РЕШЕНИЕ
№ 2058
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114518 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86
ЗЗД.
В исковата молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* против С. А. О. се твърди, че на ***г.
в гр.П. бил сключен договор за кредит за текущо потребление между страните, по силата на
който на кредитополучателя – ответник бил отпуснат кредит в размер на 3 926 лв. за срок от
48 месеца. Банката изпълнила задълженията си по договора, предоставила на г-н О.
посочената сума за рефинансиране на три стокови кредита на лицето, съгласно протокол на
ЦКПК на банката. Кредитът се усвоявал еднократно, като страните по договора уговорили
дължимост на лихва в размер на 13.450 % годишно или 0.04 % на ден, формирана от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
0.150 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 13.300 %. Максималният размер, който можел да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията бил променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен
процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.300 %.
Стойностите на индикатора се публикували на страницата на БНБ. Лихвеният процент се
променял с промяна на референтния лихвен процент при предпоставките, посочени в
Общите условия. Кредитополучателят се задължил да погасява задължението си с месечни
вноски – главница и лихва по погасителен план, подписан от страните, неразделна част от
1
договора. Падежната дата била 23-то число на месеца. Като обезпечение по кредита бил
учреден залог на вземане на трудово правоотношение, съгласно договор за залог върху
вземания. ГПР бил в размер на 14.31 % към датата на сключване на договора. Твърди се, че
съгласно договорените условия при забава от страна на кредитополучателя и съгласно
чл.18.1. от Общите условия, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент и се увеличава с 10 пункта годишно. Ако кредитополучателят
погасил дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата надбавката за забава
не се прилагала. При допусната забава в плащанията на главницата и /или лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и се прилагали всички
разпоредби на чл.18.2 и чл.18.3 от Общите условия. Кредитът следвало да се издължава чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя. В периода от май 2020г. до август 2020г.
ответникът извършвал погасяване по кредита, като след тази били преустановени
плащанията на задължението към банката. По кредита имало 11 броя непогасени месечни
вноски до датата на депозиране на исковата молба, с падежи на 23.09.2020г., 23.10.2020г.,
23.11.2020г., 23.12.2020г., 23.01.2021г., 23.02.2021г., 23.03.2021г., 23.04.2021г., 23.05.2021г.,
23.06.2021г., 23.07.2021г., с общ размер на просрочената сума 1 164.24 лв. Невнасянето на
вноските представлявало неизпълнение на поетите по договора задължения, поради което за
банката възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката счита целия
непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуемо с връчване на препис от
исковата молба и приложенията на ответника, с която отправя покана да заплати всички
изискуеми и дължими суми по договора за кредит. Твърди, че исковата молба представлява
покана за изпълнение. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3674.11 лв. главница,
451.41 лв. неплатена редовна договорна лихва за периода от 23.09.2020г. до 25.07.2021г.,
лихвена надбавка за забава в размер на 30 лв. за периода от 23.09.2020г. до 25.07.2021г.,
обезщетение за забава в размер на 2.04 лв. за периода от 26.07.2021г. до 27.07.2021г.,
разходи по изискуем кредит в размер на 120 лв., законната лихва върху главницата от
10.09.2021г. до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. А. О., с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е надлежно
уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това следвало да стане преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. преди подаване на
осъдителен иск. Съдържа се позоваване на ТР № 4/2013г. ОСГТК. Условията по т.18 от
решението не били налице. Представената от банката покана-уведомление от ЧСИ до
длъжника не му била връчена. Не били налице и предпоставките за залепване на
уведомление по чл.47 ГПК. Не можел да се приеме за редовно връчване на поканата и
констативният протокол за невръчено уведомление, тъй като не се ползвал с обвързваща
доказателствена сила за съда. Още повече, в него не било посочено обитаем ли е адресът,
ответникът пребивава ли там, взети ли са сведения от трети лица и т.н. Поради това е
направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
2
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за кредит за текущо потребление от ***г., по силата на
който на С. А. О. е отпуснат кредит в размер на 3926 лв., със срок на издължаване 48
месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Видно от представения погасителен план кредитът е следвало да се погаси на 48 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 106.20 лв., първата от които с падеж
23.05.2020г., а последната – с падеж 23.04.2024г. и размер от 106.43 лв.
Представена е по делото покана-уведомление до С. А. О. от „Банка ДСК“ АД, изх.№
***/15.02.2021г., видно от която банката обявява кредита за предсрочно изискуем, ведно с
разписка за залепено уведомление на дата 22.02.2021г., 22.03.2021г., 07.03.2021г.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, версия от
19.04.2019г., на всяка страница е посочено да се съдържа подпис на кредитополучател и
кредитор.
Приложено е извлечение от банкова сметка с титуляр С. А. О., за периода от 01.04.2020г. до
05.10.2021г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно – счетоводна експертиза, според
което кредитът по процесния договор за кредит за текущо потребление е усвоен в размер
3926 лв. на дата ***г. Платените до дата 23.09.2020г. суми са на обща стойност 430.80 лв., с
която са погасени 177.89 лв. възнаградителна лихва, 251.89 лв. главница и 1.02 лв.
санкционираща лихва. Първото просрочие на вноска за лихва и главница е на дата
23.06.2020г., като от 23.09.2020г., когато е направено последното плащане по кредита, има
просрочие на всички месечни вноски за възнаградителна лихва и главница. Общият размер
на дължимите суми според вещото лице е 4277.56 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото са представени писмени доказателства – договор за кредит за текущо потребление
от ***г. и приложенията към него, като положените в тези документи подписи от С. А. О. не
са оспорени, поради което се налага обоснован извод, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение, по договор за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ.
По силата на договора на кредитополучателя е отпусната сума в размер от 3926 лв., като
срокът за издължаване на кредита е 48 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с
падежна дата 23-то число на месеца. Кредитът е следвало да се върне на 48 бр. месечни
погасителни вноски, с падеж на първата – 23.05.2020г. и на последната – 23.04.2024 г. В
исковата молба се съдържа позоваване на чл.18.2 и чл.18.3 от Общите условия към договора,
според които при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се прилагат всички
разпоредби на посочените текстове. Твърди се, че в периода от май 2020г. до август 2020г.
ответникът е извършвал погасяване по кредита, след което плащанията са преустановени.
3
По кредита имало 11 бр. непогасени месечни вноски за периода 23.09.2020г. – 23.07.2021г.,
с общ размер на просрочената сума 1 164.24 лв. От заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните, се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен в
размер 3926 лв. на дата ***г. Според вещото лице първото допуснато просрочие на вноска за
лихва и главница е на дата 23.06.2020г., а от 23.09.2020г., когато е направено последното
плащане по кредита, има просрочие на всички месечни вноски за възнаградителна лихва и
главница. С оглед на това съдът намира, че по делото се установяват предпоставките на
чл.18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, според които
при забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че
ответникът не е надлежно уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В
случая действително подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 12540 по описа на ПРС за 2021г. е отхвърлено, с
разпореждане от 30.07.2021г., като съдът е приел, че кредиторът не е положил всички
необходими усилия с оглед уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. Съгласно разясненията по т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се връчено на длъжника
преди завеждане на делото, но това разрешение се отнася за случаите, когато се претендират
вземания, произтичащи от банков кредит, и то предявени по реда на заповедното
производство по чл. 410 и сл. ГПК. В случаите, когато вземанията, макар и произтичащи от
банков кредит, се предявяват с осъдителен иск по общия ред, а не по реда на чл. 422 ГПК,
предсрочната изискуемост може да бъде обявена на длъжника и с връчването на препис от
исковата молба, съдържаща изявлението на банката-кредитор в този смисъл, и това
обстоятелство следва да бъде съобразено при постановяването на решението съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК. В случая с исковата молба изрично е посочено, че банката счита целия
непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуемо, считано от датата на
получаване на препис от исковата молба и приложенията й от ответника, с която кредиторът
отправя покана до С. А. О. да заплати всички изискуеми и дължими суми по договора за
кредит. Налице е формирана и последователна практика по отношение на подхипотезите,
когато връчването на исковата молба е било извършено не лично на длъжника-ответник или
на негов пълномощник, какъвто е и конкретният случай, а на назначения в исковия процес
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК (решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на ВКС, I т. о., решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о.). Съгласно
тази практика при предявен осъдителен иск за вземания по договор за банков кредит, когато
изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е материализирано в
самата искова молба, извършването връчване на препис от исковата молба на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника. Поради това съдът намира,
че обявяването на предсрочната изискуемост е редовно извършено.
4
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по процесния договор за
кредит са извършени плащания в общ размер от 430.80 лв., с която са погасени 177.89 лв.
възнаградителна лихва, 251.89 лв. главница и 1.02 лв. санкционираща лихва. Вещото лице е
посочило, че общият размер на дължимите суми към датата на подаване на исковата молба е
4277.56 лв., от които 3674.11 лв. главница, 451.41 лв. възнаградителна лихва, за периода
23.09.2020г. до 25.07.2021г., 30 лв. обезщетение за забава от 23.09.2020г. до 25.07.2021г.,
2.04 лв. законна лихва за периода 26.07.2020г. – 27.07.2020г., 120 лв. такса изискуем кредит,
поради което съдът намира, че осъдителните искове са доказани по основание и размер.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на страната следва да се
присъдят направените по делото разноски от 346.96 лв. внесена държавна такса, 529.43 лв.
заплатен депозит за възнаграждение на особен представител, 150 лв. заплатен депозит за
ССчЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в размер на 1 126.39 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. О., ЕГН ********** от *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 по договор
за кредит за текущо потребление от ***г. сумата от 3674.11 лв. главница, 451.41 лв.
възнаградителна лихва за периода 23.09.2020г. до 25.07.2021г., 30 лв. обезщетение за забава
от 23.09.2020г. до 25.07.2021г., 2.04 лв. законна лихва за периода 26.07.2021г. – 27.07.2021г.,
120 лв. такса изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 13.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. А. О., ЕГН ********** от *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 1
126.39 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5