Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14708 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК*, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните,
че отв. Г.И.Г., ЕГН**********, дължи на ищеца следните
суми, на следните
основания:
- 316.62лв.
– предсрочно изискуеми 18
бр. лизингови вноски, начислени на осн. чл.12, ал.2
от ОУ към Договор за лизинг от 08.07.2016г.
за ползването на мобилно
устройство LG K10 LTE Black, за които
вноски е издадена фактура
от дата 10.01.2017г. с вписан отчетен период
10.12.2016г. – 09.01.2017г., дължими поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му за плащане на абонаментна такса от
50.09лв. по договор за мобилни услуги от
05.12.2011г., анексиран на 08.07.2016г., която абонаментна такса е била с
падеж 26.11.2016г. и която не е предмет на делото;
- ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 20.06.2019г. до окончателното им изплащане,
за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК - ч.гр.д. №9615/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Същата била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви
настоящите искове.
Твърди на следващо място, че страните по делото са страни и по
договори за ползване на мобилни
услуги, договори за ползване на мобилни
устройства и допълнителни споразумения
към тях, а именно горепосочените такива.
Твърди още, че по договора за мобилни
услуги предоставил такива, цената
за които в размер на 50.09лв. следвало
да бъде платена до
26.11.2016г., но това не било направено.
Отделно в изпълнение
на договора за лизинг, предоставил на ответника ползването на мобилно устройство, за което ответникът се задължил да заплаща месечни лизингови вноски с уговорени
размер и падеж. При забавата на ответника
(за задълженията по договора за мобилни
услуги) и на основание на приложимите ОУ за ищеца било възникнало правото да получи стойността на всички останали неплатени и предсрочно изискуеми месечни лизингови вноски до края на договора, само която претендира по делото.
Моли
за уважаване на исковете и
за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е
явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно
заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане на
делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по
исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото
на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 385.00лв. – разноски
по исковете пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
На осн. ТР №4/18.06.2014г.
съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за
разноските в заповедното производство. Поради което на ищеца се следват такива,
общо в размер 385.00лв.
Воден от горното и на осн.
чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че отв. Г.И.Г., ЕГН**********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК*, сумата 316.62лв. – предсрочно изискуеми 18 бр. лизингови вноски, начислени на осн. чл.12, ал.2 от ОУ към Договор за лизинг от
08.07.2016г. за ползването на мобилно устройство *, за които вноски е издадена фактура от дата 10.01.2017г. с вписан
отчетен период 10.12.2016г. – 09.01.2017г., дължими поради неизпълнение от
страна на ответника на задължението му за плащане на абонаментна такса от
50.09лв. по договор за мобилни услуги от 05.12.2011г., анексиран на
08.07.2016г., която абонаментна такса е била с падеж 26.11.2016г. и която не е
предмет на делото, - ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
20.06.2019г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК - ч.гр.д. №9615/2019г. на ВРС, на осн. чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК*, сумата 385.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК*, сумата 385.00лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………