№ 366
гр. Червен бряг, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20224440100607 по описа за 2022 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг, чрез адв. И. А. от АК Плевен е постъпила искова молба от О. В. О., с
ЕГН ********** от г.........., със съдебен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. “Екзарх
Йосиф” № 3 против Л. А. О., с ЕГН ......., с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от
съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички
произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени
доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 26.06.1988 г.,
който е бил първи и за двамата. Твърди се още, че отначало брака им протичал добре, но с
течение на времето отношенията им се влошили, тъй като ответникът не работел и не
внасял никакви пари в семейния бюджет, което често предизвиквало скандали и дори
физическо посегателство спрямо ищцата. Семейството изнемогвало и притисната от тези
обстоятелства ищцата заминала през 2005 г. за Италия със съгласието на съпруга й. От
тогава живеят в условията на фактическа раздяла. Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност да
бъде заздравен, тъй като намерението й е да продължи да работи в Италия без намерение да
подновява брачното си съжителство. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака
страните имат пълнолетни деца. Не желае заплащане на лична издръжка, не желае ползуване
на семейното жилище. Предбрачното й фамилно име е идентично с фамилното име на
съпруга й, затова не се поставя въпроса за възстановяване на предбрачното фамилно име.
1
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично, за нея адвокат И. А. от АК Плевен
с изрично нотариално заверено пълномощно, който от името на доверителката си, поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител не се явява, за него адв. Ц. А. от ПлАК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: у-е за сключен граждански брак е, че с акт № 02 от 26.06.1988 г., страните са
сключили валиден граждански брак в с. Девенци, Община Червен бряг, от който страните
имат родени деца, които са навършили пълнолетие, което определя допустимостта на иска,
активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Спорен по делото е въпросът, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняването му, по
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 26.06.1988 г. От брака си имат родени деца, които са навършили пълнолетие.
Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от
15 години в условията на фактическа раздяла. Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата
по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на ответника
намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по
делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
2
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без
съдът да се произнася относно вината. Предвид изложените съображения съдът прие, че
предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Съпругата О. В. О., с
ЕГН ********** преди брака е носила фамилно име О., което е идентично с това на съпруга
й, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса.
По разноските: На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищцата сума в размер
на 25,00 лв. при завеждане на делото. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 24.06.1995 г. в с.
Девенци, Община Червен бряг с акт за граждански брак № 02 от 26.06.1988 г., брак между О.
В. О., с ЕГН ********** от гр. .......... и Л. А. О., с ЕГН ......., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА Л. А. О., с ЕГН ....... да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна
държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3