Р E Ш Е Н И Е
град София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари
две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 11180 по описа
за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно - по реда на чл. 127, ал. 2, изр. 2 от Семейния кодекс (СК),
вр. с чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс ГПК).
С Решение № 5449
от 26.04.2016 г., постановено по гр. дело № 58322 по описа за 2014 г.,
Софийският районен съд, III Гражданско
отделение, 91-ви състав е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца В. С.Д., роден на *** г., и И.С.Д., роден
на *** г., на тяхната майка и законен представител А.В.П.. Определил е местоживеенето на децата В. и И.при тяхната майка и законен представител А.П., на адрес: ***. Определил е режим на лични отношения на бащата С.И.Д. с децата В. иИ., както следва: бащата да има право да вижда и взима
децата всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 1900 часа в петък до 1900 часа в неделя, с преспиване, с
изключение на времето, през което майката ползва платения си годишен отпуск;
един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и за първата половина на Великденската и
Коледната ваканция на децата всяка четна календарна година, както и за втората
половина на същите ваканции през нечетните календарни години. Освен това, всеки
от родителите може да вижда и взема децата при себе си за личните празници на
децата (рождени и именни дни), като в случай, че не попадат в така определения
режим на лични контакти на бащата е децата, същият има право да прекара с тях времето от 1700 часа до 2000
часа на съответния ден, както и на собствения си рожден ден за времето от 1700
часа до 2000 часа. Осъдил е С.И.Д. да заплаща на малолетното дете В. Д., чрез неговата майка и законен представител А.П., месечна издръжка в размер на
250.00 (двеста и петдесет)
лева, считано от датата на
завеждане на насрещната искова молба - 28.04.2015 г. до навършването на пълнолетие или до настъпване на
други причини, водещи до отпадане задължението за
издръжка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова
молба до окончателното й изплащане. Осъдил е С.И.Д. да заплаща на малолетното дете И.Д.,
чрез неговата майка и законен представител А.П., месечна издръжка в размер на
250.00 (двеста и петдесет)
лева, считано от датата на
завеждане на насрещната искова молба - 28.04.2015 г. до навършването на пълнолетие или до настъпване на
други причини, водещи до отпадане задължението за
издръжка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещната
исковата молба до окончателното й
изплащане. Постановил е предварително
изпълнение на Решението, в частта за присъдените издръжки. Осъдил е С.Д. да заплати на А.П. сумата от 335.00 лева – разноски по делото. Осъдил е С.Д. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 360.00 лева - държавна
такса върху размера на присъдените в полза да децата издръжки.
Ищeцът по първоначалния иск С.Д. (въззивник в
настоящото производство) е останал недоволен от първоинстанционното Решение. Същият го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 1096313 от 20.06.2016 г., с
доводи за неправилност и необоснованост, както и за допуснати сериозни
процесуални нарушения. Сочил е, че съдът не допуснал и разгледал някои относими
и важни доказателства, а също така не били отчетени основни обстоятелства,
надлежно установени и относими за защита интересите и благополучието на двете
деца С. и И.. В тази връзка въззивникът е сочил прокурорска преписка от
15.09.2014 г. и експертно становище от клиничен психолог, дадено по време на
прокурорската проверка. Навел е, че при постановяване на обжалваното Решение не
била отчетена наличната диагноза на И.Д. ”дислексия” и необходимостта от
полагане на допълнителни занимания с логопед. В тази връзка въззивникът
направил психологическа консултация със специалисти от ”Институт за
психологическо здраве и развитие” и били изготвени протоколи от м. август 2015
г., на чиято база започнала специализирана терапия с дететоИ., която
въззивникът твърди, че заплащал еднолично, без финансовото участие на майката А.П..
Въззивникът е твърдял, че въззиваемата отменила записаните вече часове, което
не било в интерес на детето. Навел е също, че от извършена консултация с
ръководителя на сочения институт (проф. М.), нейното професионално мнение било, че следвало
терапията на детето И.да продължи, като било в интерес и на детето В. да
започне такава терапия. Навел е доводи и, че при определяне месечната издръжка
на децата не били отчетени правените от въззивника разходи за терапията наИ.,
които възлизали на около 240.00 лева месечно, както и наличието на ипотечен
кредит за закупуване на жилище с цел създаване на необходимите благоприятни
условия за отглеждане на децата, в размер на 1 000.00 лева на месец.
Съобразно изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното Решение, като неправилно и необосновано, като постанови
ново Решение, с което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата В. Д. и И.Д. на техния баща С.И.Д., като съдът определи
местоживеенето на децата при баща им на адрес град София, жк”********. Да бъде
определен режим на лични отношения на майката А.В.П. с децата с децата В. иИ.,
както следва: майката има право да вижда и взема децата всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 1900 часа в петък до 1900
часа в неделя, с преспиване, с изключение на времето през което бащата ползва
полагащия се платен годишен отпуск; един месец през лятото, различен от този,
през който бащата ползва полагащия се годишен отпуск, както и през първата
половина на Коледната и Великденската ваканция на децата. Майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на минималната за страната.
Въззивникът
поддържа въззивната жалба в хода на въззивното производство, лично, и чрез
пълномощник. Не заяви претенция за присъждане на разноски. Представи писмена
защита.
Ответницата по
първоначалния иск и насрещен ищец по предявените от нея искове А.В.П. (въззиваема в настоящото производство), е подала отговор на въззивната жалба. Оспорила е въззивната жалба, като
неоснователна, необоснована и голословна.
Навела е, че първоинстанционният съд не допуснал никакви нарушения на
материалния и процесуалния закон и подробно обсъдил всички относими, допустими
и необходими доказателства. Навела е също, че съдът обсъдил всички
обстоятелства, касаещи интереса на двете деца и правилно предоставил
упражняването на родителските права на тяхната майка. Според въззиваемата
действително бащата водел децата на психологически консултации, но по негова
воля и без съгласие на майката. Тези срещи на децата с психолози създавали
напрежение и объркване у В. иИ.. Според въззиваемата единствената цел на С.Д. е
да държи двете деца и тяхната майка под постоянно напрежение, вместо да полага
усилия, заедно с въззиваемата, да се грижат за емоционалното здраве,
психическото и физическо развитие на децата. Въззиваемата е сочила, че така постановената
издръжка била абсолютно адекватна на нуждите на децата, съобразно тяхната
възраст и потребности, така и с възможностите на техния баща. Моли въззивния
съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното
Решение. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата поддържа
оспорването на жалбата в хода на въззивното производство, лично, и чрез
пълномощник. Представи писмени бележки.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден като и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и прецени относимата доказателствена съвкупност в двете
съдебни инстанции, по реда на въззивното производство, и при така очертания в
жалбата предмет на спора, прие за установено следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд е бил сезиран с първоначален иск от 27.10.2014 г., с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК, допълнен с последваща молба, предявен
от С.И.Д. срещу А.В.П.. В исковата молба
се наведени фактически твърдения относно фактическото съжителство между
страните, от което били родени децата В. иИ., последващата раздялата между
родителите, грижите за децата след раздялата им, раждането на трето дете на
ответницата и брака на същата, както и за психически тормоз, който последната
упражнявала върху децата. Направените искания са за предоставяне на бащата упражняването
на родителските права по отношение на децата на страните В. С.Д., роден на ***
г., и И.С.Д., роден на *** г., като на майката се определи
посочения в исковата молба режим на лични отношения с тях.
Ответницата А.В.П. е депозирала в срок писмен отговор и насрещен иск от 28.04.2015 г., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Оспорила е фактическите твърдения,
изложени от ищеца относно родителските й качества,
като на свой ред е
навела фактически твърдения
относно съжителството на ищеца с трето лице и настоящите отношения на ищеца с нея и децата им. Молила е съда
да постанови Решение, с което да й предостави упражняването
на родителските права по отношение на децата В. иИ., като определи
местоживеенето им при нея; да определи на бащата режим
на лични отношения, който подробно е посочила,
да осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на
250.00 лева, платими чрез нея, като майка и законен
представител на децата, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба на 28.04.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищецът по първоначалния иск С.Д., от своя страна е депозирал в срок
писмен отговор, допълнен и уточнен с молба. Сочил неоснователност на предявения насрещен иск, като е оспорил
претендираната за децата издръжка по размер. Молил
съда да постанови Решение, с което да му предостави упражняването
на родителските права по отношение на двете деца, като определи местоживеенето
им при него, при режим на лични контакти на децата с майката, като е сочил и издръжка за всяко от децата, платима от
майката в размер на минималната за страната издръжка. Изложил е подробни съображения.
В хода
на първоинстанционното производство всяка от страните е поддържала иска си и
молила да бъде отхвърлен иска на другата страна.
Въззивният
съд споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка въз основа на писмените и гласни доказателства (св. А.Т., сочен от първоначалния ищец, и св. М.И., сочена от насрещната
ищца), изслушването на страните, по реда
на чл. 59, ал. 6 СК, и изслушването на детето В., по реда на чл. 15 от Закона
за закрила на детето (ЗЗДт), и с оглед становището в социален доклад на Дирекция “Социално
подпомагане“ (Д“СП“) – “Сердика“ – София. Така, установено е от удостоверения за раждане, че
страните са родители на две деца -
В. С.Д., с ЕГН **********, роден на *** г., и И.С.Д.,
с ЕГН **********, роден на *** г. Въззиваемата – насрещен ищец А.П.
е встъпила в брак с К.П., от
който брак имат дете К., роден на *** г., видно
от удостоверение за раждане на това дете. Установено е от 9
броя банкови вносни бележки от месец февруари 2010 г., месеци
март, април, май 2011 г.,
месец февруари 2012 г.,
месец април 2012 г.,
месеци ноември,
декември 2012 г. и месец февруари 2013 г., че въззивникът–първоначален ищец С.Д. е превеждал суми между 50.00
лева и 200.00 лева по сметка на А.П.. С.Д. ***,
с площ от 79.53 кв. м., видно от нотариален акт от 27.04.2015 г., като за закупуването му е ползвал и банков кредит. Ищецът е получавал трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015 г. до
20.07.2015 г., в размер между 2 886.00 лева и 3 663.00 лева, което е установено от
представено от него банково
извлечение.
При
изслушването им по реда на чл.
59, ал. 6 СК бащата
е заявил по-доброто му материално състояние от майката, имал собствено жилище, в което имало стая за децата, обзаведена с всичко необходимо. Децата били много привързани към
жената, с която бащата живеел, като тя също имала
положително отношение към тях. Бащата заявил, че поел ангажимент и всеки петък водел детето И.на психолог, във връзка с
дадена за това препоръка на родителите от специалист. В случай, че не му бъдат
предоставени родителките права искал възможно
най - разширен
режим на лични отношения с децата. Майката е заявила, че искала децата да останат при нея, защото тя щяла да им осигури нормален
живот. Тя и съпругът й имали стабилен доход, а и децата се разбирали с него. Посочила е, че живеят
в самостоятелно жилище.
При изслушването му по реда на чл. 15 ЗЗДт детето В. е споделило, че повече му харесва да живее при майка му и е изразило желание да живее
при нея.
Св.
Т. е посочил, че ходил на гости в С.Д. и е виждал децата там. Според него бащата и децата
се разбирали добре, обстановката била спокойна и стабилна. Св. Т. знаел, че голямото дете има проблеми - леко заекване и притеснение в комуникацията, за
което бащата прибягвал до специализирана помощ. Св. И. е сочила, че когато е идвала в дома на А.П. е нощувала там, като децата имали отделна детска
стая, а най - малкото
дете спяло при родителите му. Децата имали хигиенни навици. Заявила е, че А.П. и съпругът й отглеждали децата в нормална семейна обстановка,
съпругът помагал в отглеждането, като водел и прибирал децата от училище, пазарувал. Св. И. е уточнила, че А.П. и съпругът й работели на 24 часови дежурства, като се разбирали да
се редуват, за да имат възможност да гледат децата.
Въззивният съд не
намира основания да изгражда други изводи въз основа на тази подробно
анализирана доказателствена съвкупност.
Във
въззивното производство са приети многобройни писмени
доказателста, ангажирани от двете страни. Установи се от удостоверение от
15.03.2017 г., издадено от ДА ”Национална сигурност”, че С.Д. е на длъжност
държавен служител по закона за ДАНС и за периода от 01.03.2016 г. – 28.02.2017
г. средномесечното му брутно възнаграждение е в размер на 3 598.00 лева.
Установи се от служебна бележка от 06.03.2017 г., издадена от Военно
формирование 44510, че А.П. е на длъжност военнослужещ и за периода 01.03.2016
г. – 01.02.2017 г. средномесечната й брутна заплата е в размер на 1 022.00
лева. По делото са приети и съответни декларации от страните, като С.Д. е
декларирал притежавания от него недвижим имот в град София, жк”Надежда” (за който е представено
доказателство в първата инстанция) и притежаван лек автомобил марка ”Тойота”, придобит през 2012 г., чрез
лизингов договор, като няма влогове и участия в търговски дружества, а А.П. е
декларирала, че няма недвижим имот и МПС на нейно име, няма влогове и участия в
търговски дружества, като съпругът й притежава апартамент в град София,
жк”Свобода” и етаж от къща в с. Мусомище, Община – Гоце Делчев, както и
семейните два автомобила марка ”Рено” и ”Фолксваген” били на името на съпруга
й.
Въззивният съд не основава
Решението си на представените от въззивника и приети в настоящата инстанция
многобройни документи, а именно – две психологични изследвания на децата В. Д.
и И.Д. и три техни психологически консултации, изготвени съответно от Групова практика
за специализирана медицинска помощ ”Проект Св. Наум” – София и от Институт за
психично здраве и развитие, тъй като всички тези документи съдържат становища
на съответния специалист – психолог, които по съществото си са експертни
заключения, но не са събрани по установения за това ред в ГПК и поради това
въззивният съд не ги възприема. Отделно от това, те касаят периоди през 2014 г.
и 2015 г., а за настоящият съд е съществено и релевантно състоянието на децата към
момента на постановяване на въззивното Решение. Същото се отнася и до
представения документ озаглавен ”Консултация”, Амб. № 677 от 23.09.2015 г. на
детето И.Д., в която се сочи диагноза ”Дисфазия на развитието. Дислексия”, като
се препоръчват занимания с логопед, допълнителни занимания в къщи. В тази
връзка следва да се има предвид установеното по делото, че с това дете се
провеждат сочените занимания и следва да бъде съобразено актуалното му
психологично състояние, а не това отпреди 4 години. Що се отнася до
ангажираното от въззивника Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 18.11.2014 г. на Военноокръжна прокуратура – София, то не
установи релевантни към настоящия спор обстоятелства доколкото е отказано да се
образува производство срещу въззиваемата А.П. и нейния съпруг К.П., по жалбата
на въззивника С.Д., като е прието, че деянието не съставлява престъпление, а
освен това е налице и презумпцията за невиновност.
Въззивният
съд не основава Решението си и на приетата писмена справка от Военно
формирование 44510 – София относно положените дежурства от К.П. и А.П. за
периода от 01.01.2012 г. до 01.06.2016 г., тъй като този период е доста
отдалечен от настоящия момент, а релевантна за въззивния съд е актуалната
ситуация по отглеждането на децата и полаганите за тях родителски грижи, както
и помощта на трети лица (в случая
съпруга на въззиваемата) в обгрижването им. Освен това, видно от справката, за А.П.
не са отразени дежурства за периода м. април 2014 г. – м. февруари 2016 г.
вкл., което време вероятно е периодът, когато същата е ползвала отпуск за
отглеждане на малкото дете в семейството. След това, видно е, че дежурствата на
А.П. и съпруга й за месеците март, април и май 2016 г. не съвпадат, с
изключение на един ден през м. май. Предвид което, а и с оглед на останалата
доказателствена съвкупност в двете инстанции, по делото не са налице достатъчно
доказателства, за да бъдат приети за основателни твърденията на въззивника, че децата
при отглеждането им от майката са оставяни без достатъчно грижи и контрол,
поради нейна и на съпруга й съвместна трудова ангажираност.
В хода на въззивното производство са предоставени два
социални доклада, съответно от 13.03.2017 г. и актуален такъв от 17.04.2018 г.,
от компетентната за двамата родители и децата Д”СП” – ”Сердика” – София, както
и е изслушан социален работник от тази социална служба в съдебното заседание на
19.04.2018 г., във връзка с изслушването на децата В. и И.от въззивния съд. Извършени са съответните социални проучвания и
становищата са предоставени след срещи – разговори
с двамата родители и децата, както и посещение на адресите им, на които
живеят. В проведения разговор с децата, съобразен с възрастта и степента им на
развитие, същите са споделили, че се чувстват добре и при двамата им родители,
но предпочитат да са при майка им. Установено е, че в жилището на всеки родител
децата разполагат с детска стая и се поддържа добра хигиена. Заключението в
първия доклад е, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет и жилищни условия за полагане на адекватни грижи по отглеждане и
възпитание на И.и В.. Комуникацията между родителите е влошена по въпроси,
свързани с отглеждането, образованието и възпитанието на децата, като това
оказва негативно влияние на социално–психологическия климат, в който се
отглеждат двете деца, а оттам и на психо-социалното им състояние. В актуалния социален доклад се съдържат данни
от проведени разговори и с класния ръководител на дететоИ., с ресурсния учител
и с психолога. Класният ръководител е обяснила, че детето работи в клас по–
бавно и има нужда от повече време, но като цяло е умно и способно дете.
Класният ръководител е посочила също, че родителите били загрижени и внимателни
към И.и полагат необходимите усилия за представянето на детето в училище.
Според ресурсния учител И.е спокойно и талантливо дете, като се работи с него в
посока усвояване на учебния материал, заедно с другите членове на екипа –
психолог и логопед. Според нея майката е загрижен родител, обръща
внимание на проблема, който има детето, и мисли в перспектива. В нейно лице
ресурсният учител вижда прекрасен родител. Психологът е обяснила, че И.трудно
споделя и се доверява, обича и двамата си родители и се чувства добре с всеки
един от тях. В. е споделил, че общува нормално с двамата му родители и се
чувства добре с всеки от тях. Сочи се също, че децата имат социални контакти
съответни на възрастта им – общуват с техни близки, връстници и съученици. Всяко
от децата показва добра емоционална връзка с неговите родители. Родителите се
опитват да осигурят стабилна среда, но продължаващите помежду им разногласия
внасят напрежение у децата и особено приИ.. Липсата на комуникация между
родителите също не е в интерес на децата, тъй като те се явяват посредници
между родителите, като по този начин им се делегират отговорности, несъответни
на възрастта и развитието им. Заключението в актуалния социален доклад отново е
за притежаван и от двамата родители
необходим родителски капацитет и желание да полагат грижи по отглеждане и
възпитание на децата им И.и В., имат необходимите жилищни условия и са
осигурили всички необходими вещи и условия за развитието на децата в семейната си
среда. В интерес на децата е да общуват пълноценно и с двамата им родители,
като за запазване връзката родител – дете е необходимо контактите на децата с
другия родител да се осъществяват съгласно постановен от съда режим. В интерес
на децата е обаче родителите да пренебрегнат личностовите си особености и
влошени взаимоотношения, с цел да съхранят психичното и емоционално равновесие
на синовете им.
Двете страни са изслушани във въззивното производство,
по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Въззивникът
заяви, че в момента полагал грижи за децата от петък следобед след приключване
на учебния ден до ранния следобед в неделя, като посочи конкретните му грижи за
децата. Заяви, че не е по-добрият родител, като не може да бъде и майка, а може
да бъде само баща. Посочи, че в момента има повече възможности и да осигури
наваксването на пропуска при малкия син, и да подпомогне големия син, за да има
по-голям избор на училище. Заяви също, че не желае да ограничава контакта на
децата с майката, а иска да му бъде разрешено този контакт с децата да го има и
той. Бащата заяви, че не е съгласен само да има по-разширен режим, като това
лято видял децата в рамките на няколко дена. Желае равни родителски права, за
да се вземат по-равно решенията, а в момента майката вземала еднолични решения.
Въззиваемата заяви, че е адекватна майка, полага грижи за децата си и ги обича
много. Заяви, че работи 24 часа на 72 часа, като 3 дни си е в къщи и децата
непрекъснато са контролирани от нея, като не остават сами. Посочи, че когато я
няма в къщи съпругът й много й помага в грижите за трите момчета, като еднакво
се грижат със съпруга й за трите деца. Въззиваемата посочи конкретните интереси
на детето И.и нейните грижи в тази насока, като подала декларация и молба в
училището, където има организация от психолози, логопеди, ресурсни учители,
които се занимават с детето всеки ден и с него всеки ден се работи в училище. Въззиваемата
заяви, че това дете не е изоставено, има напредък, израства, справя се добре в
училище. Майката заяви, че никога не е забранявала на бащата да се вижда с
децата, което той правел от петък след училище и ги връщал в неделя следобед,
както и когато са във ваканция децата отиват при него.
Двете деца са изслушани във
въззивното производство. В. Д. заяви, че учи в професионална гимназия ”Попов”, като това училище избрал
сам, като с майка му разгледали училищата и това училище му харесало най-много.
Майка му посещавала родителските срещи, баща му се интересувал от училището и
миналата година му помагал по математика, както и дядо му помагал. Сега нямал
проблеми по предметите в училище, а при възникнал проблем го разрешавал сам,
или се обръщал към някого от родителите му. Заяви, че новото му братче не го
притеснява, а даже го приема като плюс – радва му се и си играят. Заяви, че
съпругът на майка му помагал по математика и електротехника. В. заяви, че ако
започне да живее повече при баща си, ще му бъде малко притеснено за най-малкия
му брат К и
засега предпочита да живее както досега. И.Д. заяви, че се разбира добре с майка си и
нейния съпруг К., с батко си и с К, както и с баща си. Посочи, че ходи при баща си сВ., като майка му не им създавала проблеми.
Детето И.заяви, че когато с батко му са при татко им му липсва К, а когато са при
майка им – му липсва татко му. Заяви, че иска да бъде запазен начина, по който
живее досега.
Във въззивното производство е допусната и изслушана съдебно- психологична експертиза (СПЕ) на децата В. иИ., с вещо лице – магистър клиничен психолог Е.М., неоспорена от страните и приета от въззивния съд, като компетентно и безспристрастно изготвена. Проведено е освидетелстване на родителите А.П. и С.Д., и психологическо изследване на децата В. иИ.. Съдебно-психологическото обсъждане и съответно заключение за майката е, че между нея и всичките й синове има топли взаимоотношения. Тя се отнася с грижа и топлина към всичките й деца. Атмосферата в семейството е топла, усеща се спокойствие и настроение в дома на семейството. Тя се отнася с подкрепа към двете си по-големи деца и оставя същите сами да разсъждават и да участват във взаимоотношенията с бащата. Вещото лице сочи, че разсъжденията по случая са нормални и адекватни, изведени са от конкретната житейска ситуация, в която се намира понастоящем с оглед личните минали и настоящи преживявания, като най-значими за нея са тези на децата. Майката осъзнава, че всички досегашни събития са изморили децата В. и И. Надява се проблемите да приключат и децата да живеят нормално и без притеснания, да се чувстват комфортно и без напрежения, и при двамата им родители. Сочи също, че при по фокусирано изследване става ясно, че изследваната не упражнява свръхпротекция или манипулативно поведение спрямо синовете й В. и И. Отнася се с разбиране и съчувствие към децата при това, че те страдат от конфликтите с бащата, воденето на дела от негова страна, разпити в съдебни институции и срещи със съответните специалисти. Съдебно-психологическото обсъждане и съответно заключение за бащата е, че между него и синовете му има по-топли, но по- контролиращи взаимоотношения. Притеснява се и се отнася с недоверие, т. е. сконен е да вярва, че майката упражнява влияние и манипулации върху синовете им, за да не достигнат до решението да живеят основно при него. Преживява болезнено конфликтите предмет на настоящото дело. Отнася се с недоверие към майката. Вярва, че синовете му не проявяват толкова свои разбирания и разсъждения, колкото са им насадени и вменени разсъжденията и желанията на майката. Не се съгласява и не приема факта, че не прекарва повече време със синовете си. Не се наблюдават данни за разрушение на емоционалните връзки от страна на бащата спрямо синовете. На вещото лице е направило впечатление, че прага на толерантност спрямо чувствата и емоциите е леко занижен, като надделява чувството за собствена правота. Вещото лице е провело относно детето В. и детето И.психодиагностично интервю и клинично наблюдение, изследване на емоционални връзки, изследване на конфликт на родителска лоялност. Според вещото лице детето е видимо спокойно и не се долавят напрежение или тревожност. С него се води нормален разговор, без затруднения. Има нормално развито чувство за хумор. Шегува се на моменти с процесната ситуация. Поведението и емоциите отговарят на нормалпсихологичната дейност. При по задълбочен разговор за предмета на посещението на експерта в дома на децата В. е заявил с едно примирение и умора, че са се изморили от конфликта, който за съжаление не приключва. Докато се провежда психодиагностичното интервю с В. се наблюдава как той с много голяма грижа, привързаност и внимание се отнася към по-малкия си братИ., като му отправя лек упрек, че го оставя сам да води разговори с бащата и, че ще се чувства по-спокоен, ако И.го подкрепя в тези разговори. Долавя се лек упрек, че средният му брат И.се притеснява да заяви на баща им, че искат да си останат да живеят при майката и, че му се налага на него като на най-голям да изразява мнение и становище по тези така болезнени въпроси. Не по-малко впечатление прави топлината и грижата, с която се отнася към най-малкия си брат К., като постоянно следи за неговата безопасност в стаята, взема го с много нежност в ръцете си, обяснява му с много грижа и внимание кое да прави и кое не, тъй като той е още много малък. Детето В. е заявило пред вещото лице, че се чувства под постоянен стрес. Иска баща му да ги разбере, че с брат му И не искат да си променят начина на живот, като искат също да ходят при него за събота и неделя. Искат да имат спокойствие и не за всяка по-ниска оценка това да е сигнал, че майка им не се грижи за тях. Заявил е, че не искат с брат му да си променят начина на живот засега. Изразил е предпочитания, когато пораснат, ако баща им желае да ги подкрепи, но отново е казал пред вещото лице, че те за такива неща не се обръщат към баща си. При изследването на детето И.то е било леко притеснено, но се опитвало да го прикрива. Бързо се адаптирало в ситуацията и отговаряло без затруднения. Според вещото лице се наблюдава притеснение в детето, като за по-важните въпроси, свързани с целта на посещението, оставя на по-големия му брат В.. Усеща се, че детето И.е спокоен в присъствието на двамата си братя. Видно е, че се отнася с доверие към дома и семейството, в които живее. При него не се наблюдава логопатия. Речникът е в норма. Фразеологичната реч е плавна, без дефекти, граматичната структура е с пълна структура без нарушения. Речевия поток остава плавен. Детето е общително, не е пасивно и затворено в себе си. Споделя за преживяванията за неговата среда и възраст. Споделя за затрудненията, които изпитва при учебните предмети и за посещенията при ресурсен учител. Не се установява повишена личностова тревожност, освен ситуативната при разговор за проблемите във взаимоотношенията между родителите и по делото. Относно травмиращия за детето въпрос - детето И поддържа мнението на брат си В., че желае да живеят при майката и, че не искат да се разделят трите деца, но че се притеснява да изрази мнението си на бащата и затова предпочита да си мълчи. Поради това притеснение оставя на по-големия си брат да взема отношение по въпросите, касаещи къде и с кого ще живеят. Детето реагира емоционално - натъжава се и казва, че се притеснява от това бащата дали ще е доволен и да не объркат нещо с брат му. Заявил е, че иска да общуват с баща си, но е винаги с някакво притеснение нещо да не сгреши и, че се чувства по-освободен и спокоен при майката. Според вещото лице детето И.получава адекватни грижи, но в психоемоционален план детето е обременено с проблемите на възрастните. По вида на детето е видно, че получава необходимото обгрижване. Няма налице данни за отключване на постравматично стресово разстройство, но тази тревожност, в която живее, не би се отразила добре относно соматоневрологичното му развитие. С течение на времето продължаващите неразбирателства между родителите водят до образуване на психотравма, която може да нанесе последици в психоемоционалното развитие. В детската психика се наблюдават натрупани тревожност и неуточнено чувство за вина. Детето е чувствително и изживява всеки конфликт емоционално, което се отразява и на развитието му в учебен план. В поведението на детето не се наблюдават данни за манипулации и внушения от страна на обгрижващите детето членове на семейството и по специално от страна на майката. При емоциите към бащата се наблюдават страх от разочарование на бащата и страх от изразяване на собствено мнение и желания. С майката и всички членове от семейството съществува добър психоемоционален контакт. Детето е силно емоционално свързано и към двамата му братя. Вещото лице заключава, че 4 години по-късно от установените данни за психоемоционалния статус в обсъдените психологични изследвания не се установява нужда от психотерапия, а нужда от спокойна обстановка между двамата родители.
Децата
са заявили пред
вещото лице, че се надяват баща
им да започне да се отнася с повече разбиране към тях. Вещото лице сочи, че не е изключено децата да се отчуждят от него и това
ще е един от начините им на защитно и протестно поведение. Децата се чувстват комфортно в дома на бащата, но са заявили, че се чувстват уморени и претоварени от неспиращия
конфликт между родителите.
Във
въззивното производство не са ангажирани други относими доказателства.
Съобразно тази фактическа установеност в двете съдебни инстанции и
предвид приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Относно
предоставяне на родителските права и местоживеенето на децата.
В настоящия спор по искове, с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от Районния
съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им,
упражняването на родителските права, личните отношения на другия родител с децата
и издръжката им. Такава е и утвърдената съдебна практика, обобщена в ППВС №
1/12.11.1974 г. (което
не е загубило силата си и при действието на СК, в сила от 01.10.2009 г.). Решението за предоставяне упражнението на
родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на
интересите на това дете. Интересът
на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните
обстоятелства, в съответствие с чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 4 СК (в сила от 01.10.2009 г.): полаганите до момента грижи и отношение към
детето, възпитателските качества на родителите, привързаността на самото дете
към родителите, неговите желания и емоционални потребности, желанието на
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и други.
Интересът на детето е осигуряването на правилното му физическо и духовно
развитие, както и социалното му формиране.
Съобразно изложеното, при съвкупното
разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност в двете
съдебни инстанции, с приоритетно значение на изслушаната СПЕ (служещи
като критерии за определяне интереса на вече непълнолетното дете В. и на
малолетното детеИ.), въззивният съд
споделя мотивите на първоинстанционния съд относно предоставянето на
родителските права по отношение на децата В. и И.за упражняване от майката и местоживеенето
на децата при майката, и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни. В
първоинстанционното производство е била предоставена възможност и на двете
страни да предявят своите искания и възражения, вкл. и за своевременно събиране
на доказателства, като въззивният съд не установи твърдяното съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на
първоинстанционното Решение. Впрочем, във въззивната жалба не са сочени конкретни
такива процесуални нарушения, а доводите в жалбата касаят обосноваността и
правилността на обжалвания съдебен акт, които въззивният съд намира за
неоснователни.
