№ 18
гр. Плевен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430105426 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Б. *** против ***Търди се,
че съгласно изпълнителен лист от 10.04.2012г., издаден от Плевенския
районен съд по ЧГД №7316/2011г. е разпоредено ищцата да заплати на ***,
сумите, както следва: 347,70лв. главница, 73,45лв. – договорна лихва, 61,11лв.
- мораторна лихва за периода 05.03.2010г. до 17.11.2011г. ведно с законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
17.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането и направените
деловодни разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.На основание посочения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 2012815041167 по искане на „***. Твърди
се, че след образуването на делото не са извършвани изпълнителни действия
и производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1т.8 от ГПК.По молба на
провоприемника кредитор, настоящия ответник е образувано ново изп. д.
№№20228150400893, като е изпратена ПДИ изх.№48654/19.09.20222г.,
връчена на 05.10.22г.От дата на последното изпълнително действие –
05.06.2012г. е изтекъл петгодишния погасителен срок към датата на новото
изп.д., съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Моли съда, след като се увери в истинността на изложените по-горе
1
твърдения и аргументи, да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че ищцата ЕГН ***, не дължи на ***, със седалище е адрес на
управление ***, сумите по издаден ИЛ от 10.04.2012г. по ЧГД
№7316/2011г.по описа на Плевенския районен съд, поради изтекла
погасителна давност на задължението.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
като оспорва предявения иск.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ по ч.
гр.д.№7316/2011г. по описа на ПлРС за сумата 347,70лв. главница, 73,45лв. –
договорна лихва, 61,11лв. - мораторна лихва за периода 05.03.2010г. до
17.11.2011г. ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 17.11.2011г. до окончателното изплащане на
вземането и направените деловодни разноски в размер на 25лв. за държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.На основание посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2012815041167 по
искане на „***. След образуването на делото не са извършвани изпълнителни
действия и производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.По
молба на провоприемника кредитор, настоящия ответник е образувано ново
изп.д.№№20228150400893, като е изпратена ПДИ изх.№48654/19.09.2022г.,
връчена на 05.10.22г.
Спорен по делото е въпросът за недължимост на посочените суми
поради изтекла погасителна давност.
На първо място уведомяването на длъжника за цесията има значение
за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно да
плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за
извършено такова плащане, още повече, че преводите се правят по сметка на
ЧСИ.
По отношение на изтеклата давност, съдът приема следното: На първо
място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания,
изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.
2
Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това
обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за
изключване на вземането- погасяване на същото по давност.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.
№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд
№3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е
сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за
спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради
това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на
взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на
последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече
нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои
изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
3
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с
образуването на изп. дело, взискателят не е посочил конкретен способ, а
заявил да се предприемат необходимите действия, което би могло да се
приеме, че включва всички предвидени в закона способи-л.34.От тази дата в
двугодишен срок не са предприети действия които да прекъсват
давността.Ново действие е предприето на 11.12.2017г.-л.51, а нова молба от
новия кредитор с конкретно посочване на способ от 07.09.2022г.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема, че към първата
дата изп. производство е било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8
от ГПК/, тъй като е изтекъл повече от двугодишен срок от последното
действие. Т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона и съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото
прекратяване.При това положение всички действия след перемцията по
прекратеното изп. производство, не пораждат правно действие и са
ирелевантни за настоящия случай. Прекратяването на изп. Дело на посочената
основание, настъпва по силата на закона и няма ефект върху давността- нито я
спира, нито я прекъсва.Давността тече от последното извършено последно
изпълнително действие и към 11.12.2017г. е изтекла.
Предвид изложеното, следва да се уважи изцяло предявения иск.
При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички
направени от него разноски в производството по делото-398лв., по приложен
списък по чл.80 от ГПК. Договореното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата е минимума, предвиден в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за неговото
намаляване по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.439 от ГПК за установено по отношение на *** , със
седалище и адрес на управление ***, че Б. Я. *** –***, ЕГН**********, НЕ
ДЪЛЖИ на *** , със седалище и адрес на управление ***, сумите по издаден
ИЛ от 10.04.2012г. по ЧГД №7316/2011г.по описа на Плевенския районен съд:
347,70лв. главница, 73,45лв. – договорна лихва, 61,11лв. - мораторна лихва за
периода 05.03.2010г. до 17.11.2011г. ведно с законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.11.2011г. до
окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в
размер на 25лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение и
за които има образувани изп.д.№2012815041167 и изп. д.№№20228150400893
на ЧСИ Т.К., поради изтекла погасителна давност на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Я. ***–***, ЕГН**********, деловодни
разноски в размер на 398лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5