Решение по дело №16014/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1685
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110116014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 13.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ                         

            при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16014 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявена искова молба от Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***,  срещу „ГБС – Варна“ АД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 2400,60 лв., представляваща разлика между изплатеното на ответника обезщетение в размер на 4782,72 лв. и действителния размер на дължимото такова от 7182,78 лв., по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2019г. до окончателното й изплащане.

           Твърди се в исковата молба следното: Ищецът имал валидно сключен трудов договор от 01.06.2000г. с ответника, по силата на който заемал длъжността „арматурист“. С допълнително споразумение от 02.01.2019г. страните постигнали договореност да бъде увеличен размерът на дължащото се основно месечно трудово възнаграждение. Трудовият договор и споразумението били в сила до 07.05.2019г., когато отношенията били прекратени с издадена Заповед номер 5. Като основание за прекратяване на отношенията било посочено „взаимно съгласие”, поради придобиване право на пенсия. След прекратяване на правоотношенията работникът не получил изцяло дължащото му се трудово обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. На 10.06.2019г. била изплатена сума в размер на 4782,72 лв. по банков път на основание - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Сумата не отговаряла на реално дължимия размер, поради което бил подаден сигнал с вх. номер 19086909 от 24.07.2019г. към дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна. С писмо от 23.08.2019г. от Д“ИТ“- Варна до работника се установявало наличието на нарушение на трудовото законодателство по реда на чл. 288, ал. 1 КТ във връзка с двустранно прекратеното трудово правоотношение. Ищецът излага, че реално му се дължи сумата от 7182,78 лв.

            В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. В конкретния случай трудовите правоотношения с ищеца били прекратени на 07.05.2019г. В същия месец май работникът имал отработени дни, за които дни е получил и съответно БТВ, което е и последното получено БТВ. По този начин именно е изчислено дължимото на работника обезщетение по реда на чл. 222 КТ.

            След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Безспорно е между страните, а и от представения по делото трудов договор от 01.06.2000г. се установява, че между Л.Г.Л. *** АД съществували трудови правоотношения, по силата на които ищецът бил назначен на длъжност „арматурист”.

            Безспорно е между страните, а и от представеното допълнително споразумение с номер 11 от 02.01.2019г. към трудов договор от 01.06.2000г. се установява, че страните по делото се споразумели да бъде изменен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца, като считано от 01.01.2019г. същият следвало да получава 560,00 лв.

            Безспорно е между страните, а и от представената по делото Заповед с номер 5 от 07.05.2019г. се установява, че трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, поради придобиване от работника на право на пенсия. В заповедта е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, по реда на чл. 222, ал. 3 КТ.

            Безспорно е между страните, че сумата от 4782,72 лв. е била заплатена по банков път на работника, на основание - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

            По делото е представено заключение по допуснатата ССЧЕ, като от него се установява следното: Ако се приложи изчисляването на обезщетението по реда на чл. 228, ал. 1 КТ на база последното отработено БТВ за периода от 01 до 06.05.2019г., то за един работен ден БТВ се равнява на 39,85 лв. или на 4782,60 лв. за шест месеца. Ако обаче се приложи изчисляване на база БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, то БТВ за месец април е 1197,13 лв. или общо 7182,78 лв. за шест месеца.

            Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

           Ищецът е сезирал съда с иск по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, който урежда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

            С оглед на установената фактическа обстановка и приетото за безспорно между страните, спорният въпрос по настоящия казус е какъв размер на обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде заплатен в полза на работника – ищец.

            В чл. 228, ал. 1 КТ е уредено, че  брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията, включително такова по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

             В случая употребата на съюза „или" не означава, че брутното трудово възнаграждение може да бъде определено в условията на алтернативност от работодателя. И в двете хипотези се има предвид действително полученото брутно трудово възнаграждение, като е предписано предимство на последното получено за пълен работен месец възнаграждение. Има се предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само през определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който урежда, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, се прилага, когато работникът или служителят въобще няма пълен отработен месец (най-често в случаите на възстановяване на работа след признато за незаконно уволнение от съда и последвало ново прекратяване на трудовия договор, преди да е отработен пълен месец). В същия смисъл е съдебната практика - Решение № 490 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК; Решение №7367 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1218 / 2011г. и др.

          Следователно в настоящата хипотеза размерът на определеното от работодателя обезщетение неправилен. Установи се от приетото по делото заключение по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на поставените въпроси, че ако се приложи изчисляване на база брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, то брутното трудово възнаграждение за месец април е 1197,13 лв. или общо 7182,78 лв. за шест месеца. Това е сумата, която е следвало работодателят да изплати на работника след прекратяване на трудовото правоотношение. От тази сума следва да се приспадне вече заплатената в полза на ищеца в размер на 4782,72 лв., т.е. неизплатеният остатък към настоящия момент е в размер на 2400,06 лв. Искът се явява частично основателен до тази сума.

               Уредено е в чл. 228, ал. 3 КТ, че обезщетенията по този раздел на кодекса, включително и това по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Доколкото по делото не се установи изплащане изцяло на дължимото обезщетение, това искане на ищеца се явява основателно и следва да бъде уважено, като размерът на дължимата лихва за периода от 01.07.2019г. до 06.10.2019г. (ден преди датата на предявяване на исковата молба в съда) е 65,34 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

          По разноски:

          Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лв. Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на Районен съд – Варна и сумата от 196,00 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса и възнаграждението на вещото лице по допуснатата ССЧЕ.

 

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          ОСЪЖДА „ГБС – Варна“ АД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2400,06 лв. (две хиляди и четиристотин лева и шест стотинки), представляваща разлика между изплатеното на ответника обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 4782,72 лв. и действителния размер на дължимото такова от 7182,78 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 07.10.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2400,06 лв. до пълния претендиран размер от 2400,60 лв., поради неоснователност.

 

          ОСЪЖДА „ГБС – Варна“ АД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 65,34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 06.10.2019г., начислена върху главницата от 2400,06 лв., представляваща разлика между изплатеното на ответника обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 4782,72 лв. и действителния размер на дължимото такова от 7182,78 лв.

 

          ОСЪЖДА „ГБС – Варна“ АД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 440,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

          ОСЪЖДА „ГБС – Варна“ АД – Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 196,00 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса и възнаграждението на вещото лице по допуснатата ССЧЕ.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

 

 

                                                                              Районен съдия: