Решение по дело №1121/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13603
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110101121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13603
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110101121 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от И. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„..“ № 14, партер срещу „....” ЕАД, ЕИК ..... за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ищците не дължат чрез принудително изпълнение на ответника сумата 5296.33 лева –
главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата
682,94 лева - лихва за периода 30.06.2011 г. – 12.12.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1173/2014 г. по описа на СРС, 40 с-в, тъй като вземанията са
погасени поради изтичане на 3-годишен давностен срок.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни при твърдения, че процесните
задължения не са погасени по давност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Не е спорно по делото, а и видно от влязлото в сила на 17.04.2015 г. решение от 16.03.2015
г. по гр. д. N 17061/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, е признато за установено, че И. С. И.
дължи на „....” ЕАД процесните суми.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. N 1173/2014 г. по описа на
СРС, 40 състав, е издаден на 25.05.2015 г. изпълнителен лист в полза на „....” ЕАД за
следните суми: главница в размер на 5296,54 лв. за доставена на дружеството топлинна
енергия в периода от м. 05. 2011 г. до м. 04. 2013 г., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 682,94 лв. за периода
от 30.06.2011 г. до 12.12.2013 г.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело N .... по описа на ЧСИ С Х на
1
15.10.2018 г. е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, за които е издаден
изпълнителният лист, като в молбата за образуване на производството по принудително
изпълнение е налице възлагане от страна на „....” ЕАД по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

В хода на производството по принудително събиране на процесните вземания са извършени
следните изпълнителни действия – на 06.11.2018 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника, а на 14.12.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. с
Постановление от 23.07.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изп. д.
№ .... на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 13.08.2021 г. въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № .... по описа на ЧСИ С Х, по което на 09.09.2021 г. е наложен запор върху всички
сметки на длъжника.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 439 ГПК.
С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното
производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството по
издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищцата цели
да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 25.05.2015
г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. N 1173/2014 г. по описа на СРС, 40 състав /след влизане в сила на съдебното
решение за установяване съществуването на вземането/, не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като е погасено по давност. Ищцата има правен интерес от предявяването
на специалния установителен иск, тъй като кредиторът е предприел действия по
принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание, като
въз основа на молба, към която е приложен изпълнителния лист от 25.05.2015 г., издаден по
ч. гр. д. N 1173/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, е образувано изпълнително дело N .... по
описа на ЧСИ С Х срещу длъжника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/ и
направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да
установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на
погасителната давност за главница и лихви.
Не е спорно между страните, че исковете за установяване съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК са уважени с
влязло в сила на 17.04.2015 г. решение от 16.03.2015 г. по гр. д. N 17061/14 г. по описа на
СРС, 40 състав; че след влизане в сила на решението по посоченото гр. дело, в заповедното
2
производство по ч. гр. д. N 1173/14 г. по описа на СРС, 40 състав, в полза на ответника
срещу ищцата е бил издаден процесният изпълнителен лист от 25.05.2015 г.
С исковата молба са въведени от ищцата твърдения, че вземането, предмет на принудително
изпълнение, е погасено по давност.
В чл. 116, б. "б" ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. N
1173/14 г. по описа на СРС, 40 състав, е издаден въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва
давността. Това е така, тъй като заповедното производство е едностранно производство и до
постановяване на съдебния акт, с който на длъжника се разпорежда заплащане на
определена сума, длъжникът не е уведомен за предприетите по отношение на него действия.
С предявяването на иска за установяване на съществуването на процесните вземания
давността се прекъсва на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД, като прекъсването е от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
С влизането на сила на 17.04.2015 г. на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. N
1173/14 г. по описа на С PC, 40 състав /след влизане в сила на съдебното решение от
16.03.2015 г. по гр. д. N 17061/14 г. по описа на СРС, 40 състав/ е започнала да тече нова 5 –
годишна давност /на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо. Ето защо, процесните вземания се погасяват с 5 – годишна давност,
считано от 17.04.2015 г.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за
принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. N 1173/14 г. по описа на СРС, 40 състав, по
молба на взискателя „....” ЕАД е било образувано изп. дело N .... по описа на ЧСИ С Х,
срещу длъжника И. С. И., като в молбата за изпълнение е налице възлагане по реда на чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното производство са извършени следните изпълнителни действия,
прекъсващи давностния срок - на 06.11.2018 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника, а на 14.12.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
За казуса, спецификата при приложимостта на давността е свързано и с обстоятелството, че
въз основа на изпълнителния лист от 25.05.2015 година е било образувано изпълнително
производство - на 15.10.2018 година. За същото, поради бездействие на кредитора в
продължение на две години, считано от последното валидно изпълнително действие –
наложената възбрана върху имот на длъжника – на 14.12.2018 година е настъпила
перемпция на 14.12.2020 година. Ирелевантно е, че съдебният изпълнител е постановил
приключване на съдебното изпълнение едва на 23.07.2021г., доколкото това негово
постановление има само конститутивно действие, а перемпцията настъпва ex lege.
3
Така с образуване на изпълнителното производство давността е била прекъсната и е
започнала да тече нова давност от перимирането на изпълнителното производство –
14.12.2020 година. Така давността от 5 години по смисъла на чл. 117, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите нито към датата на образуване на настоящето производство –
11.01.2022 годна, нито в хода на процеса / за което съдът следи по аргумент от разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК/ към настоящия момент не е изтекла. Още повече, че с молба от
13.08.2021 г. е образувано изп. дело № .... по описа на ЧСИ С Х, в която взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия, респ. на 09.09.2021 г. е наложен запор
върху всички сметки на длъжника.
С оглед на изложеното исковете да се признае за установено, че не съществува вземане от
длъжника – ищец по изпълнителния лист от 25.05.2015 година, поради изтичане на
давността са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски. Съдът по аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК приема, че дължимият размер на такива разноски е на
стойност 150 лева.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„..“ № 14, партер срещу „....” ЕАД, ЕИК ..... отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата 5296.33 лева – главница за потребена топлинна енергия за
периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата 682,94 лева - лихва за периода 30.06.2011 г. –
12.12.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1173/2014 г. по описа
на СРС, 40 с-в, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 14, партер да
заплати на „....” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...“ № ...
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4