Решение по дело №211/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060700211
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

86
гр. Велико Търново, 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
                                              
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

 

при участието на секретаря С. М.изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 211 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145178 от АПК във връзка с  чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/.

Образувано е по жалба на Р.С.П. ***, с постоянен адрес *** против Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с което са му наложени 12 бр. глоби от по 5000лв. и отнета в полза на общината сумата 1117.45лв., представляващи полученото дневно възнаграждение, получено от деянието породило конфликт на интереси.

Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Не ставало ясно по кой закон е извършено нарушението; не било отразено от кой точно орган е подаден сигнала; не било посочено кога са установени нарушенията. Решението намира постановено при непълно обсъждане на действителната фактическа обстановка по случая, след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В решението липсвали мотиви. Не се касаело за имоти общинска собственост, а за частни имоти, които са необработваеми. Действително Н.П. бил негов брат и представлявал ЕТ „Н.– 2003 – Н.П.“, но за да издаде цитираните в решението заповеди и разрешителни Р.П. в качеството си на кмет се позовал на решенията на независима комисия, състояща се от пет члена, които са му предоставени преди издаването на съответните разрешителни. От писмо на общински съвет Стражица се виждало, че в структурата на общинската администрация няма длъжност началник на управление „Земеделие“.

 

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. Оспорва изслушаната по делото експертиза ката неясна, непълна и неточна. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба по изложените в нея фактически твърдения и правни доводи. Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 1155/17.03.2021г. чрез *** Е.Н.. Претендира съдебни разноски в общ размер на 3 770лв.

 

Ответникът по жалбата – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София 1000, пл. „Света Неделя“ № 6, чрез процесуалния си представител ***Т.П., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Подробни съображения развива в писмена защита вх. № 1207/22.03.21г. Претендира присъждане на разноски.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

В качеството си на кмет на Община Стражица, Р.С.П. е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, поради което, компетентна да се произнесе относно наличието или липсата на конфликт на интереси е КПКОНПИ.

Производството по установяване на конфликт на интереси, видно от постановеното Решение № 13438-19-026 от 19.02.2020 г. е по реда на чл. 71, ал. 1, предл. 1 от ЗПКОНПИ и е образувано въз основа на получен сигнал в Комисията от орган на съдебната власт, че кметът сключвал договори с ЕТ „Н.2003 – Н.П.“, който му е брат, за добив на дървесина от изоставени и необработваеми земеделски земи, собственост на община Стражица. Към сигнала било приложено Постановление от 11.03.2019г. по пр. пр. № 352/2019г. на Специализирана прокуратура на РБ.

По случая е образувана прокурорска преписка № 1328/2018г. по описа на РП – Горна Оряховица, по която било установено, че се касаело не само за общински земи, но и за други такива, собственост на частни лица, в която връзка били установени факти за евентуални извършени документни престъпления. При разследването било установено, че се касае за сеч, разрешена от кмета на община Стражица, извършвана в необработваеми земеделски земи – частна собственост, собствениците на които били сключили договори за аренда. Един от арендаторите се явявал ЕТ „Н.2003 – Н.П.“, на който търговец били издадени разрешителни от кмета на община Стражица за почистване на посочените земи. Арендаторът, започнал почистването и извозването на дървесината.

Изискани и представени са от председателя на Общински съвет  Стражица с писмо вх. рег. № ЦУ01/29324/13.11.2019г. от врид кмета на община Стражица – Г.Б., информация и документи относно наличие/липса на сключени договори между община Стражица и ЕТ „Ники2003 – Н.П.“ за отдаване под наем/аренда на земеделски земи, собственост на община Стражица в периода от 01.01.2016г., както и разрешителни, заповеди и съответни придружаващи ги документи за почистване/сеч на дървесина на/в земеделски земи, собственост на Община Стражица в полза на посочения едноличен търговец.

С писмо вх. рег. № ЦУ01/30315/25.11.2019г. са получени сключени седем броя договори за наем на общинска земеделска земя между община Стражица и ЕТ „Н.2003 – Н.П.“.

Комисията е изискала и са представени с писмо рег. № ЦУ01/32334/20.12.2019г. доказателства, посочени като основание за едни от сключените и подписани от кмета на Община Стражица – Р.П. и едноличния търговец, договор за наем на общинска земеделска земя № 65/01.12.2016г., както и информация, че в структурата на Общинска администрация гр. Стражица няма длъжност Началник управление „Земеделие.

Изискано и представено е писмо вх. № ЦVУ01/1601/29.01.2020г. от председателя на Общински съвет Стражица полученото дневно възнаграждение на Р.П. за периода от 08.01.2018г. до 28.02.2019г., съобразно датите на издавените от последния заповеди в полза на едноличния търговец.

С писмо изх. Рег. № ЦУ01/2229/06.02.2020г. е уведомено лицето за допълнително събраните в хода на административното производство доказателства – получено дневно възнаграждение от същия и му е предоставена възможност за запознаване със същите на място в Комисията. Видно от обратната разписка, писмото е получено на 07.02.2020г. В определения в писмото срок, същият не е поискал да се запознае с документите.

Направени са справки в НБЛД „Население“, в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лице с нестопанска цел.

По реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, Р.П. е изслушан от КПКОНПИ на 27.11.2019г. Изслушването е обективирано в протокол № 931/27.11.2019г. П. признава, че ЕТ „Н.2003“ е негов брат и нивите, за които е издал разрешения се необработваеми ниви на частници, не е издавал на същия удостоверения за общински ниви и общински сечища. П. потвърдил, че е издал няколко разрешения по невнимание и не е знаел, че влиза в такъв конфликт за такива частни ниви.

С протокол преди изслушването Р.П. е потвърдил писмено, че 11 броя от събраните по преписката доказателства, а именно заповеди са подписани лично от него, които са част от преписката по сигнала. П. е твърдял, че той няма интерес и доход, че не е получил нищо, едноличния търговец си почиствал нивите и П. не е наясно за какви средства и продажби става въпрос.

След изслушването Р.П. е внесъл в КПКОНПИ документи с  писмо вх.рег. № 30496/27.11.2019г., съдържащи шест броя класьора с издадени от кмета на община Стражица заповеди и разрешителни за почистване на дървесна и храстовидна растителност на физически и юридически лица за периода от 2015г. до 2019г.

След изслушването на П. в комисията е постъпило, чрез *** Елека Н., възражение вх. рег. № ЦУ01/31076/04.12.2019г. по описа на КПКОНПИ.

От писмо на председателя на Общински съвет Стражица се установява, че Общинския горски фонд на община Стражица се управлява от ОП „Странични дейности“, гр. Стражица и между него и ЕТ „Ники-2003-Н.П. няма сключени договори за добив на дървесина от общински горски фондове с това общинско предприятие за посочения период.

В периода 02.01.2018г. – 03.04.2019г. ЕТ „Ники-2003-Н.П. *** 24 бр. заявления за издаване на разрешения за почистване от дървесна и храстовидна растителност за имоти, в местности в землището на с. Кесарево, с. Водно, с. Теменуга, които видно от приложените скици за поземлени имоти, издадени то Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново са частна собственост.

ЕТ „Ники-2003-Н.П. е сключил договори за наем със съответните собственици на имоти.

Във връзка с подадените заявления, ЕТ „Ники-2003-Н.П. *** такса за издадени разрешения за отсичане, по всяко едно подадено заявление от същия.

Във връзка с подадените заявления е назначена постоянна комисия със Заповед № 2059/28.08.2018г. в състав от експерт от общината, представител на Общинско предприятие „Странични дейности“, представител на Общинска служба „Земеделие“ в гр. Стражица, представител на „Управление на собствеността“, кмет на с. Кесарево и кметски наместник на с. Теменуга, със задача да направят оглед на предложените за почистване от единични дървета и храсти имоти със съответните кадастрални номера по КВС, намиращи се в землището на двете села.

На основание съставените констативни протоколи, в периода от 05.01.2018г. до 27.02.2019г. вкл., одобрени от кмета на общината – П., по подадените заявления от ЕТ „Ники-2003-Н.П., комисията предлага на кмета на община Стражица да бъде издадено разрешително за почистване на храсти и единични дървета на съответните имоти, намиращи се в тези землища.

В периода от 05.01.2018г. до 27.02.2019г. Р.П. в качеството си на кмет на община Стражица подписва 11 бр. заповеди за почистване от храстовидна и дървесна растителност на поземлени имоти в полза на ЕТ „Ники-2003-Н.П..

Въз основа на тези 11 броя заповеди Р.П., на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и във връзка с подадените заявления от ЕТ „Ники-2003-Н.П.,*** е издал 69 бр. разрешителни за почистване от храстовидна и дървесна растителност. Издадените заповеди и разрешителни са издадени на основание Констативни протоколи по подадените 11 бр. заявления от ЕТ „Ники-2003-Н.П..

На основание издадените разрешителни за почистване са представени и издадени превозни билети от определените лица от кмета и заместник кмета на община Стражица, които да издават превозните билети за транспортиране на дървесината.

От представените доказателства е видно, че между община Стражица, представлявана от Р.П. и ЕТ „Ники-2003-Н.П. е сключен договор № 65/01.12.2016г. за отдаване под наем на общинска земеделска земя с площ 4.151дка в землището на с. Кесарево, представляващи част от три различни имота.

В хода на административното производство, от събраните по преписката доказателства, безспорно е установено от Комисията, че Р.С.П. *** и в това си качество е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, и за него са относими забраните предвидени в чл. 5 - 11 от ЗПУКИ (отм.), респ. забраните и ограниченията в чл. 55-62 от ЗПКОНПИ.

Безспорно е установено от доказателствата по преписката, че Р.С.П. е брат на Н.С.П., който е едноличен търговец с ЕТ „Н.2003 - Н.П.", което обуславя свързаност между лицата по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респ. §1, т.15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ.

Р.С.П., в качеството си на кмет на община Стражица и лице, заема публична длъжност, но смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.) и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНП е издал заповеди за почистване от храстовидна растителност и дървета /единични дървета на поземлени имоти с № 17/08.01.2018 г., № 127/02.02.2018 г, № 231/22.02.2018 г., № 342/20.03.2018 г, № 433/03.04.2018 ., № 773/05.06.2018 г., № 774/05.06.2018 ., № 2236/26.09.2018 г., № 2279/04.10.2018 г., № 2638/22.11.2018 г. и № 274/28.02.2019 г., въз основа, на които са издадени посочените в процесното решение 69 броя разрешителни, е упражнил свои правомощия по служба, в частен интерес на свързаното с него лице Н.С.П. - едноличен търговец с ЕТ „Ники-2003-Н.П.", по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респ. §1, т.15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ.

В хода на съдебното следствие от ответната по спора страна е представена административната преписка по издаване на оспореното решение. Изслушани са свидетелски показания и съдебно-графическа експертиза.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срок, поради което се явява допустима.

Преди да разгледа спора по същество съдът следва да се произнесе по направеното искане за поправка на протокола от 09.03.2021г. - производството по реда на  чл. 151, ал. 1  от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Конкретното оплакване е, че не са отразени репликите на вещото лице към П. и *** Н. „смешници“, „говориш глупости“, „да, глупости говориш“.

Искането за поправка и допълване на протокола е направено от надлежна страна - участник в съдебното производство в срока по  чл. 151, ал. 1 ГПК, но въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по  чл. 151, ал. 4 ГПК. Съображенията, с които молителят обосновава искането си, не са изведени от съдържанието на протокола касаещо предмета на спора, а са такива за неуважение от страна на вещото лице, които не се отразяват на смисъла на направените от страните изявления и даденото от вещото лице заключение, за което той носи наказателна отговорност. Същите са свързани с преповтаряне на исканията за отвод и отлагане на делото, по които съдът се е произнесъл и не са налице основания за пререшаването им. Ето защо за молителя не е налице правен интерес от поправка на протокола в тази част. В този смисъл Определение № 2648 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2017 г., 7-членен с-в.

Съгласно чл. 152 ГПК във връзка с чл. 144 АПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Което означава, че в протокола се вписват под диктовката на председателя на съдебния състав тези процесуални действия на съда и страните, които имат значение за решаване на спорния въпрос и постановяване на крайния съдебен акт. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, при техническа възможност се прави звукозапис на заседанието. В Административен съд Велико Търново звукозапис не е  извършван, както по процесното адм. дело № 211/2020г., така и по други административни дела разглеждани в Административен съд Велико Търново.

Предвидената в  чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за извършване на процесуални действия от страна на участниците в производството. В този смисъл Определение № 7743 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2014 г., 5-членен с-в. Не се сочат доказателствени искания, извън тези по които съдът се е произнесъл или процесуални действия на страните, които да не са отразени в протокола. В случая не се претендира неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. В протокола намират място само тези процесуални действия, които имат значение за делото и се отразяват върху постановения съдебен акт. По отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните и вещите лица по делото съдът няма задължението дословно да възпроизведе съдържанието им в съдебния протокол. Законът в това отношение го задължава само да възпроизведе същността на същите, още повече като се вземе предвид изискването на чл. 150, ал. 2 ГПК, че протоколът се съставя не по преценка на секретаря, а под диктовката на председателя на съдебния състав. В този смисъл Определение № 2118 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2012 г., 7-чл. с-в. Предвид гореизложеното, искането за поправка на протокола се явява процесуално недопустимо и съдът не дължи разглеждането му в открито съдебно заседание.

Налице е и друго самостоятелно основание за недопустимост на искането за поправка на протокола. Процесуалния кодекс (ГПК) предписва съдът да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права. В този смисъл е разпоредбата и на чл. 4, ал. 3 от АПК. Когато от искането може да се направи извод за недобросъвестност, то е нередовно по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК и недопустимо по смисъла на чл. 158, ал. 3 от АПК. Съдът намира, че в случая следва да приложат процедурните правила за работата на Европейския съд по правата на човека. Според чл. 35, §3, б. "а" от Европейската конвенцията за правата на човека, жалбата е недопустима, ако с нея се преследват недобросъвестни цели. Злоупотреба с право е и използването на процедури единствено с цел бавене и отлагане на делото. Искането за допълване на протокола с обидни изявления на вещото лице към жалбоподателя, които се претендира да са направени, цели отмяна на дадения ход по същество и връщане на делото в открито съдебно заседание за преповтаряне на искането за отвод на вещото лице, по което съдът се е произнесъл в откритото съдебно заседание на 09.03.21г., поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК и чл. 4, ал. 3 от АПК. По изложените съображения искането за поправка на протокола следва да се остави без разглеждане и на това допълнително основание.

 

Разгледана по същество жалбата против Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователна по следните мотиви:

Неоснователно е възражението в жалбата, че постановеното от Комисията решение по същество е незаконосъобразно и същото е постановено след изтичане на предвидения в чл. 74, ал. 1 от ЗГ1КОНПИ преклузивен срок. Съобразявайки чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ, постановеното от КПКОНПИ Решение за установяване на конфликт на интереси е мотивирано и съдържа всички реквизити, както на посочената правна норма от ЗПКОНПИ, така и на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Решението на Комисията съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Изложени са фактите и въз основа на тях административният орган е постановил процесното решение, като са изложени и мотивите по отношение наличието на конфликт на интереси. При спазване на т. 3 от чл. 74, ал. 2 на ЗПКОНПИ, в диспозитивната му част са посочени нарушените разпоредби на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ /отм./, чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ и на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./.

Съгласно съдебната практика, изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на Глава осма от закона. Не е налице особена законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. (В същата насока TP № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, както и Решение № 12130 от 30.09.2020 г. по адм. д. № 2277/2020 г. на ВАС, VI отд., и Решение № 11813 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 880/2020 г. на ВАС, VI отд.). При тази нормативна уредба сроковете по чл.74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че е налице незаконосъобразност на решението, поради липса на материалноправни предпоставки за неговото издаване, както и несъответствие с целта на закона. ЗПКОНПИ е нормативен акт, защитаващ обществените отношения, свързани със законосъобразното, обективното и безпристрастното упражняване на властнически правомощия. Видно от съдържанието му, същият цели както превенция на ситуации, при които превратно се упражняват държавновластнически правомощия, така и тяхното санкциониране.

Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице частен интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

В хода на административното производство, от събраните по преписката доказателства, безспорно е установено от Комисията, че Р.С.П. *** и в това си качество е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./ и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, и за него са относими забраните предвидени в чл. 5 - 11 от ЗПУКИ (отм.), респ. забраните и ограниченията в чл. 55-62 от ЗПКОНПИ. На второ място също безспорно е установено от доказателствата по преписката, че Р.С.П. е брат на Н.С.П., който е едноличен търговец с ЕТ „Н.2003 - Н.П.", което обуславя свързаност между лицата по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респ. §1, т.15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ. Следователно, всички упражнени правомощия от Р.С.П.,*** и лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ /отм./, респ. лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, в периода от 28.10.2016 г. до 28.02.2019 г., включително, по отношение на ЕТ „Н.2003 - Н.П.", с едноличен собственик неговия брат - Н.С.П., са такива по отношение на свързано с него лице.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е подписвал на ЕТ „Н.2003 - Н.П." никакви документи за разрешителни за сеч, предвид наличния по административната преписка подписан Протокол от 14.11.2019 г. от Р.С.П.,***, видно от който същият е заявил, че е подписал процесиите 11 броя заповеди, което се потвърждава и от съдебно-графическата експертиза на вещото лице, назначена по адм. дело № 211/2020 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, която съдът кредитира на компетентно дадена.

В чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА са регламентирани правомощията на кмета на общината, като едно от тях е да издава заповеди. Разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ /отм./, респ. чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ, въвежда забрана за лице, заемащо публична длъжност, респ. лице, заемащо висша публична длъжност да издава акт в частен интерес. Акт в частен интерес е акт, с който се създават права за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързано с него лице.

Р.С.П., в качеството си на кмет на община Стражица и лице, заемащо публична длъжност, но смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.) и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНП, като е издал заповеди за почистване от храстовидна растителност и дървета/единични дървета на поземлени имоти с № 17/08.01.2018 г., № 127/02.02.2018 г, № 231/22.02.2018 г., № 342/20.03.2018 г, № 433/03.04.2018г., № 773/05.06.2018 г., № 774/05.06.2018г., № 2236/26.09.2018 г., № 2279/04.10.2018 .,  № 2638/22.11.2018 г. и № 274/28.02.2019 г., въз основа, на които са издадени посочените в процесното решение 69 броя разрешителни, е упражнил свои правомощия по служба, в частен интерес на свързаното с него лице Н.С.П. - едноличен търговец с ЕТ „Ники-2003-Н.П.", по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респ. §1, т. 15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ /отм./, респ. чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ. В случая важно е да се отбележи, че самата свързаност между лицата, безспорно е предпоставка за възникване на съмнения относно обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения на Р.П., като лице, заемащо висша публична длъжност.

В конкретния случай, интересът е за свързаното с Р.П. лице - негов брат Н.С.П. - едноличен търговец с ЕТ „Ники-2003-Н.П.". Още повече, Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е бил запознат със заявения интерес от свързаното с него лице Н.П., видно от подадените от последния до кмета на Община Стражица - Р.П. и заведени с входящ номер, единадесет броя заявления за издаване на разрешения за почистване от храстовидна растителност и единични дървета на съответните поземлени имоти, посочени като едно от основанията за издаването на заповедите. Частният интерес от упражнените от Р.П. правомощия, в качеството му на кмет на Община Стражица и лице заемащо висша публична длъжност е довел до нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на земеделския производител ЕТ „Н.2003 - Н.П.", собственост на Н.С.П., свързано с кмета П., лице, да реализира намерението си за развиване на земеделска дейност, в наетите недвижими имоти-земеделски земи, частна собственост, както и очаквания добив на дървесина от тези земи.

С разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е въведено задължение за лице, заемащо висша публична длъжност, когато има частен интерес, да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Както е регламентирано в чл. 53 от ЗПКОНПИ частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален и нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. В тази връзка, за Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е възникнал частен интерес към момента на заявения интерес от свързаното с него лице Н.П., посредством подадените от последния до кмета на Община Стражица - Р.П., единадесет броя заявления за издаване на разрешения за почистване от храстовидна растителност и единични дървета на съответните поземлени имоти и той е бил длъжен да си направи самоотвод от изпълнение на конкретните задължения, което същият не е направил.

С разпоредбата на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./, респ. чл. 58, изр. 2-ро, пред. първо от ЗПКОНПИ, законодателят е въвел законова забрана лице, заемащо публична длъжност, респ. лице, заемащо висша публична длъжност, да сключва договор в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. Тази забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици.

Със сключването и подписването на договор № 65/01.12.2016 г. за отдаване под наем на земеделска земя, общинска собственост, на посочени основание чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ, Заявление № 7992/12.10.2016 г. и Заповед № 1592/28.10.2016 г„ Р.П.,*** упражнил също свое правомощие по служба, в частен интерес на свързаното с него лице Н.С.П., по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.), респ. §1, т.15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./. Налице е частен интерес за свързаното с Р.П. лице - негов брат Н.С.П. - едноличен търговец с ЕТ „Ники-2003-Н.П.". В резултат на тези му действия, е налице нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на земеделския производител ЕТ „Н.2003 - Н.П.", собственост на Н.С.П., свързано с кмета П., лице, по смисъла на§1, т.15, буква „а" от ДР на ЗПКОНПИ, да реализира намерението си за развиване на земеделска дейност, в наетата земеделска земя, общинска собственост.

Неоснователни са изложените възражения от жалбоподателя по отношение на „настъпила погасителна давност" по отношение на подписания от Р.П. договор № 65 от 01.12.2016 г. Както установеното нарушение по отношение на посочения сключен договор, така и всички установени нарушения от Комисията, към датата на образуване на производството по сигнал с per. № ЦУ01/13438 от 11.06.2019 г. на КПКОНПИ, са извършени в срока по чл. 73 от ЗПКОНПИ.

Видно от представеното по преписката заверено копие от постановеното Решение № РС-13438-19-026 от 19.02.2020 г. на Комисията, същото е подписано от всички членове на Комисията, които са присъствали на заседанието, което води до неоснователност и на възражението на жалбоподателя, че решението не е подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството по установяване на конфликт на интереси.

Законодателят е предвидил законов механизъм за избягване на ситуации на конфликт на интереси посредством института на подаване на декларация за конфликт на интереси по конкретен повод и института на „самоотстраняване" от изпълнение на служебни задължения. На основание чл. 16 от ЗПУКИ (отм.) лице, заемащо публична длъжност, подава декларация когато има частен интерес от упражняване на свое правомощие по служба. Декларацията се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощията от лицето, което има частен интерес.

В тази връзка, за Р.П., в качеството му на кмет на община Стражица е възникнало задължение за подаване на декларация за конфликт на интереси по конкретен повод, съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 4 във връзка с чл. 16 от ЗПУКИ (отм). Още повече, когато по конкретен повод е налице частен интерес, за Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, възниква задължение да се самоотстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, по реда на чл. 19 от ЗПУКИ (отм.), което същият не е сторил.

В конкретния случай обществено укоримо е самото упражняване на правомощието в условията на частен интерес. За да избегне именно потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, законодателят е въвел забраната за действие в такива ситуации. Също така е преценил, че е достатъчно частният интерес да съществува под формата на възможност за реализиране на облага, без да е необходимо облагата да бъде реализирана. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 6945 от 23.05.2014г. по адм. д. № 1791/2014г. по описа на ВАС, VII отделение; Решение № 15558 от 25.11.2013г. на ВАС по адм. д. № 8592/2013г.; Решение № 6781/20.05.2014г. по адм. д. № 3808/2013г. по описа на ВАС, VII отделение;Решение № 6783/20.05.2014г. по адм. д. № 6516/2013г. по описа на ВАС,VII отделение; Решение № 9604/29.08.2016г. по адм. д. № 13944/2015г. по описа на ВАС, VII отделение).

В своите решения, Върховният административен съд нееднократно, при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 от отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чието съдържание е възпроизведено в текстовете на чл. 52, чл. 53, чл. 54 и чл. 58 от действащия ЗПКОНПИ, е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, респ. висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (в този смисъл е Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., VI отд. на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г. на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г. на ВАС).

За установените от Комисията нарушения на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ /отм./, респ. чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ и чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм., са наложени съответните санкции реализиране на предвидените санкционни последици, при преценка характера и тежестта на нарушението, както и отнемане по чл. 81 от ЗПКОНПИ, като последица от установения конфликт на интереси, а не санкция.

При постановяване на решението, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Р.П., в качеството му на кмет на община Стражица, в правните основания Комисията е посочила и е взела предвид чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ /отм./, чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за налагане на санкцията - глоба, за всяко установено нарушение. Както в чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ /отм./, така и в чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, минимално предвидения от законодателя размер на глобата за установените нарушения на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ /отм./, чието съдържание е възпроизведено в текста на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от действащия ЗПКОНПИ, както на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ /отм./ и на чл. 58, изр. 2- ро, предл. първо от ЗПКОНПИ, е идентичен и е в размер на 5000 лв., от което следва, че Комисията е наложила минималния размер на санкцията.

В изпълнение на чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за установените нарушения, в диспозитивната част на решението си, Комисията е постановила отнемане в полза на общината, на полученото дневно възнаграждение от Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, в дните на упражнените от същия правомощия - датите на издадените 11 броя заповеди и датата на сключения договор № 65/01.12.2016 г., посочено в общ размер на 1117,45 лв., на основание представената и налична по преписката справка за изчислено дневно трудово възнаграждение след приспадане на дължимия данък и вноски за осигуряване, които са за сметка на лицето. Така изчисления размер кореспондира с информацията, дадена с писмо вх. № ЦVУ01/1601/29.01.2020г. от председателя на Общински съвет Стражица относно полученото дневно възнаграждение на Р.П. за периода от 08.01.2018г. до 28.02.2019г., съобразно датите на издавените от последния заповеди в полза на едноличния търговец.

Независимо, че имотите, за които са издадени заповеди за разрешение за почистване са частни имоти, не отменя факта, че Р.П. *** е издал същите в полза на свързаното с него лице Н.П. с ЕТ „Ники-2003-Н.П.". Нещо повече, въз основа на тези заповеди, Р.П. е издал и разрешенията са почистване на тези имоти.

Протоколите съставени от комисията, констатират резултатите от направените от същата огледи на съответните поземлени имоти по подадените заявления и със същите се предлага на кмета да издаде разрешителни за почистване от храсти и дървета на имотите, т.е. кметът, в случая, Р.П. не е обвързан с решението на постоянната комисия. В този смисъл неотносими са и не следва да бъдат обсъждани показанията на разпитаните по делото свидетели. Обстоятелството, че кметът взема решението си на база решение на постоянна комисия не отменя задължението му да се самоотведе и да декларира наличието на конфликт на интереси.

Съдът кредитира изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, която потвърждава полагането на подписите от жалбоподателя, като безпристрастна и компетентно дадена. Не са налице твърдените непълност, неточност и неяснота. По искането за отвеждане на вещото лице, направено с писменото становище вх. № 941/08.03.2021 година и обстоятелствата, поддържани в съдебно заседание от 09.03.2021г., съдът се е произнесъл като е счел, че същото не е направено в разумен срок от узнаване на обстоятелствата, които дават основание за същото, а едва след запознаване с резултатите от експертизата. Безспорно от обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание се установява, че същият е видял вещото лице Т.М. на 18.02.2021 година, когато е дал образци от подпис. Свързал се е с адвокатката си още на следващия ден, а искането за отвод на вещото лице е направено с вх. № 941, чак на 08.03.2021 година, след изготвянето и представянето по делото на протокола за експертиза с вх. № 825/26.02.2021г. Това обосновава извода, че недоволен от резултата на заключението, жалбоподателят търси основание за отвод на вещото лице.

Обстоятелствата, на база на които се иска отстраняване на вещото лице, не обосновават по безспорен начин негова заинтересованост. Касае се от една страна за обстоятелства от преди 6-7 години, по повод на които сам жалбоподател споделя, че са „стари работи“ и видно от дадените от него обяснения са били изгладени между страните. От друга страна обстоятелството, че вещото лице не е искало да види личната карта на П. не е основание за предубеденост, тъй като както самият той твърди, всички го познават. За работата на вещото лице, при даден сравнителен материал от П., не е било необходимо да гледа личната му карта. При положение, че го приема в служебния си кабинет не е имало и никакво съмнение относно личността на Р.П..  Обясненията на вещото лице са, че познава по име г-н П. в качеството му на кмет и преди това е знаел, че е собственик на хотел, но за първи път лично го е видял при вземането на образците на 18.02.2021 година. Вещото лице дава заключението си под наказателната отговорност по чл. 291 от НК и носи такава, поради което твърденията, че от 2014 година съществуват някакви отношения по повод рутери на „М ТЕЛ“ не обосновава особени отношения и предубеденост. Нещо повече, самото вещо лице твърди, че от страна на жалбоподателя в денят преди вземането на сравнителен материал е направен опит да му бъде указан натиск по повод процесната експертиза за изготвяне на такава благоприятна за жалбоподателя. В деня на даване на сравнитения материал вещото лице само е споделило фактите, които впоследствие са интерпретирани за искане на неговия отвод. Предвид факта, че обстоятелствата, на които се позовава, не пораждат основателни съмнения в безпристрастието на вещото лице и същите са били известни, но не са наведени от жалбоподателя непосредствено след срещата с вещото лице на 18.02.2021, а много след входиране на резултатите от експертизата по делото, не може да се приеме, че е налице т. 6 на чл. 22 ГПК. Без значение е обстоятелството, че определението от 15.02.21г., с което след отвод на едното вещо лице е определено настоящото вещо лице, е връчено формално на 05.03.21г. Макар и в срок от това късно връчване, искането за отвод е направено почти три седмици след вземането на образците от подпис на 18.02.2021г. лично от Р.П., когато следва да са му станали известни основанията, на база на които иска отстраняване на вещото лице и десет дена след депозирането на самата готова извършена експертиза по делото. По тази причина съдът счита, че отводът цели неприемането на неблагоприятната за жалбоподателя експертиза.

Вещото лице в случая пълно, ясно и точно е отговорило на поставените му въпроси, като задачата е била формулирана да даде отговор на база материалите по делото, а не да търси и изследва оригиналите на документите. На следващо място, разпитано в съдебно заседание вещото лице под наказателната отговорност на чл. 291 НК за лъжливо заключение потвърди, че за работата му не е било необходимо да работи върху оригинали доколкото нито се твърди, нито има поставен въпрос за изследване по отношение добавяне с друго пишещо средство, изследване на натиск или копиране и полагане на елементи от други документи. Поради това без уважение е оставено искането за изслушване на тройна експертиза по отношение на първоначално поставените задачи, за които не съществува липса на пълнота и яснота. Нито към назначеното вещо лице, нито към поисканата тройна експертиза бяха формулирани задачи да изследва дали подписът е пренесен от друг документ, дали не е добавен с друго пишещо средство, дали не е извършена поправка с натиск – от непишещо средство и копиране, каквито аргументи се изтъкват за обосноваване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя на непълнотата, неясността и необосноваността на изслушаното заключение. Нямало е и поставена задача да се работи с оригиналите на документите, което с оглед поставения въпрос дали подписите са положени от жалбоподателя, според вещото лице, не е било необходимо.

Несподелимо е най–сетне оплакването на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на процесния акт. от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Писмото  е издадено в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В този смисъл съдът приема, че оспореното писмо отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден. Оспорения административен акт съответства и на целта на закона – установяване на конфликт на интереси с цел противодействие на корупцията.

 

Разпоредбата на  чл. 151 от ГПК, която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, не предвижда обжалване на съдебен акт, постановен по отношение на искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание, независимо дали се касае за допускане на исканата поправка, отхвърляне на искането, или за оставянето му без разглеждане. Решението в тази част, имащо характер на определение, не прегражда по-нататъшното развитие на производството. В този смисъл Определение № 680 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 328/2015 г., 5-членен с-в, Определение № 2648 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2017 г., 7-членен с-в, Определение № 2091 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 430/2011 г., Определение № 10831 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2014 г., Определение № 173 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1023/2015 г.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на ***се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 150.00 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1054/12.03.2021 г., подадена от Р.С.П., чрез *** Е.Н., за поправка на протокола от проведеното на 09.03.2021 г. по адм. дело № 211/2020 г. съдебно заседание.

Решението в горепосочената част, имащо характер на определение, не подлежи на обжалване.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.П. *** против Решение № РС-13438-19-026/19.02.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН: **********,*** да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София 1000, пл. „Света Неделя“ № 6 разноски за възнаграждение на ***в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: