Р Е Ш
Е Н И
Е
No260007
гр. Ботевград, 17.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 658 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и предявени при условията на
евентуалност осъдителни искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- ****, чрез “****., клон България, твърди, че с Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****на ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 11.04.2018 г. Т.А.С. е
активирала предоставената й кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 1000.00 лв. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Договора, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ответникът е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.11.2018 г., когато е последното й плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 865.61 лв. Поради това кредиторът е
блокирал използването й. Към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника е в размер на
865.61 лв., представляваща използваната главница в размер на 716.62 лв., както
и договорна лихва от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. върху използваната сума в
размер на 148.99 лв. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава в размер на 38.17 лв. за периода от 03.04.2019 г.
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019 г. (дата
на завеждане на делото).
Сочи се, че по подадено
от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. No 1815/2019 г. по описа на РС-
Ботевград, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указно да предяви иск относно вземането си.
Моли да бъде установено вземането му
към ответника в размер на сумата от
716.62 лв., представляваща главница по револвиращ кредит, сумата от 148.99 лв.,
представляваща договорна лихва по договора за периода от 01.11.2018 г. до
03.04.2019 г., и сумата от 38.17 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
При
условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл. 422 от ГПК
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита,
моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми. Претендира направените разноски.
Ответникът- Т.А.С. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. З.Б.,
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че твърденията на ищеца по исковата
молба не са доказани по безспорен начин. Няма данни, че изпратената покана за
доброволно изпълнение е връчена и получена по надлежния начин от длъжника. Не е
направено и необходимото за постигане на споразумение между страните. Счита
исковата претенция за недоказана и по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото
заверено копие на ч. гр. д. No 1815/2019
г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от 30.10.2019 г. съдът е издал
заповед No 5632/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 716.62 лв., представляваща задължение по Договор за револвиращ потребителски заем No ****г., сумата от 148.99 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г., сумата от
38.17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до
11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от 30.10.2019
г. до окончателното й заплащане, както
и сумата 25.00 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 50.00 лв.
за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията
му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за револвиращ потребителски заем No ****г.
се установява, че на 10.02.2018 г. между “****., клон България” от една страна като
кредитор, и от друга страна ответника Т.А.С. като кредитополучател, е сключен
договор, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 1000.00 лв., при годишна лихва и такси, посочени в договора, като кредиторът
издава на кредитодателя кредитна карта Мастъркард - електронен платежен
инструмент, чрез която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия кредит.
Съгласно договора, картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в
брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства и други. В чл. 12
от договора е посочено, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15 число на месеца, а съгласно чл. 13 от същия, месечните
погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на
извлечение, в най-малко минимален размер съгласно тарифата по договора. По
силата на чл. 14 от договора, за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер, като
лихвата се начислява върху усвоения кредитен лимит за времето на ползването му.
За използването на картата кредитополучателят заплаща предвидените в тарифата,
част от договора, такси. В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът
блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя,
при изтичане на валидността и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски. Съгласно чл. 17 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасително вноска, а при просрочие на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора. В тарифата, част от договора, са посочени дължимите лихвен
процент - 35% / ГПР- 44.90%, такса за
теглене на пари в брой – 2 лв. + 2% от изтеглената сума, покупка на ПОС
терминал – без такса, месечна такса за обслужване – 4 лв. Съгласно тарифата,
минималната погасителна вноска за усвоен кредитен лимит до 1000 лв. е 60.00 лв.
От
заверено копие на месечно извлечение по кредитна карта от 15.03.2019 г., към
датата на извлечението ответникът е дължала минимална сума за плащане на
стойност 360.00 лв. със срок за плащане 01.04.2019 г., като използваният
кредитен лимит е 865.61 лв.
Видно от заверено копие на Последна покана до
ответника Т.А.С., със същата ищцовото дружество я е уведомило, че поради
преустановяване на плащането на вноските по договора на 01.11.2018 г., ще бъде
предприето съдебно събиране на дължимите суми по кредита, посочени в поканата,
а именно главница в размер на 716.62 лв., договорна лихва в размер на 148.99
лв. и обезщетение за забава в размер на 1.00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към
ответника, за които вземания е издадена заповед No 5632/31.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 1518/2019 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са
основателни по следните съображения:
Между
страните е сключен Договор за револвиращ потребителски заем No ****г., по силата на който договор ищецът е предоставила на ответника кредитен лимит в
размера от 1000.00 лв., чрез издадена на ответника като кредитната карта Мастъркард.
По силата на така сключения договор, кредитополучателят се е задължила да
погасява задължението си по същия на месечни погасителни вноски, в срок до 1
число на месеца, следващ датата на издаването на месечното извлечение, което се
издава на 15 число на месеца, в най-малко в минималния размер съгласно
тарифата, а именно 60.00 лв. Задълженията на ответника като кредитополучател по
договора включват и задължение за плащане на годишен лихвен процент върху
усвоения размер на кредитния лимит – 35%, обезщетение за забава върху дължими
плащания в размер на законната лихва, както и месечна такса за обслужване в
размер на 4.00 лв., и такса при теглене на пари в брой – 2 лв. + 2% от изтеглената сума.
Ответникът не оспорва
обстоятелствата по сключване на процесния договор за кредитна карта с ищеца,
нито размера на непогасените си задължения по него. При това съдът намира за
безспорно доказано, че за ответника, като страна по сключения с ищеца договор за револвиращ потребителски заем No ****г.,
е възникнало задължение към ответника за изплащане на посочените суми – сумата
от 716.62 лв., представляваща главница по кредита, както и сумата от 148.99 лв., представляваща договорна
лихва по договора за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. Същата не оспорва, и че не е
заплатила посочените суми, така както се твърди от ищеца,
като същите са останали непогасени.
Предвид
това съдът намира, че ответникът е неизправна страна по договорното
правоотношение с ищеца, възникнало по силата на сключения между тях договор за потребителски
револвиращ кредит, като неизпълнената част от задължението й е в размер на
865.61 лв., съгласно представеното
месечно извлечение по кредитната карта на ответника, от която сумата от 716.62 лв., представляваща главница по
кредита, и сумата от 148.99 лв.,
представляваща договорна лихва. Съгласно договора и
представеното месечно извлечение, срокът за плащане на задължението е 01.04.2019
г., след изтичането на който ответникът е изпаднала в забава. Предвид неизпълнението на
договорното й задължение за плащане на посочените задължения, то за същата е
възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Изчислено от съда с помощта на електронен продукт за
изчисляване на лихви, то обезщетението на забава в размер на законната лихва за
посочения период - 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., върху дължимата главница е в размер на 38.27 лв., като
претенцията на ищеца е за 38.17 лв. Ответникът не ангажира доказателства за
плащане на претендираните суми, което обстоятелство подлежи на установяване в
нейна тежест.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за липсата на данни, че изпратената покана за доброволно
изпълнение е връчена и получена по надлежния начин от длъжника, доколкото
съгласно сключения между страните договор, неполучаването на месечното
извлечение за осъществените от кредитополучателя транзакции и дължими суми не е
причина за неплащане на погасителните вноски. В случая падежът на
претендираните задължения е настъпил на 01.04.2019 г. и същите са изискуеми.
Поради това съдът приема за
установено, че ответникът, в качеството си на кредитополучател, дължи на ищеца
горепосочените суми, за които е издадена заповед No 5632/31.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 1815/2019 г. по описа на БРС. Предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат изцяло уважени.
Предвид уважаване на главните
претенции, то съдът не се произнася по предявените евентуални искове –
осъдителни искове за претендираните суми.
С оглед изхода
на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото
производство в размер на 325.00 лв., от които 125.00 лв. за държавна такса, 100.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника и 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****” С.А., Париж, Франция, чрез “****” С.А., клон
България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “****”
4, “****”, сгр. 14, към Т.А.С., с
ЕГН **********, с адрес: ***, за които е издадена Заповед No 5632/31.10.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1815/2019
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 716.62 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ потребителски заем No ****г., сумата от 148.99 лв. /сто
четиридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г., и сумата от 38.17
лв. /тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 30.10.2019 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Т.А.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на “****” С.А., Париж, Франция, чрез “****” С.А., клон България, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “****” 4, “****”, сгр. 14, сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. No 1815/2019 г. по описа на РС- Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***и:
IBAN: ***, BIC: ***, БНП Париба С.А. - клон София
РАЙОНЕН СЪДИЯ: