РЕШЕНИЕ №
гр.София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на двадесет и
трети две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 11333 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, срещу постановление за разноски на помощник ЧСИ при частен съдебен
изпълнител М.П.от 31.08.2020 г. по изп. дело № 20208510401497, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата
за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Ф.С.Е.М.“
ЕООД до сумата 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до размера от 400 лева били прекомерни
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с
участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал
молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство
на взискателя, съответно да бъде намалена пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят „Ф.С.Е.М.“
ЕООД, чрез упълномощения адвокат В.С.оспорва жалбата като неоснователна, с
твърдения, че претендираното възнаграждение било в рамките на законоустановения
минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за
процесуално представителство в изпълнителното производство. Въз основа на
изложеното, счита претендираното и прието възнаграждение за дължимо и моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД
разноските за настоящото производство.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, поради прекомерност до сумата от 200 лева -
дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се изключи сумата от 200 лева –
възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото
се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този
негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200
лева е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е
обективирано в постановление за разноските от 31.08.2020 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20208510401497, се установява, че изпълнителното производство е образувано
срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, по молба на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, депозирана чрез
процесуален представител - адв. С., въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2020
г., издаден по гр. дело № 62924/2016 г. на СРС, ГО, 154 състав, за принудително
събиране на сумата от 100 лева - присъдени разноски, заедно със сумата 6,40
лева – такси за издаване на изпълнителния лист. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е
посочил съответните изпълнителни способи, като към същата е представено
споразумение за адвокатско възнаграждение, сключен между „Ф.С.Е.М.“ ЕООД и адвокатско
съдружие, видно от който за провеждане на принудителното изпълнение се дължало
възнаграждение от 400 лева, заплатено чрез банков превод.
До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 400 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 21.08.2020 г.,
съответно на 28.08.2020 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева.
С постановление за разноските от 31.08.2020 г. ЧСИ М.П., оставил искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20208510401497 не се установява към момента на
релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия, съответно не се установява упълномощеният адвокат С. да е
осъществявал някаква процесуална активност извън депозирането на молбата за
образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си
отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични до 1000
лева (както в настоящия случай) - 200 лева.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която е
посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение
за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството
за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело №
20198510402243 на ЧСИ М.П.) се характеризира с изключително ниска правна и
фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения
минимум, който съгласно НМРАВ
възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. С. процесуално представителство, изразено в депозиране на
молба за образуване на производството.
По изложените
съображения, постановлението на съдебния изпълнител от 31.08.2020 г., с което е
отказано намаляването на определеното в размер на 230 лева в полза на
взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва
да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се
намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е дължима, но не следва да се ревизира, тъй като същата е определена
само въз основа на присъденото вземане, съгласно изпълнителния лист - 100 лева,
без да включва дължимото адвокатско възнагражение - 200 лева, което съдът
намалява, съответно не включва и сумата 6,40 лева – разноски за издаването на
изпълнителния лист. Недължимостта й би била обосновима само в хипотезата на
извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство, а такова не
е налице.
При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 123
лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева (48 лева + 25 лева )и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, което е в минимален размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, постановление за
разноски на помощник-частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.П.по
изп. дело № 20208510401497 от 31.08.2020 г., с което без уважение е оставено подаденото
от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 42963/18.08.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД по изп.
дело № 20208510401497 на ЧСИ М.П.до сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123 (сто двадесет и три) лева
– разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.