Въззивният съд приема, че интересите
на децата В. и И.са напълно защитени. Доказателствената съвкупност и във
въззивната инстанция потвърждава правилността на първоинстанционното Решение. Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционното Решение
било постановено без съдът да обсъди важни доказателства, а именно въпросните експертни
становища и психологически изследвания на децата. При обсъждането на
доказателствената съвкупност стана ясно и въззивният съд
изложи подробни мотиви относно тези становища и защо не следва да основава
Решението си на тях. Предвид което не е налице сочената необоснованост на
обжалвания съдебен акт и допуснати нарушения от първоинстанционния съд. В тази
връзка е съществено да се обоснове, че изготвената
СПЕ във въззивната инстанция, която не се оспори от страните и въззивният съд
цялостно я възприема, е съобразила именно актуалното към момента психоемоционално
състояние и развитие на двете деца, като подробните заключения
са дадени вследствие на анализа на цялата доказателствена съвкупност, вкл.
разговорите със страните и децата. Въззивният съд счита, че първоинстанционният
съд е постановил обоснован съдебен акт, като правилно е установил и съобразил
релевантните обстоятелства по делото. Първоинстанционното
Решение е основано
на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, социалния доклад
на компетентната Д”СП”, след
като съдът изслушал детето В. и най-вече съобразно интереса на двете деца правилно е прието, че следва упражняването на
родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на майката, при
която децата да живеят и която да полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието им. Съдът е приел, че въз основа на
събраните по делото доказателства е установено,
че майката притежава необходимите качества на родител и може адекватно да
упражнява родителските права и задължения, каквито полага за тях от момента
раждането им и
досега.
Правилно
съдът е преценил, че бащата също
притежава и има необходимия родителки капацитет за отглеждането им, но с оглед
заявеното от детето В., както и предвид данните от социалния доклад, съдът е счел, че в интерес на децата е те да останат за отглеждане
при своята майка, на
която да бъдат предоставени
родителските права и
местоживеенето на децата да се определи също при майката, с регламентиране на по - широк
режим на лични отношения на бащата с децата.
Предвид
сложността на
настоящия казус въззивният съд намира за
необходимо да изложи по–подробни мотиви относно преценката за предоставяне на
родителските права именно на въззиваемата. В случая, от гледна точка на посочените
законови критерии и тези утвърдени в съдебната практика преценката е за равностойност
на двамата родители относно притежаван родителски капацитет и желание за
полагане на цялостни грижи по отглеждане и възпитание на В. иИ., притежават
необходимите жилищни условия, имат достатъчно доходи и са осигурили всички
необходими вещи и условия за развитието на децата им в семейната среда на всеки
от тях. И двамата родители имат и подкрепата на трети лица - съответно майката
може в пълнота да разчита на своя съпруг, а бащата – на съжителстващата с него.
Най-важен фактор в случая обаче е възрастта на децата, която изисква степен на
самостоятелност и признание от страна на
родителите. Прекомерният контрол над децата ще
формира в психиката им (в която
точно във възрастта на В. се оформят личността и характера) несигурност в себе
си, ниска самооценка, много е възможно да се формира тип зависима личност,
както и при дететоИ., който е на нормално ниво на психическо и
емоционално развитие за възрастта и социално-жизнения опит, въпреки
затрудненията, които изпитва в училище. Децата не напълно възприемат създалата се конфликтна ситуация и не се съгласяват с нея. Влошените отношения между родителите и техните неразбирателства създават
ситуация, в която децата са поставени да живеят в тревожна и стресогенна среда. Въэззивният съд споделя
заключението на вещото лице по СПЕ, че децата напълно зряло за възрастта им разграничават добро от лошо, грешно от правилно,
истина от лъжа/манипулация. Децата с
мъдрост проявяват търпение, дори то да е в разрез със собствените им желания
само да няма конфликти от страна на бащата и да не им се сърди, което положение обаче ги разстройва. Може да се каже, че и двете деца боравят със собствени изразни средства и не
използват думи и изрази, които биха могли да бъдат вменени или заучени нито от
майката, нито от бащата. Очевидно е, че децата
са еднакво привързани и съм двамата им родители, но изразяват предпочитания да
живеят при майката, заради леко доминиращият
характер на бащата, към когото също се отнасят с обич и уважение. СПЕ установи, че силното
желание на бащата децата да живеят при него поставя децата в една тревожност и
изпитване на вина към него. Съобразно изложеното може
обосновано да се приеме, че С.Д. притежава нужния родителски капацитет на
любящ и загрижен родител.
Необходимо е обаче да работи в посока да проявява повече
разбиране към синовете си и да се отнася с повече доверие към тях, за да му отвръщат с желание и доверие обратно към
него. При проведените интервюта и с двете деца е направило впечатление на вещото лице – психолог, че и
двете деца при нужда от нещо се обръщат към майката, а се притесняват да се
обръщат относно техните нужди към баща им. Може да се направи извод, че децата В. и И.са под емоционален натиск, поради тази
конфликтна ситуация и живеят с тревожността и страха от нови конфликти. Децата
са синовно лоялни и към двамата родители, поради доброто възпитание, което са получили в
семейството, в което се отглеждат и живеят понастоящем, поради добротата, която
носят в характера и личността им, не на последно място от
грижите и възпитанието, които получават и от бащата. Децата до този етап
проявяват лоялност и търпеливост към бащата, от една страна, заради топлите
чувства и обич към него, и от друга, за да се избегне поредната конфликтна
ситуация от страна на бащата, което до момента рефлектира върху
психоемоционалното им състояние. Децата са под постоянен стрес. Живят с
тревожност и страхове от поредни конфликтни ситуации. Имат нормалното желание
да контактуват с баща им.
В заключение, следва изводът, че бащата притежава необходимите качества за възпитание
на децата, но според
СПЕ трябва да се вземе предвид
психологическата му устойчивост и прага на фрустрация, който е по-нисък от този
на майката. Ако бащата не започне да проявява повече търпение и разбиране към
децата, то е възможно да бъдат затруднени личностовото развитие и изграждане и
по-специално при дететоИ.. Точно във възрастта на В. пък се оформя личностовия модел и характера (дали личността ще е здрава или с патология). Това е
една много деликатна и специална възраст. За да се формира една стабилна,
пълноценна и социално здрава личност са необходими подкрепящи и разбиращи
родители. Детето не трябва да живее в стрес, напрежение и конфликтни ситуации, каквито са те понастоящем между родителите. До този момент не се наблюдават данни бащата
да е успял да осигури нужната подкрепяща среда за правилното развитие и
спокойствие на В., който сам споделя, че е натоварен с отговорността да дава
обяснения, както за самия него, така и за брат муИ., поради по-крехката възраст
и по-притеснителен характер, които има. Само при една промяна на модела на
поведение на бащата е възможна и промяна на средата, в която ще живеят и ще се
развиват децата. Въпреки обичта си и привързаността си към В. и И.бащата, като
по-властен и по-контролиращ характер и темперамент, трябва да даде лична свобода, и право на личен избор
на децата си - на детето В.
правото да избира и да взема решения, а на детето И.- да се отпусне и да не се притеснява да изразява собственото мнение, с цел избягване по-голямо отчуждение и
отдалечаване на децата от бащата. И двете
деца са привързани еднакво и към двамата им
родители. Предвид
констатациите за по-топли
и по-меки емоционални връзки на майката към
децата В. иИ., те предпочитат да живеят при нея. От друга страна не желаят да се разделят за дълго време
с най-малкия им брат. Към бащата изпитват топли чувства, чувства на обич, изразяват желание да имат време, в което да прекарват и с него, но
поради по-авторитарният му характер и начин на общуване се притесняват да
изразяват мнение, както се притесняват да не би перманентно да го разочароват,
като с това пренебрегват или потискат собствените емоции и желания.
Емоционалното състояние на децата е следното: прави впечатление, че децата се
чувстват потиснати, пренебрегват собствените желания и чувства страхувайки се
от поредното неодобрение на бащата. Децата
се чувстват уморени от съдебни процеси и искат да имат спокойно детство
общувайки и с двамата им родители. Искат да се чувстват подкрепени, а не
притеснени от тях. При децата се установи съществуването на конфликт на лоялност към бащата. Този конфликт е
отключен в детската психика от продължителните съдебни процеси и от страха от
неодобрението на бащата към действия, казани
думи, поведение, желания от тяхна страна. Децата се притесняват да изразяват
мнение, когато са с бащата, да му съобщават от какво имат нужда, да изразяват и
отстояват желанията си.
И
двамата родители са с наличен родителски капацитет. До момента обаче майката успява да създаде по-мека и приятна атмосфера за децата. Тя задоволява
ежедневните им нужди и потребности, като те самите заявяват, че за същите не се
притесняват да се обръщат към майката и желаят начинът и мястото им на живот да останат непроменени. Бащата
има наличен родителски капацитет: загрижен е за децата, но го проявява по
по-авторитарен начин, като това негово поведение малко възпира и оттегля децата от него, т.е. образува се към него
синдрома на родителското отчуждение, но предвид собственото му родителско поведение като
родител.
Обобщено, сложните
и конфликтни взаимоотношения между родителите на децата В. иИ., в които липсва доверие и взаимно уважение,
рефлектират неизбежно негативно и върху децата,
като в случая тези
деца са част от общата тема на
конфликта между родителите, която сама по себе си е травмираща и нараняваща ги, особено поради своя хронифициращ и въвличащ децата характер, които са поставени в ситуации многократно да изразяват
мнението им и да правят избори.
Тези сложни родителски взаимоотношения нарушават усещането в децата за спокойна и сигурна среда. Правилно съдът е
определил децата да живеят при майката, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и
ненавършилите пълнолетие деца следва да живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно, а по делото не са установени такива важни причини децата да живеят отделно
от своята майка, която ще
упражнява родителските права, нито са налице изключителни основания по чл. 59,
ал. 7 СК.
В
изключителен интерес на двете деца е да не се нарушава връзката им с бащата,
като родителите следва да положат съответните усилия в посока подобряване на
отношенията помежду им като не пренасят личните си конфликти върху децата и да
формират у себе си такова поведение към тях, с което да осигурят спокойствието
и сигурността им.
По
делото се доказа, че въззиваемата притежава
необходимия родителски капацитет и е в състояние да полага адекватни грижи за непълнолетния В. и малолетнияИ., каквито
пълноценни грижи тя
е полагала за децата от раждането им. Оттогава и до настоящия момент В. и И.живеят,
общуват и се възпитават именно от майката. Между тях има изградена силна емоционална връзка и
споделяне, поради
това въззивният съд приема, че не би било в интерес на децата
да настъпи драстична промяна в техния живот, каквато
би станала, ако бъде постановено те да живеят
при бащата и родителските права бъдат предоставени на него.
Децата имат изградени навици, чувстват се в дома на майка им сигурни и обичани, имат подкрепата на майка
им за училище, а което е особено важно – и по отношение на правените избори.
Отделно от това данните
от социалните проучвания и заключението на СПЕ сочат, че децата
водят напълно нормален и
здравословен начин на живот (самите те са споделили
обстоятелства в тази насока). По делото няма индиции за каквито и да
било негативни емоции и вредности за децата при
отглеждането и възпитанието им от майката.
Въззивният съд намира, че в случая следва да съобрази и желанията на децата да живеят при майката, като двете деца разсъждават зряло и не използват думи и изрази, които могат да бъдат вменени или заучени от някого от родителите им. Освен това децата са еднакво привързани и към двамата им родители. Съдът подробно обоснова техните предпочитания да живеят при майката, последователно изразявани в хода на делото и в различни техни възрасти, като основно съдът съобрази в тази насока СПЕ. Така също детето В. спокойно, а детето И.с малко притеснение, са заявили отношението им към бащата и своите очаквания към него, без напрежение са потвърдили желанието им да общуват пълноценно и с него, като не е била отчетена тенденция или желание да се харесат на майката. Всичко това показва липса на настройване от страна на майката. Няма данни и доказателства по делото това желание на децата да е по някакъв начин съзнателно манипулирано. Съобразно което не са налице основания съдът да не съобрази мотивираното желание на децата В. и И.с кой родител да живеят, което е особено важно за правилното осъществяване на възпитателния процес.
Съобразно подробно изложеното въззивният съд намира, че обжалваният
съдебен акт в частта относно родителските права е постановен в интерес на децата
В. и И.Д. Въззиваемата притежава необходимите качества, за да отглежда и възпитава
В. и И.и да се грижи за правилното им физическо, психическо, нравствено и
социално развитие. Въззивникът не доказа по-добри свои родителски и
възпитателски качества, предвид които въззивният съд да обоснове друг извод, че
към момента той е по-пригодният родител от майката да полага непосредствените
грижи за ненавършилите пълнолетие деца и те да живеят при него.
По тези аргументи въззивната жалба срещу първоинстанционното Решение в частта относно
предоставянето на родителските права е неоснователна,
и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваният
съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Относно
режима на лични отношения на другия родител с децата.
Следва да
се обоснове, че макар тази претенция да е свързана с разглеждането на
родителските права, поради липсата на самостоятелното обжалване (дори и при
условията на евентуалност) на така постановения режим на лични отношения на бащата
с децата В. Д. и И.Д., въззивният съд не следва да я обсъжда подробно. Както в
жалбата, така и в хода на въззивното производство не са сочени никакви оплаквания
и не са заявени претенции относно така постановения режим на лични отношения на
въззивника с децата. Все пак обаче, предвид доказателствената съвкупност по
делото в двете съдебни инстанции и желанието на децата, въззивният съд намира
първоинстанционното Решение правилно и съобразено с интереса на децата, с изключение на частта, с която е постановен режимът за Великденската и Коледната
ваканция на децата. В тази му част постановеният от
първоинстанционния съд режим на лични контакти би създавал повече проблеми и
неясноти, отколкото да бъде осигурен така необходимият пълноценен контакт на
децата и с другия родител и най-вече тяхното спокойствие. Ето защо следва да
бъде отменен и вместо него следва да бъде постановен следния режим: бащата да
има право да вижда и взема децата през всяка четна година за Великденските
празници – за времето от 900 часа на първия ден от празника (Разпети петък) до 1900 часа на последния
ден от празника (Светли
понеделник); през всяка
четна година за първата половина от Коледната ваканция (както е определена от МОН) за времето от 900
часа на първия ден до 1900 часа на последния ден от тази половина, и
през всяка нечетна година за втората половина от Коледната ваканция за времето
от 900 часа на първия ден до 1900 часа на последния ден
от тази половина на ваканцията. Настоящият въззивен състав е на становище, че децата следва да могат да
контактуват максимално пълноценно и с родителя, на когото
не са предоставени родителските права, и този родител да може да изразява
своята любов, привързаност и грижа към В. иИ..
Разбира се, съобразено с интереса на децата, в
съответствие с всички обстоятелства по делото и желанието на самите деца. Въззивният
съд счита, че предоставяне упражняването на родителските
права на единия родител по никакъв начин не намалява родителската отговорност
на другия родител, който на общо основание има всички права и задължения по
отношение на децата
му. И другият родител следва да
има пълноценната възможност да полага грижи за децата му,
съобразно родителската пригодност и състоянието на установената между баща и синове топла емоционална връзка и привързаност. За по-голяма яснота обжалваният
съдебен акт относно режима на лични контакти следва да бъде отменен и да бъде постановен определеният с въззивното Решение режим на
лични контакти, съобразно внесените уточнения за Великденските празници и
Коледната ваканция на децата.
По отношение на издръжката на децата.
Въззивната жалба съдържа бланкетни доводи по
отношение издръжката на децата – не са отчетени правените разходи от въззивника
за терапията на дететоИ., както и наличието на ипотечен кредит за закупуване на
жилище. Макар и при тези лаконични твърдения, въззивният съд извърши проверка и
в тази част на обжалвания съдебен акт. Настоящата инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 СК и установените в чл. 142 СК критерии относно издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца – тя е функция на нуждата на децата и възможностите на
задължения родител. В този смисъл, и като е преценил правилно потребностите на
всяко от децата (вкл. и специфичните
им такива), и възнаграждението на въззивника по работна
заплата, първоинстанционният съд е достигал до обоснования извод, че
заплащането от въззивника на месечна издръжка на всяко от децата в размер на
250.00 лева няма да представлява за него особено затруднение. Няма никакво
основание въззивният съд да изгради друг извод, като се имат предвид
установените актуални доходи на всеки от родителите и участието на всеки от тях
в издръжката на децата, с определянето на дял в нея за бащата от 250.00 лева на
всяко дете. Въведеното твърдение за негов ипотечен кредит е ирелевантно при
определяне размера на дължимата издръжка, като трайната съдебна практика
изключва относимостта на всички подобни задължения при определяне материалните
възможности на съответния родител. Първоинстанционното Решение в тези му
части следва да бъде потвърдено.
По делото единствено въззиваемата предяви претенция за разноските в настоящата инстанция. Такива обаче не следва да бъдат присъждани, предвид предмета на делото. Същото има характер на спорна съдебна администрация – съдът оказва съдействие на родителите при упражняване на родителските им права. Съгласно Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение при делата по чл. 127, ал. 2 СК. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация. Настоящият съдебен състав приема, че пренасянето на спора пред въззивния съд не променя характера на производството – на спорна съдебна администрация, поради което процесуалното искане на въззиваемата А.П. за разноски следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
II-,и въззивен брачен състав,
на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5449 от
26.04.2016 г., постановено по гр. дело № 58322 по описа за 2014 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата С.И.Д.
с децата В. С.Д. и И.С.Д., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата С.И.Д., ЕГН **********, с
децата В. С.Д., ЕГН **********, роден на *** г., и И.С.Д., ЕГН **********, роден на ***
г., както следва: бащата да има право да вижда и взема децата всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
времето от 1900
часа в петък до 1900
часа в неделя, с преспиване, с
изключение на времето, през което майката А.В.П. ползва
платения си годишен отпуск; един
месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; всяка четна година за
Великденските празници – за времето от 900 часа на първия ден от
празника (Разпети
петък) до 1900 часа на
последния ден от празника (Светли понеделник); всяка четна година за първата половина от Коледната ваканция (както е определена от МОН) за времето от 900
часа на първия ден до 1900 часа на последния ден от тази половина и
всяка нечетна година за втората половина от Коледната ваканция за времето от 900
часа на първия ден до 1900 часа на последния ден от тази втора половина. Освен това, всеки от родителите може да вижда
и взема децата при себе си за личните празници на децата (рождени и именни дни),
като в случай, че не попадат в така определения режим на лични контакти на
бащата с децата, същият има право да прекара с тях времето от 1700 часа до 2000
часа на съответния ден, както и на собствения си рожден ден за времето от 1700
часа до 2000 часа.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5449 от 26.04.2016 г., постановено по гр. дело № 58322 по описа за
2014 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, в частите относно
родителските права, местоживеенето на децата и издръжките.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.В.П. за присъждане на сторените от нея разноски в
настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО в
частта относно родителските права и режима на лични отношения може да бъде
обжалвано, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му, а в частта относно издръжките Решението не подлежи на
обжалване, съгласно ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.