Определение по дело №4743/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 4743/2017 ПО ОПИСА НА СГС, 33 СЪСТАВ

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.Д.Д. за това, че през месец август 2013 г. и до 16.09.2013 г. в гр.София, като управител на „Н.М.“ ЕООД, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 69 483.40 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност от „Н.М.“ ЕООД, като:

-         През месец август 2013 г. в гр.София съставила документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС, при водене на счетоводството на „Н.М.“ ЕООД и на 16.09.2013 г. в гр.София използвала документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС, при представяне на информация по чл.125 ал.3 ЗДДС и чл.116 ал.4 ППЗДДС, пред органите по приходите – пред ДП Център на ТД НАП гр.София, в който отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит, общо в размер на 69 483.40 лв., както следва: от доставчика „П. –М – 01“ ООД по фактури: № 2/21.08.2013 г. с данъчна основа 200 000 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 40 000 лв.; № **********/24.08.2013 г. с данъчна основа 12 492 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 498.40 лв.; № **********/25.08.2013 г. с данъчна основа 12 497.52 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит 2 499.50 лв.; № **********/26.08.2013 г. с данъчна основа 12 490 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 498 лв.; № **********/27.08.2013 г. с данъчна основа 12 495 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 499 лв.; № **********/28.08.2013 г. с данъчна основа 12 475 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 495 лв.; № **********/30.08.2013 г. с данъчна основа 12 480 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 496 лв.; № **********/23.08.2013 г. с данъчна основа 12 487.50 лв. и начислен данък при доставка с право на  пълен данъчен кредит в размер на 2 497.50 лв., и от доставчика „Г.М.“ ЕООД по фактура № 74/27.08.2013 г. с данъчна основа 60 000 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 000 лв., и

На 16.09.2013 г. в гр.София потвърдила неистина в подадена декларация – справка-декларация по чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС, подадена в ДП Център на ТД НАП гр.София с вх.№ 22102085688/16.09.2013 г. за данъчен период м.август 2013 г., в която потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 106 131 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 36 647.60 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „Г“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 262.11 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 72 745.51 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 69 483.40 лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава 27-ча от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК с признаване от подсъдимата на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението, като намира, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че подс.Д. е осъществила от обективна и субективна страна деянието, за което й е повдигнато обвинение. С оглед пълното възстановяване на имуществените вреди, ведно с дължимите лихви счита, че следва да се приложи привилегированата разпоредба на чл.255 ал.4 НК. Предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба към средния размер, доколкото са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.78а НК.

Защитата на подсъдимата – адв.Н. счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано по реда на чл.255 ал.4 НК, като се приложи разпоредбата на чл.78а НК. Моли наказанието да бъде определено към минималния размер, тъй като се касае за един данъчен период и като се вземе предвид процесуалното поведение на подсъдимата.

Подс.Н.Д. се солидализира с пледоарията на своя защитник.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

От фактическа страна:

         Подсъдимата Н.Д.Д. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, с ЕГН: **********.

На 02.07.2013 г. подс.Д. учредила „Н.М.“ ЕООД, което управлявала. На 25.07.2013 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.

Подсъдимата започнала да развива търговска дейност, изразяваща се в покупки на замразено месо и риба от фирми от Европейския съюз.

„Н.М.“ ЕООД , доколкото извършвало вътрешнообщностни придобивки, имало задължение, съгласно чл.84 ЗДДС да начисли и да внесе данък върху добавената стойност/ДДС/, а съгласно чл.117 ЗДДС следвало да издаде протокол за всяко вътреобщностно придобиване, в който да посочи ДДС. Издадените протоколи следвало да се включат в дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период.

В съответствие с чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС „Н.М.“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице следвало да води задължително отчетен регистър – дневник за покупките.

Съгласно чл.125 ал.1 и ал.3 ЗДДС и чл.116 ал.1 и ал.5 ППЗДДС за всеки данъчен период дружеството следвало да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС, като заедно със справката-декларация следвало да подава и отчетните регистри за съответния данъчен период.

През месец август 2013 г. подсъдимата включила в дневника за продажби на дружеството издадените фактури за доставки на замразено месо и риба, като сумарно данъчната основа на доставките била в общ размер на 546 965.55 лв., а начисленият ДДС – 109 393.11 лв.

Като лице- платец на данък при вътреобщностни придобивания по чл.84 ЗДДС, дружеството имало право да приспадне данъчен кредит за извършените облагаеми доставки, като следвало да включи протокола по чл.117 ЗДДС и в дневника за покупки. Спазвайки това правило, подсъдимата включила в дневника за покупки протоколите по чл.117 ЗДДС от 31.08.2013 г. за получените вътреобщностни придобивания, като по този начин упражнила право на данъчен кредит за периода месец август 2013 г. в общ размер 36 647.60 лв., като останал ДДС за внясяне в размер на 72 745.51 лв.

За да избегне установяването и плащането на начисления ДДС, подс.Д. включила в дневника за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД данъчни фактури, издадени от доставчик „П.-М-01“ ООД и от името на доставчик „Г М.“ ЕООД, за неполучени доставки на стоки и услуги, както следва: от доставчика „П. –М – 01“ ООД  фактури: № 2/21.08.2013 г. с данъчна основа 200 000 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 40 000 лв.; № **********/24.08.2013 г. с данъчна основа 12 492 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 498.40 лв.; № **********/25.08.2013 г. с данъчна основа 12 497.52 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит 2 499.50 лв.; № **********/26.08.2013 г. с данъчна основа 12 490 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 498 лв.; № **********/27.08.2013 г. с данъчна основа 12 495 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 499 лв.; № **********/28.08.2013 г. с данъчна основа 12 475 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 495 лв.; № **********/30.08.2013 г. с данъчна основа 12 480 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 496 лв.; № **********/23.08.2013 г. с данъчна основа 12 487.50 лв. и начислен данък при доставка с право на  пълен данъчен кредит в размер на 2 497.50 лв., и от доставчика „Г.М.“ ЕООД фактура № 74/27.08.2013 г. с данъчна основа 60 000 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 000 лв.

 Общата данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, формирана в резултат на включването от подсъдимата в дневника за покупките за м.август 2013 на представляваното и управлявано от нея дружество, на описаните по-горе данъчни фактури, за неполучени доставки на стоки и услуги, била в размер на 347 417.02 лв., а упражненото по този начин право на приспадане на данъчен кредит за ДДС, в размер на 69 483.40 лв.

Фактура № 74/27.08.2013 г. с данъчна основа 60 000 лв. и начислен данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 000 лв., която била включена в дневника за продажби на „Н.М.“ ЕООД за м.август 2013 г. не е издавана от „Г М.“ ЕООД, нито от св.Д. А. – управител на дружеството. Посочената във фактурата консултантска услуга не е извършена от „Г М.“ ЕООД за „Н.М.“ ЕООД и фактурата не е била включена в дневника за продажби за м.август 2013 г. на „Г М.“ ЕООД. Установено е, че подписът за съставител на фактурата не е бил изпълнен от св.Д. А. и посочената банкова сметка ***.

На 19.08.2013 г. между „Н.М.“ ЕООД, представлявано от подс.Д. и „П. –М-01“ ООД бил сключен договор за поръчка на кашони, тави и стелажи велпапе на стойност 200 000 лв. без ДДС, като изпълнителят „П.-М-01“ ООД трябвало да произведе поръчаното количество в срок от 4 месеца, а поръчителят „Н.М.“ ЕООД да плати 90% от цената на поръчката 7 дни преди изтичане срока на договора. Изпълнителят следвало да издаде „проформ-фактура“ за общата стойност и данъчни фактури – авансово за кашони, съгласно договора за отделните доставки. В тази връзка от „П.-М-01“ ООД били издадени следните фактури: № **********/31.08.2013 г., № **********/21.08.2013 г., № **********/21.08.2013 г., № **********/21.08.2013 г. и № **********/21.08.2013 г., които били декларирани и включени в дневника за продажби на „П.-М-01“ ООД, но не били включени от подсъдимата в дневника за покупки за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ООД.

Подсъдимата отразила в дневника за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД данъчни фактури № 2/21.08.2013 г., № **********/23.08.2013 г., № **********/24.08.2013 г., № **********/25.08.2013 г., № **********/26.08.2013 г., № **********/27.08.2013 г., № **********/28.08.2013 г. и № **********/30.08.2013 г. от доставчик „П.-М-01“ ООД.

По отразените от подсъдимата в дневника за покупки за м.август 2013 г. на управляваното от нея дружество фактури с доставчик „П.-М-01“ ООД, описани по-горе, не били извършени плащания през м.август 2013 г. и стоката по тези фактури не била доставена на „Н.М.“ ЕООД.

Като отразила в дневника за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД данъчни фактури № 2/21.08.2013 г., № **********/23.08.2013 г., № **********/24.08.2013 г., № **********/25.08.2013 г., № **********/26.08.2013 г., № **********/27.08.2013 г., № **********/28.08.2013 г. и № **********/30.08.2013 г. от доставчик „П.-М-01“ ООД и фактура № 74/27.08.2013 г. от името на доставчик „Г М.“ ЕООД, за неполучени доставки на стоки и услуги, подс.Д. при водене на счетоводството на дружеството съставила документ с невярно съдържание – дневник за покупките за м.август 2013 г.

На 16.09.2013 г. подс.Д., като представляваща „Н.М.“ ЕООД подала заявление до ТД НАП гр.София за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, с квалифициран електронен подпис на задълженото лице. Във връзка с подаваните документи подсъдимата посочила електронен адрес ******* която пощенска кутия била регистрирана от подс.Д. през 2006 г.

На 16.09.2013 г. подс.Д. подала в ДП Център на ТД НАП гр.София по електронен път от посочения по-горе електронен адрес с квалифициран електронен подпис, справка-декларация за ДДС по чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС на „Н.М.“ ЕООД, с вх.№ 22102085688/16.09.2013 г. на ТД НАП гр.София, за данъчния период м.август 2013 г. В раздел „Б“ на справката-декларация за ДДС подсъдимата посочила данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 530 655.04 лв., сред които отразила данъчна основа на включената в дневника за покупки за м.август 2013 г. фактура № 74/27.08.2013 г. от името на доставчик „Г М.“ ЕООД, в размер на 60 000 лв., данъчна основа на включените в дневника за покупки за м.август 2013 г. следни данъчни фактури: фактура № 2/21.08.2013 г. с данъчна основа 200 000 лв., фактура № **********/23.08.2013 г. с данъчна основа 12 487.50 лв., № **********/24.08.2013 г. с данъчна основа 12 492 лв., № **********/25.08.2013 г. с данъчна основа 12 497.52 лв., № **********/26.08.2013 г. с данъчна основа 12 490 лв., № **********/27.08.2013 г. с данъчна основа 12 495 лв., № **********/28.08.2013 г. с данъчна основа 12 475 лв. и № **********/30.08.2013 г.  с данъчна основа 12 480 лв.,от доставчик „П.-М-01“ ООД.

В същия раздел на справката- декларация подс.Д. посочила начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в общ размер на 106 131 лв., като сред тях отразила фактура № 74/27.08.2013 г. от името на доставчик „Г М.“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 12 000 лв., фактура № 2/21.08.2013 г. – в размер на 40 000 лв., фактура № **********/23.08.2013 г. – в размер на 2 497.50 лв., № **********/24.08.2013 г. – в размер на 2 498.40 лв., № **********/25.08.2013 г. – в размер на 2 499.50 лв., № **********/26.08.2013 г. – в размер на 2 498 лв., № **********/27.08.2013 г. – в размер на 2 499 лв., № **********/28.08.2013 г. – в размер на  2 495 лв. и № **********/30.08.2013 г. – в размер на 2 496 лв.,от доставчик „П.-М-01“ ООД, с общ размер на начисления ДДС по тези фактури 57 483.40 лв.

В раздел „В“ и раздел „Г“ на справката-декларация, подс.Д. посочила ДДС за внасяне сумата от 3 262.11 лв., формирана като разлика от общо начисления ДДС от 109 393.11 лв. и сумата от 106 131 лв. като начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, включително за неполучените доставки по фактура на „Г.М.“ ЕООД и описаните по-горе фактури на „П.-М-01“ ООД.

В случая без включване на посочените по-горе фактури на двете дружества, по които не е имало получени доставки и не били извършени плащания, ДДС е следвало да бъде в размер на 36 647.60 лв. по доставките с право на пълен данъчен кредит и съответно коректния размер на ДДС за внасяне е следвало да бъде 72 745.51 лв. В справката-декларация подсъдимата отразила за приспадане неследващ се данъчен кредит в размер на 69 483.40 лв.

На 16.09.2013 г. заедно със справката-декларация за ДДС подс.Д. подала в ДП Център на ТД НАП гр.София по електронен път от електронния си адрес с квалифициран електронен подпис и отчетния регистър  дневник за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД, в който били отразени описаните по-горе данъчни фактури за неполучени доставки на стоки и услуги.

 

По доказателствата:

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4  НПК направеното самопризнание от подсъдимата в съдебната фаза и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: Г.К., Н. Б., Д. А., К..П., ревизионни актове, справка-декларация, писмени документи от НАП, оборотни ведомости и фактури на „Н.М.“ ЕООД, фактури, справка за електронен адрес, съдебно-счетоводна експертиза, графическа експертиза, свидетелство за съдимост.

Направеното от подс.Д. признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпада със събраните по делото доказателствени източници, съдържащи еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си фактически данни.

Съдът изгради решаващите си изводи въз основа на цялата събрана доказателствена съвкупност, която е непротиворечива от една страна, а от друга, фактите, установени въз основа на събраните по делото доказателства не се оспорват от страните.

Съдът възприе гласните доказателствени средства като обективни, последователни и кореспондиращи не само помежду си, но и с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира заключенията от съдебносчетоводната и графическа експертизи като обосновани и компетентно изготвени, даващи отговор на главните факти, подлежащи на доказване в процеса.

Приложените по делото писмени доказателства съдът оцени, съобразно тяхното съдържание и информацията, изведена от тях.

Предвид липсата на оспорване от страните на фактическите положения, установени в обвинителния акт, както  и непротиворечивостта  на събраните гласни и писмени доказателства, от които следват еднозначно установените фактически положения, не се налага отделният им анализ.

 

От правна страна:

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери, че от обективна и субективна страна подс.Н.Д. е осъществила състава на престъпление по чл.255 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 НК, тъй като през месец август 2013 г. и до 16.09.2013 г. в гр.София, като управител на „Н.М.“ ЕООД, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 69 483.40 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност от „Н.М.“ ЕООД, като:

-         През месец август 2013 г. в гр.София съставила документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС, при водене на счетоводството на „Н.М.“ ЕООД и на 16.09.2013 г. в гр.София използвала документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г. на „Н.М.“ ЕООД при представяне на информация по чл.125 ал.3 ЗДДС и чл.116 ал.4 ППЗДДС, пред органите по приходите – пред ДП Център на ТД НАП гр.София, в който отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит, общо в размер на 69 483.40 лв., и

На 16.09.2013 г. в гр.София потвърдила неистина в подадена декларация – справка-декларация по чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС, подадена в ДП Център на ТД НАП гр.София с вх.№ 22102085688/16.09.2013 г. за данъчен период м.август 2013 г., в която потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 106 131 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 36 647.60 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „Г“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 262.11 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 72 745.51 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

В подадената справка-декларация подсъдимата е потвърдила неистина като е декларирала облагаеми доставки  по инкриминираните данъчни фактури, по които регистрираното по ЗДДС и представлявано от нея дружество е посочено като получател, но доставки, по които реално липсвали и не било извършено плащане , което да доведе до намаляване на задължението за плащане на ДДС от дружеството със сумата на посочения по фактурите като начислен на получателя от тях ДДС. В тази връзка подсъдимата е използвала документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г. на представляваното от нея дружество, в който отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури общо в размер на 69 483.40 лв. По този начин подсъдимата избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

Декларацията е производен официален удостоверителен данъчен документ със счетоводен характер, с който се установяват данъчни задължения от реална стопанска дейност. Той е носител на обобщена информация, получена от първичните и вторичните счетоводни документи и черпи доказателствена сила от тях. Съставянето и ползването на документ с невярно съдържание цели да се променят съществените характеристики на реално осъществената стопанска дейност, като й придават вид на друга дейност, към която се насочва и данъчното облагане. Съставяйки документ с невярно съдържание – отчетен регистър дневник за покупките за м.август 2013 г., подсъдимата използвала този документ пред органите на НАП, като наред с това в подадената от нея справка-декларация потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит.  

В хода на съдебното следствие е установено, че подс.Д. *** непризнатия данъчен кредит в размер на 69 483.40 лв. и лихва в размер на 16 919.83 лв.

 

По наказанието:

Предвиденото по закон наказание за престъпление по чл.255 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 НК е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1000 лв.

Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подс.Д. и й наложи административно наказание „глоба”. При преценка размера на глобата, съдът отчете липсата на предишни осъждания и нарушения на данъчните закони, както и отдалечеността на инкриминираното деяния към момента на постановяване на присъдата.  В този смисъл съдът наложи на подс.Н.Д. административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

 

По разноските: 

На основание чл.189 ал.3 НПК подс.Д. следва да заплати по сметка на МВР направените по делото разноски в размер на 987.25 лв., както и 5 лв. по сметка на СГС за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                   СЪДИЯ при СГС: