№ 296
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20225001000236 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. Т. и ЗЛ. АНГ. Т. чрез
процесуалния им представител адвокат П.К. против решение №
147/15.12.2021 г., постановено по т.д. 1309/2021 г. по описа на Окръжен съд -
С. З., в частта, в която са отхвърлени предявените от тях против ЗАД „ДБЖЗ“
АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сина им Д. Т. Т., причинена от застраховано при ответника лице по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над
75 000 лв. за всеки един от тях до пълните предявени размери от по 190 000
лв. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно като постановено при допуснати процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон и е необосновано по изложените в
жалбата съображения, поради което молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените от тях
искове в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
10.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Оспорват жалбата на ЗАД
1
„ДБЖЗ“ АД и молят съда да я отхвърли. Претендират присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат П.К. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „ДБЖЗ“ АД против същото
решение в частта, в която са уважени предявените искове за разликата над 50
000 лв. до уважения размер от по 75 000 лв. за всеки един от ищците, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 10.12.2019 г. Жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и участието на
починалия Д. Т. в съпричиняване на вредоносния резултат, като при
определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете за
разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв. за всеки един от ищците. При
уважаване на въззивната му жалба моли да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските. Не е взел конкретно
становище по въззивната жалба на Т.Т. и З.Т.. Претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от ЗЛ. АНГ. Т.
и Т. Д. Т. против Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД
субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищците твърдят, че са
родители на починалия при ПТП на 11.11.2019 г. Д. Т. Т., настъпило по път ІІ-
57, на км 12+800, при което водачът на лек автомобил „М. А. ***“ с рег. №
СТ **** ДГЕ блъснал пешеходците АТД и Д. Т. Т. и движещия се на заден
ход, перпендикулярно на осовата линия, лек автомобил „Ф. В“ с рег. № СТ
******, в резултат на което Д. Т. починал, а за произшествието бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12464/13.11.2019 г.
от РУ на МВР - Р. и образувано ДП № 243 по описа на РУ - Р., което все още
2
не е приключило с краен акт. В исковата молба се посочва, че причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на лекия автомобил
„М. А. ***“ нарушения на правилата за движение по пътищата, съществува
пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на Д. Т., а лекият автомобил,
причинил увреждането, има сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с полица № ВG/*********** и срок на
валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г., като по силата на този договор
застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахованото
лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000
000 лв. за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2019 г. Въпреки че ищците предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
застрахователно дружество на 10.12.2019 г. и представили всички необходими
документи, за което били образувани преписки по щети с № ************, не
им било изплатено застрахователно обезщетение. Ищците твърдят, че при
инцидента загинал сина им на 30 години, който получил тежки,
несъвместими с живота, телесни увреждания, довели до смъртта му,
загиналият бил млад мъж, в разцвета на силите си, в много добро
здравословно състояние, отговорен и трудолюбив човек, грижещ се
всеотдайно за своето семейство, самите те изключително тежко преживели
смъртта на своя син, която била неочаквана и съкрушителна за тях, връзката
помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич,
уважение и привързаност, те винаги си помагали и подкрепяли, Д. бил
отгледан с много любов и търпение и близостта между тях не се загубила,
когато той станал зрял мъж, а дори се засилило приятелството между тях и
той се превърнал в опора на родителите си, помагал им с каквото можел и те
очаквали неговата помощ на старини, покойният поддържал постоянен
контакт с майка си и баща си и били много близки, а внезапната му
насилствена смърт причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на дете е
сред изпитанията, които най-тежко се понасят от човек, тя се отразила крайно
негативно върху психическото и здравословното им състояние, като
моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт
3
на Д. Т. ще ги съпътстват през остатъка от живота им. Предвид изложеното
ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на техния син
Д. Т. Т., в размер от по 190 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът ЗАД „ДБЖЗ” АД оспорва исковете като неоснователни и
завишени по размер, като моли съда да ги отхвърли или да определи
обезщетение в по-малък размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил, причинил
увреждането, но оспорва механизма на настъпване на ПТП-то,
противоправното виновно поведение на водача на автомобила ДЕ и
причинно-следствена връзка между неговото поведение и вредоносния
резултат. Счита, че претендираните обезщетения са необосновано завишени
съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД и твърдените неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване в изключителна степен от страна на
пешеходеца на вредоносния резултат поради навлизане на пътното платно и
несъобразяване с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение, движение по неправилното платно на
движението и непоставяне на светоотразителна жилетка в тъмната част от
денонощието. Оспорва началния момент на дължимостта на лихвата за
забава, тъй като ищците не са посочили банкова сметка. Претендира
разноски.
