МОТИВИ НА ПРИСЪДА
ПО НОХД № 1**3/2014г. ПО
ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р.В.Д., И.П.Н., М.Д.М., Б.Е.М., М.С.К. и К.И.Ш.. С влязло в сила определение на СпНС, 4-ти
състав от 08.04.2015г., наказателното производство е прекратено спрямо подсъдимите
М.Д.М., Б.Е.М., М.С.К. и К.И.Ш. на основание чл.24
ал.3 от НПК, след одобряване на споразумение за решаване на делото. Същото е
продължило пред СпНС 13-ти състав спрямо Р.В.Д. и И.П.Н..
Срещу Р.В.Д. е повдигнато обвинение за това, че:
В началото на месец януари
2008 г. е образувал и до 11.02.2009
г. в гр. *** е ръководил
организирана престъпна група по смисъла на
чл.93 т.20 НК /структурирано трайно сдружение на три
и повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години/ с участници: И.П.Н., ЕГН:**********, Б.Е.М., ЕГН**********, И.П.Н., ЕГН **********, К.И.Ш., ЕГН**********, М.С.К., ЕГН********** и М.Д.М., ЕГН:**********, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години,а
именно данъчни престъпления по чл.255 от НК: като чрез
регистрирането на търговски дружества -ЕООД на името на
различни лица, чрез създаване на неистински документи
и на документи с невярно съдържание- договори, фактури, фискални бонове, месечни справки- декларации по ЗДДС и отчетни регистри /дневници за покупките
и продажбите/, протоколи и др., издадени от
името на различните търговски дружества, чрез документирането на търговски сделки, които реално не
са извършени, и декларирането им пред НАП, дава възможност на други
лица, представляващи търговски дружества, да избегнат установяването
и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, като групата е създадена с користна цел, а именно: получаване на парични
суми като процент от реално
укритите данъчни задължения от лицата,
ползващи услугите на организираната престъпна група -престъпление по чл.321, ал.3 ,пр. 2,т.1, вр. ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.93, т.20 НК.
Срещу И.П.Н. е повдигнато обвинение за това, че:
В периода от началото на месец януари 2008 г. до 11.02.2009 г. в гр. *** е участвал в организирана престъпна група по смисъла на
чл.93 т.20 НК /структурирано трайно сдружение на три
и повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години/, образувана и ръководена от Р.В.Д., ЕГН: ********** и с участници: Б.Е.М., ЕГН**********, И.П.Н., ЕГН **********, К.И.Ш., ЕГН**********, М.С.К., ЕГН********** и М.Д.М., ЕГН:**********, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години,а
именно данъчни престъпления по чл.255 от НК: като чрез
регистрирането на търговски дружества -ЕООД на името на
различни лица, чрез създаване на неистински документи
и на документи с невярно съдържание- договори, фактури, фискални бонове, месечни справки- декларации по ЗДДС и отчетни регистри /дневници за покупките
и продажбите/, протоколи и др., издадени от
името на различните търговски дружества, чрез документирането на търговски сделки, които реално не
са извършени, и декларирането им пред НАП, дава възможност на други
лица, представляващи търговски дружества, да избегнат установяването
и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, като групата е създадена с користна цел, а именно: получаване на парични
суми като процент от реално
укритите данъчни задължения от лицата,
ползващи услугите на организираната престъпна група -престъпление по чл.321, ал.3 ,пр. 2,т.1, вр. ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.93, т.20 НК.
Съдебното
производство е проведено в отсъствието на подс.Р.Д.
на основание чл.269 ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като същият преди приключване
на досъдебното производство е напуснал посочения по делото адрес, без да
уведоми за това съответния орган. Местонахождението на същия не е известно и
след проведено щателно издирване, като е обявен за ОДИ с телеграма №******г. на
ГД“КП“ – МВР, не е издирен до момента на приключване на съдебното производство
пред първоинстанционния съд.
В хода на
съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението и моли съда
да признае двамата подсъдими за виновни
по повдигнатите им обвинения. Счита, че обвиненията са доказани по несъмнен
начин, както и, че от доказателствата по делото се установява, че и двамата
подсъдими са имали съществена роля в организираната престъпна група. Предлага
на подс. Р.В.Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 11 години при първоначален строг режим, а на подс. И.П.Н. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ
режим.
Защитникът
на подс. Р.Д. – адв.*** А.
заявява, че подзащитният му е направил пълни самопризнания и безспорно е
установено, че същият е извършил деянието, в което е обвинен. Посочва обаче, че
обществената опасност, както на деянието, така и на подс.Д.
е занижена, поради липсата на сериозни
вредни последици от деянието, самопризнанията и чистото съдебно минало на същия
към момента на довършване на престъплението. Счита, че на подс.Д.
следва да бъде определено наказание към минимума, предвиден в НК за извършеното
от него престъпление.
Защитникът
на подс.И.Н. моли за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подзащитния му. Заявява ,
че от една страна деянието, за което е повдигнато обвинение на Н. е несъставомерно по чл.321 ал.3 от НК в редакцията му, към
датата на довършване на престъплението. От друга страна счита, че не са събрани
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че Н. е участвал в
престъпната група. Твърди, че напротив, от разпитите на свидетелите, се
установява, че същия е осъществявал счетоводна дейност по трудов договор и не е
съзнавал, че документите, които е изготвял и осчетоводявал по нареждане на Д.,
касаят фиктивни сделки.
Подсъдимият Н.
лично поддържа становището на защитника си.
При
последната си дума към съда подс. Н. заявява, че е
невинен и моли за оправдателна присъда.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Р.В.Д.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, осъждан, неработещ, с
неустановен адрес, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.
е осъждан двукратно със следните присъди:
- По НОХД № ***г. на ОС – ***, влязла в сила на ***г., с
която е осъден на три години лишаване от свобода условно с петгодишен
изпитателен срок, за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1
т.2 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода
01.08.2001г. – 15.03.2004г..
- По НОХД ***г. на СРС, влязла в сила на ***г., с която е
осъден на шест месеца пробация за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, извършено на 12.05.2013г..
