№ 41314
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20171110179069 по описа за 2017 година
Първоначално делото е образувано е по жалба на И. М. П., С. О. К. и М.
О. К., чрез адв. В., срещу Заповед №РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017 г. на кмета на
Район *********, **********, като се иска обявяване на същата за нищожна,
а ако не е нищожна – да се отмени като незаконосъобразна. Описано е, че в
мотивите на атакуваната заповед било описано като основание за издаване на
заповедта, че се издавала въз основа на влязъл в сила ПНИ в м. ******** в
землището на с. **********, а от справка се установявало, че заповедта на
Областния управител София – град, с която бил одобрен ПНИ била
публикувана в ДВ бр.17/28.02.2017г. Поради това заповедта била нищожна,
защото съгласно чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ, когато решенията на ПК, респ. ОСЗГ били
поставени след обнародване в ДВ на обявлението, че бил изработен проект на
План за земеразделяне, собствениците се обезщетявали по чл.10б ЗСПЗЗ. В
случая в ДВ била публикувана заповедта на ОУ, с която бил одобрен ПНИ,
следователно съобщението за изготвения проект на ПНИ било публикувано
много преди това, т.е. след като решението на ПК било издадено след
публикуване в ДВ на заповедта на Областния управител за одобряване на
ПНИ, при изричната разпоредба на чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ /че не се възстановява
собствеността след като решението на ОСЗГ било издадено след съобщението
на ОУ, че е изготвен проект на ПНИ/ кметът нямал компетентност да издава
заповед за възстановяване на собствеността, а се дължало единствено
обезщетение. Ако се приеме, че заповедта не била нищожна, то се иска
отмяната като издадена в нарушение на чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ. Твърди се
наличие на правен интерес, защото с процесната заповед се възстановявала
правото на собственост на имот ПИ № ******** с площ 857кв.м., а
жалбоподателите били собственици на имот, предмет на обжалваната заповед
и построената в него сграда.
В срока по чл. 163 АПК на кмета на СО, Район ********* подава отговор
на жалбата, в която поддържа становище за неоснователност на жалбата.
1
Твърди се, че по заявление № 1-§4-66/25.08.2014г. по описа на СО, Район
*********, К. С. Б., като наследник на ********, е поискала да бъде
възстановено правото на собственост на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ върху новообразуван имот № ********,
местност „********“, землище на с.**********, район *********, с площ от
857 кв.м., въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № РД-15-025/17.02.2014г. на областен управител на
Област София - град, влязла в сила и необжалвана в частта, касаеща
посочения имот, и към същото е представено Решение № 170 - П от
25.07.2014г. на ПК ********* и удостоверение за наследници на ********,
като в хода на извършената проверка от назначена от кмета на Район
********* комисия е установено, че в имота има изградена сграда, както и в
регистъра към ПНИ за ПИ № ********, местност „********“, землище на с.
**********, район ********* е записан като собственик ******** за 125 кв.м.
идеални части от цялата площ на имота - 857 кв.м., което се дължи на
допусната техническа грешка в графа „Идеални части“. От назначена комисия,
упълномощена да разглежда искания за изменение на планове на
новообразувани имоти, в т. 12 от Протокол № 40 било прието, че няма
основание за вписване на идеални части в регистъра на собствениците към
ПНИ, не е установена дялова съсобственот в имота, като е прието да се издаде
заповед на кмета на СО - район ********* на основание параграф 4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху новообразуван имот № ******** в местност „********“,
землище на с.**********, район *********, с площ от 857 кв.м. на
наследници на ******** с ограничение на собствеността - вилна сграда,
находяща се в имота, въз основа на което била издадена обжалваната Заповед
№ РНИ17-РД56-25/14.09.2017г. на Кмета на район *********, с която се
възстановява правото на собственост на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследници на ********, върху
новообразуван имот № ******** в местност „********“, землище на
с.**********, район *********, с площ от 857 кв.м. Поддържа се, че въз
основа на влязъл в сила и необжалван в тази част, план на новообразуваните
имоти, Решение № 170 - П от 25.07.2014г. на ПК *********, както и
удостоверение за наследници на ********, решение № 170 - П от 25.07.2014г.
на ПК *********, постановено по чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ, при спазване на
разпоредбите на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като при
наличие на тези предпоставки кметът правилно е пристъпил към издаване на
заповед за възстановяване правото на собственост. Възразява се, че соченото
от жалбоподателите основание за нищожност на издадената заповед - поради
противоречие с нормата на чл.14, ал.8 от ЗСПЗЗ, се отнася единствено за
решенията на общинските служби по земеделие, постановени по ал.6 и ал.7 на
чл.14, докато решение № 170 - П от 25.07.2014г. на ПК ********* е
постановено на основание чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ, като същото не е
възстановително, а признавателно. В решението било посочено, че
2
възстановяването на собствеността върху имотите, разположени в територии
по параграф 4 от ПЗРЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти. Предвид изложеното се поддържа, че
заповедта е законосъобразна и правилно е издал оспорваната заповед, с която
се признава правото на собственост на 857 кв.м. от имота.
С протоколно определение от 28.01.2019г. съдът е констатирал, че по
делото не са конституирани заинтересованите страни – наследниците на
********, с оглед твърдението в жалбата, че в тяхна полза е издаден ИАА. С
определение (л.117) от 06.08.2019г. съдът е конституирал посочени в
удостоверение за наследници (л.118 и сл.) заинтересовани страни в
производството като е разпоредено да им се изпрати препис от съдебните
книжа с указания да вземат писмено становище в 14дн срок.
Постъпило е заявление от Т. А. И. (л.150), в която заявява, че решение №
170-П/25.07.2014г. на ПК, издадено след влизане в сила на ПНИ/2014г. за в.з.
с.**********, било равностойно на решение № 1783/05.08.1993г. за земите,
които трябвало да се възстановяват по §4 ЗСПЗЗ, като решението №
1783/1993г. било потвърдено от ПК ********* през 2009г., но неправомерно в
ПНИ 2014 било записано друго решение – 4000/15.07.1994г. за имотите на
*********, като след жалба на Т. И. ПК ********* издал решение № 170-
П/25.07.2014г., като ПИ № ********, за който жалбоподателите претендирали,
не можело да се признае за нива на *********, защото нивата на последния
била в същата местност, но на друго място.
Постъпило е становище от Р. Л. Н. (л.159), в която се оспорва жалбата, а
атакуваната заповед била законосъобразна. Описано е, че оплакването по
чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ било ирелевантно, защото текстът се прилагал в хипотеза,
при която се възстановява собственост върху земеделски имоти с план за
земеразделяне, а настоящият случай не бил такъв. Видно от заповедта и
всички Протоколи от адм.преписка, процесният имот бил възстановен с
влизане в сила на ПНИ по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ,
§11, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ, а процесуалният ред, по който жалбоподателите
можели да защитят правата си е друг.
Останалите заинтересовани страни (Б. П. И., Г. И. Е., К. С. Върбушкина,
В. Г. Ф., Б. Б. Ф., К. З. С., К. К. Ф. – ********** Н., И. Н. Н., З. Н. Н., В. И. В.,
С. Т. С., Н. Т. М.) не са взели становище.
С оглед становището за липса на правен интерес от обжалване на
заповедта, процесуалният представител на жалбоподателите в становище от
16.07.2020г. (л.237) твърди, че е налице такъв, защото жалбоподателите били
участвали в административното производство пред адм.орган, издал заповедта
– в Протокол № 5/27.06.2017г. на район ********* в т.7 били обсъдени факти
за вземане на решението, вкл. н.а. на жалбоподателката за имота ПИ
********, от съдържанието на който протокол в т.7 се установявало, че на
името на наследници на ********* в имотния регистър били вписани 125
3
кв.м., като решението на Комисията било кметът да издаде заповед на
наследниците на ********* за 125 кв.м., но вместо това кметът издал
процесната заповед за 857кв.м., като заповедта била връчена на ******а – К.а
(жалбоподател по настоящото дело), защото засягала нейните интереси и бил
налице правен интерес да я обжалва, защото в заповедта било посочено, че
има ограничения на собствеността – изградената в имота сграда с площ
49кв.м., която била собственост на жалбоподателите, нанесена на скица №
58/24.07.2015г. неразделна част от заповедта, но на скицата нямало графично
отразяване на ограниченията на собствеността. В Протокол № 40/28.02.2017г.
Комисия към СО в т.12 приела, че за имота не била вписана съсобственост в
идеални части. Не било уважено искането на наследниците на ********* за
промяна на площта от 125 кв.м. на 857 кв.м. в регистъра на одобрения ПНИ.
Следователно на наследниците на ***** били вписани само 125 кв.м.,
имотния регистър и ПНИ били одобрени със заповед на ОУ, обнародвана в
ДВ. Описано е, че със заповедта се засягали законните интереси на
жалбоподателите, защото в адм. производство се приемало, че за имот ПИ
******** бил на името на ******а – К.а, а 125 кв.м. на наследниците на *****,
следователно кметът е имал компетентност да издава заповедта по отношение
на наследниците на ***** за 125 кв.м.
В отговор на последното е постъпило молба-становище от 10.11.2020г.
(л.245), в която се иска прекратяване на делото, защото жалбата е срещу
заповед, с която се възстановява право на собственост на наследници на
*****, а твърденията, на които се основава жалбата са, че заповедта била
нищожна, защото кметът нямал компетентност да издава такава, а правният
интерес се извежда от твърдението, че са собственици на имота. Но това не е
производство по §4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ, защото не се атакува заповед на ОУ, с
която е одобрен ПНИ, а атакуваното решение е извършено въз основа на
влязъл в сила и необжалван в тази част ПНИ и решението е по чл.14, ал.1,т.3
ЗСПЗЗ при спазване разпоредбите на §4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Така и жалбоподателите нито са ползватели по §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради
което няма конкуренция между ползватели и бивши собственици.
Оплакванията на жалбоподателите не можели да обосноват релевантни доводи
за производството, защото чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ има предмет само решения на
ПК,т.е. решения на ПК, които са постановени при ЯФГ и нови обстоятелства
или доказателства, като решението на ПК, въз основа на което е издадена
процесната заповед не е сред тези по чл.14, ал.6 и ал.7 и не попадала в
предметния обхват на чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ. Отделно от това жалбоподателите не
били страна в адм. производство по издаване на обжалваната заповед, а това
че била изпратена до тях, доколкото са построили сграда в имота, която се
явява ограничение на собствеността, не ги прави страна в производството. Ако
считат, че се засягат правата им – има друг ред за защита.
С протоколно определение от 16.11.2020г. съдът е прекратил
производството по делото в частта, с която се иска отмяната на процесната
заповед като незаконосъобразна по съображения, че жалбоподателите не били
4
адресат на същата и нямали правен интерес от обявяване на нейната
незаконосъобразност, а по искането за прогласяване на заповедта за нищожна
съдът е отложил произнасянето си по същество. Процесното определение е
било атакувано, като с определение № 3257/11.05.2021г. АССГ, II КС, по к.д.
№ 3951/2021г. приема, че определението е законосъобразно и същото е
оставено в сила. По същество АССГ приема, че обосновано СРС е приел, че
жалбата на жалбоподателите се явява процесуално недопустима, като
подадена от лица, нямащи правен интерес. Видно от данните по делото
жалбоподателите не са адресати на оспорената заповед - същите не са
наследници на *****. Заявяват самостоятелни претенции върху имота, като се
позовават на нотариален акт за давностно владение. Предмет на оспорване в
първоинстанционното производство е законосъобразността на издадената
заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. съдът извършва преценка за
съответствието на заповедта с влезлия в сила план на новообразуваните
имоти. След като жалбоподателите не са адресати на посочената заповед,
същите нямат право на жалба срещу посочения административен акт. В ПНИ
се нанасят имотите на три категории лица - 1. ползватели, на които по
предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало
/преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане на цената
на земята; 2. бивши собственици на имотите или техни наследници, с
признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по
земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се
легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като
приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание
като собственици на имота, които никога не са били внасяни или включвани в
ТКЗС, ДЗС и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации.
След като жалбоподателите твърдят, че имат самостоятелни права върху
процесния имот, то е налице колизия между правата на лицата, адресати на
посочената заповед и твърдяното право от страна на жалбоподателите и се
касае за спор за материално право, разрешим по общия исков ред.
След връщане на делото в СРС, съдът с определение №
21213582/16.11.2021г. (ръкописно на гърба на л.325) е намерил, че и
остатъчното производство за обявяване нищожността на процесната заповед е
недопустимо поради липса на правен интерес, защото заповедта не създава
самостоятелно вещни права, а от друга страна жалбоподателите не заявяват
права, които да ги легитимират като жалбоподатели в настоящото
производство. Прекратителното определение е било обжалвано пред АССГ,
който с определение № 3917/17.05.2022г. по ч.адм.д. № 4205/2022г. приема, че
жалбата е основателна, защото определението е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила – не съдържа конкретни мотиви
и не става ясно какво е производството по делото и оспорения акт. Посочване
само на „остатъчното производство“ не определя предмета на спора и освен
това не сочи между кои страни се развива производството и какво е това
5
остатъчно производство, вкл. нее посочен оспорения акт, за който се иска
прогласяване на нищожност. Изложените мотиви били крайно пестеливи и
объркани, като АССГ намира, че жалбоподателите били изложили мотиви,
които според тях ги легитимирали като жалбоподатели и работа на първата
инстанция била да прецени дали така изложените доводи били основателни
или не и да изложи собствени мотиви защо намира същите за неоснователни,
които вече мотиви ще подлежат на проверка от страна на касационната
инстанция. В обобщение липсата на конкретни мотиви, както и на
определения предмет на спора, е довело до порочност на постановения
съдебен акт, поради необоснованост, процесното определение е отменено и
делото е върнато за излагане на конкретни мотиви, което не изключва и
преценка за допустимост на жалбата в останалата част, както и по отношение
на разноските, каквото искане има направено.
След връщане на делото от АССГ, СРС с определение №
20052166/05.08.2022г. е приел, че делото е върнато поради непълнота в
мотивите. Описано е, че съдът в частта за мотивите поддържа посоченото в
отмененото определение – липса на правен интерес, защото не заявявали
права, които могат да бъдат защитени в настоящото производство. Произнесен
е диспозитив, съгласно който се прекратява производството по делото в частта
за обявяване нищожност на процесната заповед, така и в полза на Р. Н. са
присъдени разноски в размер на 600лв. срещу жалбоподателите.
Прекратителното определение е било обжалвано пред АССГ, който с
определение № 1059/03.02.2023г. по ч.адм.д. № 568/2023г. е отменил
определението от 05.08.2022г. по съображения, че същото е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не съдържа
конкретно мотиви и от същото не става ясно какво е производството по делото
и оспорения акт, която липса на мотиви, води до порочност на акта. Делото е
върнато за излагане на конкретни мотиви.
След връщане на делото от АССГ, СРС с определение №
20089189/28.04.2023г. (л.365), е описано, че в изпълнение на указанията по
адм. № 4205/2022г. и 568/2023г. – съдът констатира, че мотивите на
определението на СРС от 05.08.2022г. следва да бъдат изменени, както следва:
прекратителното определение от 16.11.2020г. е изчерпало производството по
делото, следователно производството било без предмет и било недопустимо и
е постановен диспозитив, съгласно който се допуска поправка в мотивите на
определението от 05.08.2022г. Постановеното определение е било обжалвано
пред АССГ, който с определение № 474/15.01.2024г. по адм.д. № 11231/2023г.
го е обезсилил по съображения, че с атакуваното определение СРС по
същество е изменил мотиви на свое определение, с каквото правомощие съдът
не разполага, вкл. и по реда за поправка на ОФГ, като е посочено, че СРС е
следвало да изпълни указанията дадени с определение № 1059/03.02.2023г. на
АССГ, като е следвало да се произнесе с нарочен акт, а не да изменя
мотивната част на вече отменено определение. Делото е върнато на СРС, 38
състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
6
По делото е постъпила молба от Р. Н., в която се иска прекратяване на
делото, вкл. са изложени съображения, че се иска експедитивно произнасяне,
доколкото Р. Н. и част от останалите наследници на ********* предявили иск
за собственост срещу жалбоподателите, по който иск било образувано гр.д. №
39064/2022г. по описа на СРС, 157 състав, което дело било спряно с
определение № 40095/09.11.2023г. до приключване на настоящото
производство.
След връщане на делото на СРС, с определение № 20119191/27.03.2024г.
докладчикът по делото се е отвел, съответно делото е преразпределено на
настоящия състав. С молба от 16.04.2024г. на Р. Н. са изложени съображения
за недопустимост на производството поради липса на правен интерес на
жалбоподателите, доколкото не са страна по обжалвания адм. акт. Съдът с
определение № 18347/29.04.2024г. е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.,
като с оглед твърденията в становището от 16.07.2020г. на жалбоподателите,
че участвали в адм.производство пред административния орган, съдът е
изискал преписката по заявлението от 25.08.2014г., вкл. при насрочване на
делото е указал на жалбоподателите да докажат твърденията си, с които
обосновават правния си интерес, като е указано да докажат допустимостта на
оспорването, вкл. е посочено, че при неустановяването му и на по-късен етап
от производството по преценка на съда е допустимо връщане на жалбата,
включително с крайния акт по съществото на спора. Обстоятелствата дали
кметът има компетентност да разгледа искането по §4к, ал. ЗСПЗЗ и спазена
ли е процедурата, по която е издадена заповедта, са въпроси, по които съдът
ще се произнесе в крайния съдебен акт, а не по неговата допустимост.
След насрочване на делото е постъпила изисканата преписка още на
08.05.2024г., видно от която същата е образувана по заявление за
възстановяване право на собственост по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1
ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ, от наследниците на ***** и
решение № 170-П/25.07.2014г. за възстановяване право на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. До
жалбоподателката е било изпратено писмо (л.455) относно искане за
възстановяване право на собственост върху поземлен имот с ид.№ ********,
попадащ в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като е съобщението, че по заявлението от
25.08.2014г. на наследниците на ***** е поискано възстановяване право на
собственост върху ПИ № ********, който от направена справка се
установявало, че със заявление от 27.08.2015г. И. ******* – К.а поискала
извършване на обстоятелствена проверка и заверка на молба-декларация за
снабдяване с н.а. (за собственост на недвижим имот придобит на основание
давностно владение), поради което е даден 14 дн срок от получаване на
писмото за представяне на документи за собственост на имота и строителни
книжа за отразената в имота сграда. По заявление от 26.10.2015г. на наследник
на ***** е описано, че съгласно регистъра по §4 била допусната грешка
относно имот №********, за която да бъдат заличени 125м2 и записани
857м2, собственост на *********, както били записани по ПНИ. В отговор на
7
искането – по същото с решение на комисия, отразено в Протокол №
5/27.06.2017г., е прието, че в регистъра на ПИ към влезлия в сила ПНИ за ПИ
********, фигурира името на ********* за 125 м2, със заявление от
05.10.2016г. от наследник на последния е поискано промяна в регистъра на
собствениците. Съгласно решение по т.12 от протокол № 40/28.02.2017г. на
комисията на СО, е прието ,ч е няма основание за вписване на ид.ч. като е
прието да се издаде скица и заповед на кмета на основание §4к ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване
правото на собственост на наследниците на ***** за ПИ № ********. С
атакуваната процесна заповед № РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017г. на основание
§4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ,§11, ал.1 ДР ЗИДЗСПЗЗ,
Заповед № РД-09-3440/18.06.2008г. на Кмета на СО, решение по т.7 от
Протокол № 5/27.06.2017г. на Комисия при район *********, назначена със
Заповед № РД-09-337/25.09.2015г. на Кмета на *********, въз основа на
влязъл в сила ПНИ, одобрен със Заповед № РД-15-025/17.02.2014г. на ОУ на
София – град, по повод Заявление вх.№ 1-§4-66/25.08.2014г. от **********
(наследник на *****), преписка вх.№ 03581/23.07.1992г. на ОСЗ ********* и
решение № 170-П/25.07.2014г. на ПК ********* Кмета на Район ********* е
наредил да се възстанови правото на собственост на наследниците на
*********, върху новообразуван имот № ******** с площ от 857кв.м.
Описано е, че заповедта следва да се съобщи на заинтересованите лица, които
могат да я обжалват в 14 дн срок пред СРС, чрез Кмета на район *********.
На гърба е отразено връчване на заповедта на 28.09.2017г. на *******
/пълномощник/ и на 05.10.2017г. на пълномощник ********* (за
наследниците на *****). Съответно след издаване на процесна заповед №
РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017г. е подадена жалбата на И. К.а, М. К. и С. К., по
повод на която е образувано настоящото производство.
Оттук спорът е И., С. и М. К.и – имат ли правен интерес да атакуват
процесната заповед за нищожност (с оглед влязлото в сила прекратително
протоколно определение от 16.11.2020г., с което делото е прекратено в частта,
с която се иска отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна,
потвърдено с определение № 3257/11.05.2021г. АССГ, II КС, по к.д. №
3951/2021г.), т.е. настоящото производство е висящо по жалбата на К.и в
частта, в която се твърди нищожност на заповедта.
Настоящият състав намира, че жалбоподателите нямат правен
интерес да атакуват процесната заповед за нищожност по следните
съображения:
Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк
правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен
акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати
настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение.
8
Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт
трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или
ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права
на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е
личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите
субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на
оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените
от административния акт правни последици. При липсата на пряк
правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект на оспореното
решение по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен
интерес от търсената съдебна защита.
Процесната заповед е по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ,
издадена по повод заявление на наследниците на *****,, преписка на ОСЗ и
решение на ПК *********. Правен интерес и легитимация за оспорването на
тези актове имат само иницииралите производството лица, каквито в случая са
наследниците на *****, а К.и не са сред тях, нито са заявител, нито участник в
производството – същите заявяват спор за материално право въз основа на
давностно владение. Процесната заповед е акт, който не поражда промяна в
тяхната правна сфера, поради което нямат правен интерес и легитимация да
обжалват заповедта. Обстоятелството, че е било изпратено писмо с указания
за представяне на документи, не конституира същата като заинтересовано
лице. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК оспорването с доводи за нищожност на
административните актове не е ограничено със срок, но за да е допустимо
оспорването пред съда за подателя на жалбата следва да е налице правен
интерес по отношение на оспорвания от него акт, съгласно чл.147 ал.1 от
АПК. В случая за К.и не е налице правен интерес и легитимация, защото не са
лица с възстановено право на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ
или ползватели с надлежно преобразувано право на ползване в право на
собственост по реда на този закон, поради което и жалбата е недопустима
поради липса на правен интерес от оспорване на процесната заповед (така и
Определение № 2646 от 09.8.2010 г. по адм.д. № 3669/2010 г. на АССГ). В
плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица -
1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е
трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез
заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от
общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска
земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи
собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на
самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били
внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята
9
собственост. При настъпила обаче колизия между правата на посочените три
категории лица всяко, от които претендира на собствено основание право на
собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право
се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. Този спор,
какъвто е и процесният случай, не би могъл да бъде решен в настоящото
производство и то с оспорването именно на издадената по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ заповед на кмета (изрично в този смисъл и Определение № 4475 от
09.8.2011 г. по адм.д. № 5754/2011 г. на АССГ).
По изложените съображения, настоящият състав намира, че следва да
приложи разпоредбата на чл.159, т.4 АПК, като остави без разглеждане
жалбата и прекрати производството по делото.
С протоколно определение от 03.10.2024г. съдът е приключил съдебното
дирене, поради което СРС, 27 състав на Първо ГО, следва да отмени
определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания и постанови такова за оставяне без разглеждане на жалбата
в тази част, като с оглед влязлото в сила прекратително протоколно
определение от 16.11.2020г., с което делото е прекратено в частта, с която се
иска отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна, потвърдено с
определение № 3257/11.05.2021г. АССГ, II КС, по к.д. № 3951/2021г., съдът
следва да прекрати производството по делото.
По разноските:
С право на такива разполагат ответниците и заинтересованите страни,
такива са претендирани от Р. Л. Н. в размер на 600лв., поради което следва да
се присъдят сторените разноски, които се дължат от жалбоподателите
разделно (т.е. всеки по 200лв.)
Така мотивиран, Софийски районен съд, 27 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.159, ат.4 АПК жалбата
на И. М. ******* – К.а, ЕГН: **********, С. О. К., ЕГН: **********, М. О. К.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: ************, чрез адв. В. В., *********,
в ЧАСТТА на оспорването като нищожна на заповед № РНИ-17-/РД56-
25/14.09.2017г. на кмета на район *********, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 79069/2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК И. М. ******* – К.а, ЕГН:
**********, С. О. К., ЕГН: **********, М. О. К., ЕГН: **********, тримата с
адрес: ************, чрез адв. В. В., *********, да заплатят на Р. Л. Н., ЕГН:
**********, съдебен адресат: адв. **********, *********, разноски по делото
в общ размер на 600лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АССГ
в 14-дневен срок от връчването му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11