С обжалваното решение е осъдено Застрахователно акционерно
дружество „ДБЖЗ“ АД да заплати на ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. по 75 000 лв.
обезщетение на всеки от тях за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие смъртта на техния син
Д. Т. Т., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 11.11.2019 г.,
причинено виновно от водача на лек автомобил „М. А. ***“ с рег. № СТ ****
ДГЕ, който има сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието със
Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД с полица № ***********
със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната
4
лихва върху присъдените суми, считано от 10.12.2019 г., до окончателното им
изплащане, като исковете на ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. са отхвърлени за разликата
над 75 000 лв. за всеки един от тях до пълните предявени размери от по 190
000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2019
г. до окончателното им изплащане, „Застрахователно акционерно дружество
ДБЖЗ“ АД е осъдено да заплати на адвокат П.К. 5 436 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищците и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския окръжен
съд държавна такса в размер на 6 000 лв. върху уважения размер на исковете,
а ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Застрахователно
акционерно дружество ДБЖЗ“ АД 498 лв. разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част и от
ответника в осъдителната част за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв.
обезщетение за всеки от ищците, в която част то е предмет на въззивното
производство, а в частта, в която е осъден застрахователят да заплати на
ищците обезщетение за неимуществени вреди до размер от по 50 000 лв. за
всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
За да бъде търсена и наложена отговорността, предвидена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо кумулативното съчетаване
на няколко предпоставки: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
5
За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498,
ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от
КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса
на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или
несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че по молби на Т.Т. и З.Т. до
Застрахователно акционерно дружество „ДБЖЗ“ АД са били образувани
преписки по щети № ************ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди във връзка със застрахователно събитие – ПТП на
11.11.2019 г., по които е отказано изплащане на обезщетение, поради което
съдът приема, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Първоинстанционният съд с определението си по чл. 146 от ГПК е
приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта за наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
„М. А ***“ с рег. № СТ **** по полица ВG/*********** за периода
17.07.2019 г. - 16.07.2020 г.
От удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са
родители на Д. Т. Т., починал на 11.11.2019 г., поради което те са материално
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Д. Т..
По отношение на нанесените на ищците вреди в първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите Н. Н. и Р. И.а, които като
6
непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления съдът кредитира.
От показанията на свидетеля Николов, живеещ дълги години в с. С. и
познаващ добре семейството на ищците, се установява, че тримата братя А.,
С. и Д. живеели в едно домакинство, докато Д. не си купил къща шест месеца
преди инцидента, били в добри отношения помежду си, били добри деца, не
се карали, а си помагали, също помагали на баща си и на майка си, Д. Т.
починал след ПТП на 11.11.2019 г., а свидетелят разбрал за това на следващия
ден, родителите му видял на по-следващия ден, те не били на себе си, при
изказване на съболезнования от негова страна разбрал, че те били сринати, Т.
ревял, а със З. дори не можело да се разговаря, защото била неадекватна, не
можела даже да плаче, защото била на успокоителни. Свидетелят посочва, че
между ищците и синовете им, особено с Д., отношенията били много добри,
помагали си във всичко, той винаги се допитвал до тях, били сплотено
семейство, покойният им син ги питал дали имат нужда от нещо, помагал им
финансово, майка му претърпяла операция и всичко по лечението и
възстановяването й било на негови разноски, защото тогава баща му бил
безработен. Преди да почине Д. живеел в къщата на баща си и майка си с
детето и втората си жена, Д. бил добро момче, винаги учтив, усмихнат, добър,
културен, никога не правил забележки, а след смъртта му ищците били много
отчаяни, а единствената им утеха била, че детето на Д. останало при тях и те
се грижели за него, но и понастоящем при разговор родителите му постоянно
споменават Д., понякога плачат, а станалото е голяма травма за тях, още не са
преживели загубата на сина си и продължават да скърбят, като постоянно
ходят на гробищата и правят всичко необходимо според християнските
традиции, имат снимки на Д. в къщата си и З. не става и не ляга, без да ги
погледне, като тя стои само вкъщи и не ходи на мероприятия.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката И., познаваща
ищците, тя разбрала за инцидента същия ден, те звъннали по телефона и
пламнала цялата махала, видяла ги за първи път след това на погребението,
били съсипани, при разговор започвали да плачат, преди смъртта на сина им
всички живеели в едно домакинство, Д. бил много близък с майка си,
постоянно й помагал, нямало скандали между тях, Д. бил най-примерен от
тримата им сина, З. била оперирана от миома и покойният й син се грижел за
нея през това време, помагал на родителите си с труд и с пари, а след смъртта
на Д. настъпила голяма промяна в ищците, били съсипани, със З. не можело
7
да се говори нормално, особено за катастрофата, тя веднага започвала да
плаче, била като болна. След смъртта на сина си родителите му постоянно го
споменавали - колко бил добър, как се грижил за тях, колко им помагал, дори
ищцата дошла в съда за заседанието, но не искала да влиза, защото й било
много тежко, двамата ходели постоянно на гробищата и към настоящия
момент не са преживели загубата на сина си.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р ЕБ което съдът възприема,
се установява, че причината за смъртта на Д. Т. е получената при ПТП шийна
травма, изразяваща се в прекъсване на гръбначния мозък, което, заедно с
нарушената биомеханика на гръдния кош поради счупването на почти всички
ребра двустранно, е довело до дихателна недостатъчност, а аутопсионната
находка не сочи данни за предхождащи хронични заболявания на
пострадалия, които да имат значение за смъртния изход, но дори да е имал
такива заболявания, доколкото се касае до високоенергийна травма, тя би
причинила смърт на здрав човек, към момента на удара починалият бил с
гръб към автомобила, с леко извито наляво тяло, а травматичните увреждания
са причинени от директния контакт с автомобила /видно от обясненията на
вещото лице при приемане на заключението му в съдебно заседание на
29.07.2021 г. пред районния съд/.
На база на събраните доказателства съдът приема за доказани
твърдените от ищците психически болки и страдания вследствие загубата на
сина им Д. Т., с когото са живели в едно домакинство и са били в отлични
отношения.
По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то,
причинило катастрофата:
В първоинстанционното производство е приет като доказателство
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен по
ПТП полицай РК от сектор ПП при ОД на МВР - С. З. на 11.11.2019 г., около
21 ч., в който длъжностното лице е отразило впечатленията си по повод
посетено ПТП на път ІІ-57, км. 12+800 на територията на община Р., в което
са участвали участник № 1: „М. А. ***“ с рег. № СТ ****, собственост на Р. Г.
Р., управляван от ДГЕ, с валидно СУМПС, сключена за автомобила
8
застраховка „ГО“ при ЗАД „ДБЖЗ“АД, с отрицателна проба за алкохол,
участник № 2: „Ф. В“ с рег. № СТ ******, собственост на КГИ, управляван от
собственика, с валидно СУМПС, сключена за автомобила застраховка „ГО“
при ЗАД „ДБЖЗ“АД, с отрицателна проба за алкохол, участник № 3: АТД,
ЕГН ********** от с. С., пешеходец, Участник № 4: Д. Т. Т., ЕГН
**********, пешеходец, от които са пострадали участници № 2, № 3 и № 4,
отразено е, че Д. Т. Т. е починал, а като причина за катастрофата е записано,
че участник № 1 с предна част на МПС блъска престояващите на пътното
платно пешеходци - участник № 3 и участник № 4, след което продължава
движението си напред в посока изток и блъска движещия си на заден ход,
перпендикулярно на осевата линия, участник № 2, в неговата странична лява
част.
Протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред
длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по
установените ред и форма, е официален документ с материална
доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което съдът приема за
установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно
участниците в ПТП-то, местоположението и състоянието им след това.