Подсъдимият И.П.Н.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, работещ, живущ ***, с ЕГН: **********.
Към месец
декември 2007г. и началото на месец януари 2008г. подс.Д.
не е бил регистриран като едноличен търговец или като съдружник, собственик на
капитал или управител на търговско дружество. Въпреки това се занимавал активно
с търговска дейност, като използвал различни търговски дружества, регистрирани
на името на други лица. Основният предмет на дейност била търговия с петролни
продукти, като подс.Д. реално стопанисвал две
бензиностанции в гр.***, които фиктивно били регистрирани, като търговски
обекти на „*****“ ЕООД гр.***, дружество на което подс.Д.
е бил управител до месец април 2007г.. В хода на търговската дейност подс.Д. решил да си набави допълнителни облаги, като организира
регистрирането на търговски дружества на името на различни малоимотни лица,
които впоследствие да използва за вършене на данъчни престъпления. Тъй като
планирал мащабна престъпна дейност, решил да образува организирана престъпна
група, в която да привлече лица, които да му помагат за извършване на
планираните престъпления. Нуждаел се както от хора с икономически и счетоводни
познания, на които да възлага воденето на счетоводството и управлението на
банковите сметки, така и от хора, които да намират лица, на чието име да се
регистрират дружествата, да съдействат за извършване на регистрацията и
впоследствие при необходимост да осигуряват подписването на необходимите
документи от фиктивните управители. Поради това решил да образува организирана
престъпна група, като привлече за участници в нея близки и познати лица, с които заедно да вършат данъчни престъпления
по чл.255 от НК. Идеята му била групата да съдейства на различни търговци да
избегнат плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като в замяна
получава част от размера на неплатените данъци.
В началото
на месец януари 2008г. подс.Д. предприел активни
действия по образуване на престъпната група, като започнал да привлича за
участници в нея различни приближени му лица. Тъй като се нуждаел от набиране на
малоимотни и ниско образовани лица, на чието име фиктивно да бъдат регистрирани
търговки дружества, които в последствие да бъдат използвани в схемите за укрИ.е на данъци, подс.Д. се
свързал с осъдените М.М., К.Ш. и Б.М.. М. и Ш. имали
контакти в криминалните среди, чрез които можели да подбират лица, подходящи за
ползване като фиктивни собственици и управители на фирми. М. от своя страна бил
шофьор и близко доверено лица на подс.Д. и следвало
да придружава М. и Ш. и да ги подпомага при регистрирането на фирмите, както и
да пренася различни документи и парични суми по нареждане на подс.Д.. Последният разяснил на трите лица каква престъпна
дейност планира и какви ще бъдат техните роли и задачи в престъпната структура.
М., Ш. и М. се съгласили да участват в престъпната дейност, тъй като подс.Д. им обещал добро заплащане.
През същия
период подс.Д. привлякъл за участници в престъпната
група и тъща си М.К. и подс.И.Н., които и към този
период работели под негово ръководство, като икономисти, като обслужвали
дейността на двете бензиностанции в гр.***. М.К. била касиер, а подс.И.Н. – счетоводител в офиса на подс.Д.
***. Двамата, заедно със св.А.С., обслужвали счетоводно различни фирми,
контролирани от подс.Д., част от които имали реална
дейност. От началото на месец януари 2008г. обаче, подс.Д.
започнал да им възлага да изготвят и осчетоводяват голям брой фактури за
фиктивни /нереални/ доставки, от името на различни търговски дружества, фиктивно
регистрирани на името на малоимотни лица. В структурата на престъпната група
двамата следвало да отговарят за счетоводното оформление на документацията на
контролираните от същата търговски дружества, по начин, по който да бъде
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения от реално действащи
търговски дружества, посочени им от Д.. К. и и подс.Н.
също се съгласили да участват в престъпната група, тъй като се нуждаели от
средства, а подс.Д. им бил обещал добро заплащане.
По описания
начин в началото на месец януари подс.Д. образувал
организирана престъпна група, създадена с цел вършене на данъчни престъпления
по чл.255 от НК. Същият бил ръководител на групата, а участници в нея били подс.Н. и осъдените М.К., Б.М., М.М. и К.Ш.. Групата
била създадена с цел набавяне на имотни облаги, изразяващи се в получаване на
процент от укритите и неплатени данъци от обслужваните от нея търговци. В този
си състав групата съществувала до 11.02.2009г., когато участващите в нея лица
били задържани от органите на МВР. През целия период на действие на групата,
всички участници в нея поддържали постоянно контакти, както лично, така и по
телефон. Срещали се редовно в офиса на подс.Д.,***. Подс.Д., като ръководител на групата, разпределял задачите
между участниците в нея, давал им конкретни нареждания и указания. Същият
осъществявал контактите с представителите на търговските дружества, които
групата снабдявала с неистински документи и такива с невярно съдържание - фактури, касови бележки и други документи,
предназначени за приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС и укрИ.е на данъци. В отделни случаи подс.Д.
осигурявал и документи с невярно съдържание, използвани за неправомерно
възстановяване на акцизи за претролни продукти. Същият
получавал лично всички постъпления от престъпната дейност и решавал каква част
от тях да разпредели между останалите участници в групата. Останалите участници
изпълнявали указанията на подс.Д.. Всички били
мотивирани да участват в престъпната група по користни подбуди, тъй като
получавали от подс.Д., част от придобитите от
престъпната дейност парични средства.
Подс.Н. бил ежедневно ангажиран с изготвянето на фактури,
договори, пълномощни и други документи, както и с воденето на счетоводството на
контролираните от групата търговски дружества, по начин, по който да се осигури
укрИ.е на данъци и приспадане на неследващ се данъчен
кредит от посочените му от подс.Д. търговци. Двамата
контактували постоянно помежду си, както лично, така и по телефон. Обсъждали
как да бъдат оформени документите, по начин, по който органите на НАП да не
установят наличието на нередности. При необходимост от осигуряване на други
документи, като неистински касови бележки/фискални бонове/, подс.Н.
уведомявал за това подс.Д., който от своя страна се
бил договорил с лице от гр.*** да му изготвя такива бележки срещу заплащане. Подс.Д. понякога лично отивал да получи поръчаните
неистински касови бележки, но по - често изпращал Б.М. или М.М., като съответно им давал пари, да платят на изготвилото
ги лице.
През периода
на действие на престъпната група, участниците в същата били установили контрол
на следните търговски дружества, които използвали за нуждите на укрИ.ето на дължими данъци: „***" ЕООД гр. ***,
регистрирано на името на Е.С.С.;***, регистрирано на
името на О.С. С. с пълномощник К.К.К. – Д.; "***"
ЕООД - гр. ***, регистрирано на името на И.М. К. с пълномощник А. Н. С.;***,
регистрирано на името на Т. С. И. и С.П.П.;***,
регистрирано на името на И.Е. И., с пълномощник М.Д.М.;***, регистрирано на
името на С. Р. Д., пререгистрирано на името на С.В.Р. и с пълномощник К.К.К. – Д.; "***" ЕООД, гр. ***, регистрирано на
името на Ж. Т. Ж. и с пълномощник М.Д.М.;***, регистрирано на името на П.И.П.;***
с управител К.И.Ш., "***" - гр. *** и „***" ЕООД гр. ***, регистрирано
на името на П. В.Д. и пререгистрирано на името на Й.В. Й..
Подс. Н. и осъдената М.К. били ангажирани с воденето на
счетоводството на всички изброени фирми, изготвяне на данъчни декларации,
дневници за покупки и продажби и други отчетни документи - фактури, договори и
други. За изготвяне на документите подс.Н. винаги
получавал нареждания от подс.Н. и никога от лицата,
вписани като управители и собственици на фирмите. Същият знаел, че всички
изброени по-горе дружества са регистрирани фиктивно с цел вършене на
престъпления по чл.255 от НК, не осъществяват реална търговска дейност и
фиктивните им собственици и управители в повечето случаи не са запознати с
документите, които се изготвят от тяхно име. Подс.Н.
по нареждане на подс.Д. често изготвял и пълномощни,
с които фиктивните управители на дружествата упълномощавали някои от
участниците в престъпната група да ги представляват. При искане от служители на
НАП или на МВР за лично явяване на управителите и извършване от тях на
определени действия, подс.Н. се свързвал с подс.Д., като последният намирал фиктивния управител и му
давал указания какво да твърди при
явяването си пред съответния орган и какви документи да представи. В отделни
случаи подс.Н. лично контактувал с представители на
търговските дружества, които били снабдявани с неистински фактури и такива с
невярно съдържание от престъпната група. Уговарял какви точно фактури, за какви
доставки, на каква стойност и от кои дати следва да бъдат изготвени, след което
пристъпвал към изготвянето и изпращането им. При необходимост от изготвяне и
прилагане на касови бележки или извършване на банкови преводи, търсел
съдействието на подс.Д..
Подс.Н. постоянно контактувал по повод съвместната престъпна
дейност и с останалите участници в групата. Същият работел заедно с М.К. в един
офис и двамата заедно водели счетоводството на контролираните от групата
дружества и изготвяли необходимите документи. При необходимост от извършване на
банкови преводи, с цел създаване на впечатление за действителност на
фактурираните фиктивни доставки, същите се извършвали от К., която имала
пълномощно да се разпорежда със сметките на дружествата. С осъдените Б.М., М.М. и К.Ш., подс.Н. контактувал по повод изготвянето на документи от
името на дружества за представляването на които същите имали пълномощни или имали
контакт с фиктивните управители, както и при необходимост от осигуряване на
неистински касови бележки.
Освен
фирмите, които бил регистрирал и ползвал на територията на България, в периода
на действие на престъпната група, подс. Д. решил да
регистрира фирми и в чужбина, които да използва за възстановяване на неследващ се данъчен кредит,
чрез фиктивни вътрешно-общностни доставки. За целта
чрез М.М. и свид. А.К. ***,
регистрирал няколко фирми в *** . Една от фирмите била регистрирана на името на
М.М. - „***" ***, а други две - „***"*** и
„***" *** на името на свид.Г.С.Г.. Свидетелят бил осигурен от осъдения М. и склонен от него
и подс. Д. да си регистрира фирми в чужбина, като му
било обещано заплащане на определена сума всеки месец. Освен *** фирми подс.Д. търсел и фирми от ***, като за целта му помогнал осъдения
К.Ш., който имал близки роднини, живеещи в *** и чрез тях поел ангажимента да
осигури фирма на обв. Д.. Двамата се договорили и
каква е цената на фирмата, но такава не била регистрирана предвид започналото
разследване по досъдебното производство.
Всички тези
обстоятелства говорят за планирано от участниците в групата разрастване на
престъпната дейност, което обаче, не е било реализирано, поради разкрИ.ето им от органите на МВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните свидетели, дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 от НПК, от
обясненията на подсъдимите Д. и Н., дадени на досъдебното производство пред
съдия и прочетени по реда на чл.279 от НПК, от приложените писмени и веществени
доказателства и протоколите за ВДС.
В обясненията
си, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, подс.Д.
прави пълни самопризнания и подробно описва състава и структурата на
престъпната група и ролите и действията на всеки един от участниците в нея. Тези
обяснения се явяват пряко доказателство и следва да се кредитират, тъй като
кореспондират с останалия доказателствен материал – иззети документи, печати на
фирми, показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подс.Н.
и съдържанието на разговорите в изготвените ВДС.
Подс.Н. първоначално отказва да дава обяснения пред съдебния
състав, поради което на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК са прочетени
обясненията дадени от него в хода на досъдебното производство пред съдия на 11.02.2009г.
и на 24.03.2009г.. Първите обяснения не следва да бъдат ползвани като
доказателство, тъй като видно от приложения протокол за разпит, същите са
дадени без присъствието на защитник, а към момента на разпита подс.Н. е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 от НПК и
защитата му е била задължителна. Това
обстоятелство налага извода, че разпитът на 11.02.2009г. е проведен в нарушение
на разпоредбите на НПК и при съществено нарушаване на правото на защита на подс.Н. и съответният протокол не може да се ползва като годно
доказателствено средство. Разпитът на подс.Н. на
24.03.2009г. е проведен при спазване на разпоредбите на НПК и дадените при него
обяснения следва да се ценят като годно доказателство в процеса. В този разпит подс.Н. дава подробни сведения за своите действия и тези на
останалите участници в групата по повод на съвместната престъпна дейност, като
твърди, че не е знаел, че се документира изцяло фиктивна дейност и не е
действал умишлено, а само се е съмнявал, че се вършат нередни неща. След
прочитане на обясненията от ДП, подс.Н. дава
допълнителни обяснения и в съдебно заседание, в които твърди, че е действал
изцяло по нареждане на подс.Д. в рамките на
задълженията си като счетоводител и не е знаел, че доставките, за които изготвя
фактури са били фиктивни. Когато се е усъмнил, че се вършат нередни неща, е
започнал да си търси нова работа. Обясненията му следва да се кредитират в
частта, в която се описват деяния на самия него и на останалите участници в
групата, тъй като кореспондират напълно с останалия доказателствен материал. Не
следва да се приемат за достоверни обаче, в частта, в която твърди, че не е знаел,
че се изготвят неистински документи и такива с невярно съдържание,
предназначени за укрИ.е на данъчни задължения. На
първо място следва да се има предвид, че от останалите доказателства по делото
и от самите обяснения се установява, че във всички случаи нарежданията какви
документи и от името на кои фирми да се изготвят, са давани от подс.Д.. Същевременно е безспорно установено от
доказателствата, че нито един от тези документи не се е издавал от името на подс.Д., а винаги от името на лица, от които подс.Н. не е получавал задача да изготвя такива документи.
Изяснено е, че печатите, на търговските дружества също са стояли в офиса, в
който е работел подс.Н. и също са полагани от неоправомощени лица. Отделно от това в обясненията си
самият Н. описва дейността по набирането лица, които да бъдат регистрирани като
фиктивни собственици и управители на търговските дружества, като част от
престъпната дейност, която е била възложена на други участници в групата, но същият е бил добре запознат с
нея.
В хода на
съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели следните лица: К.К.К. – Д., П.И. П., Г.С.Г., Н.Г.Ч., Е.С.С.,
Й.В.Й., А.К.Т., М.И.Д., Ж.Т.Ж., Р.П.П., М.М. М. – Б., П.Д.А., Д.П.Д., М.С.А., Х.С.П., А.Г.С. – К., С.П.Г.,
Т.Т.К., К.С.А., М.М.Б., Н.И.Ж.,
М.И.П. и Н.Х.Х..
Свидетелката
К. – Д. е съпруга на подс.Д.. Същата заявява, че няма
да се възползва от правото си по чл.119 от НПК и дава показания по делото. Посочва,
че съпругът й е регистрирал на нейно име дружеството „***“ ЕООД, но фактически
той е управлявал тази фирма, като предполага, че му е била дала пълномощно. Тя
няма представа за дейността на дружеството. Знае, че подс.Д.
е имал шест бензиностанции в гр.*** и гр.***, занимавал се е и с дърводобив и
отглеждане на малини. По негова молба, майка ѝ – осъдената М.К. е започнала
да работи като касиер, като обслужва фирмите, контролирани от Д.. Смята, че
майка ѝ е работила без трудов договор. Познава и подс.Н.,
за когото посочва, че е бил счетоводител в офиса на Д.. Познава и осъдените К.Ш.
и Б.М., като приятели на подс.Д.. Не съобщава подробности за съвместната дейност на
лицата.
Свидетелката
П. П. е живеела на семейни начала с подс.Д. от 1997г.
в продължение на няколко години и имат дете. След това подс.Д.
е регистрирал на нейно име фирмата „***“. Тя не е осъществявала дейност с
фирмата, а с това се е занимавал подс.Д., който при
необходимост я е викал в офиса си да подписва документи. От офиса познава подс.И.Н., за когото знае, че е счетоводител на фирмите,
контролирани от Д., но не знае дали е водил счетоводството и на фирмата, която
е била регистрирана на нейно име. Познава и осъдените М.К., К.Ш.
и Б.М., като лица, които са работели, заедно с Д. и Н. в офиса.
Свидетелят Г.Г. дава показания, че по молба на осъдения М.М., двамата са отишли в гр.***, ***, където са регистрирали
фирма на името на Г.. Не знае повече подробности, защото наскоро след това М. е
бил арестуван. Не познава подсъдимите Д. и Н..
Свидетелят Н.Ч.
дава показания относно дружеството „***“ ООД, в което е бил един от
собствениците на капитала и през 2007-2008г., заедно със съдружника си го е
прехвърлил на лицето С.Р.. Посочва, че дружеството е прехвърлено със
съдействието на К.Ш.. От Ш. е разбрал, че фирмата е купена за Р.Д., с когото се
е познавал от по-рано. Посочва, че често е посещавал офиса на подс.Д. *** и оттам познава подс.И.Н.
и М.К.. Знае, че подс.Н. е бил счетоводител на Д..
Случвало се е Д. да изпраща Н. да ползва факса в офиса на баща му.
Свидетелят Е.С.
дава показания относно регистрирана на негово име фирма „***“ ЕООД, за което
лицата К.Ш. и Р.П. са обещали да му плащат по 200лв. на месец. Той не е
осъществявал дейност с фирмата, като документите са взети от Ш.. Не е
контактувал с подсъдимите Д. и Н..
Свидетелят Й.Й. дава показания относно регистрирана на негово име фирма
„***“. Тъй като не си спомня повече подробности, са прочетени са показанията му
от досъдебното производство, дадени пред разследващ орган. В същите посочва, че
познава подс.Д. от 2008г.. Тогава го е потърсил М.М. и му е предложил работа, след което го е завел в офиса
на Р.Д.. Последният му е предложил хиляда лева, за да прехвърли фирма на негово
име. Свидетелят се е съгласил и са му прехвърлили
фирмата „***“. След това подс.Д. му е казал да намери
и други хора, на чието име да регистрира фирми, като е обещал да им плаща по
150лв. на месец. Двамата с М. са намерили няколко такива души. За подс.Н. посочва, че няколко пъти е изготвял пълномощни и му
е давал да ги подписва, като в същите не са били посочени имената на лицата,
които упълномощава. Дава показания, че и осъдената К. му е давала да подписва
документи.
Свидетелят А.Т.
посочва, че подс.Д. го е молел да му върши услуги
когато пътува до ***. Тъй като не си спомня в подробности, са прочетени
дадените от него показания по досъдебното производство пред съдия. В хода на
същите свидетелят заявява, че подс.Д. го е помолил да
му съдейства да регистрира фирми, да му намери счетоводител и да наеме офис в ***.
Казал му е, че ще изнася стоки в ***, но в действителност само е издал фактури
за износа, без да има реално движение на стоки. Регистрирал е общо четири фирми
в *** – „***“, „***“, ***“ и „***“. Документи за фирмите е изпращал по М.М.. Към нито една от фирмите обаче не е имало реални
доставки, а само издадени фактури, поради което св.Т. и осъдения М.М. са били арестувани от полицията в *** и разпитвани за
фактурираните фиктивни доставки.
Свидетелят М.Д.
дава показания, че има сервиз за касови апарати и подс.Д.
е закупил от него два касови апарата. Впоследствие в периода 2008-2009г. подс.Д. неколкократно го е молил
да му изготвя касови бележки, като той на два – три пъти се е съгласил и му е
изготвял такива бележки. По реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1
т.2 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания пред разследващ орган в
хода на досъдебното производство. В същите свидетелят посочва, че подс.Д. многократно е искал да му печата касови бележки от
името на различни фирми, сред които и „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“,
„***“, „***“ и други. Заплащал му е за бележките. Д. е получавал касовите бележките
или лично, или е изпращал други лица да ги вземат, като от тях по име си спомня
само Б..
Свидетелят Ж.Ж. при разпита си пред настоящия състав, посочва, че не
помни нищо по делото. Поради това на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК са
прочетени дадените от него показания пред друг състав на съда по настоящото
дело, както и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия. Същият не
дава показания от значение за делото.
Свидетелят Р.П.
дава показания, че е купувал горива от бензиностанциите, стопанисвани от подс.Р.Д.. По реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК са прочетени
показанията му, дадени по делото пред друг съдебен състав. В същите свидетелят
говори за времеви период, предхождащ този, предмет на обвинението и показанията
му не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. По реда на чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК са прочетени и
показанията му, дадени на досъдебното производство пред разследващ орган. В
същите посочва, че е запознал лице на име С. с подс.Д.
и К.Ш.. Впоследствие се е срещнал със С. в затвора и от него разбрал, че Д. и Ш.
са използвали регистрирана на името на С. фирма, за да източат ДДС. Знае, че са
използвали още 10-12 фирми, за да източват ДДС. Като други лица, съпричастни
към престъпната дейност посочва М.М., Й.Й. и Б.М..
Свидетелката
М. М. – Б. в показанията си пред съда и тези, дадени на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание на посочва факти от значение за
делото.
Свидетелят
П.Д.А. посочва, че е работил като управител на няколко бензиностанции,
стопанисвани от подс.Д.. Обяснява, че Д. е бил
„незаконен“ собственик на бензиностанциите, тъй като те формално са били
регистрирани на името на други лица. Посочва някои от фирмите. Заявява, че
въпреки че формално не е бил управител на никоя от фирмите, Д. е ръководел цялата
дейност и той е давал разпорежданията. Подс.Н. се е
занимавал с воденето на счетоводството
на контролираните от Д. фирми. Свидетелят се е отчитал финансово на подс.Н..
Свидетелят Д.Д. е земеделски производител. Същият заявява, че е
закупувал гориво от фирма „***“, като е получил и фактури за това. Прочетени са
показанията, дадени от него в хода на досъдебното производство пред разследващ
орган, в които посочва, че е купувал горивото от Р.Д., който по шофьорите му е изпращал
и фактурите. Впоследствие е представил получените фактури пред РМД-*** и му е възстановен
платеният акциз, без да има проблеми.
Свидетелката
М.А. е служител в клона на „***“ гр.***. Същата не дава показания от значение
за делото.
Свидетелят Х.П.
е земеделски производител, който е зареждал гориво от една от бензиностанциите,
стопанисвани от подс.Д.. Същият не дава показания от
значение за делото.
Свидетелката
А.С. е била счетоводител в офиса на подс.Д. от 2004г.
до месец март 2008г.. Посочва, че подс.Н. е започнал работа в офиса в края на 2004г. или
началото на 2005г.. Обяснява, че в същия офис са работили и М.К., М.М., Б.М. и К.Ш., като същите са били в отделни стаи, а тя е
работила в едно помещение с подс.Н.. Всички са
получавали нареждания от подс.Д.. Обяснява, че докато
е работила при Д., е водила счетоводството на фирмите „***“, „***“ и „***“. Не
помни И.Н., за кои фирми е оформял документи и дали е имал пълномощни от
управителите. Напуснала е работа, защото се е скарала с подс.Д..
Свидетелят С.Г.
посочва, че тъст му е имал две бензиностанции и е купувал горива от Р.Д.. Виждал
е подс.Н. ***. Не дава показания от значение за
делото.
Свидетелката
Т.К. посочва, че познава Б.М., който през 2007г. я е карал да носи някакви документи за фирма „***“
в данъчната служба в гр.***. Прочетени са дадените от същата показания по
досъдебното производство пред разследващ орган. В същите говори за период,
предхождащ този, предмет на обвинението. Показанията й не са от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото.
Свидетелят К.А.
посочва, че има бензиностанция и е закупувал горива от Р.Д. през 2009г.. Не
дава показания от значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Свидетелките
М.Б., Н.Ж. и М.П. са работили в бензиностанции, стопанисвана от подс.Д.. Трите дават обяснения за начина на работа и
отчитането на паричните средства в бензиностанциите, както и за контактите си с
подсъдимите Д. и Н.. Прочетени са и показанията им, дадени на досъдебното
производство пред разследващ орган, които са сходни по съдържание и в които
свидетелките посочват, че Р.Д. е бил фактическият собственик на
бензиностанциите. Подс.Н.
е бил счетоводител, осъдената М.К. – касиер, а М.М., Б.М.
и К.Ш. – доверени лица на Д., по които са му пращани различни парични суми от
оборота на бензиностанциите.
Свидетелят Н.Х.
в показанията си пред съда и тези, дадени по досъдебното производство пред
разследващ орган и прочетени в съдебно заседание не съобщава факти и
обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото.
По реда на
чл.281 от НПК да прочетени показанията, дадени в хода на досъдебното
производство от свидетелите Н.В.В., Д.Б.Б., М.Н.Н., С.П.П., Н.К. Х., М.С.Б., К.Г.Д. и И.Г.И., които не са се явили
в съдебно заседание.
Свидетелят С.П.
дава показания, че подс.Д. е регистрирал на негово
име фирма „***“ и го е карал да подписва различни документи, без да му дава да
ги прочете. Понякога е пращал К.Ш. и Б.М. да го водят до различни институции да
подписва документи. Обяснява и за инсценирана от Д. и Ш. кражба от автомобила
му, като са счупили стъклото на същия и впоследствие са го накарали да подаде
оплакване в полицията, че от колата са откраднати документи на фирма „***“.
Свидетелят Н.
Х. дава показания относно регистрирана на негово име фирма „***“ ЕООД.
Обяснява, че печата и документите на фирмата са стояли при осъдената М.К. ***. К.
го е викала да подписва различни документи и го е изпращала да носи такива до
данъчните служби.
Свидетелката
М.Б. заявява, че се е запознала с подс.Д. през
2005г.. След известно време същият ѝ е предложил работа като куриер и тя
се е съгласила. Задачата ѝ е била да носи документи за различни фирми от
офиса на Д. *** и да ги подава в данъчните служби. За целта подс.И.Н.
ѝ е изготвил пълномощни да представлява фирмите „***“ и „***“. Изпращали
са я да носи документи за тези фирми в НАП – *** и НАП – ***. По същото време
подобна дейност за подс.Д. е извършвал и Б.М., който
от своя страна е носел документи до НАП – *** и НАП – София. Знае, че други,
контролирани от Д. фирми са „***“, ***“, ***“. Документите са изготвяни от А.С.
и подс.И.Н..
Свидетелката
К.Д. дава показания, че е работела в бензиностанция на фирма „***“ в гр.***.
Посочва, че действителният собственик на бензиностанцията е бил подс.Д., а счетоводител на фирмата - подс.И.Н..
Случвало се е подс.Д. да изпраща различни хора да
вземат пари от оборота на бензиностанцията, като сред тях са Б.М., М.М. и К.Ш..
Свидетелите Н.В.,
Д.Б., М.Н. и И.Г.И. не дават показания от значение за изясняване на предмета на
делото.
Показанията
на всички изброени свидетели, с изключение на тези, за които по-горе е
посочено, че не разкриват факти и обстоятелства от значение за делото, в своята
съвкупност обосновават наличието на група, съставена от лицата Р.Д., И.Н., К.Ш.,
М.К., Б.М. и М.М., които са работели съвместно в офис
в гр.*** и са извършвали дейност от името на голям брой фирми, регистрирани фиктивно
на други лица, като са изготвяли и различни счетоводни документи, предназначени
за избягване плащането на дължими данъци. От показанията им несъмнено се
изяснява и ролята на двамата подсъдими, като Д. е възприеман от всички
свидетели като ръководител на дейността и на останалите работещи в офиса лица,
а Н., като счетоводител и лице, което изготвя голяма част от документите. Тези
от свидетелите, които не са контактували с двамата подсъдими, дават показания,
косвено подкрепящи обвинението, тъй като свидетелстват, че са регистрирали на
свое име фирми в страната или в чужбина по искане на някои от участниците в
групата.
По делото са
приложени голям брой писмени доказателства. Извършени са претърсвания в жилища
и офиси, ползвани от подсъдимите и осъдените по делото лица. От протоколите за
претърсване в помещенията на ул. „***“ № ** в гр.*** – офиси и жилище на подс.Д. е видно, че са намерени и иззети много голям брой
документи, включително кочани с фактури, касови апарати, печати на различни
търговски дружества. Иззети са и компютри и други вещи. При претърсванията подс.И.Н. е посочил, че това са документи, печати, и
компютри на фирми, които са под прякото ръководство на подс.Д..
Изискани са и приложени ревизионни актове и други данъчни документи, банкови
документи и др. относно различни търговски дружества.
Сред иззетите
и приложени по делото веществени доказателства са 82 бр. печати, по –голямата
част от които са на различни търговски дружества, включително на тези, за които
говорят свидетелите. Същевременно са налице печати на различни държавни и
общински институции, нотариуси и банка. Иззети и приложени са и 4бр. касови
апарати на различни търговци.
В
приложените по делото ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС спрямо
двамата подсъдими и осъдените Б.М., К.Ш. и М.К. са отразени голям брой
телефонни разговори между участниците в престъпната група. Установява се много
активна комуникация между подсъдимите Д. и Н., касаеща оформянето на документи
за фиктивни сделки с цел укрИ.е на ДДС – фактури,
касови бележки и други. От същите безспорно се изяснява, че подс.Н.
е наясно , че фиктивните управители на обслужваните от него фирми, не са
запознати с дейността, тъй като винаги получава нареждания от Р.Д., а не от
тях. Не са установени случаи на разговори на подс.Н.
по повод изготвяне на документи с лицата, вписани като управители на
дружествата, а само с други участници в групата. Налице е комуникация на подс.Н. и с подс.М.К.. Коментира
се подаването на различни документи в НАП от осъдения М.. Налице е комуникация на
Н. и с представители на търговски дружества, към които се издават фактури от
името на контролирани от групата фирми, като се обсъжда какво да е съдържанието
на фактурите.
От своя
страна подс.Д. комуникира активно с всички участници
в престъпната група и им дава нареждания и указания. Комуникира и с
представители на търговски дружества, към които се издават фактури от името на
контролирани от групата фирми и с някои от лицата, вписани като фиктивни
управители на контролирани от него дружества.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието, предмет
на обвинението, подс. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.321, ал. 1 от НК,
в редакцията му към датата на довършване на престъплението – 11.02.2009г.. Към
тази дата деянието не е било съставомерно по ал.3 т.1
на 321 от НК, тъй като квалифициращото обстоятелство „групата е създадена с
користна цел“ е добавено със ЗИДНК, обн. в ДВ бр.27
от 10 април 2009г.. Съгласно чл.2 ал.1 от НК за всяко престъпление се прилага
онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. В случая това е
разпоредбата на чл.321 ал.1 от НК в редакцията й към последното изменение преди
тази дата, със ЗИДНК, обн. в ДВ бр.92 от 2002г.. По
отношение на легалната дефиниция на понятието организирана престъпна група следва
да бъде приложен чл.93 т.20 от НК, също в редакцията му съгласно ЗИДНК, обн. в ДВ бр.92 от 2002г..
От обективна
страна, подс. Д. в началото на месец януари 2008г. е
образувал и до 11.02.2009 г. в гр. *** е
ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК
/структурирано трайно сдружение повече от три лица, с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага/ с
участници: М.Д.М., ЕГН: **********, Б.Е.М., ЕГН: **********, И.П.Н., ЕГН: **********,
К.И.Ш., ЕГН: ********** и М.С.К., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години,
а именно данъчни престъпления по чл.255 от НК: като чрез регистрирането на
търговски дружества - ЕООД на името на различни лица, чрез създаване на
неистински документи и на документи с невярно съдържание- договори, фактури,
фискални бонове, месечни справки- декларации по ЗДДС и отчетни регистри /дневници
за покупките и продажбите/, протоколи и др., издадени от името на различните
търговски дружества, чрез документирането на търговски сделки, които реално не
са извършени, и декларирането им пред НАП, дава възможност на други лица,
представляващи търговски дружества, да избегнат установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, като групата е
създадена с цел да се набави имотна облага, а именно: получаване на парични
суми като процент от реално укритите данъчни задължения от лицата, ползващи
услугите на организираната престъпна група.
Групата е с шест участници при
ясно разпределение на функциите между тях и ясно изразена ръководна роля на подс.Д.. Останалите участници са били в йерархическа
зависимост от него. Групата е създадена с цел да се
набави имотна облага – подсъдимият е получавал част от размера на укритите в резултат на
действията на групата данъци.
От
субективна страна подс. Д. е извършил деянието
виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Ръководел се е желание за неправомерно
облагодетелстване.
С деянието, предмет
на обвинението, подс. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.321 ал.2 вр.ал.1 от НК, в редакцията му към датата на довършване на
престъплението – 11.02.2009г.. Към тази дата деянието не е било съставомерно по ал.3 т.2 на 321 от НК, тъй като
квалифициращото обстоятелство „групата е създадена с користна цел“ е добавено
със ЗИДНК, обн. в ДВ бр.27 от 10 април 2009г..
Съгласно чл.2 ал.1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е
бил в сила по време на извършването му. В случая това е разпоредбата на чл.321
ал.2 от НК в редакцията й към последното изменение преди тази дата, със ЗИДНК, обн. в ДВ бр.92 от 2002г.. По отношение на легалната
дефиниция на понятието организирана престъпна група следва да бъде приложен
чл.93 т.20 от НК, също в редакцията му съгласно ЗИДНК, обн.
в ДВ бр.92 от 2002г..
От обективна
страна, подсъдимият Н. от началото на
месец януари 2008 г. до 11.02.2009 г. в гр. *** е участвал в организирана
престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК /структурирано трайно сдружение на
три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага/, образувана и ръководена от Р.В.Д. и с
участници: М.Д.М., ЕГН: **********, Б.Е.М., ЕГН: **********, И. П.Н., ЕГН: **********,
К.И.Ш., ЕГН: ********** и М.С.К., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години,а
именно данъчни престъпления по чл.255 от НК: като чрез регистрирането на
търговски дружества - ЕООД на името на различни лица, чрез създаване на
неистински документи и на документи с невярно съдържание- договори, фактури,
фискални бонове, месечни справки- декларации по ЗДДС и отчетни регистри
/дневници за покупките и продажбите/, протоколи и др., издадени от името на
различните търговски дружества, чрез документирането на търговски сделки, които
реално не са извършени, и декларирането им пред НАП, дава възможност на други
лица, представляващи търговски дружества, да избегнат установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, като
групата е създадена с цел да се набави имотна облага, а именно: получаване на
парични суми като процент от реално укритите данъчни задължения от лицата,
ползващи услугите на организираната престъпна група.
В престъпната структура подс. Н. е бил
непосредствено подчинен на ръководителя на групата – подс.Д.
и равнопоставен на останалите участници в нея.
Участвал е в групата цел да си набави имотна облага, изразяваща се в заплащано
му от подс.Д. парично възнаграждение.
От
субективна страна деянието е извършено от подс.Н. виновно,
при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Ръководел се е желание за неправомерно
облагодетелстване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия Д. за извършеното престъпление
по чл.321 ал.1 от НК следва да бъде определено като от една страна се отчете
сравнително високата обществена опасност на деянието и дееца, а от друга превеса
на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като от доказателствата се
установява, че подс.Д. е планирал продължаване на
престъпната дейност и разрастване на същата, като са създадени предпоставки за
ощетяване на държавния бюджет в значителни размери. Деянието е преустановено,
не по собствени подбуди на подсъдимия, а поради разкрИ.ето
и задържането му от органите на МВР.
Като смекчаващи обстоятелства съдът приема направените от подс.Д. пълни самопризнания в хода на досъдебното
производство и оказаното от него съдействие на органите на разследване за
изясняване на обстоятелствата по делото, както и чистото му съдебно минало към
датата на довършване на престъплението. Съдът не установява наличието на
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Д..
При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира,
че на подс. Д. следва при условията на чл.54 ал.1 от НК да се определи наказание под предвидения в закона среден размер и към минимума
за престъплението по чл.321 ал.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
От
свидетелството за съдимост на подс.Д. е видно, че
същият е осъждан двукратно, след довършване на деянието и преди постановяване
на настоящата присъда.
С присъда,
постановена по НОХД № ***г. на ОС – ***, влязла в сила на ***г., подс.Д. е осъден за извършено в периода 01.08.2001г. –
15.03.2004г. престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2
и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, на три години лишаване от
свобода, изпълнението на което наказание е отложено условно на основание чл.66
ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок.
Със
споразумение по НОХД ***г. на СРС, влязло в сила на ***г., подсъдимият е осъден
на шест месеца пробация за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, извършено на 12.05.2013г..
Определеното
по настоящото дело наказание може да бъде кумулирано
по реда на чл. 25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК с всяко от
двете наказания от предходните му осъждания. Самите те обаче не могат да се кумулират по между си. Поради това съдът счита, че следва
да приложи чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК по най –
благоприятния за подсъдимия начин, като определи общо най – тежко наказание по
настоящото дело и по НОХД № ***г. на ОС – *** в размер на четири години
лишаване от свобода, а наказанието по НОХД ***г. на СРС остане за отделно
изтърпяване, извън тази съвкупност.
Съдът счита, че определеното по реда на чл.25 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири години
следва да бъде изтърпяно от подс.Д. при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Основание за
това дава от една страна обстоятелството, че подс.Д.
вече е осъждан/чл.60 ал.1 от ЗИНЗС/, а от друга това, че същият се укрива от
органите на наказателно производство и е обявен за общонационално
издирване/чл.59 ал.1 т.1 от ЗИНЗС/.
Съдът счита, че на
основание чл.59 ал.1 от НК от определеното по реда на чл.25 ал.1 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от
четири години следва да бъде приспаднато времето, през което подс.Д. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение
домашен арест по настоящото производство. От приложените по делото материали е
видно, че същият е бил задържан първоначално по реда на ЗМВР на 11.02.2009г.,
впоследствие по чл.64 ал.1 от НПК и с наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ е търпял задържане до 11.08.2009г., когато мярката за неотклонение
е изменена с влязло в сила определение в „домашен арест“. Домашният арест е
продължил от 12.08.2009г. до 19.02.2010г.. Периодът на задържане следва да бъде
приспаднат при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода,
а периодът на домашния арест при зачитане на два дни домашен арест за един ден
лишаване от свобода.
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия Н. за извършеното престъпление
по чл.321 ал.2 вр.ал.1 от НК следва да бъде определено
като се отчетат сравнително високата обществена опасност на деянието, но
невисоката обществена опасност на дееца.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като от доказателствата се
установява, че от дейността на престъпната група са създадени предпоставки за
ощетяване на държавния бюджет в значителни размери. Деянието е преустановено,
не по собствени подбуди на подсъдимия Н., а поради разкрИ.ето
и задържането му от органите на МВР. Същевременно подсъдимият Н. не е бил
инициатор на престъпната дейност и във всички случаи е бил мотивиран от подс.Д. за участието си в нея. Ролята му в групата е била второстепенна.
Други смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като личност със
занижена обществена опасност, са чистото му съдебно минало и дадените
обяснения, с които съдейства за разкрИ.е на
обстоятелствата по делото. Съдът не
установява наличието на отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Н..
При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира,
че на подс. Н. следва при условията на чл.54 ал.1 от НК да се определи наказание в минималния размер, предвиден за престъплението по
чл.321 ал.2 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на подс. Н. са налице предпоставките
на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода, тъй като подсъдимият не е осъждан, проявява критично отношение към
деянието си и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправяне
на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно.
С оглед
степента на обществена опасност на подсъдимия, както и предвид изтеклия
продължителен период от датата на довършване на престъплението, през който не
са установени други престъпни прояви на подсъдимия, изпитателният срок следва
да се определи на ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.59,
ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да се
приспадне времето, през което подс. Н. е бил задържан
и е бил с мярка за неотклонение домашен арест по настоящото производство. От
приложените по делото материали е видно, че същият е бил задържан първоначално
по реда на ЗМВР на 11.02.2009г., впоследствие по чл.64 ал.1 от НПК и с наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ е търпял задържане до 10.04.2009г.,
когато мярката за неотклонение е изменена с влязло в сила определение в
„домашен арест“. Домашният арест е продължил от 11.04.2009г. до 27.09.2009г..
Периодът на задържане следва да бъде приспаднат при зачитане на един ден
задържане за един ден лишаване от свобода, а периодът на домашния арест при
зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на
досъдебното производство по делото и при разглеждане на същото от предходен
съдебен състав са направени разноски в общ размер 19865лв.. При одобряване на
споразумението, с което предходен съдебен състав по настоящото дело е осъдил
лицата М.Д.М., ЕГН: **********, Б.Е.М.,
ЕГН: **********, К.И.Ш., ЕГН: ********** и М.С.К., ЕГН: ********** на същите са
възложени общо четири шести от тези разноски. Произнасянето за останалата част в
размер на 6621,66лв. се дължи при решаване на въпроса за виновността на
подсъдимите Д. и Н.. Същевременно в хода на съдебното производство пред
настоящия съдебен състав са направени съдебни разноски в общ размер 530,50лв..
Предвид признаване на двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения,
на основание чл. **9, ал.3 от НПК тези разноски, както и останалите две шести от
направените, преди започване на делото пред настоящия състав, следва да бъдат
възложени по равно на двамата подсъдими. Всеки от тях следва да заплати общо по
3576,08 лв., както и по 5лв. за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: