Р Е
Ш Е Н
И Е260069/10.2.2021г.
гр. ЯМБОЛ.10.02.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........28.01.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Т.К.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………………...…...гр.дело N .773 ..
по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, с която желае да се приеме за установено наличието на вземането им
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № *** г. по описа на Районен съд – Я., против Б.С.С., както следва: 740,13
лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между Б.С.С. и
„Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ***
от 19.09.2013 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат ***;
2.Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.01.2015 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план;
3.Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.12.2016 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план;
4.Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.02.2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 60,99 лв. с вкл. ДДС
или 50,82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 40,99 лв. с вкл. ДДС или
34,16 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1071,57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 46,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от Б.С. мобилен номер и устройство на
лизинг се прилагат следните условия:
за мобилен номер ***- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 19.03.2013 г., изм. с
Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от
01.02.2017 г.;
за мобилен телефонен апарат*** -
условията, договорени в Договор за лизинг от 01.02.2017 г.
Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в една фактура, издадена за месец април 2018
г., в която са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочения договор, сключен между него и клиента.
Ответникът не е изпълнявал
задълженията си за ползвани услуги и лизингови вноски, начислени му съгласно
фактури, издадени за отчетни периоди, предхождащи 01.03.2018 г. и възлизащи в
общ размер на 258,10 лв. с вкл. ДДС, вследствие на което е изпаднал в забава.
Поради изпадането му в забава Договор за мобилни услуги № *** от 19.03.2013 г.,
поел. изм. с Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 01.02.2017 г. (за номер ***) е едностранно предсрочно прекратен от
доставчика на услуги по вина на абоната. След прекратяването операторът е издал
фактура № *** г., с падеж 16.04.2018 г., която включва задължение за заплащане
на компенсаторна неустойка на основание предсрочното прекратяване на
правоотношението за предоставяне на мобилни услуги в размер на 369,54 лв. и
задължение за заплащане на предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното с договора за лизинг устройство в общ размер на 512,49 лв. с
вкл. ДДС.
Основанието за възникване на
задължението за неустойка е уредено в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение №
*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.02.2017 г. Съгласно
посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на правоотношението за
мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му - 01.02.2019
г.
Предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018 г., размерът на
дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България" ЕАД по гр.д. ***г. и гр.д. *** г. на Софийски градски
съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди
посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да
се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края
на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой). В съответствие с така уговореното между страните,
размерът на неустойката за номер *** възлиза на 369,54 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по
50,82 лв. без вкл. ДДС всяка) или 152,46 лв., с добавена сума в размер на 99,68
лв. без вкл. ДДС, представляваща част от стойността на ползваната отстъпка от
стандартния месечен абонаментен план, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването на правоотношението до предвидената му от страните крайна дата и
с добавена сума в размер на 117,40 лв. без вкл. ДДС, представляваща част от разликата
между стандартната цена на мобилно устройство *** съгласно актуалната към
01.02.2017 г. ценова листа на оператора и заплатената от абоната в брой обща
преференциална цена, съответстваща на оставащия срок от прекратяването на
правоотношението до предвидената му от страните крайна дата.
Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство *** предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ
размер на 512,49 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на единадесет неначислени
лизингови вноски.
Общата сума, начислена във
фактурата, е 882,03 лв., като, след приспадане на сумата от 141,90 лв.,
доброволно заплатена от ответника след погасяване на задълженията му за
отчетните периоди, предхождащи 01.03.2018 г., неудовлетворената част от
вземането по фактурата е в размер на 740,13 лв. Предвид факта, че внесената
сума от 141,90 лв., е недостатъчна за удовлетворяване вземането на заявителя в
пълен размер, следва задължението за неустойка и задължението за лизингови
вноски да се погасят съразмерно, съобразно правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3,
предл. 2 от Закона задълженията и договорите. Посредством прилагането на
посоченото правило за съразмерно погасяване на еднородни, еднакво обременителни
и едновременно възникнали задължения, вземането за неустойка (369,54 лв.),
намалено с пропорционалното на размера му плащане от 59,45 лв., е в краен
размер на 310,09 лв., а вземането за предсрочно изискуеми лизингови вноски
(512,49 лв.), намалено с пропорционалното на размера му плащане от 82,45 лв., е
в краен размер на 430,04 лв.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България" ЕАД е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд – Я., въз основа на което е образувано частно гражданско дело № ***
г. , по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, в законоустановения ищецът предявява настоящият иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника,
същият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С молба-становище
вх.№ *** от 18.11.2020г. ищецът чрез процесуалният си представител , е заявил
желание в случай че ответникът не се яви в първото по делото съдебно заседание,
не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие , съда да
постанови неприсъствено решение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становището на
ищеца, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Предявеният иска е с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
От приложените към
делото призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Искът
се явява и вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.
Предвид горните съображения,
съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на
неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по
съществото на спора. В съответствие с
гореизложеното предявените искове по основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,
чл.99 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
На осн.чл.78,ал.1
от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които са 75лв.-
държавна такса и 360лв. – адв.възнаграждение, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК. Същият дължи на ищеца и направените в заповедното производство
разноски , които са в размер на 25лв. – платена държавна такса и 360лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът дължи на ищеца и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 385.00лв., от които 25.00лв.
платена държавна такса и 360.00лв. платено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното , Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, на осн. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК ,
че Б.С.С. ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Младост“, ж.к. „Младост-4“,
Бизнес парк С., сграда 6, представлявано от законни представители
Д. К. К. – ***, заедно с М. С. – *** на съвета на ***, и пълномощник: адв. З. Й. Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, сумата 740,13 лв. – главница представляваща
задължение по договори за телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда –
25.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Б.С.С. ДА ЗАПЛАТИ НА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направените
разноски по настоящото дело в размер на 75лв.- държавна такса и 360лв. –
адв.възнаграждение., както и направените разноски в заповедното
производство от 25лв.
– платена държавна такса и 360лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: