Р Е
Ш Е Н
И Е № 330
гр.Сливен,20.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, девети граждански състав в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5997 по описа за
Производството е
образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000.00 лв.
изразяващи се в несправедливо обвинение, влошаване здравословното му състояние,
негативни изживявания и търпени ограничения в следствие непозволено увреждан - подадена молба до РС Сливен за защита по ЗЗДН
и декларация към нея, за която в последствие ответницата била призната за
виновна за извършено престъпление по чл. 313 от НК. Ищецът твърди,
че на 10.07.2014 г. ответницата депозира в
РС-Сливен молба по ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие
спрямо него. Към молбата приобщила и
изискуемата от закона декларация по смисъла на чл.9 от ЗЗДН в която се съдържат
данни за извършено от вего спрямо нея в дома й домашно насилие. Било образувано
гр.дело № 3129/2014 г. по описа на РС-Сливен, по което бил призован като
ответник. На 30.09.2014 г. РС-Сливен постановил решение с което
отхвърлил молбата на ответницата, като неоснователна и недоказана. Въз основа на подадената от ответницата молба по ЗЗДН била издадена Заповед
за незабавна защита, по силата на която ответникът не трябвало да посещава
посочените от ответницата места за социални контакти, както и да не се
приближава на по- малко от
В срока по чл.131 ГПК
отговор от ответната страна е постъпил. Ответницата твърди, че не е налице противоправно поведение от нейна страна, с
което да е причинала твърдените неимуществени вреди. Счита, че ищецът не следва
да се освобождава от заплащането на държавна такса. Отношенията им с ищеца,
нейн брат, се влошили сериозно, след
като той узнал за извършени имотни сделки от страна на техния баща, с които се
разпоредил в полза на нейния син и негов внук. Завел отменителни искове, които
не доведоли до желания от него резултат. Счита, че това е причина за
последващото му агресивно негово
поведение, дало повод за дело по ЗЗДН, по което имало издадена заповед за
защита, но в последствие с решението си съдът отхвърлил молбата. Действително
по НОХД №413/2018 г. на Районен съд-Сливен, подписала споразумение , с което се
признала за виновна, макар, че отразеното в декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН
отговаряло на истината. Така била посъветвана, че „ иначе щяло да стане по-
лошо за мен“.Твърди, че ищецът Т. е този, който й причинява силно влошено
здравословно състояние и хипертонични кризи. На 29.08.2018 г. пуснал жалба с
вх. № 2758 на РПУ Сливен, в която я обвинил, че през нощта по телефона му се
заканвала с убийство, което категорично не отговаряло на истината. Счита, че
действията на брат й са продиктувани от липса на морал и нежалание да възприеме
волята на техния родител. Твърди, че не е налице противоправно поведение от
нейна страна. Подадената от нея молба за
домашно насилие ималае за цел да защити правата й. В крайна сметка обаче, съдът
достигнал до извода, че е неоснователна , като по този начин били защитени
права на ищеца в настоящото производство. Моля да се приеме,, че не е причинила
неимуществени вреди на ищеца и съдът да отхвърлите предявените искове и й
присъдите разноски в производството.
В
с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие, като поддържа претенцията си. Претендира разноски.
Ответникът, редовно
призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие който пледира
за отхвърляне на претенциите.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2014 год в РС Сливен е образувано гр.дело 3129/2014 год. по повод депозирана
молба по ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие от
ответницата Н.Т. срещу ищецът по настоящото производство С.Т.. С молбата е
поискано и издаване на заповед за незабавна защита до приключване на
образуваното пред районния съд производство. Приложена е и декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН. На 18.07.2014 год. съдията докладчик по цитираното гражданско
дело е издал Заповед за незабавна защита, като се е позовал на приложената
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН и декларираните обстоятелства. Със заповедта
за незабавна защита съдът е задължил ответника по молбата и ищец в настоящото
производство да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата в настоящото
производство, забранил му е да я доближава на разстояние по-малко от
Заповедта за незабавна защита е връчена на ищеца на 25.07.2014 год.
В открито съдебно заседание на 27.08.2014 год., проведено по гр.дело №
3194/2014 год. по описа на РС Сливен съдът е постановил спиране на
производството по искане и със съгласието на двете страни.
С определение от 10.09.2014 год. производството по цитираното гражданско
дело е възобновено.
С решение на РС Сливен от 30.09.2014 год. постановено по гр.дело №
3194/2014 год. молбата на Н.Т. за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие е оставена без уважение като неоснователна. Решението на
първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 08.10.2014 год.
С постановление на прокурор при РП Сливен от 11.07.2017 год. е образувано
досъдебно производство срещу Н.Т. за осъществено от нея престъпление по чл. 313
от НК - а именно че е потвърдила неистина подадената пред РС Сливен декларация по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. С протоколно определение от 04.04.2018 год., постановено
по НОХД № 413/2018 г. на СлРС било
одобрено споразумение между държавното обвинение в лицето на Районна
прокуратура Сливен и Н.Т.Т.. От това споразумение е видно, че ответницата се е признала
за виновна, че на 10.07.2014 год.. гр.Сливен, пред РС Сливен, е потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл.9, ал.3 от ЗЗДН/ се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
- за извършено спрямо нея на 07.07.2014 год.насилие от брат й С. - престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК.
Исковата молба по настоящото производство е подадена на 01.11.2018 год.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели - св. Стоянка
Т. - съпруга на ищеца и Росен Русев- негов приятел.
От показанията на свидетелите се
установява, че в следствие на издадената заповед за незабавна закщита ищецът
бил притеснен, търпял ограничения, тъй като не можел да извършва обичайни за
него дейности. И двамата свидетели посочват, че ищецът е с високо кръвно
налягане и състоянието му не е се
подобрило. .
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и
писмени и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира.
Установеното от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е
допустим.
Непозволеното увреждане е
юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е
законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае
се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува
правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за
делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт
следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав,
а именно обективните елементи–деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна
правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому,
противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или
неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между
поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на
деликвента към извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са
налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Безспорно се установи в процеса
извършването на противоправно деяние от ответницата, за което е налице сключено
споразумение по реда на НПК. По силата на чл.300 ГПК това споразумение обвързва
настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца- ответник. Когато признатото за виновно
от съда лице извърши престъпление, то отговаря и за вредите, причинени на
пострадалия от престъплението съгл.чл.45 ЗЗД.
Установи се в процеса, че
ответникът е понесъл ограничения в начина си на живот в следствие на издадената въз основа на
процесната декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН заповед за незабавна защита.
Предявеният иск за обезщетяване
на причинените на ищеца неимуществени вреди е основателен, но не в неговия
пълен размер, поради следните причини.
Недоказани са твърденията на
ищеца, че в резултат на противоправното поведение на ответника за него са
настъпили здравословни проблеми - повишено кръвно налягане. За тези твърдения,
ищецът не е представил писмени документи. Разпитаните свидетели дават
показания, че здравословните му проблеми са в резултат на издадената заповед за
незабавна защита, но свидетелите не са вещи лица, нито се установи в процеса да
са лекари, поради което не разполагат с компетентност да преценяват дали посочените проблеми са настъпили в
закономерна причинно-следствена връзка с противоправните действия на ответника.
От друга страна, несъмнено се
установи, че ответникът е търпял ограничения, свързани със свободното му
предвижване. Но не се доказаха твърденията на ищеца, че е следвало да не
приближава ответницата и местата й за социален контакт и отдих на разстояние
по-малко от
Конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото
лице морални вреди.
В настоящия правен казус се
установи, че на ищеца се причинени ограничения, свързани със свободното му
предвижване в пространството, в следствие на което е преживял стрес.
Съдът намира, че справедлив
еквивалент на преживения стрес и ограничения е парична сума в размер на 200.00
лева.
Така предявеният иск за
репариране на причинени на ищеца неимуществени вреди се явява частично
основателен до размера на 200.00 лв., като над този размер до пълния предявен
размер от 3000.00 лв. бива отхвърлен, като неоснователен. Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважената претенция от 200.00 лева от деня узнаването
на издадената заповед за незабавна защита - 25.07.2014 год. до пълното
изплащане на задължението, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
От ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното следва да бъде изчислено по
правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Като съдът счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност,
както и проведението заседания са само едно. Поради това и адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено на 440.00 лева. С оглед изхода на процеса ответникът бива осъден да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата претенция, я именно 29.33 лева.
Ищецът дължи на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
претенциите, а именно 560.00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважения размер на иска - 8.00 лв.
Ищецът, въпреки че няма
процесуалното качество на пострадало лице по воденото досъдебното производство
и съответно качеството на граждански ищец по съдебното производство, предвид
обстоятелството, че ответницата е призната за виновна за документно
престъпление, каквото е това по чл. 313 от НК, то той не дължи разноски за
държавна такса предвид разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. В този смисъл
определение № 33 от 12.01.2011 год. по гр.дело № 713/2010 год. на ВКС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Н.Т.Т.,
ЕГН:**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – търпени
ограничения в свободното предвижване и притеснения, в следствие на издадена
срещу Т. заповед за незабавна защита по гр.дело № 3129/2014 год. по описа на РС
Сливен, считано от деня на узнаването на заповедта за незабавна защита -
25.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди над 200.00 лв. (двеста лева) до пълния
предявен размер от 3000.00 лв. (три хиляди лева), като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Т.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 29.33 лева /двадесет и девет лева
и 33 ст./ деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Н.Т.Т., ЕГН:**********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 8,00 лв. /осем лева/, дължима държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, С.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Т., ЕГН:**********,
с адрес *** сума в размер на 560.00 лева /петстотин и
шестдесет лева/ деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да
връчи на страните чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: