№ 26380
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20241110100575 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 108,37 лв., представляваща платена без правно
основание в полза на ответника сума по договор за кредит № ********** от 07.04.2021 г. от
страна на Н.Н.В., която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за
цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
02.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Т.“ ООД твърди, че между него и третото за процеса лице – Н.Н.В. е
сключен договор за цесия от 02.06.2023 г., по силата на който последният е цедирал свое
вземане в размер на 108,37 лв. към ответника „В. Б.Г.“ ЕООД, произтичащо от договор за
кредит № ********** от 07.04.2021 г., сключен чрез интернет платформа по реда на
ЗПФУР. Поддържа, че параметрите на договора са, както следва: 500 лв. – отпусната
главница, 16,85 лв. – възнаградителна лихва, 108,37 лв. – такса за бързо разглеждане, 41 % -
годишен лихвен процент, 49,70 % - годишен процент на разходите, падеж – 07.05.2021 г.,
или общо дължима сума по договора - 625,22 лв. Заявява, че цедентът изцяло е изпълнил
задълженията си, погасявайки всички дължими по него суми, включително и начислената
му такса за бързо разглеждане в размер на 108,37 лв., която подлежи на връщане, доколкото
липсва основание за задържането й, тъй като всички надплатени суми над главницата и
възнаградителната лихва са платени без основание. Уточнява, че договорът за кредит е
нищожен /недействителен/ поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или
накърняване на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни
съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита
за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9,
10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП. Излага доводи,
че допълнителната услуга за бързо разглеждане е обособена от наличието на отпуснатия
кредит и без нея предоставянето му не би било възможно, като за нея кредитополучателят
дължи възнаграждение в размер по - висок от възнаградителната лихва, поради което
платената по договора за кредит сума за такса „Бързо разглеждане“ представляват сигурна
печалба за кредитора, без да предоставя каквато и да било допълнителна услуга. Счита, че
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга „бързо разглеждане“ следва да
бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора,
което в случая не е сторено, поради което в договора за паричен заем липсва
действителният ГПР, което е в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
представляващо самостоятелно основание за цялостната му недействителност, на основание
1
чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Допълва, че в случай, че възнаграждението за бързо разглеждане
бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора,
размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът му не е написан по ясен и разбираем
начин, не съдържа наличието или правото на отказ на потребителя от него считайки за
нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП. Като самостоятелно основание за
недействителност на договора посочва допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като
липсва посочване на годишния лихвен процент (ГЛП), доколкото не става ясно как
посочената процентна стойност се съотнася към ГПР, респ. каква е базата, върху която
лихвеният процент се начислява - върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница по него. Счита, че недействителна сама по себе си се явява и клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговореният
размер надхвърля над три пъти размера на законната лихва, което от своя страна води до
недействителност и на целия договор за паричен заем. Допълва, че липсва яснота и ясно
разписана методика относно данните, послужили за изчисляване и формиране на ГПР,
поради което потребителят е бил лишен от възможност да разбере какви ще са
икономическите последици от сключването на договора за паричен заем. При условията на
евентуалност излага доводи за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащането на
такса за бързо разглеждане, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Отделно от
изложеното твърди неравноправност на същата и липса на възможност да бъде повлияно
върху съдържанието от страна на потребителя. Обобщава, че в случай, че се установи
недействителност на целия договор за паричен заем и съответстващия му договор за
предоставяне на поръчителство, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят
дължи да върне единствено главницата по кредита, то всичко друго надплатено се явява
платено без основание и като такова подлежи на връщане като сума, с която ответникът се е
обогатил без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „В. Б.Г.“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на
претенцията. Оспорва ищецът да е придобил процесните вземания при твърденията, че
приложеният договор за цесия и уведомлението не съдържат конкретизация по вид, размер
и основание на придобитите вземания. Оспорва процесният договор за цесия да е валидно
сключен, както и да е надлежно уведомен за твърдяното прехвърляне на процесните
вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора за цесия, както и в приложеното
уведомление не е извършена индивидуализация на процесните вземания. Навежда доводи за
нищожност на договора за цесия поради нарушаване на добрите нрави, липса на предмет,
както и поради неговата привидност. Твърди, че договорът за цесия не може да бъде
сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния договор. Счита,
че ищецът злоупотребява с права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен,
като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца, а именно:
дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на вземания. С тези
аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В отговора на исковата претенция е направено искане по чл. 213 ГПК за обединяване
на настоящото дело с още 5 броя граждански дела по описа на СРС, а именно: 571/2024 г.,
575/2024 г., 606/2024 г., 607/2024 г. и 633/2024 г.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовност, а изложените от ответника
с отговора на исковата молба доводи в обратния смисъл не следва да бъдат споделени. Това
е така, тъй като ищецът е уточнил характера на исковата сума, конкретизирайки я като
платената от цедента такава по конкретен договор за паричен заем, надхвърляща главницата
и договорената възнаградителна лихва, представляваща такса за бързо разглеждане.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
2
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираните суми, платени от кредитополучателя Н.Н.В. по
процесния договор за кредит № ********** от 07.04.2021 г., валидното сключване на
действителен договор за цесия от 02.06.2023 г. с твърдяното съдържание, респ. прехвърляне
на вземанията в полза на ищеца, за което ответникът да е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване,
останалите доводи за недължимост на исковата сума, както и, че е погасил задълженията си
в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесния договор за кредит № ********** от 07.04.2021 г. между „В. Б.Г.“ ЕООД, в
качеството му на кредитодател, от една страна, и Н.Н.В., в качеството му на
кредитополучател, от друга страна, с твърдяното съдържание. Не се спори още относно
извършеното от страна на кредитополучателя погасяване в полза на кредитора на сумите по
договора за кредит в общ размер на 625,22 лв.
По исканията на страните и по допускане на доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на
спора. Доказателствените искания на ответника по чл. 176 ГПК съдът да задължи
управителя на ищеца да се яви в съдебно заседание и да даде обяснения за преддоговорните
отношения с цедентите по договорите за цесия, сключвани от страната, следва да бъдат
оставени без уважение, тъй като целят да установят обстоятелства, които са извън предмета
на спора. Искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК съдът намира, че също следва да се
остави без уважение, като съображенията за това са следните: след служебно извършена
справка в електронната система на съда относно предмета на посочените 5 броя дела се
констатира, че всяко едно от тях касае един и същи договор за цесия, сключен с цедента
Н.Н.В., но в същото време всяко вземане произтича от различно кредитно правоотношение,
което предполага изследването на различни юридически факти, поради което обединяването
им с настоящото дело би довело до утежняване на производството.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника „В. Б.Г.“ ЕООД с отговора на
исковата молба искане по реда на чл. 213 ГПК.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
176 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. от
11:55 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
3
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, вкл. и в частта, с която е оставено без
уважение искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК, тъй като е непреграждащо.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4