Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260479 21.10.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 201/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против П.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 147.14 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.10.2016г. до 25.04.2018г., с отчетен период по фактури от 31.08.2016г. до 27.03.2018г., сумата от 30.71 лева лихва за забава за периода от 26.11.2016г. до 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури и справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника
чрез особения му представител, с който искът е признат за частично основателен.
Липсват доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги. От справка в
имотния регистър се установява, че жилището е придобито от С.П.К., но не е ясно дали
ответникът е негов наследник. На 12.02.2018г. ответникът е отчуждил имота,
поради което претенцията на ищеца за сумите по фактурите от 26.03.2018г. и
25.04.2018г. за 8.38 лева и 8.18 лева са неоснователни, тъй като са за период,
в който ответникът не е бил потребител. Не се оспорват издадените фактури и сумите
по тях, нито наличието на изрядно измервателно устройство за потребената вода. В съдебно заседание се пледира да бъде отхвърлена
претенцията, с изключение на периода от 10.02.2017г. до 12.02.2018г., когато
ответникът е бил собственик на жилището.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 3975/23.10.2019г. на БРС по
ч.гр.дело № 9003/2019г., връчена по реда на чл.47 ГПК, поради което е
заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява частично основателен.
Предмет на делото е водоснабдяването на недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр.Б.. Доставянето, отвеждането и пречистването на студената вода,
нейните количества и цената й не са оспорени от особения представител на
ответника в подадения отговор на исковата молба. Изрично е заявено, че не се
възразява по издадените от ищеца фактури, признава се и наличието на изрядно
измервателно устройство за потребената вода. Следователно фактурите доказват
изпълнението на задълженията на ВиК по процесното правоотношение по доставянето
на студената вода до имота. Ясна е и цената на доставките за процесния период.
Изпълнението на задълженията на ищеца и потребяването на водата от страна на
собственика на обекта се установява и от показанията на инкасатора Г.М., която
е отчитала редовно водомера в банята.
Следователно доказва се по безспорен начин, че ищецът е извършвал
доставки на вода до имота и тази вода е със стойностите, отразени в процесните
фактури. Общо се дължат 147.14 лева за потребена студена вода. Сумите не са
плащани на падежите, записани във всяка от фактурите, т.е. в 30-дневен срок от
издаване на съответната фактура, както изисква чл.33, ал.2 от Общите условия,
поради което собственикът на имота е изпаднал в забава и дължи и лихви за
забавата в размер на общо 30.71 лева.
Според чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Предвид цитираната разпоредба, насрещна страна по облигационното правоотношение с ВиК по повод доставянето, отвеждането и пречистването на студена вода може да е лице, което е собственик на жилището или е носител на ограничено вещно право върху обекта.
Установява се по делото, че процесният апартамент е бил закупен от С.П.К.
с нотариален акт за покупко-продажба от 10.02.2015г. Посоченото лице е починало
на 10.02.2017г. и е оставило за свой единствен наследник ответника по делото П.С.К.,
видно от представеното удостоверение за наследници. Следователно бащата е бил
собственик на имота от придобиването му на 10.02.2015г. до смъртта си на
10.02.2017г. След смъртта му имотът е бил наследен еднолично от неговия син П.С.К.,
който го е продал на трето лице с нотариален акт от 12.02.2018г. Това означава,
че ответникът е бил собственик на имота от 10.02.2017г. до 12.02.2018г. Само за
този период той следва да отговаря по претенцията за заплащане на доставената
студена вода.
Наистина, ответникът, като единствен наследник на починалия, е наследнил
целия имот и съответно принципно отговаря за задълженията на своя баща,
възникнали приживе. В исковата молба обаче няма претенция, че част от сумите се
търсят от ответника като наследник на починалия собственик. Напротив,
твърденията са, че в полза на ответника П.К. е възникнало качеството потребител
на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху имота,
т.е. в случая от момента на наследяването. Следователно за периода от
31.08.2016г. до 10.02.2017г., когато имотът е бил собственост на бащата,
ответникът не може да отговаря за заплащане на студената вода, тъй като няма
иск, предявен на основание наследствено правоприемство. За този период може да
се предяви друг иск от ищеца.
По горните съображения не се
дължат от ответника, предвид основанието на предявения иск сумите по тези
фактури, които касаят потребяването на студена вода преди смъртта на
наследодателя на 10.02.2017г. Това са фактури № **********/25.10.2016г. /за периода от 31.08.2016г. до 26.09.2016г./ за
сумата от 11.34 лева, № **********/25.11.2016г.
/за периода от 27.09.2016г. до 24.10.2016г./ за сумата от 11.34 лева, № **********/23.12.2016г. /за периода от
25.10.2016г. до 24.11.2016г./ за сумата от 11.34 лева и № **********/24.02.2017г. /за периода от
25.11.2016г. до 25.01.2017г./ за сумата от 18.14 лева. Общата сума по тези
фактури възлиза на 52.16 лева и тази сума не се дължи от ответника, който не е
бил собственик на имота за този период, като няма предявен иск сумата да се
плати от него като наследник на починалия. Оттам не се дължат и лихвите за
забава върху тези главници, както следва: 3.34 лева лихва върху фактура № **********/25.10.2016г. за периода от 26.11.2016г.
до 18.10.2019г., 3.24 лева лихва върху фактура № **********/25.11.2016г. за периода от 26.12.2016г. до 18.10.2019г., 3.15
лева лихва върху фактура № **********/23.12.2016г.
за периода от 23.01.2017г. до 18.10.2019г. и 4.72 лева лихва върху фактура № **********/24.02.2017г. за периода от 27.03.2017г.
до 18.10.2019г., общо 14.45 лева лихви.
След 10.02.2017г. ответникът вече е станал собственик на имота, поради
което дължи заплащане на студената вода до 12.02.2018г., когато е отчуждил
жилището в полза на трето лице. Дължа се 9.07 лева по фактура № **********/24.03.2017г., 9.07 лева по фактура № **********/25.04.2017г., 9.07 лева по фактура № **********/25.05.2017г., 6.80 лева по фактура № **********/26.06.2017г., 9.66 лева по фактура № **********/25.07.2017г. 15.88 лева по фактура № **********/22.12.2017г., 7.67 лева по фактура № **********/25.01.2018г. и 11.20 лева по фактура № **********/26.02.2018г. Общо се дължат 78.42 лева
по посочените фактури. Лихвите върху главниците са общо в размер на 16.11 лева,
сбор от следните лихви: 2.28 лева по фактура № **********/24.03.2017г. за периода от 24.04.2017г. до 18.10.2019г., 2.20
лева по фактура № **********/25.04.2017г.
за периода от 26.05.2017г. до 18.10.2019г., 2.13 лева по фактура № **********/25.05.2017г. за периода от 25.06.2017г.
до 18.10.2019г., 1.54 лева по фактура № **********/26.06.2017г. за периода от 27.07.2017г. до 18.10.2019г., 2.11
лева по фактура № **********/25.07.2017г.
за периода от 25.08.2017г. до 18.10.2019г., 2.80 лева по фактура № **********/22.12.2017г. за периода от 22.01.2018г.
до 18.10.2019г., 1.28 лева по фактура № **********/25.01.2018г. за периода от 25.02.2018г. до 18.10.2019г. и 1.77
лева по фактура № **********/26.02.2018г.
за периода от 29.03.2018г. до 18.10.2019г.
За последните две фактури: фактура № **********/26.03.2018г. за сумата от 8.38 лева и фактура № **********/25.04.2018г. за сумата от 8.18 лева,
доколкото те са издадени след 12.02.2018г., когато ответникът е престанал да е
собственик на имота, сумите по тях не се дължат от него, а следва да се търсят
от новия собственик. Съответно не се дължат и лихвите върху тези главници,
както следва: 1.26 лева по фактура № **********/26.03.2018г. за периода от 26.04.2018г. до 18.10.2019г. и 1.16
лева по фактура № **********/25.04.2018г.
за периода от 26.05.2018г. до 18.10.2019г.
В заключение, следва решение, с което се приеме за установено, че
ответникът К. дължи на ВиК ЕАД главница от 78.42 лева за периода от
24.03.2017г. до 26.02.2018г., с отчетен период по фактури от 26.01.2017г. до
25.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, както и лихва за забава от 16.11 лева
за периода от 24.04.2017г. до 18.10.2019г. В останалата си част за
претендираните главници и лихви искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 212.61 лева в исковото производство и 39.86 лева в
заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б.,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 78.42 лева /седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 24.03.2017г. до
26.02.2018г., с отчетен период по фактури от 26.01.2017г. до 25.01.2018г., сумата от 16.11 лева /шестнадесет лева и
единадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 24.04.2017г. до 18.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2019г. до окончателното й заплащане, което вземане е присъдено със
заповед за изпълнение № 3975/23.10.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 9003/2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 78.42 лева главница до 147.14 лева и за
периода от 25.10.2016г. до 24.02.2017г. и за периода от 26.03.2018г. до
25.04.2018г., с отчетен период по фактури от 31.08.2016г. до 25.01.2017г. и от
26.01.2018г. до 27.03.2018г., както и иска за горницата над 16.11 лева
мораторна лихва до 30.71 лева, както и за периода от 26.11.2016г. до
23.04.2017г.
ОСЪЖДА П.С.К.,
ЕГН
**********, с
адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата
от 212.61 лева /двеста и дванадесет лева и шестдесет и една
стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 39.86 лева /тридесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.