№ 2
гр. Раднево, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100762 по описа за 2021 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на Т. К. ДР. срещу СВ. Г.
ДР., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че
с ответницата са сключили граждански брак на 26.02.1995 г. Твърди, че имат
родено дете от брака, което отдавна било пълнолетно лице. Твърди, че
семейното им жилище в *******, което закупили заедно и живели заедно в
разбирателство, но малко по-късно ответницата решила, че не е доволна от
живота и през 2001 г. напуснала семейното жилище и оставила 6-годишния
им син на неговите грижи. Твърди, че първоначално живяла в гр. Раднево, но
през 2003 г. напуснала гр. Раднево и повече не я виждал, а от сина си разбрал,
че ответницата си била намерила приятел и живяла с него. Твърди, че от
тогава до сега бракът им бил само формален, без никакво друго съдържание.
Поради това иска да бъде прекратен брака им без произнасяне по въпроса за
вината, като няма претенции за издръжка към ответницата, а семейното
жилище да се ползва от двама им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника СВ. Г. ДР..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска ищецът следва да докаже наличието на
сключен с ответницата граждански брак, както и твърдените обстоятелства,
обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака.
Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак,
1
издадено на 26.02.1995 г. от длъжностно лице при кметство Любеново,
община Раднево /оригинал, л.4/ е видно, че страните Т. К. ДР. и СВ. Г. ДР. са
съпрузи и са сключили граждански брак в с. Любеново, община Раднево, на
26.02.1995 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 1 от
26.02.1995 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при с.
Любеново, община Раднево.
По делото е извършена служебна справка за низходящите лица на СВ. Г.
ДР., от която е видно, че същата има родени две деца, едно преди сключване
на брака и едно от брака с ищеца, които са пълнолетни лица /справка на л.13,
удостоверение за раждане на л.5/, други лица, които да са низходящи няма,
поради което не се налага изследване на въпросите относно родени от брака
ненавършили пълнолетие деца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Г.Д.Г. и Е.Г.В., от чиито показания е видно, че познават ищеца Т. К. ДР. от
дълги години, като от повече от 20 години ищецът Т.Д. и ответницата СВ. Г.
ДР. нямат никакви отношения. Свидетелят Г.Г. познава и ответницата СВ. Г.
ДР., която „оставила ищеца когато синът им бил на 7 години“ и ищецът
„изгледал сина самичък“, от когато ответницата не идвала в блока, не я бил
виждал, не ги виждал заедно. Идентични показания дава и свидетелят Енчо
Василев, който никога не е виждал ответницата през последните 19 години, не
я е виждал в апартамента на ищеца, не ги е виждал заедно.
Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. Установява се в случая, че съпрузите от около
2000-2001 година не живеят заедно, прекъснали са отношенията си отдавна,
2
ответницата се е изнесла от семейното жилище, напуснала е ищеца и се е
установила на друго неизвестно по делото място. Тази отчужденост между
съпрузите и липсата на желание за възстановяване на взаимоотношенията е
довела до техните отношения в степен на невъзможност да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство. Няма и каквито да било данни да е възможно възвръщане на
сплотеността и общото живеене в едно семейство. Съпрузите нямат никакви
контакти през тези около 20 години след фактическата раздяла.
Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне
прекратяване на брака им чрез развод, тъй като е налице трайна фактическа
раздяла без възможност за стабилизиране на брачната връзка.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова
искане няма направено, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса
за вината.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. В случая се установява, че семейното жилище е апартамент
в *******, който апартамент бил съпружеска имуществена общност, като
ищецът е поискал същият да се ползва от двете страни занапред. Поради това
ще се постанови семейното жилище да се ползва от двамата съпрузи
споделено след прекратяване на брака.
Относно фамилното име на съпругата:
Ищецът не е заявил становище относно фамилното име на ответницата
след прекратяване на брака. Съответно пък ответницата не е взела становище
по този въпрос, при което обстоятелство следва да се постанови съпругата да
продължи да носи фамилното си име Д. след прекратяване на брака.
Относно издръжката между съпрузите:
С оглед на искането на ищеца следва да се постанови, че съпрузите не
дължат издръжка помежду си, тъй като са в работоспособна възраст и не се
нуждаят от такава.
Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
придобито през време на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по
тези въпроси.
По разноските и дължимата държавна такса:
Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината следва
разноските да се поемат поравно от страните. Поради това съгласно чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът определя окончателна
държавна такса за производството в размер на 40 лв., която следва да се
поеме от страните поравно, тоест по 20 лв. от всеки от тях.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 1 от 26.02.1995 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при с. Любеново, община
Раднево, между Т. К. ДР., ЕГН **********, с адрес *******, и СВ. Г. ДР.,
ЕГН **********, с адрес *****, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата СВ. Г. ДР.,
ЕГН **********, да продължи да носи фамилното си име Д..
ПРЕДОСТАВЯ за съвместно ползване на двамата съпрузи Т. К. ДР.,
ЕГН **********, и СВ. Г. ДР., ЕГН **********, семейното жилище –
апартамент в *******.
Съпрузите Т. К. ДР., ЕГН **********, и СВ. Г. ДР., ЕГН **********,
след прекратяване на гражданския брак няма да си дължат издръжка един на
друг.
ОСЪЖДА Т. К. ДР., ЕГН **********, с адрес *******, да заплати на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, сумата от 20 лв.
(двадесет лева), представляваща държавна такса за допускането на развода.
ОСЪЖДА СВ. Г. ДР., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, сумата от 20 лв.
(двадесет лева), представляваща държавна такса за допускането на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4