Решение по дело №673/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 84
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20191810100673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 84

гр. Ботевград, 27.04.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Християна К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 673 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищците- Г.В.Т. и М.И.Т.,***, твърдят, по време на брака си с Нот. акт ***г. на нотариус ***, с район на действие РС- Ботевград, са закупили 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Ботевград, с административен адрес: гр. Ботевград, ул. ***No 1, с обща площ от 334 кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост – ******, ***, заедно със Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор ***, представляващ втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес: гр. Ботевград, ул. ***No 1, находящ се в сграда No1, при граници: на същия етаж- няма, под обекта: ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите му склад No 4 и склад No 7, находящи се в гаражния етаж на сградата, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, и самостоятелен обект в сградата – гараж с идентификатор ***, находящ се в гаражния етаж на сграда No 1.  Сочат, че останалата 1/2 ид.ч. от поземления имот и първи жилищен етаж от двуетажната сграда, с прилежащи складови помещения и гараж, са собственост на ***. Поддържат, че съгласно условията на Договора за групов строеж от 1972 г., при условията на който е извършено изграждането на двуетажната жилищна сградата, и одобрения й архитектурен план, таванското помещение се определя като част от общите части на сградата и ползването му се разпределя по равно между собствениците на първия и втория етаж от сградата. Твърдят, че ответникът оспорва правото им на собственост върху таванското помещение, като на 08.03.2019 г. предприел действия, свързани с промяна на предназначението на помещението и заключил входната врата към тавата, като отказва да доброволно да отключи вратата.  Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника правото им на собственост върху процесния недвижим имот – таванско помещение, както и да осъди ответника да им предаде владението върху таванското помещение. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- М.Т. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че още с изграждането на сградата по съгласие на всичко етажни съсобственици по това време в таванското помещение са изградени самостоятелни помещения, които са разпределени между първоначалните етажни съсобственици, и този новосъздаден обект не съставлява обща част, а притежава самостоятелно съществуване. Сочи, че таванското помещение не е единственото складово помещение към самостоятелния обект на собственост на ищците, поради което не може да се приеме, че то е принадлежност към закупеното жилище и следва неговия режим на собственост, като в този случай няма пречка всеки собственик да придобие по давност или по сделка такова помещение. Поддържа, че с Нот. акт No 195/2002 г. той и покойния му баща не са продали таванско помещение, като първоначалният собственик по този нотариален акт ***никога не е имал претенции към това помещение, и продавайки впоследствие имота на бащата на първия ищец, същият е продал това, което притежава. Твърди, че процесният таван не е обща част нито по естеството си, нито по предназначение, защото са изградени самостоятелни тавански помещения, годни за живеене, които той притежава по наследство и давностно владение, започнало от 1972 г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на Нотариален акт No ***. на съдия при Ботевградски районен съд, на 20.09.1972 г. ***са закупили недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо парцел ***, в квартал ***по плана на Ботевград, от 230 кв.м. С Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху собствена земя No ***, ***взаимно си отстъпили правото на строеж върху собствените си идеални части от собственото им дворно място, като ***да построи първия етаж от жилищна площ на около 120 кв.м. съгласно одобрения архитектурен план, който етаж ще се обслужва с общ стълбищен вход, който започва от избените помещения до тавана, гараж No 1, склад No 3 и мазе No 5 по архитектурния план, което избено помещение ще се обслужва с общ вход на жилищната сграда и половината от таванското помещение, а Веселина Лазарова Вълчанова да построи II етаж от жилищната сграда съгласно одобрения архитектурен план, който етаж ще се обслужва с общ вход – стълбище, започващо от избите до тавана. Страните по договора се съгласили, че общите части на сградата се притежават от собствениците по равно, състоящо се от стените и подовете, с които е изградено жилището, покривната конструкция и покрива, както входа и общото стълбище, водната и електрическа инсталация, канализация и всичко, което е предназначено за ползване на жилището.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот No ***на нотариус при Ботевградски районен съд ***и ***са дарили на сина си ***и на дъщеря си ***следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в границите на гр. Ботевград, съставляващо парцел ***, цялото от 327 кв.м. урегулирана площ, заедно с първия жилищен етаж от построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 120 кв.м., заедно с гараж No 1, склад No 3, мазе No 5, заедно с половината от таванското помещение и друг гараж, построен в парцела, като ***ще ползува всички избени помещения без половината от таванското помещение, което ще се ползува от надарената ***. С договора за дарение дарителите са си запазили правото да ползват имота до края на живота си. 

Видно от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***на нотариус при БРС, на 01.09.2001 г. между ***В. и ответника М.Т.В., от една стана като продавачи, и ***, от друга като купувач, е сключен договор, по силата на който ***В. и М.Т.В. са продали на *** следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот – парцел ***, квартал No ***по регулационния план на гр. Ботевград, урегулиран от 327 кв.м., с неуредни регулационни сметки, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, самостоятелно обособен, ведно с гараж No 2, ведно със склад No 4, ведно със склад No 7, находящи се в гаражния етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 115 кв.м.

Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот No ***г. на нотариус *** – нотариус No ***по РНК, с район на действие РС-Ботевград, на 08.07.2003 г. *** и съпругата му ***са продали на ***Т. следния свой недвижим имот: 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот /парцел/ ***, находящ се в кв. ***по плана на гр. Ботевград, целият с урегулирана площ от 327 кв.м., с неуредни сметки по регулация с имот ***, заедно с ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда - самостоятелно обособен, със застроена площ от 115 кв.м., заедно с гараж No 2, ведно със склад No 4, ведно със склад No 7, находящи се в гаражния етаж на сградата.

От заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***г. на нотариус *** – нотариус No ***по РНК, с район на действие РС- Ботевград, се установява, че на 25.07.2014 г. между ***Т. и *** И.Т. от една стана като продавачи, и ищците Г.В.Т. и М.И.Т., от друга като купувачи, е сключен договор, по силата на който първите са продали на ищците следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрени със Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г., с административен адрес: гр. Ботевград, ул. ***, с обща площ на имота 334 кв.м. съгласно скица по кадастрална карта, а съгласно документ за собственост УПИ ***, кв. ***по регулационния план на гр. Ботевград, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор- няма, с номер по предходен план: ******, заедно със Самостоятелен обект в сграда – Жилище, апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, представляващ самостоятелно обособен втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес: гр. Ботевград, ул. ***, ет. 2, находящ се в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 115 кв.м., заедно с прилежащите му: Склад No 4 и Склад No 7, находящи се в гаражния етаж на сградата, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото и Самостоятелен обект в сграда – Гараж в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, гараж 2, находящ се в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото.

По делото е приложено заверено копие на административна преписка по  Жалба вх. No 91-ЖА-47 от 19.03.2019 г., видно от която по жалба, подадена от ищците Г.В.Т. и М.И.Т. *** относно изграждане от ответника М.Т.В. на капандури върху покрива на процесната двуетажна жилищна сграда с адрес гр. Ботевград, ул. ***, е извършена проверка на място и по документи от служители при общинска администрация Ботевград на строителството в УПИ ***, кв. ***по рег. план на гр. Ботевград – “Преустройство на покривна конструкция”, като е съставен Констативен протокол No 6/29.03.2019 г., и съгласно който при проверката е установено, че без строителни книжа е направено преустройство на покривната конструкция на двуетажна двуфамилна жилищната сграда  с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Ботевград – изградени са 6 броя капандури, за които не са представени строителни книжа. С Констативен протокол No 9 от 07.06.2019 г., съставен от длъжностни лица от Община Ботевград, е констатирано, че капандурите (6 броя), изградени при преустройството на покривната конструкция на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв. 61, гр. Ботевград, са премахнати и покривът е приведен в първоначалния му вид.

По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите ***Т. - баща на ищеца Г.В.Т., ***- първа братовчедка на ответника, и ***.

От показанията на свидетеля Васил Т. се установява, че той е предишен собственик на имота, като го е прехвърлил на ищците. Сочи, че са имали достъп до тавана. Когато закупил имота от ***през 2003 година, той им предоставил ключове от тавана. Таванът е с три преградени стаи с нещо от рода на тоалетна, които са вдясно и които ползвали те, и в които си слагали багаж, а другите три стаи, които са в ляво, се ползвали от собственика на първия етаж. Сочи, че преди да купи имота от Петър ***, последният го помолил да си остави багажа на съхранение на тавана докато си уреди въпроса с жилище. Свидетелят Т. излага, че през 2017 г. синът му – ищецът Г.Т., и другият собственик на къщата правили ремонт на покрива и тогава ответникът М.В. отишъл и твърдял, че таванът е негов, започнал да им пречи да ползват тавана, като заключил входната му врата, поради което ищецът пуснал жалба в полицията. Заявява, че ответникът не е живеел на тавана. През лятото на 2019 г. ответникът самоволно започнал да прави капандури на покрива, поради което ищецът Г.Т. пуснал жалба до Общината или прокуратурата, дошли от общината и спрели ответника, като го накарали да възстанови целостта на покрива. Свидетелят Т. сочи, че синът и снаха му живеят постоянно в жилището - втория етаж на процесната сграда. Твърди, че процесното таванско помещение няма капандури.

От показанията на свид. ***се установява, че е братовчедка на ответника М.В., като брат й ползва и е собственик на първия етаж на процесната сграда, а тя ползва и е собственик на половината тавански етаж- три тавански стаи с баня и тоалетна. Сочи, че къщата е двуфамилна, първият етаж е бил на родителите й, а вторият етаж е бил на родителите на ответника. Заявява, че е живяла пет години на таванския етаж и там има всички условия за живот. Ответникът М. също живеел на тавана. Когато ответникът продал втория жилищен етаж, не е продавал таванското помещение и останал собственик само на таванския етаж. Същият е собственик на останалата половина от таванския етаж- три тавански стаи с баня и тоалетна. Когато М. продал втория етаж, нанесъл всичките си мебели на таванските стаи и от тогава живеел там. Твърди, че покривът е имал капандури, но в момента няма, поради претенции на собственици на втория етаж. Сочи, че те ги били изградили, но ищците подали жалба в общината и оттам им наредили да ги демонтират. От показанията на свид. *** се установява, че къщата е построена от баща й и леля й – майка на ответника, някъде през 1974-1975 година, като това разпределение на стаите на тавана и капандурите са направени от самото й построяване. Тогава те са си разпределили таванските стаи -  по три стаи с баня и тоалетна за всеки от тях, като лявата част е нейна, а дясната е на братовчед й. Старите капандури били от самото построяване на къщата и до ремонта на покрива, направен преди три години. Сочи, че новите капандури били в друг вариант – не равни, на нивото на покрива, а задигнати, но след жалбата на ищците и направената проверка им казали, че трябва да приведат покрива в първоначалния му вид. Сега таванското помещение е в груб строеж, няма осветление от външна светлина и няма капандури. В момента ответникът живее на друго място.

От показанията на свид. ***се установява, че през 2001 г. закупил от ответника М.В. и неговия баща втория етаж от двуетажна къща, като знаел, че таванският етаж ще се ползва от ответника и затова не е предмет на сделката. Твърди, че М. живеел на таванския етаж. На покрива имало капандури в скосената му част. Имало баня и тоалетна. Свидетелят ***заявява, че никога не е ползвал таванския етаж, защото не е имал ключ от него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като непосредствени и по същество непротиворечиви в основната им част. Съдът не възприема показанията на свидетелите *** и ***в частта им относно твърденията им, че таванското помещение не е било предмет на разпоредителната сделка, с която ответникът е продал правото на собственост на втория етаж от сградата на свидетеля ***, тъй като този въпрос е правен, а не касае факти. По отношение на факта дали ответникът е живял в таванските помещения или не по същество няма противоречие между двете групи свидетели – от една страна свид. *** и ***, и от друга – свид. Т., тъй като не се установява показанията им да се отнасят за един и същ период от време. По същество свидетелите *** и ***излагат възприятията си за това обстоятелство за времето след продажбата на втория жилищен етаж на процесната сграда от ответника на свид. ***(2001 г.), а свид. Т. – за периода след закупуването му от негова страна (т.е. след 2003 г.), като няма твърдения от страна на първата група свидетели ответникът да е живял в таванските помещения конкретно след 2003 г.

От изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П., което съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че съгласно одобрения архитектурен проект при изграждането на процесната жилищна сграда подпокривно пространство се предвижда да бъде таванско помещение, без да може да се използва за други цели. Вещото лице е посочило, че в Община Ботевград липсва конструктивен проект и проект за ВиК и ел. инсталации, а по плана на покрива в архитектурния проект не се предвижда осветление на таванската част, като видно от проекта на фасадите в архитектурния проект се предвижда покривната конструкция да е разположена почти на таванската плоча. Съгласно заключението, при огледа вещото лице е установило, че в тавана са изградени непредвиден в архитектурния проект надзид и разпределителни етажи, като покривът е повдигнат с около 1.50 м. от първоначално предвиденото по проект и няма изградени капандури. От заключението се установява, че в Община Ботевград липсват документи за извършване на преустройство на процесния таван, не е намерено и издадено разрешително по регистъра за разрешителните за строеж. От същото заключение се установява, че при извършеното преустройство на процесния таван освен, че покривът е повдигнат, са оформени и три групи помещения – изграден е коридор, обхващащ последната стълбищна площадка и продължаващ на изток до оформената група помещения като самостоятелен обект със самостоятелен вход; на запад до стълбищната площадка е оформена друга група помещения със самостоятелен вход и в централната част на коридора, от южната страна е оформено голямо помещение с вход от коридора. Оформените помещения от изток и запад на коридора съдържат стая, баня с тоалетна, кухненски бокс, складови помещения и др. такива, като всичко е в недовършен вид. Съгласно заключението, таванът няма никакво естествено осветление, като помещенията не отговарят на изискванията на Наредба No 7 към ЗУТ за жилищна част. От обясненията на вещото лице, дадени при изслушване на заключението в съдебно заседание, се установява още, че височината на помещенията е 2.20 м., като изискването за височина на жилището на мансарди е минимум 2.30 м. Помещенията не отговарят и на изискванията за осветление, което за дневни е 1/6 част от площта на помещението, а за кукни и спални е 1/7 част от помещението, като за  мансардни такива се предвижда намаление до 30 %. Вещото лице сочи, че в момента няма нищо като светла част, тъй като няма капандури, а оставените като рамки за изграждане на капандури биха били твърде недостатъчни за светла площ. Вещото лице заявява, че процесното таванско помещение не може да бъде самостоятелно жилище, защото не отговаря на много от изискванията на Наредба No 7 към ЗУТ. Пак в обясненията си при изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице излага, че по архитектурен проект не би трябвало в процесното таванско помещение да може да се изгражда жилище, защото допълнителното натоварване при жилището ще е три пъти по-голямо и ще влияе не само на таванската площ, а на цялата сграда, която не е изчислявана за допълнително натоварване на таванския етаж. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне като такъв. В конкретния казус ответникът не е оспорил, че владее процесния имот, а твърди, че е негов собственик, поради което на установяване подлежат правото на собственост на ищците и обстоятелството, че ответникът владее имота без правно основание.

Съдът намира, че в случая са налице всички посочени предпоставки за успешно провеждане на петиторната защита по чл. 108 от ЗС, а именно установено от ищците право на собственост върху имота, без съответно установено от ответника основание за владението му от негова страна.

По делото е безспорно, че ищците са собственици на Втори жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, а именно Самостоятелен обект в сграда – Жилище, апартамент, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, представляващ самостоятелно обособен втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес: гр. Ботевград, ул. ***, ет. 2, находящ се в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, като са придобили правото на собственост на основание договор за продажба, сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***г. на нотариус *** – нотариус No ***по РНК, с район на действие РС- Ботевград, както и на 1/2 ид.ч. от правото на собственост на имота, в който е построена сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото. Не е спорно, че ответникът М.В. е бил собственик /съсобственик/ на имота – 1/2 ид.ч. от дворното място и втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. заедно с другия съсобственик ***Вълачав са прехвърлили правото на собственост на имота на ***. С договор за продажба, сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***. *** и съпругата му ***са продали имота на ***Т.- праводател на ищците и баща на ищеца Г.В.Т..

Относно горните обстоятелства липсва спор между страните, като спорът се състои в това дали с отчуждаване на правото на собственост с договор за продажба на втория жилищен етаж от двуетажната сграда и 1/2 ид.ч. от правото на собственост на дворното място, в което е построена, ответникът М.В. е продал и 1/2 ид.ч. от правото на собственост на таванското помещение на сградата, респективно дали правото на собственост е придобито от последващите приобретатели по последователните разпоредителни сделки, последните каквито се явяват ищците Г.Т. и М.Т.. Доколкото в нотариалните актове, обективиращи договорите за продажба на имота, няма изрично вписване, че с продажбата на втория жилищен етаж и на 1/2 ид.ч. от правото на собственост на поземления имот, в който е построена двуфамилната сграда, се прехвърля и съответно право на собственост върху тавана на сградата, то спорният въпрос по същество се изразява в това дали подпокривното пространство представлява обща част на процесната сграда или не.

По силата на чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът и основните елементи на сградата, които са неизчерпателно изброени в разпоредбата, а именно обща част на сградата в етажна собственост е всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Тази съсобственост е принудителна, тя не може да се прекратява чрез делба предвид изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 от ЗС.

Съгласно Тълкувателно решение No 34 от 15.08.1983 г. по гр.д. No 11/83 г. на ОСГК на ВС, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, тавански складови помещения и други обекти или сервизни помещения, е обща част на сградата. Когато такова пространство има нужната височина и обем до който има нормален достъп от стълба и от което могат, при спазване на съответните законови изисквания, да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите от долните етажи, то е обща част по предназначение. Когато подпокривното пространство /таван/ или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз на покрива, то представлява обща част по естеството си, като неговото предназначение не може да се променя. Подпокривното пространство, което е обща част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.

В настоящия случай от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание при изслушването му се установи, че процесното таванско помещение няма необходимата височина от 2,30 м., а е с височина 2,20 м., и не отговаря на техническите норми за самостоятелно жилище, както и че по одобрения архитектурен проект при изграждане на сградата подпокривното пространство не предвижда използването му за други цели. Така съгласно изискванията на Наредба No 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и на преди това действащите Наредба No 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. и действащата към момента на построяване на сградата (съгласно свидетелските показания – 1974-1975 г.) Наредба за площите и елементите на жилищата (ДВ, бр. 101 от 1973 г.), то жилищните помещения в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Доколкото процесното подпокривно пространство (таванът) няма нужната височина, то същото се явява обща част по естеството си, съгласно т. 3 от ТР No 34/1983 г. на ОСГК на ВС, като фактическото му ползване и изградените в него помещения не променят този извод.

При това съдът приема, че с цитираните по-горе нотариални актове, включително този на ищците (Нотариален акт No 86/ 2014 г.), е прехвърлено правото на собственост на втория жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, като общите части включват и процесното таванско помещение. По силата на закона общите части се разпределят към съответните реално обособени обекти в сградата и не могат да бъдат притежавани отделно от тях, а именно принадлежността на правото на собственост върху общите части не може да бъде отделена и да съществува самостоятелно от правото на собственост върху самостоятелните обекти. Прехвърлянето на собствеността върху конкретния обект в сградата прехвърля и съответните идеални части от общите части на сградата, тъй като законът не позволява отделното притежание на етаж или част от етаж, без съответна идеална част от общите части. Те винаги следват съдбата на притежавания от съответния етажен собственик самостоятелен обект в сградата. Когато етажният собственик прехвърли на трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател и върху съответните идеални части, дори това да не е удостоверено в нотариалния акт. Следователно в процесния случай ищците, като приобретатели на правото на собственост на самостоятелен обект в сградата, притежавана в режим на етажна собственост, съгласно чл. 40 във вр. чл. 38 от ЗС се явяват собственици и на 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, представляващо обща част от сградата.

Следва да се отбележи, че доколкото по делото се установи, че подпокривното пространство /таван/ не отговаря на нормативните изисквания за жилище и следователно не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, дори да се приеме, че оформените в него помещения представляват складове, то същите не са самостоятелни обекти, а принадлежности към самостоятелните обекти в сградата и по правилото на чл. 98 от ЗС следват главната вещ. И в този случай ответникът, прехвърляйки на трето лице правото на собственост на притежавания от него самостоятелен обект в сградата, етажна собственост, не би могъл да остане собственик на изградените в подпокривното пространство несамостоятелни обекти – складови помещения, тъй като същите са принадлежности на самостоятелните обекти в сградата, каквито ответникът не притежава след извършеното разпореждане.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че ищците, като собственици на самостоятелен жилищен обект - втория етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост, се легитимират като собственици и на 1/2 ид.ч. от таванското помещение /подпокривно пространство/ на сградата, като ответникът владее процесните общи части без правно основание. Поради това предявеният иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ищците за заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да им заплати такива в размер на 880.00 лв., от които 80.00 лв. за държавна такса за производството, 200.00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, че Г.В.Т., с ЕГН ********** и М.И.Т., с ЕГН **********,***, са собственици по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт ***на Нотариус No ***по РНК, с район на действие РС- Ботевград, на следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ на двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща Сграда No 1, построена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрени със заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: гр. Ботевград, ул. ***, с площ от 334 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: ******, с номер по предходен план- ***като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА М.Т.В. да предаде на Г.В.Т. и М.И.Т. владението на гореописания имот.

 

ОСЪЖДА М.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК да заплати на Г.В.Т., с ЕГН ********** и М.И.Т., с ЕГН **********,***, сумата от 880.00 лв. /осемстотин и осемдесет и един лева/ за направените разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :