РЕШЕНИЕ
№ 1855
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330100623 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № **, ет. *, ап. **, против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Д., и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от ***Г. Т., с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. С
уточняваща молба в първото по делото открито съдебно заседание и след допуснато по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете спрямо „Файненшъл България”
ЕООД, е приета окончателна претенция, както следва: за осъждане на „Изи Асет
Мениджмънт” АД да заплати на ищцата сумата от 20 лв. – недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от *** г., както и за
осъждане на „Файненшъл България” ЕООД да заплати на ищцата сумата от 117,24 лв.
– недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по договор за паричен заем №
*** от ***, и сумата в размер на 25,76 лв. – недължимо платена по клауза за такса
„Оценка на досие“ по договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.01.2022 г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба и уточняваща молба от 25.01.2022 г. се твърди, че между
ищцата и „Файненшъл България” ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №
*** от*** г., по силата на който първият ответник предоставил на ищеца парична сума
в размер на 2200 лв., при фиксирана лихва от 31,82 % и ГПР – 40 %, съгласно чл. 2 от
договора. Общата дължима сума била 4620,50 лв. Твърди се, че ищцата изплащала
своевременно погасителните вноски по кредита на „Файненшъл България” ЕООД,
1
който без нейното знание и преди изтичането на срока на договора, прехвърлил
вземането си на другия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което Т.А. била
уведомена по телефона. Поради това една част от дължимите суми били заплатени на
първия ответника, а другата – на втория. В исковата молба се излагат съображения, че
договорът за кредит, за който, като потребителски кредит, се прилагали разпоредбите
на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите
на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. В договора - раздел II, буква „Б“ и „Д“, било уговорено
и заплащането на две такси - „Оценка на досие“ и „Кредит у дома“, сумите по които не
се дължали на основание чл. 10а ЗПК, защото реално представлявали разходи,
свързани с отпускането и управлението на кредита. Сумите, начислени по двете такси
представлявали също така разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и водели
до завишаване на ГПР над законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното,
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, водело до нищожност на клаузите, въз основа на който
двете такси са начислени. В уточняваща молба е посочено, че претендираният с
исковата молба размер на претенциите е първоначален такъв и точният размер на
претенцията от кое дружество какво се претендира, ищцата ще посочи след
представяне на справка от ответниците за извършените плащания към тях. Поради
изложеното се иска връщане на недължимо платените суми за възнаградителна лихва и
по двете клаузи за допълнителни услуги. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл
България” ЕООД, с които се излагат възражения за недопустимост на иска спрямо
първия ответника поради липса на процесуално легитимация на същия, тъй като
дружеството, в резултат на извършената цесия, вече не било носител на материалното
право по договора за кредит. По основателността на иск, счита исковата претенция за
недоказана поради непредставяне на писмени доказателства за установяване на
твърдените факти. В тази насока прави доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК
ищцата да бъде задължена да представи Договор за потребителски кредит № *** от ***
г., необходим с оглед доказване на валидно възникнало облигационно отношение
между страните, респ. за се приложат последиците на чл. 161 ГПК при неговото
евентуална непредставяне, а именно да се приеме, че договорът не страдал от сочените
пороци. Алетранативно се излагат съображения за неоснователност на твърденията на
ищцата, че процесния договор за кредит нарушавал изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК. В случая бил уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в
договора. Ясно бил посочен и процента на разходите – 48 % на годишна база, както и
общата дължима сума – 4620,50 лв. Поддържа, че сумите, начислени за таксата
„Кредит у дома“ не следвало да се включват в ГПР по кредита. Договорът бил в
съответствие и с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в текста на договора бил
инкорпориран погасителния план. Излага аргументи, че клаузите, предвиждащи
заплащане на такса „Оценка на досие“ и „Кредит у дома“ не са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с оглед на принципа за свобода на договарянето, и не нарушават
изискванията на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото същите съставлявали допълнителни
услуги, предоставени по волята на потребителя. Твърди още, че вземането е редовно
прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия, за което ищцата била
уведомена. В тази насока сочи, че при уважаване на исковата претенция „Файненшъл
България” ЕООД би дължал връщане само на платеното в негова полза, но не е на
цесионера. По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Постъпил е и отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с които е
излагат възражения за недопустимост на иска спрямо втория ответника поради липса
на процесуално легитимация на същия, тъй като дружеството, в резултат на
извършената цесия било прехвърлило вземането по кредита на трето лице и вече не
2
било носител на материалното право по процесния договора за кредит. Излагат се
сходни на „Файненшъл България” ЕООД съображения относно действителността на
договора за кредит. Счита, че същият е в изготвен в съответствие с изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент и същия е
посочен в договора, а така също бил посочен и ГПР – 48 %, е общата дължима сума –
4620,50 лв. Твърди още, че договорът бил в съответствие и с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а
клаузите, предвиждащи заплащане на такса „Оценка на досие“ и „Кредит у дома“ не
били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не нарушават изискванията на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Посочено е в отговора, че вземането е редовно прехвърлено на трето лице -
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който бил актуалния титуляр на
вземанията по договора за кредит. В тази насока при уважаване на исковете ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД следвало да дължи само връщане само на платеното в
негова полза. По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и
„Файненшъл България” ЕООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит №
***от *** г., с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 2200 лв., при
фиксиран ГЛП по заема – 31,82 %, и посочено ГПР от 48 % и обща дължима сума –
4620,50 лв. В договорът е посочено, че потребителят дължи заплащане на такса
„Оценка на досие“ в размер на 110 лв., включена при изчисляването на процента на
разходите, както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1876,54 лв., която не
е взета предвид при формирането на ГПР. Последната се дължи за доставка на заетата
сума в брой по местоживеене на потребителя и седмично домашно събиране на
вноските по кредита. В договора не е посочено конкретно за предоставянето на каква
услуга се дължи такса „Оценка на досие“.
Не се спори, че „Файненшъл България” ЕООД е прехвърлил по силата на
договор за цесия вземането си по процесния договор на другия ответник „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. В тази насока е представено от последния писмено потвърждение
на извършената цесия от страна на „Файненшъл България” ЕООД. Представени са от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД удостоверение за съответствие на договори и договор за
цесия между него и трето за спора лице „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, които обаче се намират за неотносими към настоящия спор, тъй
като предмета на делото не касае правоотношения между ищцата и третото лице.
По делото са представени съответно от „Файненшъл България” ЕООД и от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и неоспорени от ищцата справки за извършени плащания от Т.
Н. АТ. към ответните дружества. Видно от справките ищцата е превела общо сумата от
2 363 лв. на двете дружества, от които 1040 лв. на „Файненшъл България” ЕООД, както
следва: за погасяване на главницата – 410,98 лв., за възнаградителната лихва – 165,48
лв., за такса „Оценка на досие“ – 25,76 лв. и за такса за услугата „Кредит у дома“ –
437,78 лв. Останалите 1 323 лв. са преведени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
погасяване на следните вземания: за главницата – 601,18 лв., за възнаградителната
лихва – 158,95 лв., за такса „Оценка на досие“ – 31,28 лв. и за такса за услугата
„Кредит у дома“ – 531,59 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между ищцата и „Файненшъл България” ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., при
3
което ищцата е имала качеството на кредитополучател и на потребител. Вземането
спрямо ищцата е прехвърлено от „Файненшъл България” ЕООД на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С оглед на установените по делото факти съдът споделя
съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от
ответника в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за
потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва със законустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК
и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит
по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР
по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., не е коректно посочен, тъй като
сумата, дължима за такса за услугата „Кредит у дома“, неправилно не е взета предвид
при изчисляването му. Същата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, защото е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и
се дължи от потребителя. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно размера на реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното е видно от съдържанието на
самия договор за кредит, където е посочен ГПР от 48 %, при изчисляването на който са
отчетени единствено възнаградителната лихва и таксата за „Оценка на досие“. Освен
това, като се вземат предвид размера на заетата сума – 2200 лв., този на таксата
„Кредит у дома“ – 1876,54 лв., и срока на договора – 60 седмици, е очевидно дори и без
специални познания, че процентът на годишните разходи не е равен на посочения в
договора.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. на сумата от 2200 лв. за главница, но
не и на начислените лихви и такси. Видно от представените справки за извършени
плащания ищцата е платила на двамата ответници сумата от общо 2363 лв. за
погасяване вземанията по процесния договор. Платеното в повече в размер на 163 лв.,
равно на сбора от исковите претенции, се явява лишено от основание. Следователно
претедирите суми се намират за недължимо платени по клаузите за договорна лихва, за
такса „Оценка на досие“ и за такса за услугата „Кредит у дома“, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежат на връщане.
За пълнота следва да се посочи, че клауза, предвиждаща заплащане на такса за
услугата „Кредит у дома“, противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като тази услуга е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита,
които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. По този начин клаузата е нищожна и на самостоятелно
основание – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
С оглед на горното исковете се намират за основателни и доказани по размер,
предвид съдържанието на представените справки, поради което ще се уважат. Като
законна последица от уважаването им, в полза на ищцата ще се присъди и законната
лихва върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба до погасяване
4
на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1
ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. В нейна полза следва да се присъди сумата от 150 лв. разноски за
държавна такса, от които 100 лв. ще се дължат от „Файненшъл България” ЕООД и 50
лв. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с оглед начина, по който са заявени претенците. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения всеки от ответниците следва да заплати в
полза на АД „***“ сумата от по 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ на ищцата по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на Т. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № **, ет. *, ап.**, сумата от 20 лв. (двадесет лева) – недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Д., да заплати на Т. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 117,24 лв. (сто и
седемнадесет лева и 24 ст.) – недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по
договор за паричен заем № ***от ***, и сумата в размер на 25,76 лв. (двадесет и пет
лева и 76 ст.) – недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по договор за
паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.01.2022 г., до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от *** Г. Т., да заплати на Т. Н. А., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 50 лв. (петдесет лева)
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Д., да заплати на Т. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 100 лв. (сто
лева) разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на АД „***“,
БУЛСТАТ ***, със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 360 лв. (триста и
шестдесет лева) с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за
оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
5
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Д., да заплати, основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., на АД „***“, БУЛСТАТ ***, със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № *,
сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС, представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка:
IBAN: ***, банка „***“ АД.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6