Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на
осми февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13456/2018
г. по
описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
Решение № 299365 от 20.12.2017 г. постановено по гр.д. № 1452/16 г., по описа
на СРС, II ГО, 73 състав, са
отхвърлени предявените от Г.И.К. срещу „П.И.А.БГ”
ЕООД кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,
2
и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за признаване за незаконна и
отмяна на заповед № 248/10.12.2015 г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ;
за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност „касиер" при „П.И.А.БГ” ЕООД; и за заплащане на сумата от 8446.20 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа през периода от 14.12.2015 г. до 14.06.2016 г.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Г.К., чрез
пълномощника си адв. Н., с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Сочи,
че заповедта за уволнение не е била
достатъчна степен
мотивирана, тъй като в
уволнителната заповед липсващи
качества не били
посочени конкретно. Изтъква още, че
не е установена и липсва
причинна връзка между липсващите качества и ефективното изпълнение на възложената
работа. Също така прави възражения, че в заповедта за уволнение са посочени
дисциплинарния нарушения, които са основание за дисциплинарно наказание, а не
за уволнение на основание чл.328, ал.1,т.5 КТ. Поддържа,
че изложените мотиви на първоинстанционния съд са твърде лаконични и не се
позовават на доказателства приети по предвидения в ГПК ред, като съдът
неправилно е приел, че въззиваемият е доказал фактическите основания, изложени
в процесната заповед за уволнение. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и уважи
предявените искове Претендира присъждане на направените по делото
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „П.И.А.БГ” ЕООД, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно
изложените съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна
в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неснователна по следните съображения:
По
делото страните не
спорят, че по силата на трудов
договор от 17.10.2011 г., между тях
е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата
е изпълнявала
работа при ответника на длъжност „касиер”, както и че със заповед
№ 248/10.12.2018г., на управителя на ответното дружество, връчена на
12.12.2015 г., считано от 14.12.2015 г. трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради
липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.
Във връзка с наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че предметното съдържание на уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
безвиновно уволнително основание е общо и широко формулирано. Липсата на
качества на работника или служителя може да се изразява в липсата както на
професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални
качества може да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици.
Липсата на качества означава недостиг на тези качества, необходими за
ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да
изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Изложеното налага
извод, че в рамките на съдебното производство относно законността на
уволнението по един убедителен и категоричен начин работодателят следва да установи
обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му
задачи в сравнително продължителен период от време. Изискване за
законосъобразност на заповедта за
уволнение е работодателят да
посочи точно и конкретно липсващите качества. Законът не предвижда специален ред, по който следва това да бъде
установено. Но тъй като тази липса следва да е обективен факт и да отразява
трайно състояние - работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа
на които е направил изводът си. Наличието на посочени обстоятелства - дава
възможност от една страна на работника или служителя да организира защитата си,
а от друга страна осигурява възможност за съда да осъществи контрол на
работодателската преценка при оспорване на уволнението. Тези
качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната
характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения, произтичащи от
изпълняваните трудови функции.
Основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ е
безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните
обстоятелствата – 1. компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната
заповед; 2. ищецът да е бил в невъзможност да изпълнява своите трудови
задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това
състояние следва да се дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по
своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3. заповедта за уволнение
да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя, липсата на
които препятства изпълнението на трудовите функции.
В
конкретния случай в уволнителната
заповед органът на работодателска власт е изложил конкретни фактически
обстоятелства, обосноваващи неговият извод, че уволнената служителка не
притежава личностни и
професионални качества за ефективно изпълнение на своите трудови
задължения. Свидетелските
показания на свидетелите П.и З.,
бивши колеги на ищцата, които показания съдът намира за
непосредствени, безпристрастно, последователно и обективно дадени и кредитира с
доверие, дават сведения, че К. се
е отнасяла грубо към своите колеги, проявявала е липса на комуникативност.
Редовно е затваряла
телефона преди да е завършил разговора с колеги и клиенти,
отказвала
вербална комуникация. Според свидетелите повечето от колегите й избягвали да
работят с нея и при най-малка възможност се стремели да бъдат обслужени от
другата касиерка, с цел свеждането на грешки в работата до минимум.
Въззивницата се отнасяла грубо с клиентите, не ги поздравявала, в присъствието
на клиенти водела лични разговори по телефона на висок тон, случвало се да
консумира храна. Небрежно подавала документите през гишето и редовно те се
разпилявали по пода, като се налагало клиентите да ги събират. Не било рядкост
и да допуска грешки при преброяването на суми в брой получени от клиентите, не
подреждала в края на работния ден обработените фактури, което затруднявало
изпращането им в счетоводството на следващия ден, не следяла за заявяването на
консумативи за касата.
Така установените факти, възпроизведи и в заповед № 248/10.12.2018г. водят до обоснован извод, че ищцата е извършвала
действия неприсъщи за
служител на длъжността „касиер“, изискваща приветливост и комуникация с клиенти
и служители, точно и коректно
обслужвани на граждани и колеги като същите свидетелстват. Показанията на свидетелите П.и З.,
установяват още обективни
факти за
липсата на концентрация в работата на въззивницата, които обосновават несъмнен извод за липсата на
професионални качества за ефиктивно изпълнение на трудовите задължения. Същите
съдържат примери за чести грешки допускани от
несправяне
от страна на ищцата с конкретни задължения за преброяване на парите при
получаване от клиентите, подготвянето не необходимите фактури от текущия ден за
изпращането им към счетоводството, струпването им по бюрото в края на работния
ден, поставянето на касовия бон на фактурата, предназначена за офиса, както и за чисто личности недопустими такива /водене на
лични разговори пред клиенти, консумирането на храна при обслужване/.
С оглед оплакването в жалбата следва да се изясни още, че дори и в
уволнителния акт да са описани и други обстоятелства, които биха обосновали
дисциплинарната отговорност на виновния служител, тези факти са ирелевантни за
настоящия правен спор, поради което правилно въз основа на тях
първоинстанционният съд не е формирал своята правосъдна воля. В този смисъл е и
споделяната от настоящия състав практика обективирана в Решение №
301/23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., ІV г. о. на ВКС. Установените по
делото прояви на ищцата не са дисциплинарни нарушения, тъй като не са свързани
с виновно поведение на ищцата, а с лични и професионални възможности, да осъществява такава комуникация, че в колектива, в който работи да има
спокойствие, и сигурност и да се постигнат добри трудови резултати, да има такова
поведение на работното място, което да не допуска некоректно отношение към
колеги и клиенти. Щом в заповедта се съдържат обстоятелства, свързани с
липсващи качества на ищцата уволнението е осъществено по чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ, съдът е длъжен да обсъди доказателствата за тях, като игнорира
обстоятелствата и доказателствата, касаещи дисциплинарните нарушения.
Посоченото в заповедта, че ищцата е организирала лошо работата си като касиер,
което създавало пречка в отношенията с клиенти и колеги, е способността за работа в екип, не е виновно поведение, а състояние, което се дължи на личностови особености и
професионални недостатъци. Касае се за обективно положение, препятстващо
ефективното изпълнение на задълженията, които един касиер има за ефективно организиране и изпълнение на
дейността в ответното дружество.
При
съвкупната преценка на свидетелските показания правилно първоинстанционният съд
е достигнал до
правния извод, че ищцата не притежава
необходимите качества за заеманата от нея длъжност. Това поведение е трайно състояние, което се
проявява през един сравнително продължителен период от време, а не инцидентно и
дължащо се на случайни обстоятелства, поради което уволнението е законно.
С
оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
С оглед на правилата, установени в
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 299365 от 20.12.2017 ., постановено по гр. д. № 1452/2016г г., на Софийски
районен съд, 73-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: