователно АСЕТ, съответно, М. са били добросъвестни владелци. Налице е
първата предпоставка за основателността на възражението.
[27] Съдът установи,
че АСЕТ е извършил разходи за ремонт по апартамента, които са довели до
увеличаването на неговата стойност. Следователно извършените ремонтни дейности
са подобрения – без боядисването, което е действие, свързано с нормалното
използване на вещта. Вследствие на тези подобрения стойността на апартамента се
е увеличила със 7 500,00 лева без да се отчете поставянето на гипсокартон
и подмяната на радиаторите, което също е било извършено и води до увеличаване
на стойността. Съдът приема, че увеличената стойност на апартамента с
поставянето на гипсокартон и подмяната на радиаторите е 11 509,90 лева (6 074,18 лева разходи към
момента на извършването/7 500,00 леваХ(6 074,18 лева+ 2800,00 лева+408,00
лева). М.С. не е заплатил тази сума на М..
[28]
Налице са и останалите предпоставки за основателността на това възражение на М..
М.С. е възразил, че възражението на М. е погасено по давност. С давност се
погасява само правото на иск, но не и възраженията. Затова възражението на М.С.
е неоснователно.
[29]
Възражението на М. е на по-голяма стойност от уважения иск на М.С.. Затова
искът на М.С. е погасен чрез прихващане. Ето защо съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[30] Ответникът търси разноски. Той е направил
такива за 1 885,00 лева.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска
изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 1 885,00 лева
разноски по делото.
Съдия: