№ 174
гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„ Интершип“ЕООД е обжалвало Решението на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 5610/2020г., с което „Интершип“ ЕООД е осъдено да
заплати на СТ. П. Д. сумата 5541.84 лв., представляваща брутно
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 06.11.2017 г. -
01.06.2020 г., от която: за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. - сумата
2422.88 лв. за 152 часа извънреден труд, за отчетен период 06.11.2018 г. –
05.11.2019 г. - сумата 1721.52 лв. за 108 часа извънреден труд, за периода
06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. - сумата 1397.44 лв. за 88 часа извънреден труд,
както 800 лева деловодни разноски.
Излагат се оплаквания за недопустимост, неправилност на решението,
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и се
иска отмяната му и отхвърляне на предявените от СТ. П. Д. искове, както и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по въззивната жалба оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледани по същество,
1
е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения, като приема,
че квалификацията на исковете е по чл. 150 вр.чл. 262 от КТ вр. чл. 24ал.3 от
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя / Наредбата/.
Въз основа на доказателствата по делото правилно районният съд е приел
за установено, че в периода 06.11.2017г. – 01.06.2020г. СТ. П. Д. бил в
трудово правоотношение с ответника „ Интершип“ЕООД , като заемал
длъжността “капитан на кораб”, с място на работа - моторен кораб“С“,
работел на пълно работно време, при сумарно отчитане - на 12 месеца, с
основно трудово възнаграждение 1 400 лева и процент за прослужено време.
Съобразно сключения между страните трудов договор и Правилника за
вътрешния ред в дружеството, работата на борда на кораба била организирана
на две смени, по 12 часа, с работен цикъл приблизително 40 календарни дни.
Съгласно чл.88 б ал.8 от КТК и чл.24 ал.3 от Наредбата,
компенсирането на положения труд на борда на кораба извън нормалната
продължителност се извършва с равен брой часове почивка на брега след
репатрирането, но в рамките на отчетния период, а ако отчетният период
завършва с полагане на труд на кораба и са останали неизползвани
компенсационни почивки за същия период, те се заплащат като извънреден
труд. Тези норми се заобикалят с уреденото в чл.78 ал.7 от Правилника за
вътрешния трудов ред в „Интершип“ ЕООД - вместо да се заплаща
извънреден труд след всеки отчетен период за неизползваните
компенсационни почивки на екипажа на кораба, да се предоставят същите в
следващия отчетен период.
От изготвените по делото, въз основа на ангажираните доказателства,
съдебна счетоводна експертиза и 3 допълнителни експертизи районният съд
е приел втори вариант на последното експертно заключение, като се е
обосновал, че следва да се прилага чл. 16 а от Наредбата – че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като е без значение, че работодателят е
заплатил нощния труд.
Съгласно чл.28 ал.2 от Наредбата, заплащането на извънредния труд на
член на екипажа се извършва съобразно КТ. Установено е, от Приложение №
5б от обобщеното заключение, че за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018
г. ищецът е положил на 152 часа извънреден труд, който не е компенсиран и
при ставка на час от 15.94 лв. му се дължи възнаграждение в брутен размер от
2422.88 лв., за периода 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. ищецът е положил 108
часа извънреден труд, за който му се дължи брутно възнаграждение от
1721.52 лв., и за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. за 88 часа
некомпенсиран труд му се дължи брутно възнаграждение в размер на 1397.44
2
лв.
По изложените по – горе съображения въззивната инстанция намира ,че
правилно първоинстанционният съд е заключил, че претенцията, след
направеното изменение в размера й, като основателна и доказана следва да се
уважи изцяло за сумата 5 541.84 лв., в брутен размер, в какъвто е
претендирана.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че в обжалваното
съдебно решение районният съд се е произнесъл извън заявения предмет на
спора. Доколкото формулираната в исковата молба претенция е за заплащане
на положен извънреден труд, за три отделни периода, правното основание на
исковете е по чл. 150 вр.чл. 262 от КТ вр. чл. 24ал.3 от Наредбата за
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на
екипажа на кораба и корабопритежателя, и именно по тази правна
квалификацията се е произнесъл първоинстанционният съд.
Решението не е и необосновано, тъй като районният съд е изложил
подробни мотиви защо приема, че подлежат на компенсация часовете
извънреден труд в трите визирани периода и как следва да бъдат
компенсирани, съгласно относимата нормативна уредба.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба следва да се остави без
уважение, като се потвърди обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба
следва да се присъдят направените от него разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.01.2022г., постановено по гр. д. №
5610/2020г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Интершип“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул.„Тутракан“ 100, представлявано от управителя МСС,
ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата от 600 лв.
– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1- месечен срок от съобщаването
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3