РЕШЕНИЕ
№ 2562
гр. Варна, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110100677 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. А. К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. Т. № * срещу „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р. С., ул. С. № * иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване на клаузата на чл. 3.10 от сключения между страните Договор за потребителски
кредит № * г. за нищожна поради накърняване на добрите нрави, съединен в условията на
евентуалност със следните искове: иск с правно основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП за
прогласяване на клаузата за нищожна поради неравноправност на онование чл. 143, ал. 2,
предл. 19 от ЗЗП, иск с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата
за нищожна поради заобикаляне на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, иск с правно основание чл. 21,
ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата за нищожна поради заобикаляне на чл. 10а, ал.2 от
ЗПК, иск с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата за нищожна
поради заобикаляне на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, иск с правно основание чл. 21, ал.1 от
ЗПК за прогласяване на клаузата за нищожна поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
които искове са обективно-кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35,66 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожната клауза, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
В исковата молба ищцата твърди чрез адв. А. Д., че ответникът е предоставил в
заем сумата от 200,00 лв. по Договор за потребителски кредит № * г., в чл. 3.10 от който е
уговорено, че заемателят дължи „Такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем“ от 35,66 лв. Ищцата поддържа, че клаузата е нищожна на основание чл. 21,
ал.1 от ЗПК поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, позволяващ събиране на такси и
комисионни само за допълнителни услуги свързани с договора за кредит, а в условията на
евентуалност и с чл. 10а, ал.2 от ЗПК въвеждащ забрана за събиране на такси и комисионни
за действие свързано с усвояването на кредита, както и с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, уреждащи задължението за посочване на ГПР в договора, както и за договарянето му в
законоустановен лимит. Поддържа и нищожност поради неравноправност на клаузата на
основание чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи се нищожност на клаузата и поради противоречие
с добрите нрави, тъй като с нея във вреда на потребителя са възложени задължения, които
следва да изпълнява кредитора, от което само търговецът има интерес. Излага, че на
1
09.03.2023 г. е заплатил общата дължима сума по кредита сума от 239,00 лв. включително
процесната такса. Поради нищожността на последната сочи, че ответникът се е обогатил
неоснователно, поради което дължи нейното връщане, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С. К.“ ООД е депозирал отговор на исковата
молба, чрез адв. Х. М. от АК - С., с който изрично признава исковите претенции. Сочи, че не
е дал повод за завеждане на делото, поради което моли за възлагане на разноските в тежест
на ищеца на основание чл. 78, ал.2 от ГПК. Поддържа, че е налице злоупотреба с правото на
иск, тъй като между страните е налице идентичен спор по гр.д. № * г. на ВРС. Излага, че
исковите молби по настоящото дело, гр.д. № * г. на ВРС, гр.д. № * г. и гр.д. № * г. на
Районен съд - Пловдив са идентични и са депозирани от един и същ процесуален
представител, като се оспорват един и същи клаузи, на един и същ кредитен продукт,
въпреки че страната е имала възможност да защити правата си в едно производство. Излага,
че всеки от исковете е на стойност между 30,00 лв. до 40,00 лв. Поддържа, че на ищеца не
следва да се присъждат разноски за повече от едно производство, като цитира съдебна
практика.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето
защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът
постановява настоящото решение при признание на исковете – главния с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и искът по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Неоснователно е възражeнието на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат
разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
Вярно е, че първата предпоставка на визираната норма е налице, доколкото
ответникът изрично е признал иска с отговора по чл. 131 от ГПК.
Същевременно не е налице втората предпоставка, а именно страната да не е станала
повод за завеждане на делото. Това е така, защото чрез установяване в чл. 3.10 договора на
задължение за заемателя да заплати на заемодателя „Такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем“, ответникът със своето извънпроцесуално
поведение е претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до
постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата,
пораждаща това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават
дължими, ведно със всички законни последици. В този смисъл е и съдебната практика –
Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. на ВКС, III г.о. и Определение №
709/28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 592/2018 г. на ВКС, III г.о., с която се приема, че когато както в
случая сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца ,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Наред с това няма
твърдения нито данни преди завеждане на делото да е предприел опити за уреждане на
последиците от нищожността на клаузата, напр. волеизявление за прихващане на вземането
по нищожната клауза със задълженията на ищцата по договора за кредит за главница и/или
договорна лихва, или пък да е правил опити да възстанови неоснователно получената сума.
В обобщение съдът намира, че с извънсъдебното си поведение ответницата е дала
повод за завеждане на делото, поради което следва да репарира сторените от ищеца разноски
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът претендират разноски в следните размери – 85,00
лв. държавна такса и 960,00 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение подоговро заза
защита и съдействие от един адвокат ( по 480,00 лв. по всеки от двата иска). От ответника е
направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът счита за частично основателно,
предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и обемът на осъществената
защита. Наред с това в случая съединените искове не налагат отделна защита, поради което
се дължи едно възнаграждение. Интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на исковете - онщо 70,50 лв.,
2
следователно относимия минимум в случая възлиза на 400,00 лв. на основание чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, който именно
размер на адвокатското възнаграждение съдът счита за адекватен и справедлив и следва да
се присъди на ищеца с решението, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. За пълнота следва да се
посочи, че действително е налице практика на ВКС, че чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредбата следва да се тълкуват в смисъл, че под материален интерес по смисъла на чл. 7,
ал. 2 законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените
искове, а не техният сбор, както и че възнаграждението на адвоката се определя по всеки от
исковете. Визираната практика обаче не е задължителна за съда, който възприема
формираната в обратен смисъл практика по тълкуването на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, напр. с
Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение №
10/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4908/2019 г. на ВКС, III г.о. и др., в които съдебни актове се
възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи
върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно, което тълкуване не
се променя и от последващото изменение на разпоредбата обн. с ДВ, бр. 88 от 2022 г.
Доколкото поради опущение на съда не е събрана цялата дължима държавна такса по
делото от от общо 100,00 лв. (50,00 лв. по всеки от двата оценяеми иска на основание чл. 1
от ТДТССГПК) и с оглед постигнатия краен правен резултат от страните в процеса, с
постановеното решение съдът седва да възложи в тежест на ответника внасянето на
дължимия остатък от държавната такса от 15,00 лв., на основание чл. 77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж.к. Т. № * срещу „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. С.,
ул. С. № * поради накърняване на добрите нрави клаузата на чл. 3.10 от сключения между
страните Договор за потребителски кредит № * г., с която е уговорено, че заемателят дължи
„Такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ от 35,66 лв.,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. С., ул.
С. № * да заплати на Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № * сумата от 35,66
лв., представляваща платена без основание сума по нищожната клауза, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.01.2024 г..
.до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. С., ул.
С. № * да заплати на Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Т. № * сумата от
400,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. С., ул.
С. № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 15,00 лв., на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3