Р Е Ш
Е Н И Е
№……..………./.……..03.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при секретар Мария
Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 655 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 1037/2016г. по описа на ВОС е образувано по предявен от Н.Ф., роден на ***
г., гражданин на Г., с адрес гр.О., ул.***, чрез пълномощник адв.Х.Х., ВАК, конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество „ЕКОБАУ М“ ООД ЕИК ********* гр.Варна, представлявано от управителя Н.Ф., на основание чл.517, ал.3
от ГПК.
В исковата молба
се излага, че ищецът притежава вземане от лицето М.В.П., като по силата на Решение №
549/03.05.2019г., постановено по гр.д. № 63/2019г. по описа на ВОС, същият е
осъден да му заплати сумата от 19 293.76 евро, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 9 583.68 евро,
представляваща сбор от дължимата договорна лихва по погасителните вноски за
периода от 21.01.2016г. до 21.10.2016г. и от 21.11.2016г. до 21.11.2018г.,
както и сумата от 1946.25 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 20198070400931 по описа на ЧСИ Н.Д.с рег. № 807 при КЧСИ
като общото задължение по изпълнителното дело е в размер на 61 579.49 лева. За
обезпечение на вземането на 29.11.2019г. по искане на взискателя е наложен
запор на 33 % от дружествените дялове, собственост на длъжника в ответното
дружество.
Сочи се, че след пореден отказ на П.
доброволно да погаси задължението към взискателя, изпълнението е насочено към
тези дялове. С изявление на взискателя Ф. по чл.517, ал.3 от ГПК чрез ЧСИ Д. до
„Екобау М“ ООД е направено искане за прекратяване на участието на длъжника П. в
дружеството. Искането е връчено на дружеството на 05.02.2020г. След изтичане на законово регламентирания
срок – три месеца от връчване на изявлението, с постановление от 18.05.2020г.
ЧСИ овластява кредитора Ф., чрез неговия проц.представител, да предяви иск пред
ВОС за прекратяване на „Екобау М“ ООД с цел удовлетворяване на вземането си по
изп.дело.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответното дружество сочи, назначен по реда на чл.29, ал.4 от ГПК, че длъжникът М.В.П. е съдружник на
ищеца в дружество „Екобау М“ ООД Варна, като притежава 33 % от дружествените
дялове, а останалите 67 % са собственост на ищеца, който е управител и
представляващ дружеството. Сочи, че към дълга по изп.дело са присъединени вземания
по изп.д. № 201871704000005, изп.д. № 20187170400400 и изп.д.№ 20197170400712 с
взискатели Л.Ц.П. и С.С.П.с общ размер на вземанията – 13 863 лв., както и
вземания на държавата в размер на 13 674 лв. и разноски по всички дела.
Особеният представител сочи, че последният съставен ГФО е за 2015г. при
посочени активи на дружеството в размер на 15 000 лева. За следващите
години са представени документи, че дружеството не развива дейност. По
ел.партида на ответното дружество, водена в АВп ТР, са вписани два запора –
първи от „ЕБАНО ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ Британски Вирджински острови с основание
дело №20178070400567, дело № 20170927120459
и размер на дълга 51 008.10
лева, като вторият запор е процесния по настоящото дело.
Счита се, че доколкото по делото няма данни,
че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник
част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ, или че вземането
на взискателя е удовлетворено, и същевременно са налице и останалите абсолютни
положителни процесуални предпоставки за водене на иска по чл.517, ал.3 от ГПК,
искът е допустим и вероятно основателен.
Сочи се, че прекратяването на дружеството
следва да се извърши чрез прилагане на разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ, като
имуществените последици бъдат уредени въз основа на счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването. Като се позовава на съдебна
практика – Решение № 77 от 16.06.2012г. по т.д. № 573/2011г., второ т.о. на ВКС
и Решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г., второ т.о. на ВКС, счита
че прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя
на дружеството, в конкретния сллучай на 05.02.2020г. Твърди се, че ако се
установи, че дружествения дял на съдружника е с отрицателна стойност, поради
което той няма вземане към дружеството за равностойността на дела си, то искът
следва да се отхвърли. Настоява за постановяване на решение, съобразно
представените по делото доказателства.
Ищецът не е представил
допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, поради което
размяната на книжата е приключила.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е предявеният с исковата
молба иск по чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на търговско дружество след
овластяване на взискателя от съдебния изпълнител.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е взискател по изп.дело № 20198070400931
по описа на ЧСИ с рег.№ 807 с район на действие Варненски окръжен съд, по което
дело длъжник е М.В.П..
Делото е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 63/2019г. на РС Варна в полза на Н.Ф. против
М.В.П. за заплащане на сумата от 15 293.76 евро, представляваща невърната
главница по договор за заем №20/15 от 20.08.2015г. до погасителни вноски за
периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба – 11.01.2019г. до окончателното й
заплащане, на осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 9 583.68 евро,
представляваща общ сбор на дължима договорна лихва по погасителни вноски за
периода от 21.01.2016г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2018г., съгл. погасителен план – Приложение 1 към договора за заем от
20.08.2015г. и съдебни разноски.
По искане на взискателя изпълнението е
насочено срещу дружествените дялове на
длъжника М.П. в дружеството „Екобау М“ ООД ЕИК *********. На основание чл.517,
ал.1 от ГПК е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове в
посоченото дружество, вписан в Търговския регистър с вписване № 20191205145320.
Поради непоследвало плащане е отправено
изявление за прекратяване на участието
на длъжника в дружеството, връчено на ответното дружество, чрез адв.Х.Х. като
пълномощник на управителя на „Екобау М“ ООД ЕИК ********* Н.Ф. на дата 14.01.2020г.
Отново в резултат на липса на плащане и по
искане на взискателя Ф. ЧСИ издава постановление от 18.05.2020г. за
овластяването му да предяви иск за прекратяване на дружеството, в което
съдружник е ответникът М.П..
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ за проверявания период 2019г. и м.01-02.2020г. ответното
дружество прилага двустранната форма на счетоводно записване. Стопанските
операции са отразявани хронологично на синтетично и аналитично ниво (отчитане) въз основа на първични счетоводни
документи. Водено е редовно и при спазване на принципите, посочени в чл.26,
ал.1 от ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. През периода от 01.01.2018г. до
29.02.2020г. не се вземани счетоводни записвания, поради неосъществяване на
търговската дейност на дружеството.
При изготвяне на
междинния счетоводен баланс от вещото лице в актива на дружеството са включени
недвижим имот – земи – 15 хил.лева, представляващ закупен имот Нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот №161, том V, рег.№1880, дело №124 от 2015 г. от нотариус Петър
Петров за продажба от М.П. на „Екобау М" ООД на поземлен имот - 600 м2 по
ПИ №43 по КП "Франга дере и Кокарджа'" за сумата от 15 000 лв. и
други вземания, представляваще - 292 хил.лв. - изтеглени (от каса в Банка и чрез карта от ATM) и изразходвани суми от
разплащателната сметка на дружеството в „Прокредит Банк (България)" ЕАД с IBAN *** М.В.П., съгласно предоставен Отчет по
сметка за период от 01.10.2014г. до 10.04.2017г. по същата сметка в лева,
водена в „Прокредит Банк (България)" ЕАД на клиент „ЕКОБАУ М" ООД,
клиентски номер 471428, с адрес Варна, м-ст Долна Трака,
ул."Първа"№21.
В
пасива на дружеството са включени : непокрита загуба от минали от минали години
– 1000 лева и задължения към финансови предприятия - 308 хил.лв. – съгласно Договор
№1 за инвестиране в строителство на жилищна сграда в гр.Варна с площ около 300
кв.м. от 22.10.2014 г., сключен между „EBANO TRADING CORPORATION",
фирма регистрирана на
Британски Вирджински острови с регистрационен номер 600363 като
„инвеститор" и М.В.П., като „съинвеститор'" и „Екобау М"ООД като
трета страна, по който инвеститорът финансира строителството чрез превод по
банкова сметка *** „Екобау М"ООД, като съгласно Отчет по сметка за период
от 01.10.2014г. до 10.04.2017г. на сметка с IB AN BG34
PRCB 9230 1047 1428 15 в
лева в „Прокредит Банк (България)" ЕАД, клиент „ЕКОБАУ М''ООД, клиентски
номер 471428, с адрес Варна, м-ст Долна Трака, ул."Първа"№21 са
извършени следните преводи от инвеститора по сметка на ответното дружество : на
дата 6.11.2014г. с наредител EBANO TRADING CORP основание CONTRACT №1 22/10/2014 50 000 евро; на дата 7.11.2014г. с наредител EBANO
TRADING CORP основание CONTRACT №1 DD 22102014 50 000 евро и на дата
22.5.2015г. с наредител EBANO TRADING CORP основание CONTRACT №1 DD 22.10.2014 58 000 евро.
При
така наличните данни по междинния счетоводен баланс равностойността на
дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ на М.В.П. към 29.02.2020г., който следва
да се приеме за меродавен и към 31.01.2020г., доколкото дружеството не е
извършвало дейност към този момент и липсва документация, обосноваваща промяна
в счетоводните данни на търговеца пасивите (без собствен капитал, резервите и
финансовия резултат)
–(308 337 лева) превишават активите на дружеството (307 457.38 лева) и дружественият дял на ответника като
съдружник е с отрицателна стойност, при което той няма вземане от дружеството
за равностойността дела си (33
дяла х – 8.80 лева).
По същество : Съгласно
чл.517, ал.3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник,
съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване на участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три
месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния
съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска
(по арг.от чл.517, ал.3, изр.трето от ГПК), ако установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от
имуществото, определена по чл.125, ал.3 от ГПК, или, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако
се установи, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.
В
първата хипотеза се има предвид изплащане на задължението предвид съставяне на
счетоводен баланс в края на месеца, когато е връчено изявлението на взискателя
до дружеството за прекратяване на участието на съдружника. Целта е даване на
възможност на подходящ срок на дружеството да определи точно размера на дела от
имуществото на съдружника и да удовлетвори взискателя.
