Решение по дело №144/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.Г., подадена чрез пълномощник против Решение № 265 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-003741 от 03.10.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и несправедливо при определяне на административното наказание. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията, относно нарушението на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, което водело до необоснованост на издаденото НП. Било установено, че на пътното платно на АМ „Тракия“ в района на гр. Нова Загора имало неравности и дупки, което обстоятелство не било обсъдено от Районен съд – Сливен. Съдът не бил взел предвид тежестта на извършеното нарушение и неправилно приел същото за немаловажно. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В с. з. касаторът не се явява, представлява се от упълномощен представител – адв. С.А. от САК, който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Моли съда да отмени оспореното решение и НП.

Ответникът – Началник на РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище от упълномощен представител оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова. 

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 265 от 20.07.2023 г., постановено по АНД №37/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 22-0804-003741 от 03.10.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен. С това НП на касационния жалбоподател Д.А.Г. са наложени административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че в АУАН и в НП нарушението е описано правилно, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Приел е за установено по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП е осъществен от жалбоподателя; обсъдил е направените от жалбоподателя възражения, като ги е приел за неоснователни. Формирал е извод, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложените наказания са определени в предвидените в разпоредбата на чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП размери. Приел е, че случаят не може да се квалифицира като маловажен и не следва да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 13.09.2022 г., полицейски служители изпълнявали служебните си задължения, извършвайки линеен контрол в района на АМ „Тракия“ №А-1, попадащ в общ.Сливен, около 12:00 часа видели, че товарен автомобил „Скания Р 310 ДБ“ с рег.№ ******** се движи по АМ „Тракия“ №А-1 посока гр.Бургас при км.260 в лентата за принудително спиране. Спрели за проверка ППС на първата възможна отбивка на автомагистралата, като при проверката установили, че водач на ППС е жалбоподателят Д.А.Г.. Водачът обяснил, че се движи в аварийната лента, защото пътят е с дефекти и има неравности.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 472957 от 13.09.2022 г. Със съставянето на АУАН бил иззет контролен талон № 6897774. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 13.09.2022 г., като в графа обяснения и възражения Г. посочил, че средната лента била в дупки и карането било невъзможно.

На 19.09.2022 г. до Началника на РУ-Сливен при ОД МВР-Сливен е било подадено писмено възражение от Д.Г. срещу съставения му АУАН. Посочил, че по време на шофирането му прилошало и за да избегне настъпването на ПТП преминал с товарния автомобил в аварийната лента, когато бил спрян за проверка. Поискал от АНО изложените във възражението обстоятелства да бъдат взети предвид при определяне на наказанието. Във връзка с подаденото възражение била извършена проверка. На 03.10.2022 г., въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС, се е движил в лентата за принудително спиране на автомагистрала „Тракия“, без наличие на повреда на МПС или здравословни проблеми на водача или пътниците в МПС, с което е нарушил нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН и с оглед събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е приел, че към момента на извършване на нарушението не е била налице някоя от хипотезите по чл. 58. т. 3 от ЗДвП, изключващи ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.

Първоинстанционният съд е обсъдил посочените писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото, като правилно е приел, че не могат да доведат до категоричен извод, че движението в лентата за принудително спиране на автомагистралата ППС е било предизвикано от здравословен проблем на водача. Извършването на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – актосъставител и свидетеля по АУАН. Според показанията и на двамата, касаторът е посочил като причина за движение в лентата за принудително спиране лошото състояние на пътната настилка, което не е от изключенията посочени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С нормата на  чл. 189з от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят изрично е предвидил неприложимост на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания за нарушенията по ЗДвП.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като наложените наказания съответстват на нормативно установения размер по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП.

По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Искания за разноски не са правени.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.