Доколкото обаче съставителят на протокола не е присъствал на самото
произшествие и не е възприел лично начина на извършването му, документът
в частта относно причините за ПТП-то няма характер на официален
свидетелстващ такъв и не обвързва съда с отразеното в него.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. И. И., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че на 11.11.2019 г., около
21 ч. при ясно време, в тъмната част на денонощието, по сух неизносен
асфалт по гл. път II- 57 от С. З. за Р. се движел лек автомобил „М. А. ***
ЦДИ” с рег. № ********, собственост на Р. Р., управляван от ДЕ, в зоната
около км 12+800 лекият автомобил при движение със скорост от около 82
км./ч. и опасна зона за спиране около 79 м. застига движещите се в дясната
част на пътната лента на лекия автомобил пешеходци А. Д. и Д. Т., движещи
се един зад друг по лентата, реализира се приплъзващ контакт между
страничната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото
на Д., след това настъпва удар с движещия се пред Д. - Д. Т., като мястото на
9
удара между лекия автомобил и пострадалия Т. е на около 25,2 м. преди
линията на ориентира и около 0,70 м. северно от южната граница на платното
за движение, тялото на Т. е отхвърлено напред и надясно в крайпътното
пространство, а преди това нанася масивни деформации по челната част на
лекия автомобил и чупи челното стъкло в две зони с отлагане на големи
концентрични кръгове по него, това счупването на стъклото определя за
водача на „М.“ почти пълна загуба на видимост и води до удар между този
лек автомобил и намиращия се в състояние на покой лек автомобил „Ф.“,
който е челен за първия автомобил и страничен за втория, а след удара лекият
автомобил „М.“ продължава движението си напред и надясно, преобръща се
върху дясната спрямо посоката си на движение мантинела и се установява
южно извън платното за движение. Според експерта няма данни за наличие
на светлоотразителен триъгълник за обозначаване на мястото, на което е бил
спрял лекият автомобил „Ф.“, или за включени негови светлини в този
момент, мястото, на което се е намирал Д. Т. към момента на удара, не е било
обозначено с пешеходна пътека и/или светофарна уредба, а самото движение
на пострадалия преди удара е технически неправилно, тъй като той е имал
техническата възможност да се движи по банкета в зоната от 0,8 м. по
широчина, непосредствено до пътната мантинела, към момента на удара
тялото на Т. е било изправено, с гръб към челната част на автомобила, на
около 0,4–0,5 м. наляво от дясната страница на автомобила, гледано от
позицията на водача, на около 17-18 м. преди лявата страница на „Ф.а“,
гледано спрямо посоката на движение. В заключението се излага становище,
че водачът на лекия автомобил „М.“ е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение със съобразена скорост и с
включени, технически изправни и правилно настроени къси светлини на
фаровете, а Д. Т. е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП при движение по банкета в зоната от 0,8 м по
широчина, непосредствено до пътната мантинела, можел е да възприеме
приближаващия се лек автомобил на повече от 300 м., като за времето за
движение на автомобила от това място до достигане мястото на удара е имал
достатъчно време да заеме южния банкет и да се движи по него, а по делото
няма данни Т. да е носил светлоотразителна жилетка, бил е облечен със сини
дънки, преобладаващо светла тениска и синьо яке, тип ветровка, като в
случай, че покойният е бил със светлоотразителна жилетка, водачът на лекия
10
автомобил при включени къси светлини би имал техническа възможност да
го забележи от разстояние, значително надвишаващо опасната му зона за
спиране /от 150 м. до 250 м. и повече/, при включени дълги светлини това
разстояние се повишава, а при включени аварийни светлини на лекия
автомобил „Ф.“ водачът на „М.“ би имал техническата възможност да го
възприеме на разстояние, много по-голямо от опасната му зона за спиране –
150-200 м. /видно от обясненията на вещото лице при приемане на
заключението му в съдебно заседание на 27.05.2021 г. пред районния съд/. В
обобщение вещото лице счита, че техническите причини за настъпване на
произшествието са от една страна движение на лекия автомобил със скорост,
технически несъобразена с далечината на осветената пред автомобила зона,
при движение в полагащата му се пътна лента с включени, технически
изправни и правилно настроени светлини на фаровете, и от друга, движение
на пострадалите върху платното за движение от запад на изток, при наличие
на достатъчно за това движение пространство на южния банкет.
За установяване механизма на възникване на ПТП-то в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля ДЕ, водач на лекия автомобил „М.“, се
установява, че инцидентът е станал на 11.11.2019 г., около 19,30-20.00 ч.,
когато се прибирал от С. З. към с. Н., след надлеза на магистрала „Т.“ преди
с. С., било тъмно, свидетелят управлявал автомобила в платното си за
движение с пуснати къси светлини, изведнъж блъснал нещо, но не разбрал
какво, от сблъсъка еърбегът му се отворил и след това той не си спомня нищо,
в този момент нямало дъжд, пътят бил сух и прав, неосветен, имало движение
по пътя, поради което карал на къси светлини, преди инцидента свидетелят се
движел в собствената си лента за движение, не е навлизал в банкета, тъй като
там нямало такъв, а мантинела веднага след платното, участъкът от пътя не
бил с въведено ограничение, допустимата скорост била 90 км./ч., нямало
осветление, тъй като участъкът бил извън населено място, преди удара не
видял сенки или нещо друго пред него, включително светлоотразителна
жилетка, а пред него и в насрещното платно преди момента на сблъсъка
нямало други автомобили, въпреки че трафикът бил натоварен.
Видно от показанията на свидетелката ЕБ, около 20-20,30 ч. вечерта, в
тъмната част на денонощието, им звъннали да ходят на гости в с. Г. Б. и тя,
11
заедно с дъщеричката си, Д. Т., брат му А. и шофьора, тръгнали с автомобил,
но малко след тръгването се спукала гума и те спрели в отбивка на пътя, не
бил поставен триъгълник зад автомобила, никой не облякъл отразителни
жилетки, автомобилът работел с включени фарове, свидетелката останала в
него, а А. и Д. слезли да видят какво става и вървели до мантинелата, било
тъмно и двамата си светели с фенерчетата на телефоните, за да видят какво се
е случило, авариралият автомобил се движел назад, но свидетелката
обръщала повече внимание на детето си, което плачело и трябвало го да
кърми, поради която причина не видяла кога и как движещият се отзад
автомобил блъснал А. и Д..
В сходна насока са и показанията на свидетеля К. И., водач на
пострадалия автомобил, според когото около 21,30 ч. им се обадили да ходят
на гости в с. Г. Б., той тръгнал заедно с А. и Д., но след два километра
спукали гума, той паркирал колата в отбивка със задната част към нивите, а
предницата до самата мантинела, гледайки към пътното платно, с включени
фарове и мигачи, свидетелят не видял да има автомобили, А. и Д. слезли да
видят какво става, светейки си с фенерчетата на телефоните, без да поставят
светлоотразителни жилетки, не бил поставен и триъгълник зад автомобила,
тъй като всичко се случило много бързо - докато свидетелят се качи да
паркира автомобила, станало произшествието, от което не помни нищо и се
свестил едва когато дошли полиция и пожарникари, преди сблъсъка, докато
паркирал, видял фарове на приближаващ автомобил, но не знае дали това е
автомобилът, който ги е ударил, или друг, а свидетелят не видял момента на
сблъсъка между другия автомобил и А. и Д..
Съдът намира, че събраните гласни доказателства в голяма степен са в
синхрон с отразеното в заключението на съдебно-автотехническата
експертиза относно начина на настъпване на пътното произшествие, като
различията не са съществени и се дължат на неправилна субективна преценка
на някои обстоятелства /например, че няма банкет в зоната на инцидента
според свидетеля Е., което се опровергава от данните от протокола за оглед
на местопроизшествието, с който експертизата е работила при изготвяне на
заключението, и особено от снимковия материал от ПТП-то – снимка на стр.
26 от заключението, от която е видно, че мантинелата не започва веднага след
края на пътното платно, а има разстояние от около 0,80-1м./ или липсата на
преки впечатления за възприемането на други факти /свидетелите ЕБ и К. И.
12
не са видели момента, в който Д. Т. е бил блъснат, и изводът, че той е вървял
плътно до мантинелата, е в резултат на предположение на свидетелите или
чуто от единствения друг участник в произшествието – А. Д., който обаче е
заинтересуван да поддържа тази теза, доколкото самият той е пострадал и
претендира обезщетение от застрахователя, макар и в отделно производство/.
На базата на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на лек автомобил „М.“ ДЕ, който го е управлявал с технически
несъобразена с пътните условия скорост, неотчитайки това, че е в тъмната
част от денонощието, атмосферните условия, релефа на местността,
интензивността на движението и конкретните условия на видимост /при
включени къси светлини, ограничаващи видимостта му до осветената част от
пътното платно/, което не му е позволило да реагира своевременно и при
възникнало препятствие да избегне опасността на пътното платно, което е
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Това от своя страна не му е позволило да
забележи своевременно и да заобиколи намиращите се на пътното платно
пешеходци и спрелия друг лек автомобил и да предотврати удара с тях.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че е доказано
виновното противоправно поведение на водача ДЕ и наличието на причинно-
следствена връзка между него и нанесените на ищците вреди.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и изведените от нея
правни изводи съдът приема за установено, че на 11.11.2019 г., около 20-20,30
ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил
„М. А. ***“ с рег. № СТ ****, управляван от ДЕ, е блъснал Д. Т., който е
починал вследствие на удара, водачът на лекият автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата, като поведението му е виновно и
противоправно, а от това на ищците като родители на починалия Д. Т. са били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на обичан син, с
когото са изградили отношения на обич, доверие, привързаност и подкрепа,
живели са дълго време в една къща, дълбока скръб, която не е отминала и
никога няма да отмине напълно и тези вреди са достатъчно силни по
интензитет и времетраене, като съдът отчита и факта, че Т. е имал
самостоятелно семейство /втора съпруга и дете/, закупил е къща и е бил с
намерение да живее самостоятелно с тях.
13
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищците
вследствие загубата на сина им, установени по вид, интензитет и
продължителност, установената дълбока и трайна емоционална връзка между
тях, възрастта и семейното положение на починалия и на ищците, както и при
съобразяване с момента на настъпване на деликта и наложилото се в
обществото понятие за справедливост, съдът счита, че на всеки от ищците се
дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия:
Доколкото в ЗДП не е вменено задължение на пътниците от аварирал
автомобил да носят светлоотразителни жилетки през тъмната част от
денонощието, е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
от покойния на вредите поради нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от
ЗДП.
Неоснователни са и възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на Томов и поради извършени нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗДП
/несъобразяване на пешеходец с разстоянието до приближаващи се превозни
средства и с тяхната скорост на движение преди навлизане в платното за
движение/ и чл. 113, ал. 2 от ЗДП във вр. с чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП
/пресичане на платното за движение извън определените за това места и извън
населени места, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства, при удължаване ненужно на пътя и времето за пресичане и при
спиране на платното за движение/, които не отговарят на установената по
делото фактическа обстановка и причината за настъпване на инцидента.
Съдът приема за основателно възражението на застрахователя за
извършено нарушение от страна на пострадалия на чл. 108, ал. 1 от ЗДП,
доколкото по делото е установено, че той не се е движил по банкета на
пътното платно, а е бил длъжен да го направи.
Както вече беше посочено, Т. е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение по банкета в зоната от 0,8 м
по широчина, непосредствено до пътната мантинела, каквато неопасна зона е
съществувала в участъка на инцидента, и при повишено внимание, каквото е
бил длъжен да прояви, доколкото се е намирал на извънградски неосветен
път, в близост до аварирал автомобил, в тъмната част на денонощието, т.е.
14
при условията на понижена видимост за водачите на МПС-та, респ. повишен
риск от инцидент, като по този начин е можел да възприеме приближаващия
се лек автомобил на повече от 300 м. и за времето за движение на автомобила
от този момент до момента на достигане на пешеходеца е имал достатъчно
време да заеме южния банкет и да се движи по него, като с тези си действия и
бездействия обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
създавайки предпоставки за настъпване на увреждането, което съпричиняване
съдът определя на 50 %, с който процент следва да бъде намалено дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за всеки един от ищците следва
да бъде намалено с 50 %, т.е. следва да бъде осъден ответникът да им заплати
обезщетение от по 75 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата, на която ищците са уведомили ответника за настъпване на
застрахователното събитие /10.12.2019 г./ до окончателното им изплащане.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и решението на окръжния съд в частта за
присъдените по делото разноски, съобразени с действително извършените
разходи, респ. дължимите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъществена безплатна
правна помощ от адвокат К., и съобразно уважената, респ. отхвърлената, част
от исковете.
Поради отхвърляне на двете въззивни жалби не се дължат разноски на
страните.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/15.12.2021 г., постановено по гр.д.
1309/2021 г. по описа на Окръжен съд - С. З., в частта, в която
„Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1 е осъдено да
заплати на ЗЛ. АНГ. Т., ЕГН ********** и Т. Д. Т., ЕГН **********, двамата
от с. С., Сз.о., ул. Е., № ***, обезщетение за причинените им неимуществени
15
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие смъртта на
техния син Д. Т. Т., настъпила при пътно-транспортно произшествие на
11.11.2019 г., причинено виновно от водача на лек автомобил „М. А. ***“ с
рег. № СТ **** ДГЕ, чиято гражданска отговорност е била застрахована към
датата на произшествието при „Застрахователно акционерно дружество
ДБЖЗ“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в полица № *********** със срок на валидност от 17.07.2019 г.
до 16.07.2020 г., за разликата над 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ до
75 000,00 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.12.2019 г., до
окончателното им изплащане, в частта, в която са отхвърлени исковете на
ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ“
АД за разликата над уважените им размери от по 75 000,00 лв. /седемдесет и
пет хиляди лева/ на всеки един от тях до пълните им предявени размери от по
190 000,00 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/ на всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху посочената разлика, считано от 18.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта, в която
„Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ“ АД е осъдено да заплати на
адвокат П.Д. К. възнаграждение за осъщественото по делото безплатно
представителство на ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. в общ размер на 5 436 лв., а ЗЛ.
АНГ. Т. и Т. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество ДБЖЗ“ 498 лв. разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16