№ 6747
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508695 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 6960 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 7868/2022
г. на Софийски районен съд, 151-ви състав са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Областна администрация на Област
София искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 935,35 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода м.12.2018г. – 30.04.2020
г. до имот с аб. № 335852, представляващ ап. 31, находящ се в гр.София, район
„Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. ****; 37,58 лв. – главница за цена на услуга дялово
разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.02.2020 г., с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от
06.12.2021 г. до погасяване на задълженията; 175,25 лв. – мораторна лихва за
периода 31.01.2019 г. – 25.11.2021 г. и 8,46 лв. – мораторна лихва върху цена
на услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.02.2020 г. , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 69680/2021г. по описа на СРС, 151-ви
състав.
Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв.,
представляваща сторените разноски по делото.
1
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел, че ответникът не можел да отговаря по иск за неоснователно
обогатяване, тъй като ответникът в качеството си на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди не бил сключил договор с ищеца. Ето защо
според въззивника при липсата на писмен договор, неоснователното
обогатяване било единственият способ за защитата на интересите на ищеца. В
случая ответникът се бил обогатил неоснователно, ползвайки доставената му
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда (чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ). С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване исковите претенции на
ищцовото дружество.
В законоустановения срок от насрещната страна Областна
администрация на Област София не е постъпил отговор на въззивната жалба
По жалбата не е постъпило становище и от третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото обаче е частично неправилно по следните съображения:
За да отхвърли исковете СРС е приел, че по делото няма данни за
процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде
предоставяна топлинна енергия за стопански нужди. В мотивите е възприето
още, че по силата на чл. 153 ЗЕ от момента, в който държавата е придобила
собствеността върху процесния имот, между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което държавата в качеството на
собственик на имота в топлоснабдена сграда има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Ето
защо при наличието на възможност за топлопреносното предприятие да
защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание
според първоинстанционния съдебен състав субсидиарната претенция по чл.
59 ЗЗД се явява неоснователна.
Пред СРС са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
2
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1)
обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск
(вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1) намаляване на
актива (изгубване или ограничаване на права); 2) увеличаване на пасива –
възникване или увеличаване на задължения и 3) извършване на разходи
(включително и в труд). Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване
на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през
исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената
услуга за дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в това
число за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна
енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за
енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
както и в действащите преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните
писмени доказателства по делото се установява, че собственик на процесния
недвижим имот – ап. 31, находящ се в гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“,
ул. ****, е държавата. Страните не спорят, че топлоснабденият имот е частна
държавна собственост, като управлението му се осъществява от областния
управител на област София, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 57 от
Закона за администрацията дейността по управление се осъществява от
Областна администрация на област София. Областната администрация е
юридическо лице, а имотът се ползва за нежилищни нужди. В този случай,
при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира
разпоредбата на §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Съгласно
този законов текст „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което
3
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
В чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди. Както с отговора на исковата молба,
така и в производството пред първоинстанционния и въззивния съд,
ответникът не оспорва, че между него и „Топлофикация София“ ЕАД не е
възникнало облигационно правоотношение, поради което и не е налице спор
между страните относно това обстоятелство.
При това положение според настоящия съдебен състав възраженията на
въззивника в този смисъл се явяват основателни – при липсата на сключен
договор между страните, единствената възможност, с която разполага ищецът
за защита на субективното си право на вземане за процесната сума е тази,
предвидена в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД.
Установява се, че сградата, в която се намира имотът, собственост на
ответника е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и
топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1, като тя се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти. Доколкото по делото не се установява, че е възникнало
облигационно правоотношение по силата на договор, то ответникът като
собственик на топлоснабден имот се е обогатил със стойността на доставената
топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства и изготвената въз основа
на тях съдебно-техническа експертиза се установява, че до имота на ответника
е доставена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода в исковия
период, както и се установява стойността, определена съобразно приложимите
нормативни актове. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена
общият размер на неплатените суми за процесния период е 964,41 лв., от
които 926,83 лв. за топлинна енергия и 37,58 лв. за дялово разпределение.
Ищецът претендира главница за топлинна енергия в размер на 935,35 лв. При
това положение решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за
топлинна енергия е отхвърлен до сумата от 926,83 лв.
По отношение на иска за главница за услугата „дялово разпределение“
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
4
клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от
закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която
се намира процесният имот се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД.
Както вече бе посочено, от заключението на приетата по делото
счетоводна експертиза се установява размерът на неплатената сума за
процесния период за дялово разпределение, която възлиза на 37,58 лв. При
това положение искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е
основателен в пълния претендиран размер и решението на СРС следва да бъде
отменено в тази част.
По отношение на исковете за лихва за забава върху главниците съдът
намира следното:
За дължимите суми по чл. 59 ал. 1 ЗЗД не са приложими общите условия
на ищеца, поради което липсва уговорен срок за плащане. Съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходима покана. По делото
липсват данни за изпращането на надлежна покана за заплащане на
главниците и за получаването й от ответника. В представената покана на л. 27
от делото пред СРС липсва индивидуализация на претендираните вземания,
т.е. не става ясно дали тази покана касае процесните задължения. Не е
настъпила забава за плащането на главниците и като краен резултат
законосъобразно са отхвърлени от СРС исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД . В тази
част решението следва да се потвърди .
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника (ищец) следва да
се присъдят сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.
В производството пред СРС и в заповедното производство ищецът е
сторил следните разноски: 175 лв. за държавна такса в исковото
производство; 250 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза; 250 лв. за
депозит за съдебно-техническа експертиза; 25 лв. за държавна такса за
заповедното производство. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция в минимален размер
от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата
наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на
спора.
Пред въззивната инстанция ищцовото дружество е сторило разноски за
държавна такса в размер на 100 лв. и за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът отново определя в минимален размер от 100 лв. поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
При това положение общата сума, която следва да бъде присъдена в
полза на ищеца възлиза на 1000 лв.
5
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6960 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. №
7868/2022 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********
срещу Областна администрация на Област София с ЕИК ********* искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата до 926,83 лв., представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода м.12.2018 г. до 30.04.2020 г. до
имот с аб. № 335852, представляващ ап. 31, находящ се в гр. София, ж.к.
„Изток“, ул. ****, КАКТО И В ЧАСТТА за сумата от 37,58 лв.,
представляваща главница за цена на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.12.2018 г. до м.02.2020 г., с които суми ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 06.12.2021 г. до погасяване
на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 69680/2021 г. по
описа на СРС, 151-ви състав, КАКТО И В ЧАСТТА, с която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдена да заплати на Областна администрация – Област
София сумата от 100 лв. за разноски пред СРС
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Областна администрация – Област
София, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 926,83 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода м.12.2018 г. до
30.04.2020 г. до имот с аб. № 335852, представляващ ап. 31, находящ се в гр.
София, ж.к. „Изток“, ул. ****, и 37,58 лв. – главница за цена на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.12.2018 г. до м.02.2020 г., с които
суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва
от 06.12.2021 г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г.
по ч. гр. д. № 69680/2021 г. по описа на СРС, 151-ви състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6960 от 04.05.2023 г., постановено по
гр. д. № 7868/2022 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в останалата
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК Областна
администрация – Област София да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД 800 лв., представляваща разноски, направени от ищеца в хода на
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Областна
администрация – Област София да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 200 лв., представляваща разноски, направени от ищеца в хода
6
на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
(въззивник) „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7