Във втората хипотеза законът
поставя условие вземането на взискателя да е удовлетворено. Тази хипотеза е
по-широка по обхват и отчита като възможности реализирането на който и да е
способ за погасяване на вземания и от което и да е лице – доброволно длъжникът
да е изпълнил задължението си, да е извършено прихващане между вземания на
длъжника и взискателя, дружеството да е платило задължението
на съдружника без да е спазило изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ и др. За
дружеството-ответник в този случай ще е достатъчно единствено да докаже
наличието на юридическия факт и липсата на задължение, за да бъде отхвърлен
конститутивният иск на взискателя като неоснователен.
В настоящия случай
ответникът не оспорва факта на пълно неплащане на вземането на взискателя,
както в тримесечния срок след получаване на изявлението на кредитора за
прекратяване участието на длъжника в
дружеството, така и към настоящия момент.
По иска с правно основание
чл.517, ал.3 от ГПК на доказване
подлежат следните обстоятелства : в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване качеството на кредитор на съдружника в ответното дружество, насочване
на изпълнението върху дела на ограничено отговорния съдружник в дружеството,
връчване на ответника на изявление за прекратяване участието на длъжника,
овластяване от съдебния изпълнител да предяви иска, след изтичане на законовия
срок. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже положителния
правопогасяващ факт за удовлетворяване на вземането на взискателя по делото
лежи върху ответника; на доказване се поставят и въведените правоизключващи
възражения.
Както се установи по делото и не се оспори
от ответника ищецът-взискател не е удовлетворен по нито един от възможните
варианти, предоставени от закона на съдружника или дружеството. По повод на
възражението на ответника, че дружественият дял на съдружника към момента на
прекратяване на участието му в дружеството е с отрицателна стойност, и, че
дружеството няма задължение към съдружника за изплащане на равностойността на
дела, респ. че съдружникът няма вземане към дружеството, върху което ищецът -
взискател би могъл да проведе принудително изпълнение за удовлетворяване на
притезанието си, с което се легитимира като кредитор на съдружника, е налице
установена съдебна практика с постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №
178 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2316/2014 г., II т. о., ТК; Решение №
149 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., II т. о., ТК и др.
Съгласно приетите постановки от
предназначението на иска по чл.517, ал.3 от ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане
на съдружника към дружеството за равностойността на дела, което може да бъде
обект на принудително изпълнение и от което ищецът - взискател може да
удовлетвори притезанието си към съдружника, негов длъжник. Ако вземането на
съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудителното изпълнение
няма да има обект и с прекратяването на дружеството на основание чл. 517, ал. 3 ГПК няма да се постигне желания от взискателя правен резултат -
удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез изпълнение върху
дружествения дял.
Крайната цел на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение върху
дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското дружество -
ответник. Исковете за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по
съдебен ред с последиците по чл. 156 ТЗ във вр. с чл. 266 ТЗ - откриване на производство по ликвидация с
осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на кредиторите му,
са уредени в разпоредбата на чл.155 от ТЗ и искът по чл.517, ал.3 от ГПК не е сред тях. Взискателят - ищец по иска с
правно основание чл.517, ал.3 от ГПК, е кредитор на съдружника, но ако
съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си
дял, взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане
към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да
има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване
в производството по ликвидация.
Следователно изложените съображения налагат
извод, че ако към края на месеца, през който е прекратено участието на
съдружника, пасивите (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат)
превишават активите на дружеството и дружественият дял на съдружника е с
отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за
равностойността на дела си и искът на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с
предявяването му правен резултат. В този случай отхвърлянето на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК не следва да се обвързва с предпоставките на чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК, както е прието в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, II т. о., тъй като те са относими
към хипотезата, при която дружеството дължи на съдружника равностойността на
дела и доброволното плащане към взискателя е предназначено да осуети
прекратяването на дружеството с последиците по чл. 266 и сл. ТЗ. Тежестта на доказване на твърдения релевантен към предмета на спора
факт е изцяло възложен на ответника, защото по същността си представлява
възражение, изключващо претендираното от ищеца право.
Констатацията в
заключението, че дружественият дял на съдружника към момента на прекратяване на
участието в дружеството е с отрицателна стойност, води до извод, че дружеството
няма задължение към съдружника за изплащане на равностойността на дела, респ.
че съдружникът няма вземане към дружеството, върху което ищецът - взискател би
могъл да проведе принудително изпълнение за удовлетворяване на притезанието си,
с което се легитимира като кредитор на съдружника. Отсъствието на вземане на
съдружника към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял е
самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК, логически следващо от целта на този иск, и при
неговото наличие предпоставките на чл.517, ал.3, изр.3 ГПК са без значение за
изхода на настоящото дело.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ф., роден на *** г., гражданин на Г., с адрес гр.О.,
ул.***, чрез пълномощник адв.Х.Х., ВАК, конститутивен
иск за прекратяване на търговско дружество „ЕКОБАУ
М“ ООД ЕИК ********* гр.Варна, представлявано
от управителя Н.Ф.,
на основание чл.517, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :