РЕШЕНИЕ
№
град
Сливен, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Сливен, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Толева гражданско дело № 288 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
- чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №
СД-03-03-262/27.03.2020г. на Районен съд Котел, подадена от М.Н.Г., ЕГН: **********
и Г.А.Г., ЕГН: **********, действащи чрез процесуален представител по
пълномощие срещу постановление за разноските по изпълнително дело №
20202210400157 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Котел, с
което са приети разноски по изпълнението за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателите
твърдят, че не са дали повод за образуване на процесното изпълнително дело.
Релевират доводи, че с отказа да предадат малолетното дете М.А.Г., ЕГН: ********** на майката не са нарушили
съдебно решение, постановено по гражданско дело № 194 по описа на Районен съд
Котел за 2019г. Посочват, че са задължени да съобразят поведението си със
заповед № ЗД/Д-СН-К-002/04.03.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ град Котел, съгласно която детето е настанено временно в тяхното
семейство, считано от 05.03.2020г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28
от Закона за закрила на детето. В заключение молят съда да отмени
постановлението на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Котел, с което
са приети разноски по изпълнителното дело за държавна такса и адвокатски хонорар.
Препис от
жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело З.А.Д., ЕГН: ********** чрез
процесуалния ѝ представител адвокат С. на 04.06.2020г. В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя.
В мотивите
си държавният съдебен изпълнител изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Описва хронологично извършените по изпълнителното
дело действия от образуването му до подаване на жалбата и действията по
администриране на жалбата. Посочва какви разноски са приети по делото и се
аргументира защо същите следва да се заплатят от длъжниците по изпълнителното
дело, позовавайки се на разпоредбата на чл. 58 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В заключение
държавният съдебен изпълнител заявява, че към дата 09.06.2020г. длъжниците -
жалбоподатели нямат процесуален представител, видно от призовката за
принудително изпълнение, изпратена до длъжниците, която е върната в цялост с
отбелязване от длъжностно лице „връчител“, че адвокат Я. е с оттеглени
правомощия.
След като се запозна с материалите
по изпълнителното дело, доводите на жалбоподателите и мотивите на държавния съдебен
изпълнител, настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20202210400157 по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Котел е образувано на 10.03.2020г. по молба
на взискателя З.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, действаща чрез процесуален
представител по пълномощие адвокат С. срещу М.Н.Г., ЕГН: ********** и Г.А.Г.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** въз основа на изпълнителен лист № 49 от 05.03.2020г.,
издаден от Районен съд Котел въз основа на Решение № 69 от 29.10.2019г., по
гражданско дело № 194/19 по описа на Районен съд Котел, изменено с Решение №
228 от 30.12.2019г. по въззивно гражданско дело № 622/2019г. по описа на
Окръжен съд Сливен, с което решение е постановено на основание чл. 28, ал. 3,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, налагане на мярка
за закрила на детето М.А.Г., ЕГН: **********
настаняване в семейството на роднини – баба и дядо по бащина линия - М.Н.Г.,
ЕГН: ********** и Г.А.Г., ЕГН: ********** за срок от дванадесет месеца, считано
от настаняването на детето със заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Котел – 05.03.2019г., след което детето да бъде върнато на
биологичната му майка З.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят моли да се предприемат действия
по предаване на детето, предвид изтеклия на 05.03.2020г. срок за временно
настаняване. Моли за присъждане на разноските по изпълнителното производство.
Към молбата са приложени документ за платена държавна такса и договор за правна
защита и съдействие.
С резолюция от 10.03.2020г. ДСИ е
определил на основание чл. 528, ал. 1 ГПК дата и място за доброволно предаване
на детето на 10.04.2020г. от 13:30 часа в село Градец, **********.
Изпратено е искане до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ град Котел и
до Директора на Районно управление на МВР
Котел за оказване на съдействие във връзка с предаването на детето.
С разпореждане от 10.03.2020г. ДСИ е
приел за сметка на длъжниците направените от взискателя разноски, както следва:
20,00 лева – държавна такса за образуване на изпълнително дело съгласно чл. 43,
ал. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, 50,00 лева –
държавна такса съгласно чл. 43, ал. 1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК и 350,00 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
До длъжниците М.Н.Г. и Г.А.Г. са
изпратени покани за доброволно изпълнение с изх. № 1687 от 13.03.2020г. и изх. №
1688 от 13.03.2020г., като с поканите същите са уведомени, че са приети
разноски по изпълнението за тяхна сметка, както и за размера и съдържанието на
разноските. Поканите са получени на 24.03.2020г.
В СИС при Районен съд Котел по
електронната поща е постъпило възражение с вх. № СД-03-03-263/27.03.2020г. от
длъжниците по изпълнителното дело, действащи чрез процесуален представител. В
същото длъжниците заявявяват, че не са съгласни с изпратената покана за
доброволно изпълнение за предаване на дете на 10.04.2020г. от 13:30 часа, като
излагат съображения, свързани с нова заповед № ЗД/Д-СН-К-002/04.03.2020Г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ град Котел, съгласно която детето
временно е настанено при тях, считано от 05.03.2020г. до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето по предстоящо съдебно
производство.
С разпореждане от 27.03.2020г. ДСИ е
отложил насроченото за 10.04.2020г. от 13:30 часа предаване на дете по
изпълнителното дело за 24.04.2020г. от 11:00ч., поради обявеното с Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. извънредно положение
на територията на цялата страна за периода 13.03.2020г. – 13.04.2020г. Въпреки,
че в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г. в сила от
13.03.2020г. изм. и доп. ДВ, бр.34 от 09.04.2020г. в сила от 09.04.2020г., не е отменено изпълнителното действие
предаване на дете, държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, че в интерес
на здравето на детето е избягването на струпване на повече хора на едно място,
което, с оглед характера на изпълнителното действие, би се получило при
предаването.
В СИС при
Районен съд Котел по електронната поща е постъпило възражение с вх. №
СД-03-03-299/24.04.2020г. от длъжниците по изпълнителното дело срещу
насроченото за 24.04.2020г. от 11:00 часа предаване на малолетното дете.
Изложените съображения са аналогични на тези в предходното възражение.
Постъпило е и възражение с вх. № СД-03-03-318/30.04.2020г. от процесуалния
представител на длъжниците, с което се изразява несъгласие детето да бъде предадено
на биологичната си майка. Приложена е кореспонденция между длъжниците и Агенция
„Социално подпомагане“ по повод подадена от последните жалба срещу Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево във
връзка с резултати от социално проучване за реинтеграция на детето при
биологичната му майка.
С молба вх. №
СД-03-03-319/30.04.2020г. взискателят е изискал от ДСИ с оглед неосъществилото
се на 24.04.2020г. доброволно предаване на детето да пристъпи към законови
действия за принудително изпълнение на съдебното решение - детето да бъде
върнато на неговата биологична майка.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в срока чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимиран
правен субект и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи
на инстанционен контрол съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се
отбележи, че посоченото в мотивите на ДСИ обстоятелство за липса на приложен
към жалбата договор за правна защита и съдействие, който да удостоверява
представителната власт на процесуалния представител на жалбоподателите не влияе
на извода на съда за допустимост на жалбата, тъй като такъв договор е приложен
по- късно по делото, а и жалбоподателите не са оспорили извършеното от тяхно
име процесуално действие.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията затова са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. Това е общото правило, от което изключения са предвидени в чл. 79,
ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия
случай не е приложимо нито едно от изключенията.
Видно от материалите
по изпълнителното дело приетите разноски по изпълнението са сторени от
взискателя. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено
платежно нареждане за внесена по сметка на Районен съд Котел държавна такса в
размер на 70,00 лева. От тази сума 20,00 лева е държавна такса за образуване на
изпълнителното дело съгласно чл. 30 от Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК и 50,00 лева – държавна такса за изпълнение на
определено действие по глава четиридесет
и осма от ГПК съгласно чл. 43, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК - в случая изпълнение на задължение за предаване на дете
по чл. 528 ГПК. Към молбата е приложено и копие на договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2020г. между взискателя З.Д. и процесуалният ѝ
представител адвокат Ж.С. с предмет образуване и представителство по
изпълнително дело във връзка с изпълнителен лист № 49 от 05.03.2020г. на
Районен съд Котел. Уговореното в договора за правна защита и съдействие
възнаграждение е 350,00 лева, като е записано, че същото е заплатено в брой. Съгласно
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на
ВКС, постановено по Тълкувателно дело № 6 от 2012 г. съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е заплатила същото. При
плащане в брой, какъвто е настоящият случай, вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
конкретния случай в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че
уговореното възнаграждение от 350,00 лева е платено изцяло, следователно
претенцията за заплащането му от длъжниците по изпълнителното дело е
основателна.
От изложеното
следва извода, че всички приети за сметка на длъжниците с процесното
разпореждане от 10.03.2020г. разноски по изпълнението са сторени от взискателя
и са доказани, следователно жалбата срещу разпореждането за приемане на
разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
В жалбата не е направено искане за
присъждане на разноски, но дори и при наличие на такова, с оглед извода на съда
за неоснователност на същата, на жалбоподателите не биха се присъдили разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 437,
ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна жалба с вх. № СД-03-03-262/27.03.2020г., подадена от М.Н.Г., ЕГН:
********** и Г.А.Г., ЕГН: ********** *** срещу Разпореждане от 10.03.2020г. за
разноските по изпълнително дело № 20202210400157 по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Котел, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: