РЕШЕНИЕ
Номер 24021.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоVІІІ наказателен състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
Секретар:Павлина С. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20205640200756 по описа за 2020 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 528454 -F549642/29.07.2020год.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив,в Централно управление на НАП с
което на „Аква Вив“ ООД , е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв., на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което обжалва Наказателното постановление с оплаквания за неправилност ,
незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се НП да
се отмени изцяло, като алтернативно се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание жалбоподателя редовно призован се представлява от управителя Владимир Цонев
и от упълномощеният адв.Венелин Челебиев. Последният пледира съдът да отмени
атакуваното НП, като излага подробни мотиви в пледуарията си.
Ответникът по жалбата ТД на НАП-Пловдив ,чрез процесуалния си представител
юрк. Костадинова, оспорва жалбата ,като счита издаденото Наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 22.05.2020г. в 11:50часа, от св.И. К. Б. и св.К. Г. Б. била извършена проверка в
1
търговски обект, представляващ магазин за продажба на наливна изворна вода, намиращ се
в гр. Хасково, ул. Булаир №39, стопанисван от „Аква ВИВ" ООД с ЕИК *********. При
проверката свидетелките констатирали, че „Аква ВИВ" ООД с ЕИК *********, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /загл. изм. ДВ бр.80/2018 г./, не регистрира и отчита всяка продажба на
стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта и регистрирано в НАП с изградена дистанционна връзка ФУ. При
проверката била извършена контролна покупка на 5 литра изворна вода на стойност 0,60лв.,
платена в брой на лицето К. Л. Г. - ЕГН ******, от св.К. Б.проверяващ, като преди
легитимацията на проверяващите не им бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Датекс DP-150 с ИН
DT739878 и ФП 02739878 или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. освен това в хода на проверката било
установено още ,че има наличие на касова разлика в размер на 266,59лв., между наличните
парични средства в касата, съгласно приложения опис и тези маркирани във ФУ. За
извършената покупка следвало да бъде издаден фискален бон № 0003930 от 22.05.2020г. С
този номер бил изведен дневен отчет от проверяващите. Поради това било прието от
контролният орган, че е извършено нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр.80/2018 г./ Нарушението
било извършено на 22.05.2020 г. в гр. Хасково и е установено и документирано с ПИП №
0027442/22.05.2020г. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. За това
нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № F549642/29.05.2020год. В АУАН
нарушението било квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във
връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В АУАН няма вписани възражения. Същият е подписан и
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на акта за административно нарушение е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в който е описано същото нарушение и е приета същата правна
квалификация.
Изложената в акта за административно нарушение фактическа обстановка се
потвърди от събраните в хода на настоящото производство доказателствени материали-
показанията на св.И. К. Б. и св.К. Г. Б. , подкрепени от писмени доказателства, между които
няма противоречия и по идентичен начин възпроизвеждат фактите от значение за делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства към
датата на нарушението –чл. 3, ал. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.,
изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.,
изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС - чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.,
в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила
от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в
сила от 8.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта.
По силата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС – Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето и връчването му. При съставяне на АУАН са спазени преклузивните
срокове за съставяне. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от
компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. За пълнота следва да се отбележи факта, че
действително в АУАН и НП са описани на практика две нарушения, а именно – не
3
регистриране и отчитане на всяка продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта и регистрирано в НАП с
изградена дистанционна връзка ФУ и второ, че има наличие на касова разлика в размер на
266,59лв., между наличните парични средства в касата, съгласно приложения опис и тези
маркирани във ФУ. Последното обаче не води до съществено процесуално нарушение. Това
е така защото на първо место е описано именно нарушението за което е наложена и глоба на
жалбоподателя, а и самият наказващ орган прецуня за кое от нарушенията описани в АУАН
и НП да наложи наказание. Тоест съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил
именно това нарушение за което е бил и санкциониран и за което е дадена правна
квалификация в АУАН и в НП. Според съда правилно е квалифицирано нарушението по
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС до колкото
и двете норми покриват състава на описаното нарушение. Действително се получава
тафталогия и според съда квалификацията на нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства е излишна но не е грешна до колкото е записана във връзка с чл. 118,
ал.1 от ЗДДС. Тоест липсват съществени процесуални нарушения които да водят до
отмяната на НП.
От материално правна страна, предвид събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства съдът намира, че по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят е
осъществил посоченото в НП нарушение. При извършена проверка в описаният обект който
отговаря на легалната дефиниция за „търговски обект“ - Според § 1. т. 41. от Допълнителни
разпоредби на ЗДДС – т.41 "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение
(например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението
може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други
подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби, е установено, че в обекта, представляващ магазин за продажба на наливна
изворна вода, намиращ се в гр. Хасково, ул. Булаир №39, стопанисван от „Аква ВИВ" ООД с
ЕИК *********, има въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство модел
„Датекс DP-150 с ИН DT739878 и ФП 02739878. Обекта е бил в работен режим. При
проверката е извършена контролна покупка на 5 литра изворна вода на стойност 0,60лв.,
платена в брой на лицето К. Л. Г. - ЕГН ******, от св.К. Б.проверяващ, като преди
легитимацията на проверяващите не им бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или бележка от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. Всичко това
на практика и не се отреча от жалбоподателя. Тези факти и обстоятелства се доказват изцяло
на първо место от свидетелските показания на двете разпитани свидетелки по делото и
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, а именно фискален бон №
4
0003930 от 22.05.2020г. с който номер бил изведен дневен отчет от проверяващите и от ПИП
№ 0027442/22.05.2020г., от описа на паричните средства в касата към момента на
проверката, както и от попълнената декларация от К. Л. Г.. Всички тези писмени
доказателства са в подкрепа на свидетелските показания, еднопосочни са с тях и доказват
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка установена при проверката и описаното
нарушение, както и обстоятелствата при които е извършено. При контролната покупка,
същата не е била регистрирана чрез фискалното устройство в обекта и не е издаден
фискален бон за тази покупка. Именно и това е нарушението за което е съставен АУАН и
издадено НП срещу жалбоподателя и съответно му е наложена имуществена санкция.
Това нарушение правилно е квалифицирано по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е
излишна но не е грешна до колкото е записана във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС,
естествено като се имат предвид вече изложените по-горе мотиви на съда.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да се третира
като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която насока са част от доводите,
развити от жалбоподателя . В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв
е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Тук следва да се има
предвид и факта, че на практика реализираните и не регистрира, и отчетени продажби на
стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта и регистрирано в НАП фискално устройство ощетява хазната.
Действително в случая е била направена само контролна покупка и тя е на ниска стойност,
но това не изключва извода, че с горното нарушение на практика се ощетява бюджета.
Последното се потвърждава и от установената разлика в следствата намиращи се в касата и
регистрираните продажби чрез фискалното устройство. Тоест предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай.
Правилно имуществената санкция на жалбоподателя е била наложена на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС. При определяне размера на санкцията обаче, наказващият орган не се
е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Преди
процесното нарушение, няма данни жалбоподателя да е наказвана по административен ред
за други подобни нарушения по горната наредба. Напротив самият АНО е записал в НП, че
нарушението е за първи път. Липсват и каквито и да са мотиви в НП как именно е определен
размера на наказанието. Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно
5
имуществената санкция е наложено над минималният размер. С оглед на това, размерът на
имуществената санкция следва, да се намали до минималният размер от 500 лв., с което
съдът намира, че ще се постигне личната и генерална превенция по чл.12 от ЗАНН.
С оглед направените искания на страните за присъждане на разноски на всяка
една от тях и с оглед липсата на възражения за прекомерност, съдът намира, че следва да се
определят разноските за двете страни съобразно потвърденият размера на глобата. В тази
връзка на жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на наказващият орган сумата от
16.67 лева, а наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата
от 50 лева - разноски по делото.
Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 528454 -F549642/29.07.2020год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив,в Централно управление на НАП, с
което на „Аква Вив“ ООД , ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
600 лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като намалява размера на имуществената
санкция на 500 лв.
ОСЪЖДА „Аква Вив“ ООД , ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по
приходите /НАП/ сумата от 16.67 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите /НАП/ да заплати на „Аква Вив“ ООД ,
ЕИК ********* сумата от 50.00 лв. направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване през Хасковския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
6