№ 2968
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 291085/16.06.2021 г., последващо
уточнена с молба, наименована „въззивна жалба“, вх. № 292560/29.06.2021 г., от Военно
формирование 36940 - гр. Варна, чрез главен юрисконсулт Р С, срещу Решение № 261781 от
28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 19618/2019 г. по описа на ВРС, X състав, в частта с
която Военно формирование 36940 - гр. Варна, e ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********** сумите, както следва:
сумата от 2056,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положени
дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г.,
на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 196, ал. 1, във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1
ЗОВСРБ.
сумата от 42 243,11 лв., представляваща дължимо обезщетение за извънреден труд
през некомпенсираните почивки след 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS
565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна
служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 194, ал. 3, във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, както и за постановяване при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита предявените претенции за
недоказани по основание и размер. Сочи, че от допуснатата в първоинстанционното
производство СИЕ безспорно се установява, че ищецът няма некомпенсирани дежурства -
както с почивки, така и с финансово възнаграждение. Излага, че в чл. 203, ал. 1 от ЗОВСРБ
(отм.) императивно е регламентирано, че нормалната седмична продължителност на
1
служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа – по 8 часа дневно при петдневна
работна седмица, като в ал. 2 на нормата се предвижда удължаването на това време в
рамките на едно денонощие до 12 часа. Твърди, че разликата между изслуженото време по
двете алинеи се счита за удължено служебно време, като за такова се възприемат и 24-
часовите дежурства по график. Поддържа, че удълженото служебно време от 12 часа и това
при 24-часовите дежурства не е „извънреден труд“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 3 от
ЗОВСРБ. Сочи, че законово предвидената компенсация за удълженото служебно време е
единствено чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му
продължителност за съответния или, при обоснована необходимост, за следващия
календарен месец. Излага още, че в случаите, когато военнослужещият е възпрепятстван да
ползва почивката в срок, се изготвя доклад за ползването й на друга дата, за което
командирът на формированието издава писмена заповед - при субсидиарно приложение на
чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ, като потестативното право на компенсация се погасява с
тригодишна давност. Изтъква, че по делото няма твърдения ищецът да е отправил искане за
ползване на почивка, нито са били ангажирани доказателства в тази насока. Сочи, че в ал. 5
на горецитирания член изрично е посочено, че само при прекратяване на служебното
правоотношение преди разликата до нормалната продължителност на работното време да е
била компенсирана, тя се заплаща като извънреден труд, като това нововъзникнало вземане
се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването на
трудовото правоотношение.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.Д., чрез адв. Н.С. - ВАК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на предявените
претенции в искания размер от страна на работодателя. Претендира разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 291085/16.06.2021 г.,
последващо уточнена с молба, наименована „въззивна жалба“, вх. № 292560/29.06.2021 г.,
подадена от Военно формирование 36940 - гр. Варна, чрез главен юрисконсулт Р С, срещу
Решение № 261781 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 19618/2019 г. по описа на ВРС,
Х състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 1944/2021 г. на ОС – Варна, за
01.11.2021 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3